Печат

Респект!

вкл. .

638-397-lokomotiv-sofiia

Респект и уважение! Нека го дадем на Локомотив София в последния му път. Пиша тази редове със сълзи на очи, докато се опитвам да проумея как и защо бронзовият медалист ще изчезне от картата. Историята на червено-черните ми прилича на онези драми, след които оставаш безмълвен и не знаеш какво да кажеш! Просто стоиш и гледаш в една точка с празен поглед, но това за жалост не е филм, а суровата действителност!

Ще ви издам нещо от кухнята. Знаете ли, в този клуб винаги е имало колектив. Като започнем от школата, където децата никога не са имали еднакви екипи, еднакви футболни топки, еднакви обувки, но са имали еднакви ценности и ги е обединявало една цел – Локомотив-ът да върви. Да, „Надежда” е работнически квартал, където нищо не се дава на готово и за да заслужиш нещо, трябва да се пребориш за него. И в живота е така, на терена също. Сложният път към възмъжаването.

На стадион „Локомотив” истински мъже не липсват! Ръка за ръка футболисти, треньори и фенове се озъбиха на безпаричието и заедно поеха по пътя си напред. В този отбор започнаха да се оформят лидери, някои стигнаха до националния отбор, Гъргоров се завърна и допринесе за онзи специфичен локомотивски дух. Димитър Васев и помощниците му не говореха много. Резултатите на терена казваха достатъчно. Трето място и бронзови медали, равняващи се на шампионска титла! ВЕЛИКО! Вчера в най-тъжния ден в историята на клуба, отличията бяха връчени. Емоциите взеха връх и в очите се появиха сълзи. Дори в тях имаше нещо положително. Сълзите показват емоция, отношение.

Когато започвах да се занимавам с футбол, гледах по телевизията едно интервю на Кристиян Добрев, в което със специфичната си широка усмивка той обясняваше на репортерите как ще опази с лекота противниковия нападател. Звучеше толкова самоуверен и сигурен. Докато гледах интервюто си казах, че този човек е толкова твърд, че едва ли нещо може да го накара да се разплаче. Е, грешал съм! Железният Георги Марков също не с сдържа. Тъжният капитан Александър Бранеков държеше в ръце красивата си дъщеричка, на която след време ще трябва да обяснява защо татко й вече не е в Локото. Всички футболисти заслужават по една добра дума. Всъщност заслужават много повече, заслужаваха да играят в лига Европа, заслужаваха да играят в А група и догодина, заслужаваха повече уважение.

Накрая, няколко думи и за феновете. Те отново бяха до своя любим отбор и винаги ще бъдат. Понякога са обект на закачки, че са малко, че не могат да напълнят един вагон. Но това, което имат в сърцата си няма кой да им го отнеме. И те демонстрираха своята любов снощи. Един от плакатите им гласеше „Честта и верността не се продават”. Благословени са хората притежаващи тези качества. Всеки един ИСТИНСКИ локомотивец ги притежава. Затова не страдайте, а се гордейте!

 

Илиян Енев

Публикувана в 15:52 на 25 юни 2015 22907 10
 
Източник: http://gong.bg/
Печат

Слободия на словото

вкл. .

gong censorship
Фен на Локомотив изказа възмутеното си мнение относно "професионалното" коментиране на мача ни с ЦСКА вчера от страна на коментаторите на "Спортно шоу "Гонг" по Дарик радио. Грамотно написано и обосновано мнение, но (и с право) крайно критично.
 
Неприемливо за великата медия Гонг.бг и нейния форум.
 
Темата бе заключена за минути, въпреки че бързо генерира интерес и подкрепа от фенове на отбори, различни от Локомотив. От lokosf.info ще си позволим да дадем трибуна на нашия фен, най-малкото защото е крайно неприемливо (и жалко) една медия да реагира по такъв начин - със слободия на собственото си слово и тотална цензура над словото на останалите, когато нещо не и изнася, докато истината е, че господата "журналисти" в тази "медия" трябва много, ама МНОГО да се замислят що за професионалисти са всъщност.
 
Но спирам дотук и Ви оставям на цялото мнение на @haiobaio без редакторска намеса:
 
Журналистиката е интересна професия. Тя трябва да бъде безпристрастна, независимо дали на практикуващия му харесва или не. Той трябва да бъде професионалист.

