Печат

Даниел Пеев с призив за помощ към феновете

вкл. .

daniel peev

Капитанът на Локомотив Сф Даниел Пеев излезе с призив към феновете на неговия тим и на ЦСКА за оказване на помощ към сериозно болен футболист. Това може да стане преди мача между двата отбора в сряда, 21 септември, от 16 ч. или на дарителска сметка.

Ето призива:
„Скъпи приятели на футбола,
Обръщам се към Вас с молба за дарение – нека всички заедно да помогнем на един бивш футболист на ФК Миньор Раднево и мой приятел. Това е Георги Богданов, който бе диагностициран с тежка диагноза - рак на костите.

Нека отново докажем, че футболът е велика игра и успява да обедини всички фенове, в случая локомотивски и армейски привърженици, които ще присъстват на трибуните, подкрепящи своя отбор до последния съдийски сигнал. Можем и трябва да покажем добрата страна на играта и заедно да помогнем на едно младо момче и неговото семейство в този тежък момент.

Използвам възможността да изкажа своята огромна благодарност на капитаните на отборите от Първа и Втора професионална лига за проявената човечност.
Пред стадион „Локомотив” ще има поставени касички, в които ще можете да направите своите дарения, както и на дарителската сметка по-долу.

НЕКА ВСИЧКИ ПОМНИМ, ЧЕ СЪДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”, пише Даниел Пеев.

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ БОГДАНОВ
02/0000000023838222

BGN
IBAN: BG65STSA93000023838222
BIC: STSABGSF

С уважение към всички Вас,
ДАНИЕЛ ПЕЕВ

 

Обсъжда се възможността кутиита за даряване да останат и за мача Царско село - Левски на 22.09.2016 г.

Печат

Локомотив подари футболни топки на първолаците в Надежда

вкл. .

ball 2016

Специално за първия учебен ден ФК Локомотив София 1929 и Столична Община, район „Надежда“ решиха да изненадат всички първокласници в района. По случай 15 септември, по идея на ръководството и треньорския щаб на клуба, на първолаците бяха подарени нови футболни топки, с които да играят в часовете по физическо възпитание.

Инициативата е част от социалната програма на Локомотив, която цели да ангажира и „запали“ децата по спорта, както и да насърчава любовта към футболната игра у най-малките. Именно и за това на всяко едно от тържествата в училищата, за откриване на учебната година в район „Надежда“, присъства треньор от детско-юношеската школа на клуба.

Треньорите от ДЮШ успяха лично да поздравят учениците и да им пожелаят много успехи през годината. С радост отговориха и на многобройните въпроси от страна на родителите и децата относно условията и предимствата на школата на един от четирите столични гранда.

източник: https://www.facebook.com/FCLokomotivSofia1929

Печат

Зелената кампания „Да почистим там, където растем“.

вкл. .

da pochistim

ФК Локомотив София 1929 и Столична Община, район „Надежда“ направиха специален жест към децата и жителите на район „Надежда“.

По инициатива на клуба на 27 август (събота) се проведе „зелена“ кампания „Да почистим там, където растем“.
Децата от школата на ФК Локомотив София 1929, техните родители и треньори дадоха личен пример, като почистени общо 7 детски площадки и 4 футболни игрища в район "Надежда".

Идеята е почистването и освежаването на детските площадки и футболните игрища в региона да се превърне в ежегодна практика.

източник: https://www.facebook.com/FCLokomotivSofia1929

Печат

Братя Михайлови: Нашият дом е стадион Локомотив

вкл. .

Интервю с братя Михайлови за детството им, за спомените с баща им Атанас Михайлов и за треньорската им работа днес…

– Здравейте, момчета! Къде ви намираме в момента?
(Виктор) – В родния дом, на стадион Локомотив, както и във всеки друг ден! (смеят се…)

– Какво е да си дете на велик футболист?
(Михаил) – Да имаш късмета такъв известен футболист да бъде твой баща, несъмнено е голямо щастие. Неприятният момент е, когато те сравняват с баща ти, но предимствата винаги са повече. Баща ми беше влиятелна личност, обичана от всички. Велик футболист и велик баща!

