Антон Велков за "7 дни спорт": Този клуб е любов, идеал и страст
Тони Велков се завърна в родния си "Локомотив" в най-тежкия момент в историята на клуба. Наставникът не се замисли да поеме отбора и в момента полага основите на новия "червено-черен" тим.
- Господин Велков, само любовта ли е гарант за бъдещето на "Локомотив", вас само тя ли ви върна в клуба?
- Любовта е нещо много важно в живота. Аз съм само един от многото, които обичат клуба, и се върнахме точно в този момент да помогнем кой с каквото може. Аз мога да помогна с работа и отношение, дадена ми беше тази възможност и благодаря за това. Така че е важно по какви причини човек върши своята работа, дали с любов или не.
- Вижда се блясък не само във вашите очи, като говорите за "Локомотив".
- О да, ще видите блясък в очите на всички, които са в клуба. И нашите юноши, за които това е най-нормално, и в нас, треньорите, както и в хората, които се заеха да управляват и да съживят дружеството. Ние тръгнахме по много бавен, но според всички правилен път. Футболистите се радват на играта, тренират с усмивка и желание, всеки се радва на възможността да израства и да се развива, да постига онези малките всекидневни победи. Така че да, любовта и удоволствието от работата тук специално са заразни особено когато ни се налага да забравим трудните моменти и черните страници от историята на този велик клуб.
- Футболният клуб се обедини с спортния, до какво ще доведе това обединение?
- За мен е важно, че се събрахме хора, които държат да го има "Локомотив". Дали ще сме два отделни клуба, дали едно дружество или ОСК, никой дори не се и замисля. Шапка долу на господин Даме Стойков - председателя на обединения спортен клуб, на Ангел Колев, който се опитва да запази качествените ни деца в школата при мизерни условия. Също така на Иван Василев, който се нае да регистрира нов клуб и да помага с финанси, организация и екипировка. Да не забравям Бойчо Величков за цялостното присъствие и помощта като ръководител. Най-важното е, че се хванахме за ръце и си спомнихме за онзи дух, който е довел всеки един от нас тук, на стадион "Локомотив".
- Видели сте доста във футбола - и в Германия, и у нас, приложим ли е германски опит в клуб като "Локомотив"?
- О да, доста съм видял и научил от престоя ми в "Падерборн", видях какво означава професионално организиран и работещ клуб на аматьорски начала. Да, много от нещата са приложими и в нашият клуб, но като цяло точно сега ние сме на етап оцеляване.
- Говори ли ви се за близкото минало на клуба и причините сега той да е на най-ниското футболно равнище?
- Аз съм дипломатичен и възпитан човек и ще отговоря така - "Локомотив" е при аматьорите заради систематично лошо управление от над 25 години.
- Каква е гаранцията, че сега или на по-късен етап мениджмънтът на клуба няма да се развали?
- Мога само да се надявам и да вярвам, че хората, които сега са се заели с управлението, ще го правят в интерес на "Локомотив". Важно е клубът да изгради своята нова структура да заработи като нормално. Ние вече поехме кръста си, виждате, правят се малки стъпки, но все за подобряване на инфраструктурата, освежаващи ремонти по стадиона, терена, съблекалните. Започна цялостен ремонт на помощното ни игрище. На този етап това можем и това правим. Ще се насочат усилия и по ремонт на пансиона за школата.
- Можем ли да говорим и за спортно-техническите качества и резултатите на отбора?
- Знам, че в това ниво, в което играем ние, трудно можем да си правим съпоставка и да преценим какво е нивото ни. Отборът е окомплектован от млади момчета, предимно наши юноши, има и няколко по опитни играчи, които дават и повече опит и класа. Ясно е, че колкото повече мачове играем, толкова по-добри ще ставаме. Трудно е да се съизмерим с добрите отбори. Дори и да ги поканим за контроли, те няма как да приемат не защото няма да искат, а защото календарът е зает и за тях. Знаем си нивото и че ни предстои много работа, за да вдигаме ниво и да добавяме класа.
- Има ли момчета с потенциал и в първия отбор, и в следващите групи от школата?
- Голям проблем ли е, че няколко от най-перспективните ни юноши избягаха през лятото заради неразбориите около отнемането на лиценз. Но не можем да се сърдим и на тях, и на родителите им, за избора при условие че клубът е в това състояние. Да, има и в първия отбор, и в подрастващите футболисти потенциал, но искам да кажа следното, с което и да завършим това интервю. Нека не забравяме, че става дума за млади подрастващи и неоформени играчи, с тях трябва много да се работи по оформянето на характерите им на спортно-техническото им израстване и в крайна сметка да им се помогне да разгърнат своя потенциал. Работата на един треньор е свързана с оформянето на колектив от единици и не очаквайте аз да отделя един или няколко отличници за сметка на останалите. Това е грешен подход. Нека хората знаят едно: "Локомотив" е жив, има го и ще бъде много силен, когато един ден се върне там, където е мястото му в елитният ни футбол.