Печат

Ради Здравков: Избягах от Локомотив заради неспазено обещание за пари за глоба

вкл. .

Предлагаме на вашето внимание част от интервю на Радослав Здравков за отношението му спрямо Локомотив.

Радослав Здравков е роден на 30 юли 1956 г. Играл е в „Локомотив” (Сф), ЦСКА, португалските „Шавеш”, „Спортинг” (Брага), „Пасош де Ферейра”, „Фелгейрош”, „Янтра” (Габрово), ЛЕКС (Ловеч). Има 307 мача и 81 гола в „А” група, от които 165 мача и 48 гола за ЦСКА. Има 75 мача и 10 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния отбор, 18 мача с 5 гола за младежкия и 17 мача с 4 гола за юношески национален отбор. Европейски шампион за юноши през 1974 г. Участва на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Четирикратен шампион на България (1978 - с Локомотив, 1981, 1982, 1983 - с ЦСКА). Носител на Купата на страната (1981, 1983 и 1985) и на Купата на Съветската армия (1985 и 1986 г.). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. Футболист № 1 на България за 1982 г. Бил е треньор на ЛЕКС, „Локомотив” (Сф, „Литекс” (Ловеч), „Славия”, „Локомотив” (Пд), „Спартак” (Варна), „Черно море”, както и помощник-треньор на националния отбор, „Литекс” и ЦСКА. За последно беше асистент на Едуард Ераносян в „Лудогорец” (Разград). Здравков даде интервю за вестник "ШОУ".

-Все още ли ви боли от начина, по който бяхте освободени с Любослав Пенев от националния отбор?
-Е, никога не е приятно, когато става по този начин. Аз два пъти съм уволняван в кариерата си. Първият път го направи Николай Гигов, и то въпреки, че бях му донесъл Купа на България и сребърни медали от първенството. Тогава две седмици преди старта на шампионата Гигов ме махна от поста. Вторият път беше от националния тим. Заболя ме, да си призная честно. Не го направиха по цивилизован начин. Ще ви кажа нещо, което за първи изнасям пред медиите. Няколко месеца преди да ни уволнят поднових договора си с БФС. Имаше един момент, в който можеше да отида и да го разтрогна. Получих едно изключително изкушаващо предложение от Африка. Не уведомих даже Любо за това. Останах лоялен към националния отбор. Точна затова казвам, че от БФС не постъпиха коректно. Липсваше човешко отношение в начина, по който ни смениха. Пратиха някакъв човек с едни листа да ги подписваме...

-Искам да ви върна към самото начало на вашата кариера. Спомняте ли си първата титла с отбора на 63-о училеще в Требич?
-Е, разбира се. Станахме шампиони за пионери. Изключително много съм задължен на бате Жоро Петков – първия ми треньор. С цялостното влияние, което оказа в моето развитие. Макар че по онова време не се задържах дълго на едно място. 

Баща ми Методи
беше офицер от
Строителни войски
 
По разпределение го изпратиха в Благоевград. За съжаление той се разболя тежко и трябваше да се приберем в София. Иначе той е бивш футболист. Стигнал е до дублиращия отбор на “Славия” навремето. Бате Жоро беше първият човек, който ме забеляза. Това стана със съдействието на небезизвестния Борислав Хаджиев – Шмайзера, който беше войник при баща ми. Петков ми даде тласъка, необходимите насоки. След престоя във “Вихър” (Требич) започнах да тренирам организирано в “Локомотив” (Сф).

-Винаги ли сте играли като халф?
-Като дете – да. По-късно откриха в мен универсални качества и ме преквалифицираха като ляво крило. Като ученик в техникума изненадващо за мен пристигна повиквателна за мъжкия тим. Не си спомням срещу кой отбор дебютирах в “А” група, но беше през сезон 1973/1974.

