Печат

Старши треньорът на Локо (Сф) Ангел Колев: Иван Василев спаси клуба от заличаване

вкл. .

Старши треньорът на Локо (Сф) Ангел Колев:  Иван Василев спаси клуба от заличаване

Ангел Колев е роден на 22 август 1953 г. Юноша е на “Локомотив” (Сф), за който играе от 1972 до 1982 г. Играл е още в гръцкия АЕК (Атина) и в “Шумен”. В “А” група за родния си клуб има 252 мача и 33 гола. Шампион на България през 1978 г. Носител на Купата на Съветската армия през 1982 г. Има и 9 мача в националния отбор. Бил е треньор на “Локомотив” (Сф), “Академик” (Свищов), кипърските “Алки” (Ларнака), “Омония” (Никозия) и “Еносис” (Паралимни). През последните два сезона беше директор на ДЮШ на „Локомотив“ (Сф). От един месец насам е старши треньор на „червено-черните“. Пред „ШОУ“ Колев говори за обстановката в отбора, за селекцията, за предстоящото участие в „Б“ група, за треньорската орисия, както и по други интересни теми.

Г-н Колев, доволен ли сте от това как протича подготовката до момента?
-Да, доволен съм. Преди всичко ме радва старанието на момчетата. Знаете, че селекцията е отворен процес. Едни футболисти освобождаваме, други привличаме. Мердин Мехмедов (център-нападател), Банко Банков (ляв защитник) и Цветан Караколев (десен бек). Триото изкара неуспешни проби при нас и взе участие в няколко контроли. В крайна сметка спортно-техническото ръководство прецени, че играчите няма да свършат работа. На проби се очаква да дойдат още куп футболисти. Колко от тях обаче ще останат е въпрос на качества и треньорска преценка. Времето ни притиска. Не мога да не бъда притеснен.
Изиграхте няколко контроли, в тях записахте и загуби…
-Вижте, загубите не ме притесняват сами по себе си. Не резултатът е важен в една контрола. Важното е да се обиграем, да натрупаме игрова практика. Да, допускаме грешки, които трябва да се изглаждат. С времето и това ще стане. На този етап не мога да си правя някакви генерални преценки и изводи. Предстои ни изключително много работа, за да можем да подготвим един боеспособен отбор. Време обаче няма, не може да се води сериозен тренировъчен процес. Въпреки всичко, мисля, че ще се справим.
Тази неизвестност относно това кога ще започне първенството в „Б“ група, колко точно ще бъдат участниците и каква ще бъде програмата не може да не ви притеснява…
-Така е, притеснява ме, но какво да направя? Вижте, това е нещо страшно, имам предвид българският футбол като цяло. Да не кажа, че е отчайващо положението. Да не знаеш кога ще започне сезонът?! Да не знаеш къде и срещу кого ще играеш…Направо не е за говорене. Срамна работа, срамна…(въздиша дълбоко).
Вие в продължение на близо 2 години бяхте директор на детско-юношеската школа на „Локомотив“. Лесно ли приехте поканата да поемете мъжкия тим? Не е така лесен преходът за този тим от небитието на окръжните групи до втория ешелон и до професионалния футбол…
-Прав сте, че не е лесен. Вижте, аз не се плаша от трудностите. Такъв характер съм, че не отстъпвам лесно. Собственикът на клуба г-н Иван Василев ме покани. Знаете, че предишният старши треньор Антон Велков, с когото сме приятели, напусна по собствено желание. Нямаше как да откажа поканата на ръководството. С Василев освен всичко друго сме и близки приятели от дълги години. Този човек заслужава да му се подаде ръка, да му се помогне. В един момент, в който той буквално възскреси „Локомотив“. Ако не беше Иван, „Локо“ отиваше в небитието, така да се каже. Човекът заслужава само уважение. Дано има сега и повече хора, които да му помогнат във финансово отношение. Не е никак лесно да се издържа професионален футболен клуб от един човек.
Преди около година буквално възскръстнахте като птицата Феникс от пепелта…
-Така е. Няма какво да се лъжем. Ако не беше Иван Василев сега на стадиона щеше да бъдат поставени само едни огромни катинари, а трибуните щяха да потънат в бурени, както в момента е на друг славен стадион в миналото – този на „Септември“ (Сф). „Локомотив“ приключваше, нямаше да го има. Всичко това, тези обстоятелства не ми оставиха много време за колебания. Не се замислих много преди да кажа „Да“. Все пак това е любимият ми, родният ми клуб. Всичко съм готов да дам за него.
