Печат

Босът на Спартак (Подгумер): Няма да се изложим срещу Локо (Сф)

вкл. .

interview live

Валери Динчев е кмет на софийското село Подгумер и шеф на местния футболен отбор. Утре (събота, от 17,00 часа) неговите момчета гостуват на Локомотив (Сф) в мач от СРГ-Север. С Динчев разговаряме часове преди сблъсъка в „Надежда“. Старши треньор на Спартак е Красимир Гачев, който е бивш бос на Бенковски (Костинброд). В тима му няма известни имена. Всички играчи са аматьори, вратарят Ясен Нейчев има фирма за компютърно оборудване. Любопитно е, че трима от настоящите футболисти на Локото са се подвизавали в Подгумер. Това са двамата вратари Асен Асенов и Цецо Витков, както и крилото Сибил Карагьозов.

Г-н Динчев, разкажете малко повече за вашия отбор?
-Вижте, ние сме млад отбор, изграден предимно от футболисти, преминали през столичните школи. Те са стигнали някакво ниво там и са спрели. Нямаме известни имена, нямаме звезди. При нас е важен колективът.
В момента сте на трето място във временното класиране с 26 точки. Лидерът Локомотив е без грешка – с 42 т. Втори е Левски (Чепинци) с 29. Какви са амбициите ви?
-Нямаме кой знае какви амбиции, защото нямаме пари. Играем за здраве, както се казва (смее се).По-миналата година стигнахме на бараж за влизане във „В“ група, но сега няма да е така. В нашата група през есента бяхме втори в класирането, дано там да завършим. Чепинци ни водят с 3 точки, но те са и с мач повече. Директният съперник го срещаме в последния кръг. Сигурно тогава ще се реши всичко. Локомотив е ясно, че няма кой да ги спре.
Какво е нивото на футбола в групата?
-Има 3-4 по-сериозни отбора, останалите не са нещо особено. Слаби са. Мястото на Локомотив не е в селската група. Няма спор по това. Дотук обаче се стигна заради техни си грешки. Натрупаха доста дългове. Трябва да си изтърпят наказанието. Като говорим за сравнение, ще ви кажа, че примерно имаме 100 лева стари задължения – за картони, или други глоби. БФС не ни позволява да започнем сезона, ако не си ги изчистим парите. За 100 лева говорим, а не за милиони.
Как се издържа вашият клуб?
-Ох, много е трудно, да ви кажа. Със собствени средства правим и невъзможното, за да оцелеем. Едно момче ми помага в издръжката на отбора. От заплатата си отделя човекът и така. Благодаря му. Иначе помощ от никъде не идва. Нито от държава, нито от община. Как се спасяваме, и аз не знам.
Тежко ви е във финансирането…
-Абе, тежко е, как да не е тежко. И за отбора – разходи, и за поддръжка на базата, поливане, косене. Всичко си е наша грижа, със собствени средства и труд.
Кои са най-славните мигове в историята на Спартак?
-Клубът е основан през 1933 г – 4 години след Локомотив (Сф). Направили са го група ентусиасти. Преди 1990 г. играехме в елитната окръжна група. Тогава имаше две групи от по 20 отбора всяка. Едно време играеха само местни момчета. Аз съм започнал в Спартак през 1978 г. Бях осмокласник. През 1983 г. като се върнах от казармата за мен нямаше място в тима. Всичко беше местно, батковци, няма как да се доредиш. Играх още 7-8 години.
Сега вече не стават инциденти по мачовете и побоища на съдии, както беше в предишни сезони…
-Да, така е. Обаче е така, защото просто публика липсва. Едно време идваха по 200-300 души на нашите срещи. Превръщаха се в празник за селото. Но да ви кажа, инциденти не ставаха навсякъде, а в определени села. И сега стават лоши работи по някой път пак там. Зависи си от хората какви са.
В събота гостуване на Локомотив. Какви са очакванията ви от този мач?
-Очакванията са ни да запишем достойно представяне (смее се). За това отиваме. Не таим надежди за победа. Нека си играем играта и така…Мисля, че няма да се изложим. Преди малко разговарях със старши треньора Краси Гачев (бивш президент на Бенковски Костинброд – б.р.). Знаете ли какъв е проблемът при тимове като нашия?
Какъв?
-Когато не се съберем, когато не ти дойдат двама-трима от основните играчи и губим точки. Отборът загива. Не можеш обаче да ги задължиш-аматьори са всичките, имат си работа, задължения. Един път дойдат, на другия ги няма. Ей така е. За утре конкретно се надявам да дойдат всички. То е и въпрос на престиж за тях. Ще ги гледат много хора.
Премии ще обявите ли при успех срещу лидера?
-Премии ли (смее се). Е, ще видим. Това си е работа на треньора. Не му се мешам в стратегията. Той си знае.

източник: http://vitoshanews.com/i

Печат

Иван Василев: Ще изпием горчивата чаша до дъно, но ще се пречистим

вкл. .

От Милен Димитров

Новият силен човек в "Надежда" Иван Василев - Бозата не обвинява Българския футболен съюз, че изхвърли Локомотив (София) от "А" група и сега столичните "железничари" мерят сили с аматьорски отбори.

Г-н Василев, приемате ли се за спасител на Локомотив?
- Не, в никакъв случай. Да помогна на любимия ми и роден клуб беше просто мой дълг. Изпълних го. Не съм спасител. Плюс това аз не съм сам. С мен са един куп съмишленици, съидейници - Бойчо Величков, Вальо Николов, Сашо Антонов. Много ми помагат. Трябва да спомена още Румен Горанов, Валери Димитров... Има хора, които искат да дадат своя дан за Локомотив, много тичат. Има и един човек, рекламодател, истински локомотивец, който дава средства и той. И основно съм аз с парите. Няма какво да се крием. Оптимист съм. Мисля, че лека полека нещата ще се случат. Ние на практика сме старият Локомотив, създаден през 1929 година. За да стигнем до учредяване на този клуб, ни трябваше много време и размисъл. Бях много обиден от това, което се случваше в Локомотив и в последните две години не бях ходил на мачове. Аз съм вярващ човек. На един голям християнски празник - Голяма Богородица, при мен дойдоха хора, които ме помолиха да помогна на клуба. Нямаше как да им откажа. Трябваше да запазим децата.

