Печат

Евертон Джилио Том за lokosf.info: Наградата на феновете е специална за мен, ще я помня цял живот!

вкл. .

Бразилският полузащитник на Локомотив София Tом, който спечели наградата за играч на есен 2014 от Анкетата на ultrasloko.com, бе любезен да даде интервю за lokosf.info:

tom


- Том, очакваше ли да спечелиш наградата на феновете за Играч на есенния полусезон?
- Честно казано, не очаквах да спечеля, защото всички в отбора бяхме едно цяло, играхме страхотно и затова за мен тази награда е много специална и ценна. Ще я помня цял живот. Благодаря на феновете, които са гласували за мен, за доверието което ми оказват. 

- В България досега си играл още и в Локомотив (Пловдив) и Миньор. Как си обясняваш факта, че навсякъде хората те уважават и ще те помнят винаги?
- Аз вярвам, че футболът е за феновете, няма значение дали са много или малко, те живеят за отбора си. И винаги съм уважавал хората, които подкрепят тима. Те искат да виждат желание и раздаване на терена от нас, футболистите и аз правя всичко възможно да давам максимума от себе си, всеки мач да се раздавам на терена колкото мога. 

- В "Надежда" си вече от две години, какво е за теб Локомотив София?
- Наистина е чест да играя в отбор с традиции, какъвто е Локомотив. Един от силните отбори с традиции в България, който има и доста участия в Европа. В Локомотив се чувствам добре и се радвам, че играя за този клуб. 

- Въпреки лошия терен и ненормалните условия за работа, отборът върви. Как го постигате?
- Трудно се работи в такива условия, няма къде да тренираме. Но с много труд и добри футболисти, които искат да се развиват, се получава. Всички искаме по хубави терени за да се играе и по хубав футбол, но това са реалностите. И липсата на условия прави нашата работа още по ценна! 

- След като се класирахте в Шестицата, ще има ли според теб Локомотив сили за по-добро класиране?
- Постигнахме целта влизане в горната шестица и всеки един от нас ще се бори за постигането на другата цел - Лига Европа! Никой в клуба не е поставил тази цел, но всички искаме и имаме сили да се класираме за евротурнирите. Това е трамплин за нас като футболисти и за всички в клуба. С добрите игри досега Локомотив е приятната изненада тази година в България. Имаме добър колектив и добър треньор, Митко Васев, заради което и отборът върви добре. 

- Ти си вече от 6-7 години в България и говориш доста добре езика ни...
- Сега след толкова време тук, да! Вече разбирам 70-80% от българския език, но в началото ми беше адски трудно. Трябваше ми година и половина за да свикна с езика и да започна говоря. В началото не знаех и английски и говорех само португалски. Даксон и Моралес в Локо Пд ми помагаха, след това започнах и с речници и лека полека се справих... 

- Харесва ли ти животът в България?
- Определено Вашата страна е хубава! Ходил съм на много места не само в София. Живота тук ми допада и храната също. Ходя, често и в Пловдив, там имам приятели... Единствено зимата ми е трудно да се адаптирам със студеното време и особено когато има сняг - декември месец в Бразилия е 35 градуса и когато си дойда за първа тренировка, тук обикновено е -10 градуса! 

- Липсва ли ти Бразилия?
В началото ми беше много трудно, далеч от семейство и приятели. Постепенно свикнах... Ние сме трима братя и те доста ми липсваха... 

- А сега Маркиньос - знаем, че с него сте много близки приятели?
- Определено, да! С него се разбираме много добре както на терена, така и извън него! Той е добър футболист, беше и национал на България, но сега е в ЦСКА. 

- Кой е любимият ти футболист?
- За мен най-добрия футболист е РОНАЛДО. Но, нямам предвид Кристияно! Бразилецът Роналдо за мен е феноменален. 

- А, кой български играч ти харесва най-много?
- Откакто съм в България и следя изявите на българските футболисти, мисля, че Емил Гъргоров "Бадема", е най-добрият! Сега има и възможността да играя с него, наистина е много много класен играч. 

- Разбрах, че скоро очакваш дете?
- Да! Живот и здраве трябва да се роди юли месец! Вече се знае, че ще бъде момче и дори сме му измислили име Жоал Лукас!

Печат

Легендата Румен Горанов на 65 години

вкл. .

Днес легендарният вратар на Локомотив (София) Румен Горанов става на 65 години. Стражът, който понастоящем е съветник към парламентарната комисия за детето, младежта и спорта, говори пред „Меридиан ”, припомняйки си интересни моменти от своята кариера.


Г-н Горанов, в младежките си години освен сте тренирали още баскетбол, хандбал и волейбол. Как избрахте именно този спорт пред останалите?

