Печат

Интервю с Александър Бранéков (Тема Спорт)

вкл. .

branekov
Капитанът на Локомо­тив София Александър Бранеков даде кратко ин­тервю пред "Тема Спорт" за есенния дял и изненадва­щото трето място. Като бивш футболист на ЦСКА той говори и за битката за титлата.
 
Сашо, реално ли е трето­то място, на което Локо Со­фия зимува, и очаквахте ли толкова силно представяне?
- В началото едва ли някой е мислил, че през декември ще сме трети. С течение на мачовете обаче си го заслужих­ме. Имахме слаби моменти и двубои, както всеки отбор, но като цяло се представихме доста по-стабилно, отколко­то в миналите години.
 
На какво го отдаваш?
- Честно казано, няма кой знае каква разлика във футбо­листите, които бяхме пре­дишния сезон. Напуснаха ни са­мо Маркиньос и Митко Илиев. До голяма степен, за да се стигне до това класиране, го­лямата заслуга е на Димитър Васев. През лятото направих­ме и много силна подготовка във Велинград. Самият стар­ши треньор вкара и доста се­риозна дисциплина в отбора и никой вече не прави каквото му хрумне. Тактическите ука­зания на наставника вече се изпълняват.
 
Как успяхте да преодоле­ете кризисния период със за­бавянето на плащанията?
- Доста пъти се опитвахме да проведем среща с прези­дента Николай Гигов. Заради забавените плащания се стиг­на и до този бойкот, макар че за мен това не е точната дума, но искахме да покажем, че нещата не са както трябва. Но в крайна сметка това е забравено. В момента няма задължения към нито един чо­век в клуба.
 
Може ли да изпуснете пър­вата шестица?
- Както сме трети и всичко изглежда реалистично, така може и да изпаднем от първа­та шестица. В оставащите три мача, които са и три фи­нала, може да се случи всичко, дори и Левски и Ботев Плов­див да останат извън Топ 6. А и разликата от седмия Ботев Пловдив е само 5 точки. Една грешна стъпка и всичко се променя. Аз не искам да сме пети или шести, а да се задър­жим в челото на таблицата. Продължаваме и за купата, на четвъртфиналите срещаме Локо Пловдив, така че имаме добри предпоставки за Лига Европа. Може да стигнем и до финал. Максималист съм и ис­кам да играя футбол на високо ниво. Мисля, че аз и отборът го заслужаваме.
 
Докога ти е договорът с Локомотив София?
- До юни 2015-а. На този етап не съм разговарял с ръко­водството за нов контракт. Още е рано, има време. Първо искам да си свърша работата както трябва, да си изпълня договора докрай, а после ще видим. Като всеки футболист се надявам да изляза и да поиграя навън, но засега съм си в Локомотив София.
 
ЦСКА е отборът на сърце­то ти. Ще успеят ли най-нак­рая червените да сложат край на хегемонията на Лу­догорец?
- Ти хубаво казваш, че ЦСКА ми е отборът на сърцето, но доста хора, като играя на "Армията", ме плюят. Явно си мислят, че съм левскар. Няма значение. Надявам се ЦСКА да стане шампион. Искрено и ка­тегорично казвам, че аз съм цесекар и искам тимът да вземе титлата. Ще е труд­но. Всички видяха мачовете на Марек с Лудогорец и с ЦСКА. Това не е от тази годи­на, не е и от миналата, а още откакто се създаде този от­бор на Лудогорец. Всеки е не­доволен от тях. Хората, кои­то разбират от футбол и следят мачовете, знаят за какво става въпрос. Подливат вода. Да, на този етап проектът Лудогорец е спо­лучлив, но аз не съм много си­гурен, че ще се задържи много дълго на фронта. Всяко чудо за три дни.
Печат

Интервю с Йордан Стойков - Бумбо (БЛИЦ)

вкл. .

bumbo
Йордан Стойков е роден на 6 ноември 1951 г. Легендарен защитник на “Локомотив” (Сф), за който играе от 1970 до 1983 г., като записва 336 мача и става шампион през 1978 г. , а през 1982 г. е носител и на Купата на България. Играе и в евротурнирите. За младежкия национален отбор има 27 мача, а за мъжкия - 9. Помощник-треньор е на “Локо” (Сф) от 1983 до 1985 г. После е бил старши треньор на “Балкан” (Ботевград), треньор на младежкия национален отбор, “Итихад” (Триполи, Либия), помощник-треньор на “Пирин” (Гоце Делчев), старши в Малинди (Танзания), “Шумен”, “Шенхуа” (Китай), “Кремиковци” (Сф), “Ню Рейдиънт” (Малдивски острови), ДПММ (Бруней), “Чавдар” (Бяла Слатина) и ЕЕPCo (Етиопия). Бумбо, както го наричат запалянковците, е може би най-големият футболен пътешественик сред нашите треньори. За приключенията си, кариерата и важните хора в нея по пътя към славата Стойков говори откровено пред “ШОУ”.
 