-През същата 1974 г. сте основна фигура в епохалния триумф на юношеските национали, които стават европейски шампиони в Швеция под ръководството на Цветан Илчев и Григор Петков...
-Да, това е един от първите върхове в моята кариера. На финала бихме Югославия с 1:0 след гол на Красимир Маналов – Малкия орел. Самите резултати – 2:1, 3:2, 1:0, показват, че силите са били изравнени. Може би сме показали необходимата класа, за да триумфираме. Независимо, че имахме много талантливо поколени, а повечето от нас направиха и прилични кариери в професионалния футбол. Заслугата на нашите треньори е огромна. За съжаление това така си и остана като последен голям успех на наши подрастващи футболисти. Това е скъп спомен за мен.
K13.jpg
-Как стигнахте до титлата през 1978 г.? “Локо” наруши хегемонията на грандовете “Левски” и ЦСКА...
-Бяхме изключително балансиран отбор за онова време. Имахме изградена стратегия, която ни помагаше. Всички се влагахме еднакво на терена, трудно позволявахме на противника да ни тормози. Абе, с една дума – стабилна защита, добър вратар в лицето на Румен Горанов, гъвкава средна линия и добра контраатака. С наличието на един гений като Начко Михайлов тези контри ставаха убийствени. Да не забравяме и ролята на старши треньора. Васил Методиев е голям, ама много голям! Неговата заслуга е, че направи колектив. Нашата скамейка беше много къса. Разчиташе се едва на 19 футболисти. Игаехме обаче не повече от 13-14. Това, че е успял да ни съхрани през цялото време, говори за неговите способности.

-Кой е най-кошмарният период в кариерата ви?
-Те са няколко. Първият е, когато ми счупиха крака на мач в Дупница. Любен Колев го направи. Куриозното беше, че той беше много добър мой приятел. Играехме много често заедно в младежкия национален отбор. След това той игра и в „Левски” малко. Честно казано, не му се сърдя за това нещо, въпреки че влизането му беше по-твърдо от нормалното. Любен беше по-сърцат футболист, обичаше сериозните единоборства. Като се вземе предвид нивото на тогавашната ни медицина, аз се възстанових доста бързо. Изкарах 45 дни в гипс и на 90-ия ден влязох в игра. Вторият период е раздялата с „Локомотив” (София), а след това и наказанието, което ми наложиха, след като подписах с ЦСКА.

-Не се разделяте по най-приятния начин с „Локомотив”...
-Да, така е. Ще ви кажа истината. Аз съм доста честолюбив, даже в някои моменти и прекалено. Тогава ръководството на клуба не прецени добре ситуацията и взе неадекватно решение. С това окончателно се убедих, че е дошъл моментът да избягам от „Локомотив”. 

В продължение на
близо две години бях
заблуждаван и лъган,
 
те се отнесоха несериозно. Става въпрос за лични проблеми. Много лесно можеха да се вземат в ръце и да решат проблема ми с техникума, където учех. Заради „Локомотив” и заради футбола там учих само половин година. Училището винаги ми е пречело на футбола. Трябваше да се плати една сума, за която техникумът ме осъди. Моите началници не си изпълниха обещанието. След това си счупих крака. Някакво недоглеждане, забавяне на подновяването на застраховката, ми изигра лоша шега. Не получих и тази застраховка, въпреки че си бях дал здравето за родния клуб. Поставих им ултиматум, те не го изпълниха. Прецениха, че като скромен младеж аз ще се уплаша. Това наказание от тяхна страна беше, че ме лишиха от премия за третото място. Не ме пуснаха срещу „Академик” (Сф) през главата на старши треньора Васко Методиев. Да, колегите спечелиха медалите, но огорчението остана в мен. Реших, че за мен няма място повече в „Надежда” и подписах с ЦСКА. 

-Освен от ЦСКА, имахте ли оферта от „Левски”?
-Не, никога не съм имал контакт със „сините”. Всички знаят моето негативно отношение към „Левски”. То датира още от финала за Купата на Съветската армия през 1977 г., когато ни излъгаха по най-гаден начин. Тогава бях много огорчен, както и останалите ми съотборници. Никога нямаше да отида на „Герена”. Бях се зарекъл.

- Подписвате с ЦСКА, но без разрешението на Локомотив (София). В резултат на това БФС ви наказва тежко, вадейки ви от футбола за определен период. Как ви се отрази санкцията?
-Е, това са ми най-тежките мигове в живота.  Година и четири месеца...Бях национал, но... Доста се отчаях. Не виждахме с моето семейство някаква надежда, че нещата могат да се оправят.  Минавало ми е през акъла да се откажа от футбола, но не бях подготвен да правя нищо друго, освен да играя футбол. За мой късмет нито за момент не бях забравен от ЦСКА. Заедно със Стойчо Младенов си изтърпяхме санкцията. Нямахме право да играем дори в контроли. Само тренирахме. Бях вече офицер от Българската армия, получавах си заплатата, въпреки че не играех. Вниманието на треньори и шефове на ЦСКА ми помогнаха кошмарът да премине по-леко.