– Разкажете ни какъв човек и баща беше Атанас Михайлов.
(Михаил) –Като всеки родител, но беше много строг. Децата на Начко Михайлов не бяха с привилегии, даже напротив. Баща ни държеше на възпитанието, както и да спазваме дисциплина, да посещаваме редовно училище и тренировки.
Интересното за него беше, че много обичаше да се майтапи – винаги и навсякъде… Шегуваше се и с нас, разбира се, беше наистина голям майтапчия!

– Спомняте ли си първия мач, на който ви заведе баща ви?
(Виктор) – Заминахме за Кипър като много малки и в действителност не помня първия мач, на който ни заведе. Но имам ясен спомен как баща ни ни водеше по съблекалните на Локомотив, по времето на шампионското поколение – Бойчо Величков, Иван Василев, Георги Бонев... Ние израстнахме с тези хора. Помня ги, както и стадионите, където ходехме да гледаме мачовете на баща ни и отбора.

– Всички вратари се страхуваха от фаловете на баща ви. Викторе, и ти също се доказа като майстор, който бележи много голове от пряк свободен удар. Баща ти ли те научи?
(Виктор) – Естествено, че баща ми ме научи, като това, разбира се, не стана изведнъж и веднага, а струваше много време и усилия.
Още на 7-8 години с брат ми се захванахме с футбол. В спортното училище тренирахме по 2 пъти на ден. Така беше навремето... Имаше желязна дистиципна, нямаше как да мръднеш никъде. Брат ми обаче нямаше късмета да играе в големия футбол.
Като деца, баща ни водеше на игрището в квартал „Орландовци“, където се учехме да бием фалове. На времето нямаше кош с 20 топки, а само 1 топка за мен и брат ми. Когато той биеше фал, аз гонех топката и обратно… Такива бяха условията, беше трудно, но съм безкрайно благодарен на баща ми и ще се радвам, ако и аз мога да науча на това децата, с които работя.

- Мишо, треньор си на децата родени 2000 г. Как ги мотивираш и успяваш ли да предадеш уменията, които си научил от баща си?
(Михаил) – Качествената комуникация между треньора и футболистите прави чудеса. Тя е изключително важно условие. Децата, които тренирам, са на 16 години и в момента са в пубертет. Всеки преминава през тази „трудна“ възраст, но по наше време беше различно. Ние буквално израснахме на игрището. Днес голяма част от децата са некоординирани, доста от тях имат нездравословно хранене и наднормено тегло. Това е голям проблем. Постоянно се боря с неправилни убеждения и навици, с игрови тренировки, за да се запалят децата и да се получат нещата.
Много обичам да давам пример с телефона: до онзи ден си нямал, вече имаш и изведнъж започваш да пишеш много бързо. Това какво е? Това е следствие от много повторения. Защо да не го направим и с футбола?

– Вики, ти помагаш на мъжкия отбор и си треньор на децата родени 2001 г. Трудно ли е да съчетаваш детския и мъжки футбол?
(Виктор) – Първо искам да благодаря на Ангел Колев за поканата да участвам и в подготовката на представителния ни отбор. Да, трудно е, разбира се, защото най-малко се разделяш на две места.
През есента ще става още по-трудно, защото ще стартира и учебната година и децата ще се разделят на още две групи – сутрин и следобед. Най-вероятно ще съвпадат и часове. Темповете все пак са различни при детския и мъжки футбол, но не се отказваме – това е Локомотив, ще се борим до край!