Съсредоточил сте вниманието си най-вече около футболния клуб. Не пречи ли това на бизнеса ви?
-О, пречи ми много. Понасям доста щети, ако трябва да бъда откровен. Отдал съм се обаче изцяло на Локомотив. Отговорен човек съм бил през целия си съзнателен живот. Дал съм си дума. Докато не направя всичко така, както аз искам, няма да се откажа. И да знаете, че ще стане.

Когато на 25 август създадохте клуба Локомотив 1929, който се явява и наследник на славния съименик, не ви ли се обадиха приятели и познати, за да ви кажа: „Иване, ти си луд, за да се захващаш с това нещо"?
- Казваха ми го. Много хора ми го казваха. Аз приех това обаче като мисия, като дълг към стотиците хиляди локомотивци в България. Не можех да ги оставя най-вече децата от школата. Неслучайно мой приоритет още в самото начало беше школата. Това е истината.

Доволен ли сте от развитието на нещата?
- Аз специално съм изключително доволен, но не мога да си давам оценка. Нека хората да отговорят дали съм си свършил работата или не. Много съм щастлив от договора с „Актавис". Определено не бе лесно постигнато това споразумение. Два месеца и половина аз и Управителният съвет проведохме много разговори и в последния момент се случиха нещата, които трябваше да се случат. Надявам се да отворим нова страница, децата са бъдещето. Когато се напълни стадионът с дечица, аз съм рожба на тази ДЮШ, искам поне част от тях да ме последват и надминат.

Мъжкият отбор на заден план ли остава?
- Не, защо мислите така? Мъжете не са на заден план, дори напротив! Мислим за първия отбор, мислим и за много други неща. Търсим спонсори, водим преговори, не спирам да тичам, но не стават лесно нещата.

Привличането на сериозен спонсор като „Актавис" положението в Детско-юношеската школа ще се оправи, нали?
- Разбира се, но аз мисля, че и досега то беше стабилно. Заплатите се плащат редовно, на всяко 2-ро число от месеца, с осигуровки, с абсолютно всичко по закон. Така е вече трети пореден месец. Можете да питате всеки, когото поискате от клуба. Искам да внеса обаче една корекция. „Актавис" не ни спонсорира, а прави дарение. Именно подобна финансова сигурност трябваше на Локомотив. Иначе оздравителният процес щеше да бъде много дълъг. Не може всичко наведнъж, доста се натоварихме и аз, и Управителният съвет, включително и финансово. С идването на компанията нещата ще придобия друг характер. Надявам се и бизнесът да се отвори. Това е гигант във фармацевтичната индустрия. Надявам се и други фирми да дойдат.

Добре, но какво пречеше този оздравителен план да бъде реализиран и по времето на вашия предшественик?
- Не, тази тема просто не искам да я коментирам.

-Не беше ли извършено предателство срещу Локомотив преди няколко месеца?
- Коректен човек съм. Не обичам да се връщам към лошото. Гледам само напред. Положението през лятото беше кошмарно, знаете. Ще си изпием горчивата чаша до дъно.

С Николай Гигов кога за последно се видяхте?
- Чуваме се през 2-3 месеца. Боли го за Локомотив, уверявам ви в това. Каза, че 20 години от живота си ги е дал на този клуб. Това е така. Истина е и, че Николай доста лични пари хвърли за това време. 2 десетилетия не са малък период в човешкия живот. Какво стана, какво се случи в последната година обаче и аз не разбрах. Така да ни отнемат лиценза, по такъв начин... Но каквото имаше да се случва, се случи. Факт е, че сега си играем на село, факт е, че трябва да се изчистим, да се стабилизираме... Не е лесно да почнеш от нулата.

Коя беше най-голямата грешка, направена от Гигов?
- Не, не коментирам тези работи. Не говоря зад гърба на хората. Всеки прави своите грешки, сигурно и аз ще правя много.

Защо не бяха използвани разумно средствата, постъпили в „Надежда" от трансфери като тези на Георги Пеев в Динамо (Киев) и на Цветан Генков в Динамо (Москва)?
- Ако почнем да говорим, това е дълга тема.

БФС има ли вина за трагедията с любимия ви клуб?
- Категоричен съм, че БФС няма абсолютно никаква вина за случилото се. Не може едни да си плащат данъци,а а други - не. Може би грешката на БФС е в това, че по-рано трябваше да вземе тези крути мерки. И така нямаше да се стигне дотук. Петър Касев твърдеше, че борчовете на ПФК Локомотив са 3, 15 милиона лева. Това са страшно много пари. Проблемите са трупани с години. Каква вина може да има футболният съюз? Има правила, които трябва да се спазват. Ако не го правиш, гориш. Това е положението и място за сантименти няма. Да си бяха платили част от задълженията и никой нямаше да им отнеме лиценза. Ако примерно имаш борчове в размер на 100 000, сключваш споразумение за разсрочено плащане и даваш по 5 000 на месец. Не съм бил в „кухнята" на клуба по това време, и мога само да разсъждавам хипотетично какво трябваше да се направи. Това обаче не беше направено. По какви причина, не мога да кажа. ЦСКА имаха задължения в размер на 700-800 000. Толкова бяха тези и на Левски. Сумите трябваше да бъдат изплатени до 31 март. Това са изискванията на УЕФА. Ако бяха взети мерките, за които ви казах, никой нямаше да пипне и с пръст нито Локо, нито ЦСКА. Разбираш се за разсрочено плащане и започваш да погасяваш. Толкова е просто.