“Локото“ винаги е разчитал на силната си собствена школа. Може ли само с ваши кадри да постигате успехи в „Б“ група?
-Трудно, много трудно. Само с юноши не може. Все пак е труден преходът от юношеския в мъжкия футбол. Голяма е разликата. На тези деца им трябва време да вържат кокала, както се казва. Ако могат един по един, по двама да дръпнат нагоре покрай батковците – да, но цял отбор от деца няма как да успеят. Този процес не е никак прост и лесен.
Какви цели сте си поставили лично вие за новия сезон?
-Какви цели? В този момент точно не бих искал да говоря за никакви цели. Ясно е, че ще се опитаме да направим един боеспособен тим за „Б“ група. Що се отнася до места, до класиране – това е вече въпрос на бъдещето и на мачовете, които ще изиграем.
През последните години бяхте далеч от треньорската скамейка. Липсваше ли ви ежедневната работа с футболистите?
-Разбира се, че ми липсваше. Аз съм човек, който букално живее с футбола. Всеки, който е преминал по моя път, може да ме разбере. Залюбиш ли футбола, то е до гроб.
Как гледате на задължителното изискване от наредбата на БФС за това един играч до 21 години да започва като титуляр в мачовете от втория ешелон?
-(Категорично) Твърдо съм против, ама твърдо! По този начин ли ще помагаме на българския футол? Това да ти налагат отгоре колко момчета да слагаш в състава, за мен е неприемливо. Аз, ако имам не 21-годишни, а дори 16 и 17-годишни деца, които да стават за мъжете, защо да не ги пускам? Просто няма логика. Защо ми не налагат подобни ограничения? Лошото е, че повечето не стават, повечето все още не са готови за този скок нагоре.
Навремето и вие рано влязохте „между шамарите“…
-Да, и не само аз, а и останалите от моето поколение. Обаче явно сме имали и качества, щом сме се наложили в толкова яка конкуренция. Аз отраснах в едно радомирско село – Долни Раковец се казва. Там играех в селския отбор. Сравнително късно влязох в сериозния футбол. Никой не ме е бутал. Отидох след осми клас в София да уча в Техникума по автоматика до Женския пазар. Почнах да тренирам в школата на “Локомотив”. Живеех при чичо ми в квартал “Свобода”. Първият ми треньор беше Сашо Неделчев. После в юношите ни пое бате Гошо Петков. Той беше голям педагог, имаше уникален подход и нюх към младите таланти. Работеше и като учител по физкултура и история.
Бързо ли се наложихте?
-Не съм имал проблеми с по-старите футболисти. През първия сезон записах 6 мача и вкарах 1 гол, като влизах предимно резерва. После заиграх редовно. Постепенно се утвърдих и ме повикаха и в юношеския национален отбор, където под ръководството на Димитър Дойчинов достигнахме до последната фаза на европейските квалификации. Там обаче отпаднахме от СССР след 0:1 и 0:0 в Бургас. Така че, си е до качества, до това можеш или не можеш. Та затова ви казвам, че тези ограничения сега са глупави. Ако са добри децата, аз сам ще ги налагам, а не да ми нареждат от футболния съюз. Насила футболист не се става.
Винаги ли сте играли като халф?
-Не, отначало бях централен нападател. Георги Берков ме взе при мъжете на “Локомотив”, заедно с Гошо Бонев, Васко Петров и още няколко момчета. Там играех чист нападател, а едва след идването на Йончо Арсов ме изтеглиха по крилото и в халфовата линия. В „А“ група дебютирах на “Народна армия” срещу “Етър” – 1:1, в края на сезона 1971/1972. Сутринта преди мача играх едно полувреме за юношите. Срещу великотърновци влязох в последните 20-ина минута на мястото на Петър Пацев. Поведохме, но те ни изравниха в края.
Кои бяха най-паметните мачове през този дебютен сезон?
-По-скоро си спомням едно дерби със “Славия” през зимата на 1972-а. Двубоят започна на 10 декември, но завърши чак на следващия ден.
Как така?
-Ами, падна изведнъж много гъста мъгла. Нищо не се виждаше, по терена едва се различавахме. Още в 11-ата минута съдията Гочо Русев прекрати мача и на следващия ден доиграхме оставащите минути, обаче с друг съдия. Русев бил получил наряд за евротурнирите и отлетя за чужбина. Ако не се лъжа Никола Дудин ни свири после. “Славия” ни поведе, обаче после Начко Михайлов им вкара 4 гола и спечелихме с 5:1.
Във вашата богата треньорска кариера били ли сте в подобна на сегашната тежка ситуация?