Г-н Стойков, след 4-годишен успешен престой в Етиопия се завърнахте окончателно в България. Каква беше причината?
Бях начело на отбора на Етиопската енергийна корпорация (ЕЕPCo), наричан още “Мебрат Хайл”. Постигнахме нелоши неща, хората там ме уважаваха много, обаче договорът ми приключи. В компанията, която ни финансираше, настъпиха структурни промени. Разделиха корпорацията на две по-малки фирми. Оттам се получи проблем с бюджета на клуба.
Предложиха ми намаление на заплатата аз не се съгласих. На мое място назначиха местен треньор, който се нави да работи за 700-800 долара.
Спечелихме веднъж бронзовите медали. Като цяло съм доволен от престоя си в Етиопия. Заплатата ми се плащаше в местната валута. Елитните треньори там получават средно по 66 000 етиопски бири (4000 щатски долара). Да уточня все пак, че не става въпрос за питието бира, просто така се нарича местната парична единица. Най-скъпоплатеният клубен треньор във Висшата лига на Етиопия беше италианецът Джузепе Досена с неговите 100 000 бири!
 
Какво е нивото на местния футбол в сравнение с българския?
Не е голяма разликата. Националният тим игра бараж за участие на Световното първенство срещу Нигерия. Те загубиха вкъщи нещастно, а в реванша паднаха с 0:1 след гол от статично положение. Етиопците бяха напълно равностойни на “суперорлите” и заслужаваха да стигнат до Бразилия. Въобще футболът в Етиопия бележи огромно развитие в последното десетилетие. Нивото на местното първенство се повишава от година на година. Там има един гранд – “Сейнт Джордж”, който се спонсорира от най-богатия етиопец. Организацията е на суперниво. Имаше и един европеец, вратар, обаче повечето легионери са от Африка. Най-много са от Гана, от Уганда... Но треньорите задължително са чужденци. Джузепе Досена не можа да изведе “Сейнт Джордж” до титлата благодарение на мен. Нашият тим им измъкна равен, а им трябваше само победа. Златните медали взе отборът, подпомаган от компанията за производство на прословутото етиопско кафе.
 
Харесват ли етиопците футбола?
О, направо са луди! Стадионите са препълнени за всеки мач. На срещите на националите пък час и половина преди първия съдийски сигнал вече няма къде да седнеш. Ентусиазмът е огромен.
 
Предполагам, че и отношението на държавата към спорта е коренно различно от това у нас?
Разбира се. В Етиопия спортът е държавна политика, а у нас клубовете се чувстват като сирачета. В африканската държава всички местни институции подпомагат определен отбор. На ведомствен принцип, както беше в България преди доста години. Само един частен клуб има - “Сейнт Джордж”. Армията има 2 или 3 отбора, полицията също, ние бяхме представители на енергийната компания. Има и общински клубове. Заплатите се изплащат на минутата. Най-интересното е при трансферите. Например, футболистът Х се разбира с клуба Z за трансферна сума 50 000 долара. Получава я на момента, влага си парите в банката и – шапка на тояга. Плащането става преди представянето, не се разделят на 2 или 3 транша, както е нормално. Губи се мотивацията. Види ли кинтите, играчът почва да се скатава – “тука ме боли, там ме боли”, страшна работа са (смее се). Лъжат много. “Майка ми почина”, “Баща ми умря”... По три пъти ги погребвахме хората (смее се).
 
В своята кариера сте играли само за един отбор – „Локомотив” (София). Спомняте ли си дебюта?
Разбира се. През пролетта на 1968 г. за първи път ме извикаха при мъжете. Играх за Купата на Съветската армия срещу “Ватев” (Белослав). В “А” група дебютирах всъщност във фланелката на „ЖСК- Славия”. Нали ни бяха обединили насила с „белите” тогава... В Ямбол, срещу местния “Лъсков”, завършихме 0:0 на 18 април 1971 г. Имам общо 10 мача за тоя изкуствен отбор.
 
Кои бяха идолите ви?
Тук всички си харесвахме италианския футбол и бразилците. Бургнич, Пики, Факети и Мацола. От нашите харесвах Чико Дерменджиев, Котарака, Гунди, Пената. Шами (Александър Шаламанов – б.р.) беше наш идол като дете.
 
Имахте репутацията на безкомпромисен защитник. Кой нападател ви е създавал най-много ядове?
Е, няма как да забравя нашето съперничество с легендата на „Берое” Петко Петков. Той не беше типичен централен нападател. Връщаше се често назад, атакуваше от по-задна позиция. Бърз, повратлив, сменяше рязко посоката.
 