Какво положение заварихте, когато поехте делата на клуба?
- Положението беше трагично (мълчи дълго). Страшна разсипия. Паднали мазилки, гипсокартон, протекли тавани на съблекални... Гошо Марков, момчето също се опитвало нещо да направи да помогне, обаче силите не му стигнаха. Ние за нула време направихме подобрения. Ако те бяха правени през годините, щеше да бъде много лесно.

Децата в школата ще плащат ли такси?
- Да, засега ще бъде така. В момента нашите деца плащат едни от най-ниските такси. А около тях, за нормалното функциониране на школата има много разходи, повярвайте ми. Това са съдийски такси, картотекиране, пътувания и т.н. Плюс това 10 години всичко на стадиона беше занемарено.

Месечно колко ви излиза издръжката на школата?
- Около 12 000 лева.

Планирате ли изграждането на общежитие за попълненията от провинцията?
- Да, планираме. Но все още е много рано. Нека първо направим игрищата, това ми е най-голямата грижа в момента. Лека-полека ще започнем и тогава ще му мислим. На този етап няма как да стане. Но тепърва трябва да си върнем името.За да привлечем талантливи деца, трябва с нещо да ги заинтригуваме. През последните преходни месеци, така да ги нарека, изпуснахме много деца. Разбягаха се по другите отбори. Цареше безхаберие и безвластие в клуба. Време разделно беше при Петър Касев и Кирил Льосков. Нормално беше да ни напуснат доста наши деца. Заради това падна и качеството. Сега трябва спешно да привличаме нови. Да правим количество и от него да израстне качеството. Говорим за един продължителен и труден цикъл. Опитваме се да стабилизираме нещата. Искам да спомена голямата подкрепа от кмета на „Надежда" Димитър Димов, който ни осигури втора база в Требич с три терена. Ставаме един от интересните клубове.

Едва ли ви е приятно да наблюдавате подобни мачове по селата около София, в които вашият тим бие с по 16:1 и 14:1...
- Естествено, че не ми е приятно. Ако бъда откровен, ще ви призная, че не искам и да ходя да гледам. Обаче трябва да извървим пътя си през чистилището, колкото и да не ни е приятно. Това, което сега става в Локомотив, за нас е чистилище. Трябва да се преродим като птицата Феникс от пепелта.

Доколко години планирате Локомотив да се завърне там, където му е мястото - сред най-добрите?
- На първо време ще влезем в Югозападната „В" група. Догодина, според финансовите ни възможности и според мечтите, ще преценяваме дали да преследваме промоция за професионалния футбол. Вижте, зависи от много обстоятелства. Аз силно се надявам, че ще върмим само нагоре. Но отново повтарям, че трябва да преследваме първо стабилизиране, а едва след това нещо по-голямо. Иначе моите мечти са големи. Политиката ми е обаче да играят повече наши момчета, локомотивчета, рожби на ДЮШ. Ще го изпълним. Ако вземем някое друго, то трябва да е 10 класи над нашето. Това е бъдещето. Няма да бъде жертвана школата заради целта завръщане в „А" група. Ние разчитаме на собствени кадри. За жалост има голям отлив от стадиона, искам да призова локомотивците да се завърнат. Ако трябва, ще стоим две-три години във „В" група, но ще разчитаме на собствени кадри. Искам наши момчета да играят в Локомотив. Сърцето на тима са нашите кадри. Малките ще знаят, че ще имат перспективата да влязат в мъжкия футбол. Дай Боже да се върнем след две-три години там, където ни е мястото. Те сами ще усетят вниманието.

Вие сте рожба на Локомотив. Направихте и успешна кариера като футболист. От кои играчи сте се учили?
- Безспорно №1 за мен е Начко Михайлов. Бойчо Величков, Боко Димитров, Венци Арсов, Бумбо Стойков и Ангел Колев също са хора, на които се възхищавах навремето. За мой късмет съм играл рамо до рамо и с шестимата.

Какво запомнихте от уроците на Васил Методиев?
- Е, Шпайдела е легенда. Винаги ще бъда благодарен на бате Васко. Научи ме на много неща. Прекрасни спомени имам с него. Беше ни като баща. Много коректен и положителен човек. Правеше колектив. Уважаваше ни нас младите, разчиташе на нас.

Първата ви раздяла с родния тим през 1981 г. е болезнена...
-Аз съм един от малкото футболисти, напуснали Локото по собствено желание. По онова време не ставаха лесно нещата. През 1981 г. старши треньор дойде Цветан Илчев, доведе си няколко свои любимци. За мен не остана място. Аз бях млад и надъхан. Исках да играя редовно. След хиляди мъки ме пуснаха да си тръгна. Отидох да играя в Хасково, който беше в „Б" група. Същият тим под ръководството Сашо Костов влезе след това в „А" група. Имаше прекрасни играчи - Тишански, Кичеков, Латинов и т.н. Изкарах обаче само няколко месеца там. Шефовете на клуба ме излъгаха, не ми платиха обещаните пари. Сам си тръгнах. Бяха ме наказали да не играя футбол една година заради това. Все пак ми намалиха наказанието и през ноември преминах в Сливнишки герой. Станах голмайстор на групата с този отбор. Дойде после и поканата от Шумен. Отново вкарах най-много попадения и влязохме в елита.

