Печат

Данчо Върбанов: Колективът е ключът към успеха за Витоша, младите имат нужда от мъжки футбол

вкл. .

Защитникът Йордан Върбанов е един от най-опитните футболисти в селекцията на Витоша (Бистрица). Юношата на Розова долина (Казанлък) направи име в българския футбол още като играч на ЦСКА, с чиято фланелка два пъти стана шампион на България и записа паметни мачове в евротурнирите срещу Галатасарай и Блекбърн. Впоследствие Върбанов носи фланелката на друг роден клуб със сериозни традиции – Локомотив (София), преди да предприеме азиатското си приключение. В периода 2008 – 2010 Данчо бе в редиците на китайския Хангжоу Грийнтаун, където сега треньор на вратарите е Здравко Здравков, а след това изкара и един сезон в Анхуи Жуифанг. След одисеята си в Китай бранителят се завърна в България и отново сложи фланелката на столичните „железничари“. От 2013 Йордан е футболист на Витоша (Бистрица) и макар че този февруари навърши 37 години, продължава да бъде сред основните играчи в тима на Костадин Ангелов. Пред официалния сайт на клуба Върбанов говори за първите си години в професионалния футбол, азиатската си одисея, обстановката във Витоша и амбициите, които има, след като приключи с футбола.

– Данчо, февруари навърши 37 години. Тежат ли ти?
– Честно казано, не. Но и не съм очаквал, че на тази възраст ще продължавам да играя футбол. Чувствам се много добре и ако всичко е нормално, желанието ми на този етап е да продължа да бъда на терена.

– Как един професионалист може да се съхрани и да продължи кариерата си до тази възраст?
– Аз лично винаги съм бил много стриктен в тренировките, стремя се да се храня правилно, не пия и не пуша. Отделно от това и не съм много, много по нощния живот. Но вижте, в нашия отбор не съм единственият, който на тази възраст продължава да играе професионален футбол. Николай Христозов и Венцислав Бонев са почти колкото мен и продължават да бъдат в чудесна форма.

Христозов вече е треньор в школата на клуба. Ти нямаш ли апетит към професията?
– Имам, разбира се, желание да се развивам впоследствие и като треньор. Имам лиценз „В“, така че не ми е проблем дори да водя отбор от Трета лига. Но нека всичко се случва поетапно. Сега съм активен футболист. Искам да се концентрирам изцяло върху изявите си на терена. След това бих се насочил към треньорството, но ще започна от най-ниското стъпало – ще работя с деца. Да бъдеш треньор, няма нищо общо с това да бъдеш футболист. Има много тънкости, много неща, които трябва да се изучат и е добре човек да тръгне от „А“-то. Изисква се много търпение, а психологията е в основата на всичко. Аз и в момента гледам някои от тренировките в школата, помагам на треньорите, но дотам. Когато му дойде времето, тогава ще се нагърбя на 100 % със задачата да бъда треньор. Сега обаче ми се играе още футбол.

– Помагате ли на по-младите покрай вас?
– Разбира се. Стремим се да им показваме грешките, да ги съветваме, да им споделяме кое е правилно и кое – не. Но най-голяма роля за израстването на един футболист във Витоша играе колективът. Старши треньорът Костадин Ангелов е събрал не само много добри играчи, но и много добри хора като характер. Аз съм отдавна в този отбор и мога смело да заявя, че и преди е имало качествени момчета в състава, но такъв колектив като този, който е в момента, има за първи път. Много е важно какви са хората, с които работиш, и като спортисти, и като личности. Защото може да имаш наистина уникален футболист, но лош като характер човек, който да ти навреди много повече, отколкото да ти помогне. Това е изключително важно и мисля, че ясно се вижда какво значение има.