На кой треньор сте задължен най-много? Вече можете да разсъждавате и от дистанцията на времето, а вече сте и от тази страна на барикадата...
На всички съм признателен, от всеки съм научил по нещо полезно. За мен №1 обаче ще си остане бате Данко Роев. Той беше нашият учител. Беше един от малкото треньори, който ни обясняваше какво е футбол. Имало е треньори, които разчитат повече на морално-волевите напътствия: “Айде, давайте, да ги убием!”. И после гледат да си вземат премийката. Ама във футбола само на юруш не става. Спиро Дебърски, Васил Методиев и Георги Берков също заслужават уважение. Специално в Шпайдела видях една положителна промяна при втория му мандат в „Локомотив”. При нас дойде един по-зрял, по-търпелив човек, подхождаше индивидуално, създаде колектив. Много го уважавахме.
 
Имате богата и интересна треньорска кариера. След кратък престой в Либия започва вашето екзотично пътешествие. В началото на 90-те години на миналия век поемате “Малинди” от Танзания. Как беше там?
(Смее се) Ами много добре. С приятни спомени съм от престоя си в тази държава. Изведох отбора до седмо място в първенството, което беше прието като успех от ръководството на клуба. Спечелихме купата и суперкупата на страната. На финала бихме шампиона. Танзания е много хубава страна. После отидох в един от най-големите китайски мегаполиси – Шанхай. Когато пристигнах там през 1996 г., техният футбол още навлизаше в професионализма. Всичко се командваше от компартийния комитет.
Кметът на Шанхай беше най-добрият... треньор. Колеше и бесеше Дисциплината беше изключително строга. Не се допускаха отклонения, ама никакви, от партийната директива. Режим - нещо средно между Ким Ир Сен и Мао Дзедун. Това, което ние имаме като представа за футбола, там не играеше.
 
Поемате после към друга екзотична футболна авантюра в чужбина - в тима на “Ню Рейдиънт” от Малдивите...
Там също постигнах нелоши резултати. Достигнахме до полуфинал в турнира за Азиатската конфедерация, нещо като еквивалент на Лига Европа. Отстрани ни отбор от Йордания, който триумфира впоследствие с трофея. Станахме и шампиони. На финала бихме тамошния “Валенсия”, трениран от унгарец, с 6:5 след изпълнение на дузпи. Редовното време на мача завърши 1:1. Трима български футболисти играха в отбора. Един от тях – Бойко Каменов, вкара гола от пряк свободен удар. Имаше и едно момче - Илия Вълчев, и Вальо Найденов беше...За “Валенсия” пък преди това играха Георги Славчев и Николай Донев. След мен успехи в “Ню Рейдиънт” постигна и моят колега Велизар Попов...
 
От Бруней си дойдохте и с нова любов?
Да, японка е. Казва се Маюми, много е хубава и е с 19 години по-млада от мен!
 
Може ли да се каже, че сте “гражданин на света” след толкова време, изкарано зад граница?
Може. Приемам се по-скоро като футболен глоубтротър. Много години навън работиха и Иван Вутов, Иван Колев, Велизар Попов беше на Малдивите, после в Оман, сега е в Тайланд. В Ангола в момента е Илиан Илиев. Това е положението - “двойкаджиите”, слабаците, сме навън. Отличниците бачкат в България.
 
Не ви ли се работи у нас?
Почти е така. Аз, когато исках, не можеше да се проникне по нормален начин в някой клуб. По време на мутренския период случайни хора влязоха във футбола, харизаха им цели клубове ей така – без пари. А сега искат милиони за тях.
 
Не може да не ви боли за „Локото”...
За „Локо” въобще не искам да говоря, защото ще се изтълкува погрешно. Най-тъжното е, че от водещ клуб се превърна в средняк, който всяка година се бори да не изпадне.
 
Изненадан ли бяхте от фурора, който направи вашият приятел и бивш съотборник Стойчо Стоев с “Лудогорец”?
Изобщо не съм изненадан. Стойчо е едно много симпатично и културно момче. Развива се, чете, учи. Той също страда много, имаше си своите треньорски неволи, но заслужи и радостта. Дадоха му шанс в Разград и той го улови. Това, което е странно, и което ме учудва е: “Защо Стойчо Стоев е персона нон грата в „Локомотив”?” В родния му клуб?! Тони Велков също е културно момче с бъдеще. Да, ще пада, ще става, ще го уволняват, ще го назначават. Е, това е треньорската съдба. Кольо Спасов си е моя слабост и любимец. Много забавен човек е, футболът му е ясен. Има треньорски потенциал, притежава и харизма, работи добре с хората.
 
Как се развива националният отбор под ръководството на Любо Пенев?
Любо е икона за нашия футбол. Сега чувам и чета, че искали да го махат. Бих призовал: “Не пипайте Любо Пенев!”
 