Още се носят легенди за несправедливия начин, по който Шумен изпадна от „А" група през 1984 г...
- Да, така е. Боре Гаганелов ни беше треньор. Страхотен тим бяхме с един абсолютен лидер - Цоньо Василев. Завършихме на 11-о място в крайното класиране, но ръководителите на футбола ни се заеха да спасяват Славия. „Белите" бяха 14-и и щяха да изпаднат. Обаче промениха регламента на първенството и трябваше да играем баражи за оцеляване. Тогава от Партията така прецениха. Удариха ни. Изпратиха ни едни съдии, подковани. Няма да забравя решителният мач в Русе срещу Дунав. Играеше се в две срещи. У дома завършихме 1:1. На реванша водехме с 2:1. Смениха ме, аз си взех довиждане с публиката. Викам си „Край, мачът е свършил". Обаче - не. За нула време домакините ни обърнаха. В Шумен изпадането се прие като трагедия. А идваха по 20-22 000 души на мач. Страшна работа! Сега на „Панайот Волов" все едно бомба е паднала...Разруха пълна.

Вие се връщате в „Надежда"...
- Там пък какъв силен тим направихме... И то предимно рожби на клуба. Външни бяха само Владо Лалов, Боре Илиев и Гошо Петков. За съжаление така и не успяхме да спечелим трофей. Загубихме два финала за купите. На мен лично много ми попречиха контузиите. Ядове ми създаваше коляното.

Как се озовахте в малтийския Биркиркара през 1987 г?
- Представители на клуба бяха идвали да ме гледат. Двата клуба се разбраха за трансфера и аз подписах с този гранд на тамошния футбол. Включих се добре. През 1988 г. ме избраха за футболист на годината в малтийското първенство. Изпреварих един англичанин. За мен Малта е втора родина. Оставих много приятели там. След два сезона на Рицарския остров преминах в кипърския Керавнос. Там ми счупиха глезена. Операция, дълго възстановяване, знаете как е. После се върнах за кратко в Малта. Следващото ми футболно приключение беше в шведския Браге. Отново се върнах на Острова. Скъсах обаче предна кръстна връзка и приключих. Половин година не играх. Покойният вече професор Димитър Шойлев ми каза „Провокирай, провокирай", тоест да се пробвам отново на терена.

И преминахте в Монтана...
- Да, един полусезон изкарах там. В Монтана и приключих състезателната си кариера.

От колко години помагате директно или не на Локомотив?
- Винаги съм мълчал, не съм се афиширал или изтъквал. Не съм по изхвърлянията, големите обещания и приказки. Не лъжа хората. Не обичам да давам интервюта. На вас обаче не можех да откажа. Това, което правя, ще се види. Ако не мога да направя „червено-черния" клуб модерен във всяко отношение, ще дойде следващият, който се надявам да го стори. Проблемът ни сега е, че нямахме някаква сериозна помощ. А знаете, че когато човек е на колене, когато е в най-тежко положение, тогава се помага.

Вече започна работата по подобрението на клубната база. Какви ремонтни дейности престоят по стадиона в „Надежда"?
- В момента приключваме затревения терен на помощното игрище. През април месец ще може да се играе там. Има модерна поливна система, изграждаме и помпена станция. Относно съдбата на стадиона. Ние сме част от ОСК. Направихме разделителен протокол, доброволна делба. В момента правим ремонт на всички съблекални. Сменяхме прозорци, врати, хидроизолация и това ще е до Нова година. След Нова година се започва теренът за школата. Самите треньори трябва да се амбицират. Трябва да приобщим доста деца и те да дойдат на нашия стадион.

източник: http://topsport.ibox.bg/

Печат

Ради Здравков: Избягах от Локомотив заради неспазено обещание за пари за глоба

вкл. .

Предлагаме на вашето внимание част от интервю на Радослав Здравков за отношението му спрямо Локомотив.

Радослав Здравков е роден на 30 юли 1956 г. Играл е в „Локомотив” (Сф), ЦСКА, португалските „Шавеш”, „Спортинг” (Брага), „Пасош де Ферейра”, „Фелгейрош”, „Янтра” (Габрово), ЛЕКС (Ловеч). Има 307 мача и 81 гола в „А” група, от които 165 мача и 48 гола за ЦСКА. Има 75 мача и 10 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния отбор, 18 мача с 5 гола за младежкия и 17 мача с 4 гола за юношески национален отбор. Европейски шампион за юноши през 1974 г. Участва на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Четирикратен шампион на България (1978 - с Локомотив, 1981, 1982, 1983 - с ЦСКА). Носител на Купата на страната (1981, 1983 и 1985) и на Купата на Съветската армия (1985 и 1986 г.). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. Футболист № 1 на България за 1982 г. Бил е треньор на ЛЕКС, „Локомотив” (Сф, „Литекс” (Ловеч), „Славия”, „Локомотив” (Пд), „Спартак” (Варна), „Черно море”, както и помощник-треньор на националния отбор, „Литекс” и ЦСКА. За последно беше асистент на Едуард Ераносян в „Лудогорец” (Разград). Здравков даде интервю за вестник "ШОУ".

-Все още ли ви боли от начина, по който бяхте освободени с Любослав Пенев от националния отбор?
-Е, никога не е приятно, когато става по този начин. Аз два пъти съм уволняван в кариерата си. Първият път го направи Николай Гигов, и то въпреки, че бях му донесъл Купа на България и сребърни медали от първенството. Тогава две седмици преди старта на шампионата Гигов ме махна от поста. Вторият път беше от националния тим. Заболя ме, да си призная честно. Не го направиха по цивилизован начин. Ще ви кажа нещо, което за първи изнасям пред медиите. Няколко месеца преди да ни уволнят поднових договора си с БФС. Имаше един момент, в който можеше да отида и да го разтрогна. Получих едно изключително изкушаващо предложение от Африка. Не уведомих даже Любо за това. Останах лоялен към националния отбор. Точна затова казвам, че от БФС не постъпиха коректно. Липсваше човешко отношение в начина, по който ни смениха. Пратиха някакъв човек с едни листа да ги подписваме...

