Печат

Катрин Велкова: : За момичетата няма по-хубав спорт от художествената гимнастика

вкл. .

velkova loko

Хората казват, че на Коледа се случват чудеса. Световната шампионка по художествена гимнастика Катрин Велкова обаче добре знае, че чудесата ги случват хората, при това с много труд и воля. Така тя е спечелила като състезателка всичките си медали, най-ценният от които е златото с ансамбъла от първенството на планетата в Монпелие през 2011 г. Сега тя работи като главен треньор в основания от самата нея клуб по художествена гимнастика „Локомотив“ (Сф). И вече се случват първите малки (като възпитаничките й) чудеса – печелят се медали, чертаят се по-смели планове, организират се турнири като „Коледната магия“, която отново напълни обновената зала на стадиона в „Надежда“ и зарадва стотици деца и възрастни.

– Вече трета година поред забърквате „Коледна магия“, каква е рецептата?

– Рецептата дойде много спонтанно, защото с децата в „Локомотив“ искаме в края на годината да се позабавляваме, да покажем над какво сме се трудили и да има подаръци, разбира се (смее се). Много се радвам, че турнирът вече стана популярен. Първата година играха към 100 момичета, втората бяха към 180, а сега – 300. Дойдоха и два чуждестранни клуба, а можеше да има и още, но не бях обявила събитието в международния календар. Щом има такъв интерес, значи се е разчуло и това е страхотно. Клубът по художествена гимнастика в „Локомотив“ (Сф) е само на три години, но вече организираме две традиционни събития – благотворително през лятото и коледно през зимата. Идеята ми е едното от двете да прерасне в истинско състезание със съдии.

– Какво се случи за тези три години, откакто положихте основите на художествената гимнастика в „Локомотив“ (Сф)?

– Започнахме със 7-8 деца, някои от тях продължават да тренират и това е чудесно. Броят на момичетата ни постоянно расте, непрекъснато се записват нови. Вече тренираме в голямата многофункционална зала, която е основно ремонтирана. Имаме си и професионален килим. Децата напредват и вече печелят отличия. Най-малката ми гимнастичка Лея Герова има повече от 12 медала, а е само на 6 години! На тази възраст няма какво повече да се иска от нея.

– Притежава ли талант да стане златно момиче?

– Тя още е твърде малка. Виждам много потенциал в нея. Не само аз, а всеки, който влезе в залата, го вижда. Към днешна дата никой не може да каже дали ще стане златно момиче. Може интересите й да се променят. Всичко зависи от нея. На мен много ми се иска това да се случи и я насърчавам.

– Подбирате ли си децата според физическите им данни?

– Художествената гимнастика се промени с годините и вече не е спорт само за слабички момичета. Всеки може да тренира, докогато си иска, без възрастови ограничения. Има три категории – Б, А и Елит. Елитът започва с девойки младша възраст на 10 години. Тогава може да се прецени дали едно момиче ще става елитен състезател или ще се занимава за удоволствие. Но има случаи деца от Б категория да тренират с такова желание, че стават елитни състезателки и печелят медали.

– Значи не трябва момичетата да са кожа и кости?

– Чак пък толкова… Вижте, че дори рускините вече имат по-женствени фигури. В световната гимнастика телата не са като по времето на Бианка Панова. Слагат се и полички по триката, има всякакви опции за прикриване на „недостатъци“, ако можем да ги наречем така. Алина Кабаева е пример за гимнастичка, която няма тяло на гимнастичка, но е олимпийска шампионка. Само фигурата не върши работа. Трябва да си впечатляваща, изразителна, да грабваш публиката, да играеш като артистка, да правиш шоу. Затова и в правилника има изискване за повече танцувалност.

– Покрай олимпийския медал на ансамбъла и бенефисния спектакъл в „Арена Армеец“, в който и вие участвахте, се вдигна много шум около художествената гимнастика. Докога ще трае еуфорията?

– Иска ми се да продължи по-дълго. Много е хубаво, когато всеки ден се говори за гимнастиката, но трябва да се създават и поводи това да се случва, както стана тази година с успеха на олимпиадата и после с бенефиса.

Вие колко килограма свалихте, преди да излезете пред публиката? И колко тренировки направихте?

– Лично аз не свалих нито един килограм (смее се). Колкото килограма си бях, толкова играх. А за тренировките – направихме само тези, които бяха по трафик, за да измислим танците.

– Излиза, че художествената гимнастика не е стихотворение, че да го забравиш?

– Някои неща не се забравят. Не всичко обаче вече може да се изиграе. Зависи от състоянието ти и от травмите. Например аз вече не мога да направя нещо със страхотно огъване, защото имам травми на гърба. Но с останалото – и с техниката, с уредите – нямам проблем.

– Как се чувствахте в залата?

– Страхотно преживяване! Върна ме три години назад, когато излизахме за световната купа в София. Емоционално си беше да играеш пак пред толкова хора. Имаше една по-специална нотка за всички нас от ансамбъла,защото играхме самостоятелно, а не заедно, както сме свикнали. И въпреки че изпълнявахме танци, а не съчетание със сложни елементи, се усещаше леко притеснение, че другите не са около теб. Но всичко се получи перфектно.

– В художествената гимнастика има не само красиви и упорити момичета, но и остри характери. Как се разбирате и излизате ли заедно?

– Гимнастичките в ансамбъла станахме приятелки и поддържаме връзка. С някои повече, с други по-малко, но имам приятели извън спорта. Понякога се намира време за някое парти, когато нямам тренировки с децата, защото иначе не мога да стана на другия ден. Понякога и с децата се опитвам да намеря контакт по друг начин, за да им покажа, че мога да бъда техен приятел. Да им внасям емоции освен залата. Сега например ще ги водя да гледат балет. В тренировките също имаме специални занимания по балет, много е полезно.

– Стават ли момичетата по-добри в танците от художествената гимнастика?

– Със сигурност не (смее се). Това е един мит. На който му е вродено да танцува хубаво, си танцува. Другите си остават „дървета“. Аз викам и треньорки по танци да се занимава с децата. Художествената гимнастика няма да те направи танцьор, но ще ти даде по-голяма гъвкавост, по-красиво тяло, осанка, стойка, поведение пред публиката. За момичетата това е най-хубавият спорт.

– Защо решихте да станете треньорка?

– Още когато бях състезателка и тренирах в „Левски Триадица“, обичах да се занимавам с малките. Харесвам децата, най-вече заради това. Илиана често ми казваше „трябва да станеш треньорка“. И станах, но не защото ми е казано, а защото ми харесва. Като състезателка осъществих мечтата си. Сега като треньорка също си поставям цели и една по една ги постигам. Обичам си работата. Старая се да работя както трябва и мисля, че е голям късмет да правиш нещо, което обичаш.

източник: https://trud.bg/

Share

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Подобни публикации

Не открихме подобни публикации.


LokomotivSF
LokomotivSF Том с прекрасно прехвърляне и 4:0 за Локомотив! #lokosfinfo
 

ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...

     
  • Скъпи Локомотивци,не трябва да съжаляваме че не сме поканени в ЦИРКА,защото и това начинание на ...

    Прочетете още...

     
  • Само Локо Сф.Перукан,Плеш ивеца и корумпетата от т.н. БФС са свински подлоги.

    Прочетете още...