Кой е еталонът за вас в треньорството?
Най-вече италианците – Фабио Капело, Ариго Саки, Карло Анчелоти и Марчело Липи. Жозе Моуриньо пък е феномен. Страхотен е. Подиграват му се някои, че навремето не бил добър играч. Да, Специалния не е направил състезателна кариера. Но, както казва великият Саки: “Не е задължително да си бил добър жокей, за да бъдеш добър кон”
 
А обратното? Задължително ли е да си бил голям футболист, за да станеш по-късно класен треньор?
Не е задължително. Но все пак, ако си бил елитен играч, това ти помага да разграничиш важното от второстепенното. Тези, които не са играли голям футбол, разчитат предимно на книгите. А на книгите не трябва да се доверяваш на 100 процента. Доверявай се на собствената си интуиция и на това, което си го преживял и изстрадал на терена. Единици са тези великани, които сетне станаха такива и като треньори: Суарес, Кройф, Бекенбауер, Димитър Пенев...

Цялото интервю на Милен ДИМИТРОВ можете да прочетет тук.
Печат

Наказаха още един съдия - палач на Локо София

вкл. .

 
За пореден път Съдийската комисия на БФС наказа съдии, които са ръководили мач на Локомотив София. Този път правата на двама от вчерашната бригада на мача с Лудогорец са спрени права до следващото заседание на комисията.

Шампионът надигра и победи "железничарите" с 4:0, но реферите дадоха ненужно рамо на разградчани. От щаба на Локомотив признаха превъзходството на съперника, но имаха основателни претенции за редовността на три от четирите гола във вратата на Митрев.

още по темата

Ето и решението на Съдийската комисия от 16-и декември, свързано с подадената жалба от Локо София.

"За получени ниски оценки и незадоволително представяне на футболната среща от 23-ти кръг на "А" група Лудогорец -
Локомотив София - СК спира съдийските права на главния съдия Владимир Вълков и асистент съдията Мартин Маргаритов до следващото редовно заседание на СК".

Източник: http://www.sportni.bg

Печат

Нивото на чужденците в Локо Сф падна до нула

вкл. .

Има нещо сбъркано в Надежда, отборът няма гръбнак, върху който да се надгражда

Стефан Грозданов
треньор по футбол

Не мога да кажа защо в последно време играта на Локомотив Сф не върви. Отстрани се вижда, че на терена нещата са много зле. Не знам какво се случва в отбора, но явно на тези футболисти (б.р. - визира чужденците) нивото им падна на нула. Честно казано, не виждам какво могат да подобрят в игрови аспект. Не вярвам само подготовката да е виновна. Всички са наясно, че само с мачове играчите трябваше да влязат в едно що-годе прилично състояние. До сега трябваше да има подобрение и във футболистите, които бяха привлечени в течение на сезона. Определено нещата не вървят добре. Това обаче не трябва да бъде главната причина за слабата игра на отбора. Минаха 3 месеца, вярно е, че има междинни кръгове и цикълът е сгъстен, но тези футболисти отдавна трябваше да са в оптимална форма. Но в края на краищата за тези футболисти се е знаело, че не са провели подготовка още преди да бъдат привлечени. Мога да кажа само, че на някои от чужденците спортно-техническите им качества са много спорни http://www.7sport.net/7sport/pics/700613b.jpg
Особено фрапантно е да взимаш чужденци за крайни бранители. Няма ли момчета – българи, които могат да играят на тези постове? Да вземеш нападател е едно, човек, който прави играта - също, но да вземеш десен и ляв бек... не знам. Има нещо сбъркано в отбора и работите определено не вървят добре.
Не мога да кажа дали няколкото слаби отбора в дъното са причина Локомотив Сф все още да е над чертата. Вече могат да се изключат два от тях, но според мен ще се води една безмислостна борба между 2-3 отбора за последното четвърто място. Преди няколко седмици в Надежда говореха дори за място в първата седмица, а сега се борят за мястото си в елита. Аз никога не съм бил оптимист, че Локомотив Сф може да се пребори за място в топ 7. Може би тези високи цели са им изиграли някаква лоша шега. Такива висши цели, които не почиват на някакво качество, може би играят обратна роля. Дайте сега да отидем на седмо място, а не си знаем състоянието на отбора.
Не знам кой довежда тези футболисти в Локомотив Сф. Безспорно е, че някои от тях са със спорни качества
Не всички, но болшинството. Когато изведнъж се променя обликът на отбора, за мен тези сривове са допустими. Проблемът е, че в Локомотив Сф няма гръбнак, на който да се надстройва. В един отбора трябва да има една бройка футболисти, които да носят тежестта на мачовете, и към тях да се прикрепят други. А не изведнъж да се докарат 7-8 души, които не знаят за какво става въпрос. Вероятно в съблекалнята има разделение между българите и чужденците, но не мога да бъда сигурен. Играта на отбора, която гледам в последно време обаче, въобще не ми харесва.