-Искам да ви върна към самото начало на вашата кариера. Спомняте ли си първата титла с отбора на 63-о училеще в Требич?
-Е, разбира се. Станахме шампиони за пионери. Изключително много съм задължен на бате Жоро Петков – първия ми треньор. С цялостното влияние, което оказа в моето развитие. Макар че по онова време не се задържах дълго на едно място. 

Баща ми Методи
беше офицер от
Строителни войски
 
По разпределение го изпратиха в Благоевград. За съжаление той се разболя тежко и трябваше да се приберем в София. Иначе той е бивш футболист. Стигнал е до дублиращия отбор на “Славия” навремето. Бате Жоро беше първият човек, който ме забеляза. Това стана със съдействието на небезизвестния Борислав Хаджиев – Шмайзера, който беше войник при баща ми. Петков ми даде тласъка, необходимите насоки. След престоя във “Вихър” (Требич) започнах да тренирам организирано в “Локомотив” (Сф).

-Винаги ли сте играли като халф?
-Като дете – да. По-късно откриха в мен универсални качества и ме преквалифицираха като ляво крило. Като ученик в техникума изненадващо за мен пристигна повиквателна за мъжкия тим. Не си спомням срещу кой отбор дебютирах в “А” група, но беше през сезон 1973/1974.

-През същата 1974 г. сте основна фигура в епохалния триумф на юношеските национали, които стават европейски шампиони в Швеция под ръководството на Цветан Илчев и Григор Петков...
-Да, това е един от първите върхове в моята кариера. На финала бихме Югославия с 1:0 след гол на Красимир Маналов – Малкия орел. Самите резултати – 2:1, 3:2, 1:0, показват, че силите са били изравнени. Може би сме показали необходимата класа, за да триумфираме. Независимо, че имахме много талантливо поколени, а повечето от нас направиха и прилични кариери в професионалния футбол. Заслугата на нашите треньори е огромна. За съжаление това така си и остана като последен голям успех на наши подрастващи футболисти. Това е скъп спомен за мен.
K13.jpg
-Как стигнахте до титлата през 1978 г.? “Локо” наруши хегемонията на грандовете “Левски” и ЦСКА...
-Бяхме изключително балансиран отбор за онова време. Имахме изградена стратегия, която ни помагаше. Всички се влагахме еднакво на терена, трудно позволявахме на противника да ни тормози. Абе, с една дума – стабилна защита, добър вратар в лицето на Румен Горанов, гъвкава средна линия и добра контраатака. С наличието на един гений като Начко Михайлов тези контри ставаха убийствени. Да не забравяме и ролята на старши треньора. Васил Методиев е голям, ама много голям! Неговата заслуга е, че направи колектив. Нашата скамейка беше много къса. Разчиташе се едва на 19 футболисти. Игаехме обаче не повече от 13-14. Това, че е успял да ни съхрани през цялото време, говори за неговите способности.

-Кой е най-кошмарният период в кариерата ви?
-Те са няколко. Първият е, когато ми счупиха крака на мач в Дупница. Любен Колев го направи. Куриозното беше, че той беше много добър мой приятел. Играехме много често заедно в младежкия национален отбор. След това той игра и в „Левски” малко. Честно казано, не му се сърдя за това нещо, въпреки че влизането му беше по-твърдо от нормалното. Любен беше по-сърцат футболист, обичаше сериозните единоборства. Като се вземе предвид нивото на тогавашната ни медицина, аз се възстанових доста бързо. Изкарах 45 дни в гипс и на 90-ия ден влязох в игра. Вторият период е раздялата с „Локомотив” (София), а след това и наказанието, което ми наложиха, след като подписах с ЦСКА.

-Не се разделяте по най-приятния начин с „Локомотив”...
-Да, така е. Ще ви кажа истината. Аз съм доста честолюбив, даже в някои моменти и прекалено. Тогава ръководството на клуба не прецени добре ситуацията и взе неадекватно решение. С това окончателно се убедих, че е дошъл моментът да избягам от „Локомотив”. 

В продължение на
близо две години бях
заблуждаван и лъган,
 
те се отнесоха несериозно. Става въпрос за лични проблеми. Много лесно можеха да се вземат в ръце и да решат проблема ми с техникума, където учех. Заради „Локомотив” и заради футбола там учих само половин година. Училището винаги ми е пречело на футбола. Трябваше да се плати една сума, за която техникумът ме осъди. Моите началници не си изпълниха обещанието. След това си счупих крака. Някакво недоглеждане, забавяне на подновяването на застраховката, ми изигра лоша шега. Не получих и тази застраховка, въпреки че си бях дал здравето за родния клуб. Поставих им ултиматум, те не го изпълниха. Прецениха, че като скромен младеж аз ще се уплаша. Това наказание от тяхна страна беше, че ме лишиха от премия за третото място. Не ме пуснаха срещу „Академик” (Сф) през главата на старши треньора Васко Методиев. Да, колегите спечелиха медалите, но огорчението остана в мен. Реших, че за мен няма място повече в „Надежда” и подписах с ЦСКА. 

-Освен от ЦСКА, имахте ли оферта от „Левски”?
-Не, никога не съм имал контакт със „сините”. Всички знаят моето негативно отношение към „Левски”. То датира още от финала за Купата на Съветската армия през 1977 г., когато ни излъгаха по най-гаден начин. Тогава бях много огорчен, както и останалите ми съотборници. Никога нямаше да отида на „Герена”. Бях се зарекъл.

