Печат

Ивайло Георгиев на 75: Най-много във футбола научих от Буч и Берков

вкл. .

Прочутият бивш футболист и треньор на Локомотив (София) Ивайло Георгиев отпразнува юбилей – навърши 75 години.

Той е сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 г. Има над 300 мача за Локомотив, играл е още в ЦСКА, Академик (Сф) и ЖСК Славия. Носител на Балканската купа.

След края на състезателната си кариера става треньор. Работи в школата на Локото, като е откривател на цяла плеяда от най-големите таланти на “червено-черния” клуб. Бил е помощник-треньор на първия тим на “железничарите”. Като асистент на великия Георги Берков извежда Локомотив до спечелването на Купата на Съветската армия през 1982 г.

Ивайло Георгиев е роден на 31 октомври 1942 г. По повод празника в култовото заведение “Лимончето” в столичния квартал Бояна се събраха негови приятели и близки. Там беше и репортер на “Витоша Нюз”. Ето и разговора, който проведохме с юбиляра:

Г-н Георгиев, честит юбилей! Как се чувствате на празника?
-Трябва да достигнеш до тази възраст, за да осъзнаеш какво е. Сега и да ви кажа няма да ме разберете, защото още сте млад. Стигнахме до 75 години, оттук-нататък – каквото дойде. Такава е поне моята преценка. Човек иска повечко да поживее, стига да е здрав, разбира се, защото това е най-важното. Планове за бъдещето вече не кроя, защото е Божа работа.
Липсва ли ви футболът? Виждаме, че дори и хора на вашата възраст водят грандове като например Юп Хайнкес в Байерн (Мюнхен)…
-Е, не, нека бъдем реалисти. Не е без значение и държавата, в която живееш. Иначе се чувствам добре, да чукнем на дърво. Но да се върна към треньорската професия вече ми се струва прекалено. Що се отнася до колегата Хайнкес – то си е индивидуално, зависи си от човека. Как се чувстваш, как си живял. Някои по-рано се отказват, на други им писва бързо, трети си отиват от професията обидени и разочаровани. Различни случаи съм виждал.
Давате ли лично за вас равносметка на изминатия път?
-Разбира се, че си давам. Най-вече във футбола. С носталгия се връщам, да ви кажа честно. Сигурно някои неща нямаше да ги направя така, както ги направих като бях млад. Правил съм грешки, няма безгреешни хора. Но за повечето неща не съжалявам. Такъв е животът.
Локомотив (Сф) ли остава отборът на вашето сърце?
-Да, така е. По-голямата част от състезателната ми кариера премина в този клуб. Дълги, дълги години бях и треньор там. В Локото съм от 1965 г., когато бях 23-годишен дойдох за първи път там. Преди това преминах и през други отбори. В Сливен изкарах една много силна школа, редом до опитни футболисти. Не мога да подмина и много треньори, с които съм работил във времето. Като започна от моя първи треньор – Георги Цветков – Буч, бивша звезда на ЦДНА и Спортист (Хаджи Димитър). Той ме взе буквално от вкъщи и ме заведе на стадиона. Юноша съм на “Червено знаме” – клуб, който вече не съществува, за съжаление. После се събрахме с Бучката и в Сливен. Много съм му благодарен за всичко, което направи за мен този човек. Ами Георги Берков – Белия орел или Бате Гошо, както му викахме? Това е една велика личност за Локомотив (Сф), а и за българския футбол като цяло. Как да го забравя? Та нали от него научих толкова много. Под негово ръководство нашият тим стана втори на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. – един връх, който едва ли в бъдеще ще бъде изкачен отново от българи. Олимпийският медал е най-ценното отличие в кариерата ми. Ако не беше един престъпник, един мексикански съдия – Диего де Лео, щяхме да станем и олимпийски шампиони. После разбрах, че бил от италиански произход. На полуфинал елиминирахме домакините след един епичен мач в Гуадалахара и този Де Лео искаше да ни отмъсти. В сблъсъка за титлата си спомняте, че изгони трима нааши – Меци Веселинов, Кирил Ивков и Начко Михайлов. Това ни срути. Останахме с 8 души срещу силните унгарци. Иначе финалният мач тръгна отлично за нас. Поведохме с гол на Веселинов. Като отбор бяхме най-силни в турнира. Унгарците нямаше как да ни бият, ако бяхме 11 на 11 на терена. Какво да правиш? Това е нещо, което не зависи от теб.
През януари 1969 г. насилствено обединиха Локомотив и Славия в нов клуб – ЖСК Славия. Как приехте това?
-Вижте какво, на нас не ни беше приятно. Но пък и нямахме избор. Сигурно помните какви времена бяха тогава. Партията ти спуска решение – нямаш мърдане, изпълняваш, без много-много да мислиш или съпротивляваш. От дистанцията на времето не мога да кажа, че това и било престъпление от страна на тогавашните ръководители на футбола ни. Заедно със славистите направихме един горе-долу сносен отбор. Но имаше едни центробежни сили, които пречеха. Едните теглеха на една страна, други – на друга. Израстнал си и си играл толкова години в един отбор. Сега изкуствено те събират с втори…Не беше нормално, така е. Трудно се възприемаше от самите състезатели. Трудно може и да се свикне. В началото играехме мачовете си на стадиона в “Овча купел”. Ние, локомотивците, малко като на гости се чувствахме.