Източник: http://www.7sport.net

Печат

27 000 евро на месец - най-високата заплата на футболист в България

вкл. .

евро

Кризата оглозга и заплатите в “А” група. Само “Лудогорец” се къпе в пачки. Дори ЦСКА и “Левски” свиха бюджета за възнаграждения, а в най-скромните клубове от елита нерядко парите не стигат дори и само за прехрана на семейството.

В Разград са темерути по отношение на заплати, затова информацията е тип “говори се”. Та говори се, че в Разград работи най-скъпоплатеният в “А” група – румънецът Козмин Моци прибира 27 хиляди евро на месец. Има друг с 25 хил.. Няколко с 20 хил. И няколко с 15 хил., колкото е таванът във втория по заплати у нас “Левски”.

Най-едрите пари при шампиона обират чужденците, българите по принцип са на кота до 15 000 евро.

“Лудогорец” печели с нокаут финансовата битка. И въпреки това двете титли се крепяха само на 1 гол в последния кръг. Основно затова уволниха Ивайло Петев.

Калибърът на заплатите си има значение, но често определящ е броят на играчите. “Лудогорец” е съставен от 24-ма с професионални договори. Докато “Левски” до привличането на Мирослав Иванов, Алекс Перес, Димитър Макриев, Горан Блажевич и Ларсен Туре през септември имаше едва 15.

В Разград
бюджетът

за възнаграждения изглежда между 300 и 400 хиляди евро на месец, което прави над 3,6 милиона на година. Е, това е 1/5 от новата заплата на Кристиано Роналдо, обаче той отдавна не излиза от Шампионската лига, а ние не влизаме.

Към 300 000 евро на месец раздаваше и „Левски” за заплати преди година. Но през 2013-а посвиха парите. Както казва Тодор Батков: “Не печатам пари, не продавам наркотици, не въртя контрабанда. Да, криза има, и тя е световна”.

През лятото на 2012-а “синият” председател Иво Тонев обяви - без имена - 2 заплати по 15 500 евро в клуба, 3 по 12 500 и 4 по 10 хил., другите вземаха по-малко. Шефът хитро подреди в текста да бъде обявено, че тези възнаграждения се “получават” от играчите. Следователно декларираха чисти заплати. И явно клубът има още разходи отгоре, щом това са суми нето.

По принцип при преговори футболистите обсъждат чисти пари и на годишен сбор. Понякога клубовете разхвърлят суми и на т.нар. траншове. Това са 5-цифрени преводи, които се получават веднъж или дваж годишно извън схемата със заплати.

“В България парите се пресмятат нето”, похвали се във Франция “синият” новак Туре. Да, плоският 10-процентов данък помага на босовете да издържат клубовете по-лесно, отколкото в Кипър или Белгия. Брутна заплата от 20 000 евро в Испания оставя на играча 9600 евро, а у нас - 19 хил. евро минус осигуровки. Обобщено - футболистите от даден отбор прибират примерно 200 000 евро месечно, но на клуба това струва 230 хиляди, да речем.

А “Левски” за половин година разкара най-едрите заплати. През януари освободиха Марсиньо, а наскоро - Жоао Силва. Двамата бяха рекордьорите с по 15,5 хиляди евро. Натириха Кристовао Рамос, продадоха Базил де Карвальо - и двамата с по 12 500 евро. Махнаха и новака Рамон Лопес, също добре платен. Тримата прогонени не бяха най-слабите или най-безперспективните. Просто разликата между заплати и принос ги правеше отчайващите персони.

Сега над 10 000 евро получават Гари Родригес, Кевин Бру и Туре, а вероятно и Цветан Генков. Има българи като Станислав Ангелов и Владимир Гаджев, които са на кота около 10 000 евро. Обаче месечното перо “Заплати” вече е около 200 000 евро. Освен махането на “богаташите”, много помогна и намаляването на кадрите. В отбора има 20 души с по-сериозни договори. При 24 в “Лудогорец”...

В родната история ЦСКА първи обяви заплатите. Таванът е 15 000 лв., толкова вземат петима. После дойдоха 5 нови, и то неслучайни като Брайън Хауърд и Мамаду Сидибе. Бюджетът за възнаграждения вече е около 120 000 евро на месец. Това обаче означава двойно свиване.

“Левски”
стигна дотам

че през юли бе обявен таван за нови от 100 000 евро чисто на година. И то при политика за привличане само на свободни агенти, без трансферни суми. Наско Сираков и сие предизвикаха главобол на Батков да обясняват на почивки, че с трици маймуни не се ловят - трябва класа. След месец мислене адвокатът прие да бъдат взети двама за 150-200 хиляди евро годишно като заплати. Но междувременно подбраните си бяха намерили отбори. И привлякоха “на пожар” Блажевич и Туре.

“Сините” дават нелоши пари, но цепят еврото, напатили се от серия грешки с едри заплати за дребни играчи.