-Дебютът за ЦСКА спомняте ли си го?
- Срещу полския „Шомберки” (Битом). На 22 октомври 1980 г. Бихме с 4:0. Аз влязох на почивката на мястото на Марио Вълков. Отбелязах последното попадение в 75-ата минута. Това беше моета завръщане във футбола. В следващия мач, този път за първенство, с мой гол победихме „Пирин” в Благоевград. Оттогава ми тръгна и не излязох от титулярния състав. Първият ми сезон на „Армията” беше успеше – в 21 мача вкарах 9 гола. Между другото, въпреки че никога не съм играл централен нападател, във всеки отбор съм бил сред водещите голмайстори.

-Имахте интересен начин на биене на дузпи – без засилка...
-Не съм го копирал от никого. Просто на тренировки, без да искам, случайно, усвоих този маниер. Придвижването ми към топката беше максимално бавно. Изчаквах реакцията на вратаря и тогава стрелях.

-Имате ли пропусната важна дузпа?
-Имам, да. С националния отбор играехме в Германия на тежък и заледен терен. Тогава се провалих от „бялата точка”. Общо да съм изпуснал 3 или 4 дузпи. Имам реализирани над 30 сигурно.  Бях щатен изпълнител в ЦСКА. Имало е случаи, когато от 20 поредни дузпи съм ги вкарвал всичките.

-Кой е най-скъпият ви спомен от евромачовете?
-Като важност ще дам предпочитания за полуфинала за КЕШ с „Байерн”  на 7 април 1982 г., когато бихме с 4:3, а аз вкарах дузпа.  Ако бяхме с по-голяма рутина и самочувствие, 

можехме да станем 
европейски шампиони

Не по-малко трудности и като важност преживяхме срещу „Реал Сосиедад” в Сан Себастиан – 0:0. Това се случи на 30 септември 1981 г. В първата среща спечелихме с 1:0, а Цецо Йончев вкара победния гол и се  контузи тежко. Не по-малко скъпи са ми и сблъсъците с „Монако”.

-Как ще коментирате работата на Аспарух Никодимов и Димитър Пенев тогава? Какви са техните заслуги за чутовните успехи?
-Най-дълго съм работил с бат Паро. Успехите и визитката му говорят сами по себе си. Имаше добро настроение в отбора. Все пак и двамата с Пенчо (Димитър Пенев – б.р.) доскоро самите те бяха футболисти. Лесно намираха общ език с нас. Много съм им благодарен. На много неща ме научиха. Завинаги за мен те ще си останат просто бат Паро и бат Пенчо. Най-много ми помогнаха по време на онова жестоко наказание. Ако не бяха те, никой може би нямаше сега да си спомня, че съм играл някога футбол. Каквото и да направят, няма да си променя мнението за тях.
 
.......
 
 
-Начело на „Локомотив” имахте успехи. Изведохте родния си тим до последния трофей засега в историята – Купата на България през 1995 г. На финала бихте „Ботев” (Пд) с 4:2. И до днес обаче се помни срамното 0:8 от „Левски” на 20.11.1994 г. Защо се стигна до погрома?
-Не мога да си го обясня. „Левски” бяха много силни тогава. В този период смазаха ЦСКА със 7:1, „Ботев” (Пд) с 6:1. На практика бяха непобедими на вътрешния фронт. Колкото до победния финал за Купата...Ако кажа, че не съм очаквал победата, значи да излъжа. Твърдо вярвах в собствените си качества, както и в тези на футболистите. Изградихме добър отбор, пълен с известни и доказани имена. Неслучайно докрая на сезона бяхме основен конкурент за титлата на „Левски”. Накрая не издържахме по ред причини.
 
Милен Димитров
 
източник: http://www.blitz.bg/
Печат

Локо Сф хвана селския път към магистралата

вкл. .

Една от основните теми в спортните медии е ЦСКА. Трябва ли клубът да се превърне от Литекс в ЦСКА, не трябва ли. Няма да коментирам тази тема, а за отбора със сходна съдба на „червените“.