– Как виждате бъдещето на Локомотив?
(Виктор) – Радвам се, че Иван Василев пое ръководството на клуба. Миналата година, по това време имаше опасения навсякъде из клуба да има катинари и всичко да е затворено. Благодарение на настоящото ръководство на клуба, той се възражда! Ние сме една част от клуба - изпълнителите, а бъдещето на Локомотив е в младите! Затова за нас основен приоритет е да изградим силна дестко-юношеска школа. Нормално е това да става бавно, коства доста сили, упоритост и работа.
По този начин ще върнем Локомотив там, където му е мястото.

– Ще възродите ли турнира за Атанас Михайлов?
(Виктор) – Министър-председателят г-н Бойко Борисов много уважаваше баща ми, искаше да възроди този турнир. Първо го направихме в „Орландовци“, после идеята беше да го направим в Локомотив. Радвам се, че успях да го организирам в продължение на 6-7 години. Последните две години го оставих в ръцете на Трайчо Соколов и Здравко Данков. Тази година ще опитаме да организираме турнир! Освен това имаме повод - на 1 октомври ще се навършат 10 години от смъртта на Начко Михайлов. Можем да помислим за една такъв турнир.

източник: официална фейсбук страница

Печат

Спиро Дебърски: Трудолюбието създава всичко - държанието, поведението на терена и навън.

вкл. .

debarski kotkov bulgaria1965

1.Благодаря, че приехте покана ни, г-н Дебърски. Как се чувствате на 83 г.?
Както всеки човек на тази възраст. Изминал съм дълъг път. Щастлив съм, че все още се чувствам горе-долу добре и благодаря на Господ, че съм жив, на тези години много хора вече ги няма.

2. Разкажете ни как минава един ден на бате Спиро?
Тъй като аз съм бивш спортист, първата ми работа сутринта е да направя гимнастика. До ден днешен режимът ми включва ежедневно 30-40 минути упражнения. Също така, внучката ми има кученце и често се разхождаме тримата заедно. Всъщност, ако трябва да съм точен, кученцето ни разхожда…. То е и нашият бодигард (смее се).
От друга страна, все още имам и доста приятели запалянковци, с които продължаваме да говорим за футбол и за други спортове. С тях се събираме горе-долу два пъти седмично. Движението е здраве, затова гледам колкото се може повече да се движа през деня. Вечер, гледам новини, спортни предавания, филми.

3. Разкажете ни за тандема с Никола Котков. Носят се легенди… Били сте най-добрите в Европа. Споделете ни и някоя интересна случка, която малко хора знаят.
Никола Котков е безупречен характер и безупречен човек. Заедно с Начко за мен те бяха едни от най-добрите европейски футболисти по онова време. В който и отбор да бяха отишли, те щяха да намерят място.
Във футбола един тандем се постига с много, много труд. Ключово е характерите да съвпадат и хората да имат уважение един към друг. Важно е да можеш, така да се каже, да помиришеш къде се намира партньорът. Ние бяхме като братя с Котков. С неговата бързина често ми беше трудно да го видя на терена, аз просто знаех къде е той. Разбирахме с един поглед.
Дойдох в Локомотив през 1956 г., тогава имаше много таланти. Гледах ги с каква техника и движения играят и си мислех, че никога няма да мога да ги изместя. Имаше обаче огромна разликата между треньорите, при които бях играл в Окръжна група в провинцията и треньорите, с които се срещнах в Локомотив!

4. Лев Яшин е казал: “Има пари - има футбол, няма пари няма футбол”. За тези пари се говори много. Така ли e било и по Ваше време?
Лев Яшин е прав. За техния стандарт това е било така. Знаеше се как се купуват най-добрите играчи в една държава. Парите са най-важният фактор, когато трябва да се спонсорира един отбор. Ако бизнеса не помага, няма как да има спорт, няма как България да има име като футболна държава. Без финансиране всичките клюбове ще изнемогват… Парите и сега и преди са играели и ще продържават да играят важна роля, все пак именно парите създават условия за развитие на поколения във футбола… Тактическата постройката е много важна, тъй като отборите в днешно време се уравновесяват. Колко голяма е една страна, вече няма такова значение. Всички виждаме как Исландия с 330 000 души население отиде на Четвърт Финал. Ние също сме малка държава, но имаме страхотни победи.