Така я карат грандовете. Обявените преди година 9 най-големи “сини” заплати бяха за общо 108,5 хиляди евро. Днес целият отбор на ЦСКА взема толкова. Двата колоса просто заемат второто ниво.

Към равнището на “Левски” и ЦСКА е и “Ботев” (Пд). Там с привличането през януари на Станимир Стоилов сложиха таван от 100 хил. евро годишно за нов. Всъщност в клуба има и 2 по-едри възнаграждения, но по стари контракти от 2012-а. За 8000 евро на месец читав готов играч няма да дойде. И Мъри ще трябва пак като в “Левски” преди години с относително неголеми заплати да пише приказки...

КТБ може да върти милиарди, обаче за футбол се дава умерено. Голямото богатство на “Ботев” е в сигурността. Знае се, че футболистите няма да тренират с извадени джобове.

Пловдивският разум в харченето понякога носи и минуси. През декември 2012-а мислиха, кроиха и накрая подписаха нов договор с 19-годишния тогава Тодор Неделев. Вдигнаха му парите от 3000 на 4000 лева месечно.Този талант обаче е вкарал или подал за близо 2/3 от головете на тима през годината. Ами ще бяга Тошко в Залцбург. На “Ред Бул арена” 2000 евро месечно получават само чистачките.
Вероятно и

“Литекс” е на
второто ниво

като таван на заплати за чужденците. Но по-скоро Барак Обама ще каже ядрения код на Щатите, отколкото някой от Ловеч да издаде заплатите...

На третата кота влизат повечето останали клубове от елита. Има по-заможни като държавния отбор “Берое”, който може да си позволи конкуренция от двама за всеки пост и шестима нелоши чужденци. По-надолу са “Славия”, “Черно море”, “Локо” (Сф). Там в последните две години няма заплати над 4-5 хиляди евро. А повечето титуляри вземат по 4-5 хиляди лева.

При “моряците” един легионер получава 4500 евро, друг – 3500, останалите са с месечни суми до 3000. При “белите” пък след юбилея свиха с четвърт възнагражденията. “Черноморец” закъса ужасно с парите и клони четвъртото ниво на дънните риби. Там са “Любимец”, “Пирин” (ГД) и “Нефтохимик”.

Преди година Антони Здравков, тогава треньор на изпадналия по-късно “Ботев” (Вр), обобщи класически ситуацията. Врачанският тим надигра “Левски” насред “Герена”, но падна с 0:2, а спецът изрече: “Месечният ни бюджет за заплати е 22-23 хиляди лева, което е по-малко от парите на Жоао Силва от “Левски”. Да, с десетина хиляди лева по-малко беше. Месечно.

Само че в днешното

трио от
най-бедни

сборът от месечни заплати не достига и 20 хиляди лева, гласи неофициална информация. Което означава възнаграждения от 500 до 1500 лв. Това не е професионален футбол. За такива заплати се играе основно с цел да те забележат по-големи клубове и най-после да не пестиш от бензин. Но когато си на 28-29 години, имаш безработна жена и две деца, влизаш в тегобите на редовия българин. И ставаш податлив на тарикатите, които съветват: “Така и така ще паднете, дай да заложим на загуба с над 4 - 5 гола.”

Имаше един исторически мач миналия сезон, но няма как да се докаже - затова без имена. Единият отбор много лесно пусна 4 гола. Повелите с 4:0 усетиха, че съперникът е заложил за едро поражение. И побесняха от яд, че от другия тим не са им казали, та да изкарат някой лев и те. И някъде след час игра напук спряха да вкарват. Футболисти на противника им се молеха на терена: “Хайде бе, само още един гол...” Обаче обидените се оказаха с магарешки инат, безмилостни - като минеха центъра и де факто завиваха обратно. И автогол нямаше как да се вкара. Крайният резултат няма да пишем, за да не се познаят някои. Или да не ги познаете. Обаче футболът гъмжи от подобни истории. И действащи лица обикновено са предимно играчи с ниски заплати, но и някои българи с едри.

Не мислете за всички футболисти като за хора с лимузини - повечето не са. Показват го и заплатите им. А свиването е повсеместно без Разград. И както е тръгнало, догодина ще има още намаляване. Така свестен чужденец няма да дойде и постепенно по неволя ще достигнем една мечта. Тя е - да разчитаме на собствени кадри, да отглеждаме свои чеда, да играем с българи. Но футболът по-чист няма да стане. Нито по-успешен или привлекателен. За съжаление.

източник: труд.бг

Печат

Цецо Генков: Мачът срещу Локомотив ще е по-специален

вкл. .