Нека разгледаме какво се случи в Локомотив Сф. Отборът-близнак по съдба на ЦСКА към края на миналия сезон. Двата традиционни столични клуба първоначално поеха по един и същи път – през чистилището В група към завращането. Но бързо всеки зави в своята посока.

Локо Сф на Касев и Льосков след шеметни едномесечни сътресения на практика изчезна, сублимира. Имаше кратко време да се хване последния влак – ново дружество от четвъртото ниво на родния футбол. И беше сторено, благодарение на Иван Василев.

Ако ме питате кой бе най-правилният и най-моралният вариант пред Локомотив, бих отговорил еднозначно: да се платят дълговете и да се оздрави старото дружество. Но това сега изглежда пълна химера. Така че тези общо 3-3,5 милиона лева към НАП и бивши играчи и служители явно отиват в небитието.

Жалко! Но 3 милиона, все пак не са 30 милиона, не че и те са малко...

Вторият в личната ми класация разрешен и относително морален вариант бе този, който избра новият Локо Сф. Да тръгне на чисто от най-долното ниво на футбола. Без дългове, без да се взима чужд лиценз и с ясна цел номер 1. Да се възроди школата на клуба, един от традиционните доставчици на таланти за БГ-футбола, чиято дейност сериозно закърня в последните години.

В тази връзка вече е направена първата много сериозна стъпка – ангажирането на мощен спонсор в лицето на фармацевтичната компания „Актавис“, която се очаква да налее доста солидни средства за развитието на подрастващите футболисти в северна София и прилежащите села.

По-нататък следва подсилването на първия отбор, който сега бележи редовно по 13-16 гола на мач в „селската“ група. Защото нагоре ще става по-трудно. Но пък след години ще се появят и първите таланти собствено производство.

Ето ги разликите с ЦСКА. Със сигурност в локомотивската общност, нищо че е по-малка, има почти 100-процентова убеденост в правотата на поетата линия. Няма сърдити, няма обидени, или почти няма такива. Търпеливо се обикалят селските игрища, ще се изчака 2-3 години, може дори още 1-2, до завръщането в А група. Този Локомотив, като маниер на работа, изглежда даже по-автентичен от автентичния.

Тук посоката е ясна, сътресенията в „Надежда“ сякаш поприключиха. Въпросът е дали през селските черни пътища не се стига по-пряко до магистралата, отколкото по заобиколните асфалтирани, но с доста скрити дупки?

Бъдещето ще покаже.

източник: http://lokosofia.gong.bg

Светослав Табаков

Печат

Номер 1 в България: Не станах треньор на Ботев заради Георги Марков

вкл. .

VasevДимитър Васев е най-често завъртаното треньорско име у нас след всяко уволнение. Бронзов медалист с Локо (Сф), той бе спряган за кой ли не клуб, а последният тим, до който бе близо, бе Ботев (Пд). В крайна сметка обаче той не пое „канарчетата", а там бе предпочетен Николай Костов. Предаде ли някой Васев, с кои клубове е преговарял и по-силен ли е българският футбол в момента вижте в интервю, което даде пред „Меридиан Мач"

- Г-н Васев, обявиха, че сте бил един от фаворитите за треньорския пост в Ботев, но избраха Николай Костов. Защо?

- Да ви кажа честно, силно се съмнявам, че съм бил някога фаворит за този пост. Според мен изобщо не съм бил. Не знам защо изобщо споменаха моето име.

- Имаше ли разговори с вас?

- Ако говорим за разговори в смисъла, който аз влагам, значи отговорът ми ще е не. Имало е някакви запитвания, подмятания, разговори, но нищо повече. Нищо конкретно.

- Считаше се, че присъствието на Георги Марков в клуба ще помогне за назначението ви?

- Да ви кажа това ме обижда. Обижда ме да ме спрягат за Ботев (Пд) само, защото Георги Марков е там. Не, защото съм треньор, който е постигнал нещо, а заради Георги Марков. А защо не се запитате дали не е обратното? Дали пък присъствието на Георги Марков точно не ми пречи да стана треньор на Ботев? Защо не помислите и върху това.

- И все пак - вие сте бронзов медалист в „А" група за миналия сезон, а в Ботев предпочетоха треньор, който от години не е у нас...

