Печат

За 2 г. Михаела Николова изминала пътя от трибуната до световния ринг

вкл. .

МишетоМнозина останаха разочаровани пред дни, научавайки новината, че и третата ни, последна участичка в олимпийската квалификация по бокс за девойки Михаела Николова напусна ринга след загуба още в първия си мач. Още повече, че българката има в кариерата си пето място от световния шампионат, който се проведе през миналото лято в курорта "Албена".

Те обаче не знаят, че Мишето, както всички в отбора я наричат, започнала да се занимава с този мъжки спорт едва преди 2 години. Не знаят и друг съществен факт, че младата българка отстъти пред действащата световна шампионка за девойки Ние-Чин Чен от Тайпе, която има само 2 загуби в своята 4-годишна кариера. При това софиянката се държа повече от достойно на ринга. Освен всичко друго още не навършилата 17 г. Михаела трябваше не да сваля, а да качва доста килогроми, за да се боксира в олимпийската категория до 75 кг срещу титулярките в тази теглова група.

Мачът на Михаела (в синьо) срещу Чен в София. Снимка БФБокс


„Виновник” за увлечението по бокса на Михаела е нейният баща Петър Николов, който навремето тренирал бокс, сега съдийства по състезания, а по време на световното в София бе ангажиран с раздаването на ръкавици на състезателите. Преди 2 години той завел по-голямата си дъщеря на турнира „Странджа”, а по-късно и на европейското първенство за младежи, което се проведе в столичната зала „Универсиада”. „Тогава ми хареса този спорт и реших, че и аз трябва да се занимавам с него”, споделя Мишето.


Записала се в младия боксов клуб „Локомотив” (Сф) при треньора Борислав Георгиев, при когото тренира и до днес. Всеки ден тя пътува от столичния жк „Люлин”, където живее със семейството си, до „Надежда”, за да тренира с останалите 6 свои съмишленички, с които преди месец в Русе спечелиха първото място в отборната надпревара за девойки за Купа България.

У нас Михаела (вдясно) няма конкуренция в своята възраст и категория.


Още по-тежко обаче й е да съчетева учението и спорта. Михаела е десетокласничка в Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов” и след световното й предстои яко наваксване на пропуснатия материал. Признава, че е на Вие с математиката и посреща с бурен смях нашите сравнения на точната наука с бокса. „Нееее, математиката е по-ужасна”, казва Николова. Още като малка искала да учи компютри, но сега осъзнава, че едва ли ще се занимава с това и след като завърши. „Може би ще следвам в НСА или право, но има още време до тогава, ще видим”, споделя боксьорката. Признава, че съучениците й приемат за нестандартно нейното увлечение по бокса, но макар да не идват да я подкрепят на състезания, проявават интерес и разпитват как се е представила.


Въпеки ранното й отпадане на световното, Михаела Николова далеч не мисли за отказване. Напротив, отсега говори за предстоящото в края на юни европейско първенство, на което ще преследва медал. Преди това, още този уикенд пък ще гони своята четвърта шампионска титла на България при това в „домашната” зала в кв. „Надежда”. „Дай Боже, един ден да стигна и до олимпиада”, пожелава си младата софиянка, за която покрепата на националния отбор за жени по време на мача й с Чен означава много.

Николова (в средата) с националния отбор по бокс за жени и девойки.


Ако човек я срещне на улицата, въобще няма да си помисли, че това симпатично и скромно момиче е състезателка по бокс. Като всички свои връзстнички обича да излиза с приятелки по моловете, но това не означава, че е фанатичка на тема мода. Напротив, предпочита удобните дрехи и не робува на марки.


Естествено, за родителите притеснението около ринга е най-голямо. Бащата Петър, майката Росица и сестричката Теодора скачаха и викаха от първия ред на трибуните в „Арена Армеец” по време на мача на Мишето. „Вълнението бе голямо да я гледаме на световно. Тежък мач беше, но тя го изигра по мъжки. Ще си извади поуките от него, тъй като видя, че и световните шампионки не са безсмъртни, а са хора като останалите, така че трябва да се бие срещу тях както и с останалите”, казва бащата.


Той се надява, че дъщеря му ще превъзмогне уплахата си от силните и ще започне да играе срещу тях като с равна, за да стане и тя голяма състезателка.


Това й пожелаваме и ние от Viasport.bg и сме сигурни, че не случайно разказваме за нея по Великден, защото, ако продължава в същия дух, един ден ще настъпи и нейният Велик ден.

 

Източник: http://viasport.bg/