Нападателят на Цветан Генков заяви, че мачът срещу бившия му отбор Локомотив (София) ще бъде по-специален за него. Той се утвърди именно в "Надежда", където през сезон 2006/07 вкара 27 попадения и голмайсторския приз в "А" група.
"Най-силните ми години минаха в Локомотив и ще има по-особени чувства за мен. Дано сега предстоят още по-добри. Радвам се, че съм минал през този клуб и никога няма да забравя какво преживях и изпитах там", заяви Генков пред TV7.
Нападателят отрече да е в лоши отношения с президента на "червено-черните" Николай Гигов.



"В добри отношения сме. Не съм се карал с никого не искам да се карам. Водя две дела срещу Локомотив, но не искам да коментирам повече тази тема", добави Генков.
Накрая той говори и за контузията си. Генков получи разтежение и беше заменен принудително в мача с Черноморец (3:1) от 9-ия кръг. Оттогава той се възстановява и днес, 30 септември, се готвеше на облекчен режим.
"Минаха 8-9 дена и вече се чувствам добре. Възстановявам се бавно, но мисля, че ще съм на линия за Локомотив", каза още Генков.

източник: новспорт.ком

Печат

Стойчо Стоев: Никъде не съм бил назначаван с лоби, стигнах до успеха стъпка по стъпка

вкл. .

Треньорът на Лудогорец Стойчо Стоев даде интервю пред "Тема Спорт" преди завръщането си в "Надежда". Той започна футболната си кариера именно в школата на Локо София, а по-късно за­писа над 200 мача във всички турнири за столичните же­лезничари, като бе един от любимците на червено-черната публика през 80-те години.
 
Г-н Стоев, имате ли ня­какви притеснения преди предстоящия с Локомо­тив?
- Не. Имам голяма група от футболисти, които мога да използвам. Виждате, че да­вам шанс на всички момчета. Ротацията дава възможност за по-голяма свежест, както и да мога да видя останали­те играчи до каква степен са готови, защото ни предсто­ят страшно много мачове. Въобще не съм притеснен за мача с Локо София. Двата състава, които използвам, ми дават много пободи за оп­тимизъм.

Май за първи път ще се изправите срещу Локомо­тив София на стадиона в "Надежда". Ще има ли някак­ва носталгия по старите времена, когато носехте с гордост червено-черната фланелка?
- Наистина за първи път ще гостувам в "Надежда". Иначе имам 4 мача с Миньор срещу Локо София, но нито един от тях не е бил на този стадион, на който направих първите си стъпки във фут­бола и изкарах почти цялата си състезателна кариера. По принцип е нормално да има някаква носталгия. Все пак детството, юношеството, после и пo-зрялата ми въз­раст са преминали на този стадион. Животът на семей­ството ми е свързан с Локо­мотив. Едното ми дете продължава да тренира в клуба. Нормално е да има по-специално усещане, все пак там съм израснал. Но сега мо­ите интереси са свързани с Лудогорец. Времената в Локо София за съжаление отмина­ха доста отдавна. Въпреки че това винаги ще остане в паметта ми. Изживях много хубави моменти.

Как очаквате да ви пос­рещне червено-черната пуб­лика?
- Надявам се да е позитив­но отношението към мен. С тях сме изживели доста хуба­ви моменти. За съжаление публиката не е толкова мно­гобройна както едно време. Тогава бяха съвсем други не­щата и идваха доста хора на стадиона. Може би фут­болът е бил по-различен, а и
отборът бе изграден само от юноши на клуба.

Вие имате паметни миго­ве като футболист, сега можете ли да кажете, че имате такива и като треньор?
- Имаше доста мачове, ко­ито помня, но в течение на времето ги позабравям (смее се). В Европа имаше срещи, в които се представяхме на много високо ниво, както и срещу софийските грандове. Не са един и два момента. На първо четене се сещам за един с . На полувремето ни водеха с 2:1 за тях, но после обърнахме до 4:2. Иначе имаше и други сил­ни моменти - с Динамо Тбили­си, както и мачът с ПСЖ тук. Паметни спомени, които не могат да се забравят. В треньорската ми кариера такива незабравими мигове също има. Победите над и с Миньор, как­то и сега успехите с Лудого­рец в Европа. Нормално е та­кива неща да се помнят. Вяр­вам, че най-добрите ми миго­ве като треньор предсто­ят. За тези два месеца в Лу­догорец ми се случиха много хубави неща. Това е перфект­но организиран клуб, който функционира по европейски образец.

Много хора изглежда ви подценяват като трень­ор...
- Напълно е възможно. В България се котират малко по-различен тип треньори. Някои са се изградили във времето и резонно са сред известните. Но аз това, кое­то съм постигнал, съм го нап­равил с много труд. Минал съм през всички стълбици и не съм прескачал етапи. Бях треньор на деца, юноши, Б група, за да стигна до А гру­па. Изстрадах успеха си. Никъде не съм бил хвърлян в първия отбор и не съм бил назначаван чрез приятели и познати. Нямам си лоби, което да ме е бутало напред в трудни за мен ситуации.