- Там всичко ми изглеждаше предрешено. Замислете се кой стоеше в основата на назначението на Шиляк. И това не е Станимир Стоилов, както писаха. За друг човек говоря. Същият този човек сега назначи Енгибар Енгибаров за помощник-треньор в Ботев. Навържете фактите и ще ви стане ясна цялата картинка. Ботев е голям клуб и не заслужава подобно нещо. Иначе Ники Костов е добър треньор. Познавам го и вярвам, че може да постигне нещо в Ботев. Пожелавам му успех.

- Ще назовете ли името на човека, който визирате?

- Не искам да го казвам, но то бе написано. Хората лесно ще се сетят. Лошото е, че в България винаги има други неща, не само спортно-технически.

-Усещам горчивина в гласа ви. Очаквате ли други покани, все пак сте бронзов медалист?

- Надявам се, очаквам, разбира се. Но знаете ли, не обичам да говоря за себе си. Колко пъти сте чули да се хваля? Но аз съм избран за треньор на годината, при това от футболистите в "А" група. Тяхната оценка ми е по-важна, а не от тази анкета в края на календарната година, в която знаем как се гласува. Ще ви дам един пример - преди време Ивайло Петев спечели титла и купа, но треньор на годината стана Херо. Петев не помня дали беше и в тройката. Това беше срамно. Сега аз съм треньор на годината, но не виждам това да се пише. Ако ставаше въпрос за треньор на Лудогорец или Левски, щяхте да го слагате като надзаглавие при всяко негово интервю. Щеше да се пише постоянно, но понеже го постигнахме с Локо (Сф) няма толкова шум. Искам да работя в отбор с амбиции. Това е най-важното. Много хора казват, че е важно за един треньор да работи, но не е вярно. Важно е да работи на място с амбиции. Ще ви дам един пример - разговарях с един отбор и там ми казват: „И да изпаднем, няма страшно". Е как да няма страшно? Трябва да има амбиции. Щом идвам за треньор няма да изпадаме. Това е положението.

- Мина доста време, но болно ли ви е още за Локо (Сф)? Кой затри клуба?

- Аз съм го казвал много пъти. Това беше адски неорганизиран, зле управляван клуб. Виновниците са много, да не хвърляме всичко на Касев и Льосков. Хората преди това са виновни. Много мразя нарциси, които не виждат по-далеч от носа си...

- Външни хора помогнаха ли за затриването на Локо и ЦСКА или не?

- Лошото управление е причината за изпадането на Локо (Сф) във „В" група. А отсъствието на ЦСКА и Локо е пагубно за цялата "А" група. Моите уважения към Левски, но сега са тръгнали да стават шампиони. О'кей, ще остане като статистика първото им място, но каква гордост и радост ще имат, след като два от най-големите им конкуренти ги няма. Локо (Сф) беше изграден отбор, тим, който можеше в следващите 2-3 години да е водещ, но шефовете позволиха всичко да бъде погубено.

- Защо ваши футболисти в „Надежда" като Бранеков, Генов и Романов в момента имат такива проблеми?

- Случаите са много различни. Сашо Бранеков и Иво Иванов направиха собствен избор да отидат във „В" група. Но това все пак не е кой да е отбор, това е ЦСКА. Така че не мисля, че нещо лошо се е случило. Влади Романов имаше проблеми в новия си клуб, а Дани Генов сам е виновен, че не е в нужната форма.

- Следите ли какво се случва в първенството. Какво е вашето мнение за двубоите?

- Първенството е слабо. С промяната на формата мислеха, че едва ли не ще се вдигне качеството, но вместо това стана точно обратното. Стигнахме дотам, че като гледаме някой мач, завършил 0:0, да се радваме колко много битка имало, колко било равностойно. Това е безсилие! Нищо повече.

- Кой ще стане шампион?

- Левски. Със сигурност. Просто нямам съмнение.

-Толкова ли по-добри са спортно-технически от другите отбори?

- Да кажем, че гарантирам на 100 000%, че Левски ще е шампион. Познавам хората, които управляват клуба и те имат много голяма амбиция. Левски е тръгнал добре по своя път и нямам никакво съмнение, че ще стане шампион. Не виждам друг начин.

- При целия си ресурс Лудогорец не може ли да ги спре?

- Лудогорец са се предали и отказали в битката. Това се вижда и от треньорските им смени в последно време.

- Като заговорихме за Левски и Лудогорец, често ви виждахме на „Герена" в юношески мачове. Познавате се с Иво Тонев. Имаше ли вариант да поемете „сините" преди време, когато имаше криза в клуба?