5. Каква е разликата между сегашния футбол и футбола, който Вие играехте?
Истината е, че според мен нашият футбол, онзи по мое време, беше по-приятен за гледане, отколкото е сегашният. Футболът не е само да печелиш. Футболът е да доставяш удоволствие на хората. Футболът е истински, когато един човек заведе семейството си на стадиона и каже: “Гледай какво нещо! Красота!” А сега, когато отидем, какво правим? Само псуваме. Някак си губи се удоволствието, губи се красотата на футбола…
Но кой знае каква е разлика от преди, може би все пак няма. А и само, ако отборите са равностойни, може да повлияе някоя тактическа постройка. Някои говорят за бързината и разиграването на топката, за бързината на контра атаките…

6. Не сте имали сериозни контузии, а като футболист сте били много бърз. Как успяхте да се запазите?
Като малък играех на открити пространства, буквално на ниви, запустели или със зеленчуци… Когато тичах, кракът ми заедно с глезена, във всеки един момент можеше да пропадне, да затъне в пръста. Това е все едно да отидеш да тренираш на плажа. Заякват ти всичките мускули! (смее се)
Отделно често след тренировки изкачвах бегом едни баири в Благоевград, чак ми се завиваше свят. Да се изкачиш на такава високича изисква заякване на мускулатурата, а бързината придобих като атлет, тъй като навремето тренирах и това.
Такива разтежения, каквито сега имат футболистите, никога не съм имал. За цялата ми активна кариера само веднъж, получих тежка контузия, след като вратарят на Русе от Дунав ми се хвърли в краката и така се оказах с пукната кост. Мина ми за една седмица. Извън това изключение никога не съм отсъствал от тренировки.

7. Разкажете ни за периода в Кипър...
В Кипър отидох още, когато не се разрешаваше да се пътува свободно. Преди мен там беше Чакмаков. Той беше първият за онова време, който отиде да тренира в чужбина. След него отидох аз. Фактически ни изпратиха не да взимаме кой знае какви заплати, а по решение на партията, която целеше да помага на конкретни отбори. Тогава условията в Кипър бяха безобразни. Заминах през 1977 г. и се върнах 2004 г., 25 години от живота ми преминаха в Кипър, където работех с няколко отбора. Мога откровено да кажа, че ние създадохме техния футбол. Бяхме денонощно на терена. Работният ни ден беше от 9:00 до 21:00 ч.

8. Имаше ли уговорени мачове, когато играехте Вие?
Може и да е имало такива, но не и финансово уредени, не и с черното тото. Аз поне нито съм получавал пари, нито съм чувал за подобно нещо навремето.

9. Ходите ли да гледате мачове на любимия Локомотив и каква е Вашата оценка за сегашното състояние на отбора?
Гледам мачовете, буквално при всяка възможност. Докато съм жив, ще съм локомотивец. Локомотив е любимият ми отбор. Толкова пъти сме били шампиони на първенствата.

11. Какъв съвет бихте дали на ръковоството и футболистите на Локомотив?
Добре се познавам с Иван Василев и с Бойчо Величков. Редовно се срещаме на мачовете. Нашият голям район “Надежда” има толкова много хора. Срамота е децата им да ходят по 15 км. на другите игрища... За успеха на Локомотив, както привържениците, така и Общината трябва да са по-активни. Не бива всичко да се оставя на един човек. На Иван Василев му е изключително трудно. Това не е като веднъж да отидеш и да дадеш 1000 лева. Това изисква ежедневни инвестиции и работа. Има толкова много предприятия в района ни. По мое време имаше хора на вратата, които са събирали пари в една шапка… Това беше ценна финансова помощ за футбола. Навремето и Спортният тотализатор помагаше с 500-600 хиляди лева на клубовете. Сега обаче е различно. Затова, ако самите привърженици искат децата им да имат къде да тренират, биха могли да помагат на клуба.