Мнозина бяха склонни да обезценят победата на Лу­догорец в Айндховен, но са­мо 3 дни след този ПСВ разгроми Аякс с 4:0 с 8 от футболистите, които ­ха и срещу вас? Този резултат, като че ли придаде още по-голяма стойност на успеха в Холандия?
- В България винаги се нами­рат хора, които да обезценят успеха. Така сме устроени, негативизмът надделява. Даже при една винаги започ­ваме да търсим доводи, че ед­ва ли не е подарена. Хубавото е, че Лудогорец победи с , а не случайно, не с глуха защи­та, ритане на топката напо­соки или нещо такова. Това, което направихме в Айндхо­вен, беше въпрос на майстор­ство. Още преди мача знаех, че са тежък отбор, защото изгледах много техни дискове. Да не говорим, че бюджетът им е с около 60 млн. евро по-го­лям от нашия. Видя се какво направиха срещу Аякс същите тези футболисти.

Наясно ли сте вече кога ще можете да използвате Йордан Минев и Георги Тер­зиев?
- Най-вероятно Йордан Ми­нев ще започне пълноценни тренировки или в края на та­зи, или в началото на другата седмица. Възстановяването и на двамата върви много доб­ре. За Жоро Терзиев мисля, че може да бъде готов до края на октомври.

Имате златен шанс да дръпнете сериозно на върха в класирането, ако ­те срещу Локо София и след това срещу Ботев. Считате ли, че тези два мача могат до голяма степен да предопределят изхода от борбата за титлата?
- Не мисля, че титлата ще се реши сега. Твърде рано е. В България обичаме да прибъ­рзваме с крайните оценки, прогнози и заключения. Една загуба е в състояние да ни разклати, а една да ни хвърли в излишна еуфория. Опитвам се да стоя далеч от подобни разсъждения.

Договорите на двама ос­новни футболисти на Лудо­горец изтичат през лятото. Ще настоявате ли за удължа­ването на контрактите на Иван Стоянов и Марселиньо?
- Предполагам, че в края на другия месец ще седнем и ще говорим със собственика. Сега програмата ни е много сгъс­тена и не остава много време за това. Нека не прибързваме. Доволен съм от всички момче­та. Не мога да се оплача от никого.

Кога в Лудогорец ще ви­дим повече млади български футболисти?
- Това е въпрос на време. Школата на Лудогорец все пак е на едва две години. Реално е след няколко сезона да има мом­чета от академията, когато тя започне да функционира по-пълноценно. До някаква степен ние правим подмладяване с привличането на Мисиджан и Терзиев. Натам са ни насочени вижданията. Мен не ме е страх да работя с млади футболис­ти. Затова следим момчета­та, които сме дали под наем в Академик и Хасково.

Кои са силните страни на Локомотив София и как смя­тате да се справите с тях?
- В последния играха много по-добре от Черно мо­ре. Вкараха два гола и нацеди­ха две греди. Локомотив съб­раха доста добри футболис­ти. Ясно е, че не им приляга това място и постепенно ще се отлепят. Познавам някои от момчетата - Писаров, Том, Бибишков. Бяха при мен в Миньор и мисля, че са едни много качествени футболис­ти. Ясно е, че Локомотив ще бъде пределно мотивиран срещу нас. Ще се опитат да ни спрат и с терена. Състоя­нието на игрището не е по нашия вкус и може да попречи на бързината и точността в разиграванията ни. Ние обаче трябва да се научим да пече­лим при всякакви условия.

След поредицата ви от се­риозни победи начело на Лу­догорец получихте ли позд­равления от някои фактори в бившите ви клубове и изобщо поддържате ли връз­ка с тях?
- Получих поздрави от г-н Никифор Вангелов. Той след всеки ми се обажда. Дори и след победата над ПСВ Айндховен ми прати съобщение. Не крия, че голяма заслуга за израстването ми се дължи и на него. По простата причи­на, че ми даде шанс в Миньор Перник, където направихме добри неща. От Локо София също ми се обадиха, но няма да споменавам имена. Всички се радваха за постигнатото.

Докъде ще стигне Лудого­рец?

- В Лудогорец са създадени всички предпоставки за раз­витие и е нормално целите да са максимално високи. Иска ми се да избягваме резките колебания в представянето ни, както се получи във Вар­на. Знам, че е невъзможно един отбор постоянно да иг­рае на високо ниво, но целта ни е именно такава. Да ­ем , който се харесва на хората и пълни стадиони­те.

Източник: novsport.com

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


LokomotivSF
LokomotivSF Дузпа, директен червен картон и 2:1 за Локомотив! #lokosfinfo
 

ВИДЕО

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...

     
  • Само Локо Сф.Перукан,Плеш ивеца и корумпетата от т.н. БФС са свински подлоги.

    Прочетете още...