-Не, не съм бил. За пръв път ми се случва. Трудностите са доста, но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Аз не се притеснявам. Ще работя на сто процента и ще дам всичко от себе си, за да изведем „Локомотив“ там, където му е мястото, а именно – в елита на нашия футбол.

Как започва приключението ви с треньорската професия?

-През 1985 г. ме покани в екипа си големият Апостол Чачевски. До 1988 г. му бях помощник в „Надежда“. За мен много важен период от живота ми. Аз прекратих твърде млад състезателната си кариера – едва 31-годишен бях. Можеш да играя още 3-4 сезона ей така преспокойно, но нямах право да отказа поканата на Чачевски. Дори не се и замислих. Впуснах се в треньорското поприще.

Чачевски се славеше с особения си метод на работа. Държеше изключително много на физическата подготовка. Доста футболисти се оплакваха от жестоките му тренировки…

-Да, натоварванията бяха тежки, признавам, но пък момчетата му бяха свикнали. Не познавам треньор, който да не иска отборът му да е подготвен добре физически. Ако не си, как ще издържаш мачовете? Нямаш шанс да оцелееш просто. Различни треньори, различни характери, по свой начин прокарват своите виждания. Работил съм и с Георги Берков, и с Васко Методиев…Те имаха друго виждане за нещата, но и при тях „Локомотив“ беше на върха. Просто бяха различни характери. Апостол наистина беше много взискателен и строг.

След първия ви престой в “Надежда” как се развиха после нещата?

-Работих два сезона в “Академик” (Свищов) в “Б” група. През 1991 г. шефът на моя роден клуб Тодор Колев ме върна в “Надежда”, но този път като старши. Смених Данко Роев. Изкарах там два сезона и половина. Може би си спомняш, че аз привлякох първите чужденци в историята на родния клуб – Тони Научовски и Влатко Костов. Двамата бяха македонски национали. Ние тогава завършихме 4-и, изпуснахме бронзовите медали в последния кръг.

-Ще ви върна към един куриозен случай от края на сезона 1991/1992. Тогава вашият отбор падна в последния кръг на 30 май от пловдивското “Локо” с 0:3 вкъщи и гостите се класираха за турнира на УЕФА.

-А, намеквате за закъснялата линейка…Да, линейката наистина се появи с 25-минутно закъснение на пистата на стадиона. Аз така и не разбрах какво става. Отговорните лица обясниха, че това е станало заради спешен случай, на който са се отзовали лекарите. Обвиниха ни после по медиите, че нарочно сме направили измамата, за да помогнем на гостите. “Локо” (Пд) се бореше за място в зона “Европа” с вечния враг “Ботев” и с това закъснение на стадиона щяхме да разберем как вече са завършили останалите мачове от кръга, които се играеха по същото време.

Е, имаше ли такава измама и инсценировка от ваша страна, или не?