- Не е имало вариант за Левски. Отборът си има добър треньор и върви по своя правилен път. Бях на „Герена" само веднъж, ако трябва да сме честни, но имах малшанса да уцеля юношеското дерби между Левски и ЦСКА, когато стана прословутото сбиване.

източник: focus-sport.net

Печат

Стефан Грозданов: Асоциацията ще иска промяна на наредбата от БФС

вкл. .

Стефан Грозданов
председател на асоциацията на треньорите

Асоциацията на треньорите в България има две много важни цели, които иска да постигне, за да може да бъде в услуга на нашите специалисти. Първата е да вкараме в наредбата на БФС, че треньорската работа е със статут на професия. Това е най-важната промяна, която трябва да се направи. Така както футболист е професия. Ако изпълкомът го приеме, треньорската професия ще бъде с такъв статут от началото на следващия сезон. Така ние като асоциация ще можем да защитаваме правата на нашите треньори. Основното значение се състои във факта, че сега треньорите подписват трудови договори, които са съобразени с Кодекса на труда. Ключът е при разтрогването на договорите да бъде заложен и размерът на обезщетенията. Например, ако треньорът има договор с клуба за три години, но клубът го освободи само след месец работа, в момента по кодекс специалистът получава две или три заплати като обезщетение. Ние ще искаме в договорите да има условие, при прекратяване в такива кратки срокове треньорът да получи всички заплати до края на своя договор. Веднага ви давам следния пример: в началото на сезона начело на "Ботев" беше Петър Пенчев, тимът загуби тежко на старта от "Монтана" с 0:6 и той беше освободен. Пенчев имаше договор за година, но вместо да получи всички 12 заплати, взима едва две. А какво стана след неговото освобождаване - назначиха някакъв чужд треньор и той какво направи... абсолютно нищо като резултати. Това също е друг ключов момент, който ние искаме да се постигне. Трябва да се прави съпоставка между работата и резултатите на нашите и чуждите треньори. Не може българските наставници да са онеправдани за сметка на недоказани чужденци.
Другата ключова промяна, която да е заложена в наредбата за следващото първенство, е в условията за лицензиране на клубове да бъде заложено и това условие, че за срока на получаване на лиценз на даден клуб и треньорът, с когото клубът има договор, да бъде защитен, ако този треньор има съответния лиценз да ръководи клуба. Освен в случаите на подаване на оставка от страна на треньора и/или при взаимно съгласие на двете страни за прекратяване на трудово-правните отношения между клуба и наставника. Само така ние като асоциация ще можем да защитим реално и през наредбата българските треньори. А и така, когато даден собственик или президент назначава определен специалист, ще се съобрази и с правилата. Иначе ще си продължи тази порочна практика да бъдат уволнявани наши треньори с лека ръка, без да им се гласува доверие и да им се даде възможност те да покажат своите възможности.
Освен това ние започваме работа и по промяна на още едно условие, което да се превърне в правило, а именно - в "А" и "Б" групи да работят само треньори с необходимия за целта лиценз. Така ще се елиминира възможността в професионалните ни групи да работят хора без лиценз, тук говоря дори и за чужди треньори, каквито е имало у нас.

източник: http://www.7sport.net/

Печат

Антон Велков за "7 дни спорт": Този клуб е любов, идеал и страст

вкл. .

 Тони Велков се завърна в родния си "Локомотив" в най-тежкия момент в историята на клуба. Наставникът не се замисли да поеме отбора и в момента полага основите на новия "червено-черен" тим.

Печат

"Левски" за пореден път протяга кирливи нокти към Котето!

вкл. .

stab

Треньорът на "Левски" Стойчо Стоев и футболистите на първия отбор Владимир Гаджев и Илия Димитров поднесоха цветя пред паметника на Никола Котков.

Представителите на лидера в "А" група уважиха откриването на фенклуб в столичния квартал "Надежда", който носи името на юношата на Локомотив София.

"Новият фенклуб в квартал „Надежда“ поде хубава инициатива да се поднесат цветя пред паметника на Никола Котков. От много време виждам уважението на феновете към отбора и към мен. Когато тимът е начело, хората са по-добре настроени към всички. Симбиозата клуб-публика е на много добро ниво от доста време“, заяви Стоев пред Канал 3.

