Нещо са ме напънали спомени, та реших да споделя някои от тях. Много отдавна съм привърженик на Локо Сф, тръгнал съм по негови мачове още от далечната 1959 г., когато стадионът ни беше до Захарна фабрика. Оттогава помня и мачът между Локото и Септември Сф, бихме ги с 6:2 и ги пратихме в Б група. Помня шампионската ни титла през 1964 г. с имена като Котков, Дебърски, Деянов, Димитър Пенев, Иван Димитров, Шпайдела, Цецо Милев, Иван Коцев. Помня и първата си среща с Никола Котков на перона на Централна гара София. Бях с вуйчо си, а те бяха съвипускници от ПЖИ и Котарака пътуваше за Кюстендил, за да се присъедини към националния отбор в подготовка за квалификациите за световното в Англия. Усмихна се на вуйчо ми с думите "Евреинът нещо се е затъжил за мене!", визирайки треньора на националите Рудолф Витлачил. После Котков вкара по два гола на Израел и Белгия и допринесе за класирането ни в Англия. Помня появата на детето чудо Начко Михайлов.
Помня тъпото обединение със Славия, след което Котков отиде в Левски, а Начко го искаха неистово от ЦСКА.
Помня олимпиадата в Мексико, където губим финала с Унгария благодарение на безумен мексикански съдия, който Начко прави още по шантав, като го трясва с топката по главата, след като оня вече е изгонил двама от нашите.
Помня, че на световното в Мексико известен немски треньор подчерта, че българите са на това световно без най-добрия си играч, като имаше предвид Начко, който не отиде поради контузия. Така бе решил немецът, независимо че в отбора ни бяха Гунди, Бонев, Дерменджиев, Пенев, Жеков и редица други. Явно с нещо Начко го е впечатлил, а немец не се впечатлява от футболни умения лесно...
Помня разделянето със Славия през 1971 г., когато се правеше вече новият ни стадион, а с отбора прохождаха Николай Асенов – Калаеца, Васко Петров, Трайчо Соколов, Ангел Колев и редица други – едно славно начало на едно запомнящо се поколение.
Помня на един мач с младежите на СССР как Начко им вкарваше гол след гол, а те все изравняваха. Завърши 3:3. Тогава журналист от в. Спорт имаше неблагоразумието да напише, че при един от головете Начко минал като на парад през съветската защита. Е, не можеш да пишеш такива работи за съветската защита, та затова този журналист бе посмъмрен. В друг мач на олимпийските отбори на България и Испания победихме с 8:3, като три гола отбеляза Начко, който беше неудържим и испанците се чудеха какво да го правят. Помня един мач на националите с тогавашния ФРГ, в който Начко тресна един фаул от около 35 метра в гредата на небезизвестния Сеп Майер, та онзи дълго се чуди откъде му е дошло, защото изобщо не реагира.
После в отбора на Локото се появиха Ради Здравков, Бойчо Величков. Станахме шампиони през 1978 г. После направихме славни мачове с Ференцварош – 3:0, с Монако 4:2 и 1:2, където Начко стана Моначко. Сега Бербатов споделя, че още говорят за нашия феноменален футболист с уважение в отбора от Княжество Монако. Дойдоха и мачовете с Динамо Киев, един тогавашен исполин на европейската футболна сцена. За играта на Начко е показателна снимката, която прилагам.
Ако съм ви досадил, не се сърдете за опита ми, да върна лентата назад и да потъна в спомени за едни по-славни години на Локото и за едни незабравими със своите футболни умения наши знаменити играчи.
източник: фейсбук Любомил Панев Loko Sofia
С приятелски двубой на 05 юли 2014 г. между ветераните на Локомотив и Витоша Бистрица отбелязахме 65 години от рождението на легендата на Локомотив и българския футбол Атанас Михайлов - Начко. Мачът завърши с равенство 4:4 в редовното време, а при дузпите всички изпълняващи бяха точни и оформиха крайното 9:9!
Прочетете още...