-Не, разбира се. Поне аз не зная за такова нещо. Те, гостите ни биха с 3:0, но головете паднаха след почивката. Ние завършихме пък с 9 души, понеже Григор Филипов и Славейко Димитров получиха червени картони. Естествено, тези приказки и слухове не бяха приятни. На мен обаче ми скроиха номер по-късно.

Какво имате предвид?

-Това се случи през сезон 1993/1994. Хората от управата на клуба все деляха нещо. Имаше разцепление, две ръководства. Аз така и не успях да разбера кое е легитимното. Отиваш, подписваш договор. Водеше се уж, че Барбуков ни е спонсор. В същото време пък Апостол Чачевски съдеше клуба. Това неминуемо се отразяваше и на играчите. През пролетта на 1994 г. наредихме три поредни загуби – от “Берое” с 1:2, ЦСКА с 0:1 и “Пирин”. Особено ме заболя от излагацията с “Пирин” у дома – 1:3 в 20-ия кръг. Убеден съм, че отборът ни беше пробит отвътре. Просто трябваше да намерят повод, за да ме махнат. Такиви гадории станаха, ама не ми се говори. Тръгнах си с високо вдигната глава. Не искам да се връщам към този неприятен период. А бяхме близо до класиране за евротурнирите.

Как се озовахте в Кипър?

-Получих оферта скоро след това от “Алки” (Кипър). Отидох уж само за една година на Острова, но останах 10. Намерих и много приятели там. Кипър се превърна в моя втора родина. С “Алки” влязохме веднага в елитната дивизия, отборът играеш силно. Дойдоха предложения от “Омония” и “Анортозис”, аз избрах първото. А на следващата година именно “Анортозис” стана шампион. Какво да правиш – съдба.
Как се работи в грандовете там?

-„Омония“ е изключително трудно място за работа. Екзалтирана публика, много натиск, много напрежение…За тези грандове второто място е провал, ние не можахме да вземем титлата. Според мен истинският треньор се доказва в чужбина. Там се вижда колко струваш. Не успяхме да спечелил първото място. Треньорският пост навсякъде е ветровит. Ходим си с оставката в джоба, както се казва. Трудна професия…И инфарктна. Е, има и държави, в които дават възможност на даден специалист да се наложи, да покаже възможностите си поне година-две. Не го сменяват още след първата загуба, както е у нас.

Как продължи кариерата ви?

-Върнах се в “Алки”, после за кратко работих и в “Еносис” (Паралимни). През 1991 г. отново се оказах в “Локомотив” (Сф). Не се задържах дълго. Проблемите отново започнаха, интригите също. Не си мълча, не съм от послушниците и си патя много. Заради това дълго време бях и далече от любимия клуб.
Вашите фенове изстрадаха много през последните години. Какво бихте им казали?
Зная, че преживяваме изключително тежък период. Но сега сме се захванали аз като треньор и цялото ръководство да си свършим както трябва работата. Това, което зависи от нас, мога да обещая, че ще го сторим. Не всичко обаче зависи от нас. Има финансова страна на въпроса, иа и доста странични фактори, които влияят. Няма да разочароваме хората. Разчитаме на подкрепата на всеки един локомотивец.

Евро 2016 го разочарова
Ангел Колев е изгледал почти всички мачове от току-що завършилото Европейско първенство във Франция. Специалистът обаче признава, че не е бил очарован от видяното по терените в Страната на петлите. „Не ми хареса турнирът, честно казано. Не съм особено впечатлен. Не видяхме никакви нови тактически новости и тенденции. Като цяло съм разочарован. Това, че форматът на Евро 2016 беше разширен до максимум и участваха цели 24 отбора при всички случаи повлия и на качеството на играта. Но за сметка на това видяхме тимове, които доскоро не ги брояхме за живи. Исландия, Северна Ирландия и Уелс можем да ги броим за приятните изненади. Те се представиха над очакванията. Аз лично бях за италианците. Жалко, че не стигнаха кой знае колко далеч“, съжалява Колев.
Милен ДИМИТРОВ

източник: http://vitoshanews.com/

 

Share

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