– Къде се крие ключът за успеха на Витоша? Само преди година този отбор, с почти същите футболисти, игра във „В“ група, а сега е трети в „Б“, понастоящем Втора лига?
– Първо, събрани сме, както казах, много добри футболисти с богат опит. Към мен, Христозов и Бонев, споменах по-рано, мога да добавя и капитанът Четин Садула, който натрупа сериозен брой мачове в „А“ група с Калиакра, ЦСКА и Локомотив (Пловдив). Второ, голяма част от останалите момчета са между 25 и 29-годишни – перфектната футболна възраст. Аз съм в този отбор от няколко години и виждам колко се е развил, откакто Коце дойде. Реално, със същите футболисти от миналата година, когато играхме във „В“ група, сега сме трети в „Б“. Просто треньорът подбира много внимателно кого да привлече в състава. Както казах, гледат се не само футболните, но и чисто човешките качества. Освен това, когато дълго време играеш в един и същ състав, ти имаш възможност да надграждаш. Не се привличат маса футболисти, а само такива, от които наистина има нужда и които биха свършили точната работа. В противен случай се налага всяка година да се гради нов отбор, губи се време, докато новите играчи се напаснат един към друг и резултатът накрая не е кой знае колко задоволителен. Нещо друго, не по-малко важно е, че никой не се меси в работата на треньорите. Президентът се стреми да предостави максимално най-добрите условия, но по никакъв начин не внася напрежение в съблекалнята.

През пролетта отборът записа няколко изразителни победи – с 4:1 срещу Банско и Левски (Карлово), все отбори от долната половина на таблицата. Като че ли точно срещу такива отбори изпитвахте проблеми през есента?
– Да, хубавото е, че тази пролет надградихме в тази посока. Принципно изпитвахме слабости срещу отбори от долната половина на таблицата, които играят дълбоко в своята половина и единствено ритат напред топката. Далеч по-лесно ни е, когато се надиграват с нас, когато срещу нас се изправи отбор, който играе открит, директен футбол. Тези изразителни победи със сигурност повишиха и настроението, и самочувствието на отбора. С новите две момчета, които взехме в предни позиции – Петко Цанков и Стефан Христов, в атака сме далеч по-добре вече.

– Наскоро треньорът от школата Никола Николов сподели, че Витоша e един от десетте най-добре организарани клуб в България. Какво мислиш за условията, които предлага?
– Условията във Витоша са чудесни. Базата непрестанно се развива и подобрява. Теренът на официалния стадион е перфектен. Сега вече имаме и тренировъчен терен с осветление зад централната трибуна, което е много добре за нас. Ще ни улесни допълнително.

– Ти натрупа сериозен стаж и зад граница, след като в продължение на три години игра в Китай. Колко трудно е за един българин да се докаже навън и то на малко по-екзотично място?
– Когато отидох за първи път в Азия, целта ми бе не да спечеля пари, а да се докажа. Бях сигурен, че осигуря ли си договор и след първата година, парите сами ще дойдат. Най-важно за мен бе представянето в тренировките, животът, който водя, и отношението, което демонстрираме към футболисти, треньори и ръководители на клуба. Може и да си най-голямото име, но ако не се раздаваш и не показваш добри резултати, те гонят на втората седмица. И обратното, ако виждат, че работиш съвестно, че даваш всичко от себе си в тренировките и мачовете, те възнаграждават с добро отношение и нов договор. Затова и останах три години в Китай. Много съм доволен от този период. Докоснах се до една чудесна, но крайно различна от нашата култура. Играх пред пълни трибуни и имах възможността, макар и в приятелски двубой, да се изправя срещу Манчестър Юнайтед с всичките му звезди в състава – Гигс, Скоулс, Видич, Рууни и Бербатов, разбира се. Беше ми приятно да се видя с Димитър, с когото се познаваме от юношеските години в ЦСКА. И до днес пазя фланелката му от мача. Макар че много от съотборниците ми му я поискаха, той я запази специално за мен. Голям жест от негова страна.