12. Какво бихте казали на младите футболисти от школата на Локомотив София 1929?
Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава.
Искам да пожелая на младите футболисти на Локомотив да имат амбиция. Дарбата не е достатъчна. Трябва да са трудолюбиви, амбициозни, да имат цел. Да посещават редовно тренировките. Да пробват новите неща във футбола, да са смели. Всеки навремето се изумяваше от моята бързина. Някога аз не знаех какво е дрибъл, но видях как го прави един французин и просто станах добър в това... Без трудолюбие нищо няма да стане. Животът е такъв. Без тези качества един човек ще остане един обикновен работник. В Локомотив винаги идвах пръв и си тръгвах последен. Трудолюбието създава всичко - държанието, поведението на терена и навън. Нескромен човек нищо няма да постигне. Трябва хората да говорят за теб, не ти за себе си на хората. Както сега говорят за Котков, Начко, Гунди, Стоичков, Бербатов.

източник: https://www.facebook.com/FCLokomotivSofia1929/posts/1091328134285870

Печат

Кирил Метков: Локомотив за мен е религия

вкл. .

 

Кирил Метков е една от Легендите на Локомотив със своите 216 мача и 43 гола с червено-черната фланелка.

Понастоящем е треньор в школата на любимия отбор.

 

- Какво е за Вас Локомотив?
Локомотив за мен е религия. За да съм толкова години с клуба, няма какво друго да е.

- Какво Ви мотивира да сте част от екипа на Локомотив София 1929?
Мотивира ме силното желание да видя клуба обновен и променен.

- Кои са основните ценности, които искате да научат децата от школата на Локомотив София 1929?
Себераздаване, дисциплина и силен дух.

- Каква е визията Ви за развитие на Локомотив София 1929?
Непрекъснато развитие на младите футболисти.

- Какъв трябва да бъде талисманът на Локомотив София 1929?
Весел, усмихнат, жизнерадостен.

- Какво да очакват феновете на Локомотив през новия сезон?
През новия сезон ще бъде трудно, но не и невъзможно. Просто трябва да бъдат търпеливи.

- Черното тото е ...
Забранено!

- Кой за Вас е идол в треньорската професия?
Треньорът Аспарух Никодимов.

- Обичате ли да работите с млади футболисти?
Това за мен е най-голямото удоволствие. Най-приятно е да работя именно с младите. Те не са обременени още като футболни знания и възприемат абсолютно всичко с лекота.

- Ще успеете ли да пренесете Вашият несломим дух като футболист на играчите на сегашния отбор? 
Разбира се, ще се опитам това, което съм научил като футболист и по-късно като треньор, да бъде предадено на моите футболисти.

- Как виждате бъдещето на клуба в близките 2 години? 
Бъдещето на Локомотив София 1929 е създаване и реализиране на млади таланти от школата!

източник:  http://www.fclokomotiv1929.com/

Печат

Георги Пеев: Локомотив е отборът на сърцето ми, който ми даде пътя в живота

вкл. .

Българският футболист Георги Иванов Пеев започва кариерата си в софийския Локомотив. Острието на Локо (София) прави официалния си дебют за отбора в мач срещу Литекс през 1998 г. Когато Пеев е на 21 години, той е открит от мениджърът на Динамо Киев — Валери Лобановски, и подписва договор на стойност 2,5 милиона евро. Той е играл и за ФК Днипро (Днепропетровск). През 2007 г. именитият полузащитник се мести в Русия, за да подпише с ФК Амкар (Перм), където се състезава за отбора близо десетилетие. През 2008 г. той е избран за любимец на публиката на руското първенство и е награден с рядък револвер от 1936 г., използван от Червената армия.