- Подписвате с ЦСКА, но без разрешението на Локомотив (София). В резултат на това БФС ви наказва тежко, вадейки ви от футбола за определен период. Как ви се отрази санкцията?
-Е, това са ми най-тежките мигове в живота.  Година и четири месеца...Бях национал, но... Доста се отчаях. Не виждахме с моето семейство някаква надежда, че нещата могат да се оправят.  Минавало ми е през акъла да се откажа от футбола, но не бях подготвен да правя нищо друго, освен да играя футбол. За мой късмет нито за момент не бях забравен от ЦСКА. Заедно със Стойчо Младенов си изтърпяхме санкцията. Нямахме право да играем дори в контроли. Само тренирахме. Бях вече офицер от Българската армия, получавах си заплатата, въпреки че не играех. Вниманието на треньори и шефове на ЦСКА ми помогнаха кошмарът да премине по-леко.

-Дебютът за ЦСКА спомняте ли си го?
- Срещу полския „Шомберки” (Битом). На 22 октомври 1980 г. Бихме с 4:0. Аз влязох на почивката на мястото на Марио Вълков. Отбелязах последното попадение в 75-ата минута. Това беше моета завръщане във футбола. В следващия мач, този път за първенство, с мой гол победихме „Пирин” в Благоевград. Оттогава ми тръгна и не излязох от титулярния състав. Първият ми сезон на „Армията” беше успеше – в 21 мача вкарах 9 гола. Между другото, въпреки че никога не съм играл централен нападател, във всеки отбор съм бил сред водещите голмайстори.

-Имахте интересен начин на биене на дузпи – без засилка...
-Не съм го копирал от никого. Просто на тренировки, без да искам, случайно, усвоих този маниер. Придвижването ми към топката беше максимално бавно. Изчаквах реакцията на вратаря и тогава стрелях.

-Имате ли пропусната важна дузпа?
-Имам, да. С националния отбор играехме в Германия на тежък и заледен терен. Тогава се провалих от „бялата точка”. Общо да съм изпуснал 3 или 4 дузпи. Имам реализирани над 30 сигурно.  Бях щатен изпълнител в ЦСКА. Имало е случаи, когато от 20 поредни дузпи съм ги вкарвал всичките.

-Кой е най-скъпият ви спомен от евромачовете?
-Като важност ще дам предпочитания за полуфинала за КЕШ с „Байерн”  на 7 април 1982 г., когато бихме с 4:3, а аз вкарах дузпа.  Ако бяхме с по-голяма рутина и самочувствие, 

можехме да станем 
европейски шампиони

Не по-малко трудности и като важност преживяхме срещу „Реал Сосиедад” в Сан Себастиан – 0:0. Това се случи на 30 септември 1981 г. В първата среща спечелихме с 1:0, а Цецо Йончев вкара победния гол и се  контузи тежко. Не по-малко скъпи са ми и сблъсъците с „Монако”.

-Как ще коментирате работата на Аспарух Никодимов и Димитър Пенев тогава? Какви са техните заслуги за чутовните успехи?
-Най-дълго съм работил с бат Паро. Успехите и визитката му говорят сами по себе си. Имаше добро настроение в отбора. Все пак и двамата с Пенчо (Димитър Пенев – б.р.) доскоро самите те бяха футболисти. Лесно намираха общ език с нас. Много съм им благодарен. На много неща ме научиха. Завинаги за мен те ще си останат просто бат Паро и бат Пенчо. Най-много ми помогнаха по време на онова жестоко наказание. Ако не бяха те, никой може би нямаше сега да си спомня, че съм играл някога футбол. Каквото и да направят, няма да си променя мнението за тях.
 
.......
 
 
-Начело на „Локомотив” имахте успехи. Изведохте родния си тим до последния трофей засега в историята – Купата на България през 1995 г. На финала бихте „Ботев” (Пд) с 4:2. И до днес обаче се помни срамното 0:8 от „Левски” на 20.11.1994 г. Защо се стигна до погрома?
-Не мога да си го обясня. „Левски” бяха много силни тогава. В този период смазаха ЦСКА със 7:1, „Ботев” (Пд) с 6:1. На практика бяха непобедими на вътрешния фронт. Колкото до победния финал за Купата...Ако кажа, че не съм очаквал победата, значи да излъжа. Твърдо вярвах в собствените си качества, както и в тези на футболистите. Изградихме добър отбор, пълен с известни и доказани имена. Неслучайно докрая на сезона бяхме основен конкурент за титлата на „Левски”. Накрая не издържахме по ред причини.
 
Милен Димитров
 
източник: http://www.blitz.bg/
Печат

Локо Сф хвана селския път към магистралата

вкл. .

Една от основните теми в спортните медии е ЦСКА. Трябва ли клубът да се превърне от Литекс в ЦСКА, не трябва ли. Няма да коментирам тази тема, а за отбора със сходна съдба на „червените“.

Нека разгледаме какво се случи в Локомотив Сф. Отборът-близнак по съдба на ЦСКА към края на миналия сезон. Двата традиционни столични клуба първоначално поеха по един и същи път – през чистилището В група към завращането. Но бързо всеки зави в своята посока.

Локо Сф на Касев и Льосков след шеметни едномесечни сътресения на практика изчезна, сублимира. Имаше кратко време да се хване последния влак – ново дружество от четвъртото ниво на родния футбол. И беше сторено, благодарение на Иван Василев.

Ако ме питате кой бе най-правилният и най-моралният вариант пред Локомотив, бих отговорил еднозначно: да се платят дълговете и да се оздрави старото дружество. Но това сега изглежда пълна химера. Така че тези общо 3-3,5 милиона лева към НАП и бивши играчи и служители явно отиват в небитието.

Жалко! Но 3 милиона, все пак не са 30 милиона, не че и те са малко...