Наглостта от страна на О/т/бора на народа да постави легендата Никола Котков в 11-те на ервоидиотизма си няма граници. Отбор, който е оцелял до днес благодарение на това, че е бил "лека жена" на всички власти до ден днешен, носещ името на един велик Българин. ЦСКА са изчадието на Комунизма, да, но Вие, другари Левскари, не сте ли изчадието на ДС? Винаги сте били отбор на репресивната система, било това преди или след 09.09.1944 г. В борбата си за суета с ЦСКА унищожихте толкова животи и посегнахте на "КОТЕТО", който ви мразеше заради отнетата му свобода да остане в ЛОКОМОТИВ, заради заповедта да се обединим със "Славия", заповед излязла от милиционерските среди (разбирай Левски). Той стъпка бялата фанелка и го принудихте да отиде при "милицията". Днес доказвате отново каква курвенска сбирщина сте - със спуснатите принудително спонсори и ДПС - да сте живи и здрави... кармата виси!

А ти, Стойчо, ти жестоко падна в очите ни с легитимирането на тази гнус.

Сполай ти.

Печат

Мираж ли са 200 гола в 20 мача за Локо Сф?

вкл. .

Светослав Табаков

Локомотив Сф започна изгнанието си из долните дивизии на българския футбол. Започна го с два убедителни резултата – 14:1 и 9:0.

Ясно е, че мястото на „червено-черните“ не е там, но няма смисъл да се връщаме назад, а по-добре да помислим как да уплътни отборът времето си, поне докато е на четвъртото стъпало на родния футбол.

Пред ръководството стои важната задача да успее да намери достатъчна спонсорска подкрепа, външна финансова помощ, с която да се подпомогне завръщането на тима по пътя нагоре. Извървяването на обратния път към елитната ни дивизия обаче няма да бъде толкова гладко, колкото сякаш изглежда към днешна дата. Особено, ако клубът не бъде подсигурен финансово. Защото собственикът на новия Локомотив Иван Василев още в самото начало обяви, че има възможност да се справя сам с финансите само в четвърта дивизия.

Паралелно с търсенето на нови източници на финансиране, ръководството ще има възможността и да изпълнява задачата, която си е поставило - за ремонт на базата и за развитие на ДЮШ.

Междувременно в спортно-технически аспект отборът ще има други задачи. Предвид явното превъзходство, което тимът има над опонентите си поне в СРГ-север, Локомотив Сф ще трябва да гласува все повече доверие на младите и по-неизвестните момчета, така че да могат да развият потенциала си. Все повече игрови минути за тях ще бъдат от безспорна полза.

Но тъй като опозицията в четвърта дивизия е слаба, ще трябва да бъдат потърсени и спаринги с по-високо стоящи в момента от Локомотив отбори – от В и от Б група. Тимът от „Надежда“ не бива да губи връзка с реалността, а тя с изкачването на стъпалата ще става все по-сурова за „червено-черните“.

Така че всяка възможност за контролна среща трябва да бъде използвана, а спарингите трябва да бъдат с по-солидни отбори.

Иначе в четвърта дивизия единственото забавление и цел, освен достигането до баражи и спечелването на промоция, могат да бъдат рекордите. И по-слабите опоненти в групата не бива да се сърдят на Локо Сф, ако губят с много.

Простите сметки показват, че в 20-те си мача за първенство на Северната софийска група /в нея участват 11 отбора/ Локомотив може да вкара дори...200 гола.

Да, 200 гола, не са мираж. След първите два мача локомотивци имат средна резултатност 11,5 гола на мач. Средно по десет гола на мач ще са им нужни за достигане на кота 200. Така че защо не, наистина може да се опита.

Трябва да има някаква цел, иначе не е интересно. А в Локомотив има много какво да подобряват по отношение точността на завършващия удар и реализацията. Ето им мотив за повече работа в тази посока.

 източник: http://gong.bg/

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Ciao a tutti vengo dall'italia

    Прочетете още...

     
  • Привет, кой размер търсите от големите има 7 пъти XL и XL

    Прочетете още...

     
  • Здравейте. само Локо.:) Трябва ми една фанелканай-голе мия размер "Локо София по света" за началника ...

    Прочетете още...

     
  • Здравейте, Бих искал да изкажа мнение и предложение по темата. Като човек и на мен не ми харесва ...

    Прочетете още...