Десният полузащитник, известен със своята бързина, е част от българския отбор за Евро 2004. В периода 1999 – 2007 г., Георги Пеев участва в повече от 40 мача за националния отбор на България.

 - Къде те намираме?
 - Намирате ме на българското Черноморие, където съм със семейството ми (усмихва се).

 - Каква е формулата толкова много години да играеш на толкова високо ниво?
Мисля, че основното е силният характер. Според мен хранителният режим и излизанията до късно не са чак такъв фактор. Най-важното е да се влагаш на 100% в тренировките.

  - Наскоро приключи футболната си кариера. Какви са плановете ти занапред?
Приключих с кариерата си като футболист, но не и с футбола. Новата ми дейност стартира буквално миналата седмица като футболен мениджър при Мирчо Димитров, с когото като футболист съм имал честта да работя дълги години.

  - Кой те запали по футбола?
  - Баща ми ме доведе в Локомотив, когато бях на осем години. Започнах да тренирам и много ми хареса. На 12-годишна възраст прекъснах за една година, защото едновременно... пеех в хор! (смее се)
След това спрях с пеенето, защото осъзнах, че футболът е моята страст.

 - Първият ти треньор?
 - Първият ми треньор е Иван Коцев, именно при него развих техниката си. Помня и колко спокоен и щастлив се чувствах, благодарение на професионализма му. Мисля, че това е най-важното в детска възраст за един млад футболист. Много съм му благодарен!

 - Мачът на Локомотив, който никога няма да забравиш?
 - Помня много мачове, но като най-специален за мен ще остане мачът с Литекс. Беше домакински мач за годишнината на клуба ни. Победихме с 2:1 като в последната 90-та минута вкарах решаващия гол. Топката мина между краката на вратаря на Литекс и помня, че бяхме много щастливи.

 - Какво е Локомотив за теб?
 - Локомотив е отборът на сърцето ми. Това е отборът, който ми даде пътя в живота.

  - Какво ти е мнението за влизането на Локомотив София 1929 в “Б” група?
  - Чудесно е, че така се получи. Една година бе необходима за влизането на отбора в “Б” група. Мястото на Локомотив София 1929 е в “А” група и то сред първите 4-5 отбора, но всички знаем какви са обстоятелствата в момента. Това се дължи главно на финансовата страна на нещата, в която сме се намирали до скоро като отбор. Радвам се, че Иван Василев пое Локомотив. Сега се случват сериозни събития за историята на отбора. Вярвам, че ще влезем в “A” група, но засега и “Б” е добре.

  - Следващото световно първенство е в Русия. Отлично познаваш обстановката. Какво мислиш за Националния отбор? Имат ли шанс да се класират?
 - Надеждата умира последна (смее се).
Не е лесна ситуацията, в която се намираме на национално ниво. Нивото на българското първенство е паднало, което не помага, а пречи на Националния отбор. Вярвам, че имаме някои добри футболисти в представителния ни тим, които могат да поемат отговорността, но при всички положения няма да е лесно. А и да не забравяме, че самочувствието идва с победите и освен победата срещу Португалия, напоследък нямаме други такива.

- Какво би пожелал на феновете на Локомотив София 1929?
- Ще им пожелая много победи и радост. И да бъдат търпеливи. Ясно е, че обновеният отбор тепърва се формира. Млади са още момчетата и неопитни. На всички ни се иска моментално влизане в „А“ група, но няма как да избегнем периода на адаптация. Победите може би няма да дойдат веднага, но с търпение и работа ще постигнем успеха, който клубът заслужава.

 

източник:  http://www.fclokomotiv1929.com/

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


LokomotivSF
LokomotivSF Въпреки отпадането добро представяне за младите железничари, които в този мач бяха без наказания Ерик Манолков и получилия контузия вчера Св
 

ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...

     
  • Само Локо Сф.Перукан,Плеш ивеца и корумпетата от т.н. БФС са свински подлоги.

    Прочетете още...