- Играл съм с ус пех в училищния отбор на всеки от тези спортове, но най-голям интерес имах към футбола. В техникума в Плевен започнах като нападател и в мачовете, в които водихме с 2-3 гола се връщах да пазя. Затова когато започнах да тренирам в местния Локомотив вече ме бяха избрали за този пост, тъй като бях жилав и мускулест. Скоро обаче отборът го закриха и аз преминах в школата на Спартак. Там пред очите ми бяха двама отлични вратари като Никола Пърчанов и Георги Найденов (б.р. по това време легендарният страж на  е треньор в Спартак), които бяха пример за мен.

- Как се стигна до преминаването ви в , а след това и в Локомотив София?
- През 1969 г. бях вратар на юношеския национален отбор, който европейската титла в ГДР и бях определен за най-добър на своя пост на турнира. На финала победихме домакините, а след завръщането в България разбрах, че  са попитали за мен. Така аз отидох при тях, a съотборникът ми Георги Денев в . В самия отбор почти не играх, тъй като по това време титуляри бя-ха вратари, стигали до националния тим - Бисер Михайлов и Георги Каменски. Моето желание обаче бе да пазя по-често и един ден имахме разговор с Никола Котков. Той ми каза, че Локомотив ще се отдели от ЖСК  и новия отбор има нужда от вратар. Познавах треньорът Георги Берков от младежкия национален тим и нямах колебания. По същото време говорих и с Гунди, който винаги се отнасяше бащински към по-младите играчи итой ми каза: „Добре си го решил. В  ще те оценят едва когато си тръгнеш". И наистина, отидох в Локомотив и станах войник в ЖП войски докато се уволня и само след няколко мача бях вече национал. След като победихме  с 2:1 те поискаха да ме накажат за
2 години заради това, че не съм се върнал при тях. След като обясних ситуацията във федерацията, те присъдиха в моя полза.

- В Локомотив София играете с интересна фланелка. Разкажете нещо повече за нея...
- В Локомотив пазех с фланелка на националния отбор на Австралия. Сдобих се с нея по време на едно турне на А отбора през 1973 г., където играхме 3 мача срещу домакините. Тъй като вратарите сме суеверни, след като направих няколко добри мача с нея продължих да
я нося в мачовете на клубния отбор.

- Според официалната статистика имате 34 мача за националния отбор. Кой от тях ви е най-скъп?
- За щастие съм участвал в няколко важни двубоя за националния отбор в световни квалификации, като бих отличил тези през 1973 г. като гост на Северна Ирландия и Португалия. В първия  завършихме 0:0, като 20 минути пазих със спукано ребро. Срещу Португалия завършихме 2:2, като в две ситуации Еузебио оставаше сам срещу мен и не му позволих да отбележи. Имам и два мача на световното първенство във фРГ през 1974 г....

- Там обаче не ви пускат в заключителния  с Холандия...
- Не мога да се сърдя на Христо Младенов, тъй като той дойде преди мача при мен и ми каза, че няма да играя. Причината бе изравнителният  за Уругвай в предишния , дело на Павони. Журналистите ме атакуваха за него и обявиха, че съм с лабилна психика. Освен това в отбора имаше напрежение заради обещаните премии, а и някои партийни ръководители изказваха мнение как да изглежда състава.

- Как се стига до трансфера ви в чужбина?
- В началото на 80-те години имаше две запитвания за мен от Аустрия и Хамбургер, но от Локомотив не ме пуснаха. След спечелването на Купата на съветската армия през 1982 г., за което бях с основен принос, отново поисках да заиграя в чужбина и преминах в Арис Лимасол. Впоследствие играх в Алки при Данко Роев, Олимпиакос Никозия и Моста (Малта) при Генчо Добрев. Навсякъде работех и с младите вратари и някои от тях стигнаха до кипърския национален отбор. Впоследствие се върнах в Олимпиакос като помощник на Давид Кипиани през 1990 г. Изключително съм доволен от отношението на местните към мен през целия период.

- Кои са най-тежките контузии, които сте получавал в кариерата ви? 
- По време на един  за Балканската купа в Букурещ бях със скъсани връзки. Това стана, след като при борба за една висока топка трима играчи паднаха върху мен. В Кипър пък пукнах раменна кост, която и досега ме боли. Заради тази контузия не се осъществи мой трансфер в Гърция.
Печат

Кирил Метков на 50

вкл. .

metkov
Вчера славният футболист на Локомотив (София) от 80-те и началото на 90-те години на миналия век Кирил Метков стана на 50 години. Кариерата му минава през ЦСКА и Славия за кратко , с които става шампион (1992 и 1996), а между тях играе в Джей лигата за Гамба Осака. Ето какво сподели юбиляря в кратко интервю за "Тема Спорт".
 
Г-н Метков, как се чувствате на 50 години?
- Съвсем нормално. Тези неща вече не ми влияят до такава степен - на 40, на 50 (смее се)... Важното е да сме здрави.

Какво ви даде и какво ви отне футболът?
- Не мога да кажа, че ми е отнел нещо. Дал ми е много емоции - положителни и отрицателни. Да, със сигурност има неща, за които съжалявам, но не може да върнем времето назад. Все пак всичко се случва както трябва, а не както искаш.