– Това са мигове, които със сигурност не се забравят. Но ти имаш и други такива – с червената фланелка игра на „Кемал Ататюрк“ срещу Галатасарай и на „Иууд Парк“ срещу Блекбърн…
– Да, това са уникални емоции, които няма как да забравя. Често си спомням за тези мачове. Разказвам и на по-младите, за да се мотивират и за да видят, че в даден момент, с много труд и постоянство, късметът може да им се усмихне и да им предостави възможност да се докоснат до големия футбол. Малко им е трудно да осъзнаят какви футболисти имаше тогава в редиците на Галатасарай и Блекбърн, тъй като повече са били много малки тогава и не ги познават. Сещам се, че играх срещу Хакан Шукур, Хасан Шаш, Деймиън Дъф, Тугай Керимуглу и още куп други звезди. Атмосферата на стадионите пък е трудна за описване. В Турция не се чувахме един друг долу на терена. Аз имах късмет тогава, тъй като бях много млад и ми беше трудно да се утвърдя като титуляр в редиците на ЦСКА. Но Жоао Карлуш на два пъти натрупа жълти картони и бе наказан за следващите мачове. Случи се така, че аз излязох като титуляр при въпросните гостувания. Тогава обаче имаше много качествени чужденци на моята позиция на „Армията“ – освен Жоао Карлуш в състава бе и Ибрахима Гай. Щастлив съм също така, че имах възможността да играя не само във Вечното дерби, но и в други два класически сблъсъка по родните терени – Локомотив (София) – Славия и Спартак (Варна) – Черно море.

– Постоянно се дискутира темата за младите футболисти и нуждата им от мачове в мъжкия футбол. Какво мислиш по тази тема?
– Мисля, че нивото в момента е по-ниско, но пак не се дава достатъчно шанс на младите момчета. А те имат нужда от мъжки футбол, ако искат да се развиват. Разликата с юношеския е огромна. Когато държиш дадено момче до 19-20-годишна възраст при юношите, то няма как да се развие физически и да бъде на едно ниво с останалите футболисти, когато се качи при мъжете. Тази огромна дупка видях и в контролата, която играхме със старшата възраст на Левски тази зима. Трябва да се работи много повече с младите момчета, да им се гласува повече доверие и шанс за изява. През 2001 година ЦСКА ме преотстъпи на Спартак (Варна). Треньор на отбора бе Стефан Грозданов, а в отбора имаше опитни и доказани играчи като Валентин Станчев и Николай Станчев. За един сезон в „А“ група записах 24 мача и не мога да опиша какво развитие имаше за мен. Натрупах безценен опит, самочувствие и увереност. Сега виждате какви трудности изпитват младите. Но нещата оттогава се промениха много. Виждате, че вече нашите футболисти не са искани на Запад. Преди време беше обидно да ти говорят за трансфер във втора дивизия на Турция или Казахстан, а сега какво стана?

– И за финал, тъй като засегнахме темата с младите футболисти. Във Витоша се обръща изключително внимание на школата, а напоследък ръководството организира много и най-различни инициативи, в някои от които дейно участие взе и ти. Какво мислиш за тези събития, които се организират?
– Напълно одобрявам. Хубаво е, защото така се сплотява колективът, от една страна, а от друга се скъсява дистанцията между всички възрасти. Ние, по-големите и по-опитните, можем да бъдем от изключителна полза за по-младите с опита, който сме натрупали. Освен това, ако искаме школата да се развива и привлича повече деца, няма как да не им обръщаме по-специално внимание.

източник: http://fcvitosha.bg/

Share

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

LokomotivSF
LokomotivSF НА ЖИВО: Черноморец - Локомотив 16.09.2017 (събота) 17:00 lokosf.info/%D0%B0-%D0%BE%…
 

ВИДЕО

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...

     
  • Само Локо Сф.Перукан,Плеш ивеца и корумпетата от т.н. БФС са свински подлоги.

    Прочетете още...