Със славистите в ЖСК бяхте ли приятели?
-Е, не може да се каже, че сме били чак особено близки. В общуването си имахме разделение, но не се чувстваше неприязън помежду ни. В крайна сметка това беше един отбор, макар и за година-две. Имахме еднакви цели и стремежи. Да си най-добър, да вземеш минимум медал…Станахме веднъж трети, но не можахме да се преборим за шампионската титла с Левски и ЦСКА. Често се сменяха и треньорите ни. Първо беше Добромир Ташков, после дойде Атанас Пържелов, за да завършим при Берков полусезон преди разделянето. Но какво да се връщаме назад. Само спомените ни остават. Гледам да се сещам повече за приятните моменти.
Спомняте ли си мачовете с Валенсия през септември 1969 г?
-Да. На “Луис Казанова” направихме равен – 1:1. Божидар Григоро – Боби Григ, ни изведе напред в 35-ата минута. Испанците изравниха трудно и с гол от дузпа четвърт час преди края, който беше дело на Ансола. Аз излязох титуляр, заедно с Тодор Колев, Наско Геров и Георги Христакиев. В София ги бихме с 2:0 в първата среща. Разписаха се Григоров (42) и Т. Колев (68-дузпа). Така елиминирахме “прилепите”, но в следващия кръг отпаднахме от турнира за Купата на панаирните градове. Шотландският Килмарнък ни разби с 4:1 там. Помня, че Шами (Александър Шаламанов – б.а.) вкара гола за ЖСК. Спечелихме реванша с 2:0, но това се оказанедостатъчно да продължим. Още преди да е изтекла и първата минута поведохме с гол на Начко, а Кано Коцев направи 2:0 в 24-ата минута. Аз излязох титуляр и в двата мача с Килмарнък. На следващата година в същия турнир пък срещнахме югославския Хайдук. В Сплит отстъпихме с 0:3. В София, на “Васил Левски”, бихме с 1:0 след гол на защитника Иван Давидов (18). Аз взех участие само в този двубой.
През 1982 г. сте част от екипа на Георги Берков, който изведе любимото Локо до спечелване на Купата на Съветската армия?
-Да, тогава му бях помощник на бате Гошо. На финала в Плевен (12 юни 1982 г.) победихме Локомотив (Пд) с 2:1 след продължения. (В предишните кръгове на турнира Локо елиминира последователно Тракия (Коларово) с 2:0 като гост, Локо (Мз) с 3:0 като домакин, Червено знаме (Павликени) с 2:0 като гост, Металург (Пк) с 4:0 на неутрален терен и ЦСКА с 3:2 – б.а.). Преди този поход към трофея тимът беше изпаднал в криза. Назначиха Берков за старши, той ме покани мен в екипа си. Моят принос беше свързан с това, че аз работих по-рано с един силен юношески тим на Локомотив в продължение на 7-8 години. При мен бяха момчета като Стойчо Стоев, Сашо Марков, Марко Богданов, Румен Стоянов…Всички те направиха успешни кариери в професионалния футбол. Знаете до къде стигнаха. Те вляха свеж полъх в отбора ни, така да се каже. Получи се отлична сплав между млади и по-опитни играчи.
Гледате ли сега футбол?
-Най-вече по телевизията следя. Рядко ходя по мачове. Не съм и в такава кондиция да гледам по 3-4 срещи на екрана на ден. Сега футболът ни залива отвсякъде. Гледам, каквото ми е интересно и каквото мога.
Вашият Локомотив как се развива?
-Не съм ходил отдавна на стадиона в “Надежда”. Поне ако съдим по класирането – вървим добре. Борят се за влизане в Първа лига. Дали ще  го постигнат в крайна сметка е друг въпрос.
Оптимист ли сте, че ще постигне тимът промоция?
-Силно се надявам. Това е велик клуб, мястото му е в елита. Пожелавам им да си намерят силен спонсор. Без пари нищо не става. На собственика Иван Василев никак не му е лесно сам да двала парите си в Локомотив без помощ отникъде. Не му завиждам. Дано издържи.
Кой от сегашните ни футболисти ви привлича вниманието?
-(Замисля се дълго). Честно ли да ви отговоря?
Разбира се.
-Не се сещам за такъв. Никой не ми е направил кой знае какво впечатление.

Милен ДИМИТРОВ

източник и вижте снимки на:  http://vitoshanews.com/index.php/2017/11/02/ivailo-georgiev-na-75/

Share

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

LokomotivSF
LokomotivSF Мачът в три думи: пропуски, лежане и равенство - 1:1. #lokosfinfo
 

ВИДЕО

начало 7:15

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Павка думите са излишни ! Господ да ти прости и лек път в безкрайните зелени терени ! Ти ще оставиш трайна ...

    Прочетете още...

     
  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...