Вторият в личната ми класация разрешен и относително морален вариант бе този, който избра новият Локо Сф. Да тръгне на чисто от най-долното ниво на футбола. Без дългове, без да се взима чужд лиценз и с ясна цел номер 1. Да се възроди школата на клуба, един от традиционните доставчици на таланти за БГ-футбола, чиято дейност сериозно закърня в последните години.

В тази връзка вече е направена първата много сериозна стъпка – ангажирането на мощен спонсор в лицето на фармацевтичната компания „Актавис“, която се очаква да налее доста солидни средства за развитието на подрастващите футболисти в северна София и прилежащите села.

По-нататък следва подсилването на първия отбор, който сега бележи редовно по 13-16 гола на мач в „селската“ група. Защото нагоре ще става по-трудно. Но пък след години ще се появят и първите таланти собствено производство.

Ето ги разликите с ЦСКА. Със сигурност в локомотивската общност, нищо че е по-малка, има почти 100-процентова убеденост в правотата на поетата линия. Няма сърдити, няма обидени, или почти няма такива. Търпеливо се обикалят селските игрища, ще се изчака 2-3 години, може дори още 1-2, до завръщането в А група. Този Локомотив, като маниер на работа, изглежда даже по-автентичен от автентичния.

Тук посоката е ясна, сътресенията в „Надежда“ сякаш поприключиха. Въпросът е дали през селските черни пътища не се стига по-пряко до магистралата, отколкото по заобиколните асфалтирани, но с доста скрити дупки?

Бъдещето ще покаже.

източник: http://lokosofia.gong.bg

Светослав Табаков

Печат

Номер 1 в България: Не станах треньор на Ботев заради Георги Марков

вкл. .

VasevДимитър Васев е най-често завъртаното треньорско име у нас след всяко уволнение. Бронзов медалист с Локо (Сф), той бе спряган за кой ли не клуб, а последният тим, до който бе близо, бе Ботев (Пд). В крайна сметка обаче той не пое „канарчетата", а там бе предпочетен Николай Костов. Предаде ли някой Васев, с кои клубове е преговарял и по-силен ли е българският футбол в момента вижте в интервю, което даде пред „Меридиан Мач"

- Г-н Васев, обявиха, че сте бил един от фаворитите за треньорския пост в Ботев, но избраха Николай Костов. Защо?

- Да ви кажа честно, силно се съмнявам, че съм бил някога фаворит за този пост. Според мен изобщо не съм бил. Не знам защо изобщо споменаха моето име.

- Имаше ли разговори с вас?

- Ако говорим за разговори в смисъла, който аз влагам, значи отговорът ми ще е не. Имало е някакви запитвания, подмятания, разговори, но нищо повече. Нищо конкретно.

- Считаше се, че присъствието на Георги Марков в клуба ще помогне за назначението ви?

- Да ви кажа това ме обижда. Обижда ме да ме спрягат за Ботев (Пд) само, защото Георги Марков е там. Не, защото съм треньор, който е постигнал нещо, а заради Георги Марков. А защо не се запитате дали не е обратното? Дали пък присъствието на Георги Марков точно не ми пречи да стана треньор на Ботев? Защо не помислите и върху това.

- И все пак - вие сте бронзов медалист в „А" група за миналия сезон, а в Ботев предпочетоха треньор, който от години не е у нас...

- Там всичко ми изглеждаше предрешено. Замислете се кой стоеше в основата на назначението на Шиляк. И това не е Станимир Стоилов, както писаха. За друг човек говоря. Същият този човек сега назначи Енгибар Енгибаров за помощник-треньор в Ботев. Навържете фактите и ще ви стане ясна цялата картинка. Ботев е голям клуб и не заслужава подобно нещо. Иначе Ники Костов е добър треньор. Познавам го и вярвам, че може да постигне нещо в Ботев. Пожелавам му успех.

- Ще назовете ли името на човека, който визирате?

- Не искам да го казвам, но то бе написано. Хората лесно ще се сетят. Лошото е, че в България винаги има други неща, не само спортно-технически.

-Усещам горчивина в гласа ви. Очаквате ли други покани, все пак сте бронзов медалист?

- Надявам се, очаквам, разбира се. Но знаете ли, не обичам да говоря за себе си. Колко пъти сте чули да се хваля? Но аз съм избран за треньор на годината, при това от футболистите в "А" група. Тяхната оценка ми е по-важна, а не от тази анкета в края на календарната година, в която знаем как се гласува. Ще ви дам един пример - преди време Ивайло Петев спечели титла и купа, но треньор на годината стана Херо. Петев не помня дали беше и в тройката. Това беше срамно. Сега аз съм треньор на годината, но не виждам това да се пише. Ако ставаше въпрос за треньор на Лудогорец или Левски, щяхте да го слагате като надзаглавие при всяко негово интервю. Щеше да се пише постоянно, но понеже го постигнахме с Локо (Сф) няма толкова шум. Искам да работя в отбор с амбиции. Това е най-важното. Много хора казват, че е важно за един треньор да работи, но не е вярно. Важно е да работи на място с амбиции. Ще ви дам един пример - разговарях с един отбор и там ми казват: „И да изпаднем, няма страшно". Е как да няма страшно? Трябва да има амбиции. Щом идвам за треньор няма да изпадаме. Това е положението.

- Мина доста време, но болно ли ви е още за Локо (Сф)? Кой затри клуба?

- Аз съм го казвал много пъти. Това беше адски неорганизиран, зле управляван клуб. Виновниците са много, да не хвърляме всичко на Касев и Льосков. Хората преди това са виновни. Много мразя нарциси, които не виждат по-далеч от носа си...

- Външни хора помогнаха ли за затриването на Локо и ЦСКА или не?