Продължавате да сте треньор в школата на Локомотив София. Нямате ли амбиции да водите мъжки отбор?
- Не. За мен това да водя децата, да гледам как се развиват и израстват пред очите ми ми доставя огромно удоволствие и емоции. Затова и не се стремя към нищо друго. Свикнал съм с децата, там е истината, насладата от играта. Нямам големи амбиции. Обичам да се занимавам с .

В момента първият отбор е на трето място, какво очаквате през пролетта?
- Мисля, че всичко ще тръгне на добре. Третото място не е случайно. Много неща в клуба като цяло се променят и това дава резултат. Все пак доста време Локомотив (София) бе в тежко положение, но от тази година всичко ще си дойде на мястото.

Титлата с  през 1992 година ли остава върхът в кариерата ви?
- Да, а на следващата година взехме и Купата. През 1996 година станах шампион и със Славия, но тогава играх твърде малко мачове. Нищо съществено.

Ще успее ли ЦСКА най-после  да спре Лудогорец и да стане шампион?
- Мисля, че не. В момента е невъзможно да се мериш с Лудогорец, по какъвто и начин да се опитваш. Даже мисля, че ЦСКА ще падне още сега в първия кръг от Локомотив София в "Надежда".

Димитър Васев ли е причината за промяната в Локомотив (София)?
- Да. При него Локомотив играе като отбор, а не като единици. Побеждава вече и като гост. Това всичко той го направи. Отборът по нищо не отстъпва на другите и играе на високо ниво. Колективът е много силен.

Надявате ли се Емил Гъргоров да се върне в Локо?
- Ще е трудно. Дано стане. Все пак ще се върне у дома си. 
Печат

Интервю с Влади Романов (Тема Спорт)

вкл. .

v romanov

 

Влади, Локомотив София е приятната изненада в първенството до момента. На какво го отдаваш?
- Да, този сезон наистина се представяме по-добре, отколкото в предишните. На Локомотив София определено не отиваше да се бори за своето оцеляване. С всеки изминал мач показваме по-добра игра и се надявам да продължаваме в същия дух. Рецептата е работа, работа и пак работа. Локомотив София има привърженици, в цяла България и не бива да ги разочароваме.

Предстои мач с ЦСКА, който дори може да ви изкачи до първото място във временното класиране при определено стечение на обстоятелствата. Какви са очакванията ти за сблъсъка на „Армията"?
- ЦСКА си е ЦСКА, марка в българския футбол, но ние ще отидем на „Армията", за да вземем своето. Не се притесняваме от червените. Най-важното е в събота да се получи добър мач и да спазваме треньорските указания. А защо не и да победим? Нямам наблюдения върху играта на ЦСКА, интересувам се само от Локомотив.

Какво промени Димитър Васев, за да тръгне Локомотив нагоре?
- Не съм аз човекът, който трябва да коментира треньора, но резултатите на господин Васев говорят сами за себе си. Цялото треньорско ръководство направи един добър колекив, отборът постига стабилни резултати и това се дължи най-вече на него.

Какви са амбициите на Локомотив София този сезон?
- Играем мач за мач, стремим се да показваме добър футбол, но, както са казали хората, апетитът идва с яденето. Надяваме се да натрупаме още точки и да се класираме в първата шестица. Целите в Локомотив винаги са високи, друг е въпросът какво се получава накрая.

Прави впечатление много добрата защита на Локо София, която е и най-стабилната в А група със само четири допуснати гола. На какво се дължи това?
- Главно на треньорското ръководство, което подбира най-правилния състав и най-добрата тактика за всеки един мач. Затова Локомотив изглежда толкова добре в дефанзивен план.

В клуба има забавяне на плащанията. Отразява ли се това на играта ви?
- Не искам да коментирам, а и съм отскоро на „Надежда". В медиите се пишат какви ли не неща. Аз не се влияя от това.

Локомотив София е безапелационен у дома, но е доста колеблив навън. Защо се получава така?
- Надявам се срещу ЦСКА да покажем по-добро лице и ако може, да спечелим точка, а защо не и три. Дай Боже да дойдат по-добри времена за нас на „Армията", където не играем добре.

На Ботев Враца ли дължиш най-много за развитието си?
- Да, това е един от отборите, на които съм най-признателен, искам да благодаря на всички в Ботев. Другият тим, който ми е дал най-много, е Локомотив София. И тук, както във Враца, има прекрасни хора, които са ми помогнали много.

Цялата статия можете да прочетете тук.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


LokomotivSF
LokomotivSF Мачът в три думи: пропуски, лежане и равенство - 1:1. #lokosfinfo
 

ВИДЕО

начало 7:15

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Павка думите са излишни ! Господ да ти прости и лек път в безкрайните зелени терени ! Ти ще оставиш трайна ...

    Прочетете още...

     
  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...