- Лошото управление е причината за изпадането на Локо (Сф) във „В" група. А отсъствието на ЦСКА и Локо е пагубно за цялата "А" група. Моите уважения към Левски, но сега са тръгнали да стават шампиони. О'кей, ще остане като статистика първото им място, но каква гордост и радост ще имат, след като два от най-големите им конкуренти ги няма. Локо (Сф) беше изграден отбор, тим, който можеше в следващите 2-3 години да е водещ, но шефовете позволиха всичко да бъде погубено.

- Защо ваши футболисти в „Надежда" като Бранеков, Генов и Романов в момента имат такива проблеми?

- Случаите са много различни. Сашо Бранеков и Иво Иванов направиха собствен избор да отидат във „В" група. Но това все пак не е кой да е отбор, това е ЦСКА. Така че не мисля, че нещо лошо се е случило. Влади Романов имаше проблеми в новия си клуб, а Дани Генов сам е виновен, че не е в нужната форма.

- Следите ли какво се случва в първенството. Какво е вашето мнение за двубоите?

- Първенството е слабо. С промяната на формата мислеха, че едва ли не ще се вдигне качеството, но вместо това стана точно обратното. Стигнахме дотам, че като гледаме някой мач, завършил 0:0, да се радваме колко много битка имало, колко било равностойно. Това е безсилие! Нищо повече.

- Кой ще стане шампион?

- Левски. Със сигурност. Просто нямам съмнение.

-Толкова ли по-добри са спортно-технически от другите отбори?

- Да кажем, че гарантирам на 100 000%, че Левски ще е шампион. Познавам хората, които управляват клуба и те имат много голяма амбиция. Левски е тръгнал добре по своя път и нямам никакво съмнение, че ще стане шампион. Не виждам друг начин.

- При целия си ресурс Лудогорец не може ли да ги спре?

- Лудогорец са се предали и отказали в битката. Това се вижда и от треньорските им смени в последно време.

- Като заговорихме за Левски и Лудогорец, често ви виждахме на „Герена" в юношески мачове. Познавате се с Иво Тонев. Имаше ли вариант да поемете „сините" преди време, когато имаше криза в клуба?

- Не е имало вариант за Левски. Отборът си има добър треньор и върви по своя правилен път. Бях на „Герена" само веднъж, ако трябва да сме честни, но имах малшанса да уцеля юношеското дерби между Левски и ЦСКА, когато стана прословутото сбиване.

източник: focus-sport.net

Печат

Стефан Грозданов: Асоциацията ще иска промяна на наредбата от БФС

вкл. .

Стефан Грозданов
председател на асоциацията на треньорите

Асоциацията на треньорите в България има две много важни цели, които иска да постигне, за да може да бъде в услуга на нашите специалисти. Първата е да вкараме в наредбата на БФС, че треньорската работа е със статут на професия. Това е най-важната промяна, която трябва да се направи. Така както футболист е професия. Ако изпълкомът го приеме, треньорската професия ще бъде с такъв статут от началото на следващия сезон. Така ние като асоциация ще можем да защитаваме правата на нашите треньори. Основното значение се състои във факта, че сега треньорите подписват трудови договори, които са съобразени с Кодекса на труда. Ключът е при разтрогването на договорите да бъде заложен и размерът на обезщетенията. Например, ако треньорът има договор с клуба за три години, но клубът го освободи само след месец работа, в момента по кодекс специалистът получава две или три заплати като обезщетение. Ние ще искаме в договорите да има условие, при прекратяване в такива кратки срокове треньорът да получи всички заплати до края на своя договор. Веднага ви давам следния пример: в началото на сезона начело на "Ботев" беше Петър Пенчев, тимът загуби тежко на старта от "Монтана" с 0:6 и той беше освободен. Пенчев имаше договор за година, но вместо да получи всички 12 заплати, взима едва две. А какво стана след неговото освобождаване - назначиха някакъв чужд треньор и той какво направи... абсолютно нищо като резултати. Това също е друг ключов момент, който ние искаме да се постигне. Трябва да се прави съпоставка между работата и резултатите на нашите и чуждите треньори. Не може българските наставници да са онеправдани за сметка на недоказани чужденци.
Другата ключова промяна, която да е заложена в наредбата за следващото първенство, е в условията за лицензиране на клубове да бъде заложено и това условие, че за срока на получаване на лиценз на даден клуб и треньорът, с когото клубът има договор, да бъде защитен, ако този треньор има съответния лиценз да ръководи клуба. Освен в случаите на подаване на оставка от страна на треньора и/или при взаимно съгласие на двете страни за прекратяване на трудово-правните отношения между клуба и наставника. Само така ние като асоциация ще можем да защитим реално и през наредбата българските треньори. А и така, когато даден собственик или президент назначава определен специалист, ще се съобрази и с правилата. Иначе ще си продължи тази порочна практика да бъдат уволнявани наши треньори с лека ръка, без да им се гласува доверие и да им се даде възможност те да покажат своите възможности.
Освен това ние започваме работа и по промяна на още едно условие, което да се превърне в правило, а именно - в "А" и "Б" групи да работят само треньори с необходимия за целта лиценз. Така ще се елиминира възможността в професионалните ни групи да работят хора без лиценз, тук говоря дори и за чужди треньори, каквито е имало у нас.

източник: http://www.7sport.net/

Печат

Антон Велков за "7 дни спорт": Този клуб е любов, идеал и страст

вкл. .

 Тони Велков се завърна в родния си "Локомотив" в най-тежкия момент в историята на клуба. Наставникът не се замисли да поеме отбора и в момента полага основите на новия "червено-черен" тим.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


LokomotivSF
LokomotivSF Мачът в три думи: пропуски, лежане и равенство - 1:1. #lokosfinfo
 

ВИДЕО

начало 7:15

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Павка думите са излишни ! Господ да ти прости и лек път в безкрайните зелени терени ! Ти ще оставиш трайна ...

    Прочетете още...

     
  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...