Това не е така в спортната медия, която всички ние четем, а и слушаме по радиото.

Вчера се игра мач. Мач, в който Локомотив за пореден път победи ЦСКА. Този път, за разнообразие, победи на стадион Българска Армия.

Тъй като не можах да присъствам на този мач аз го слушах по единственото радио, което го предава - Дарик радио. Това, което чух като коментар е меко казано потресаващо. Нулева безпристрастност и крайно неуважение към Локомотив София.

Да изказваш съжаление, че Локомотив води в резултата в национален ефир, да наричаш играчите му сбирщина и едва ли не некадърни, защото не са в отбора, който видимо подкрепяш, е меко казано грозно и крайно непрофесионално. Отделно да бъркаш Локомотив София с Локомотив Пловдив, без дори да ти стане ясно, също говори за непрофесионално отношение. Отделно докато слушах мача, разбрах, че е трябвало да има дузпа за ЦСКА и че не са се свирили фалове в тяхна полза. Разбрах, че на терена ЦСКА са мачкали цял мач и че случайно Локомотив са победили.

Журналистиката наистина е интересна професия, стига да я можеш, да знаеш тънкостите й. Е, вие в Гонг.бг със сигурност не я знаете. Най-пристрастната спортна медия, та за това победата на Локомотив над ЦСКА е специален подарък за цялата ви колегия, Гонг.бг
Печат

Гъргоров играч на 24-я кръг: Играем добре, апетитът идва с яденето

вкл. .

 GargorovФутболистът на Локомотив София Емил Гъргоров получи своята награда за играч на 24-я кръг на А група. Гъргоров бе отличен заради представянето си в срещата с Берое. Той изпревари Върджил Мисиджан /Лудогоред/, Страхил Попов /Литекс/, Антонио Аниете /Левски/ и Либан Абди /Левски/.

„Първата цел бе да влезем в първата шестица. Играем добре, а апетитът идва с яденето. Искаме да влезем поне в Лига Европа, но нямаме отбор, с който да станем шампион“, каза Гъргоров, който добави, че няма шанс да се върне в ЦСКА, докато там е Александър Томов.

„В Локомотив всичко е наред. Няма никакво напрежение, което ни позволява да играем без да се притесняваме, без да имаме някакви специални цели. Просто президентът влезе след мача и ни каза, че играем мач за мач и каквото стане. Ако се класираме за предните места – класираме. Нищо не е на всяка цена“, поясни Гъргоров.

„Искам да свърша сезона с Локомотив София добре и след това вече мога да говоря къде ще играя, защото е рано да се каже все още“.

„Наистина играем добър футбол, не може да се отрече. Не сме от класата на Лудогорец, но поне се опитваме да ги затрудним, което и стана. Наистина нямаме отбор да станем шампиони. Втори – може би, но също ще е трудно“

„Тежко не съм се разделял с Александър Томов. Тежко се разделих с ЦСКА. Казах, каквото имах да казвам“, добави Гъргоров.

За предстоящата среща с ЦСКА, Гъргоров каза: „Мисля, че мачът с ЦСКА ще бъде доста интересен. Това ще е първият мач, в който ще играя срещу моя добър приятел Валентин Илиев. На терена е борба, след мача обаче си имаме нормани отношения като между приятели. Със сигурност не всички ще ме посрещнат добре, но това е нещо нормално. ДА ви кажа честно, с Вальо Илиев не сме се виждали наскоро. По телефона сме се чували. Не са добре нещата в отбора. Всички чакат да видят какво ще се случи. Не мога да говоря сега за бъдещето си. Имам желание да играя футбол. Не знам защо ме питате само за ЦСКА. Може да остана и в Локомотив след края на сезона“.

„Локомотив си заслужи мястото. Локомотив играе добре и това не трябва да учдва никого. Не е хубав терена ни, това се вижда“.

„Нормално е понякога да няма голове. Понякога топката не влиза. В други мачове има по 4 гола. Всеки отбор си има стил на игра и според него вкарва и головете. Ние се опитваме да играем футбол. Мисля, че играем добре“.

„Изненадам съм от класирането на Левски. Знаете, че ЦСКА и Левски са грандовете на българския футбол. Предполагам и вие сте изненадани“.

„И Влади Романов и Генов впечатляват и се справят доста добре. Мисля обаче че трябва да има повече такива играчи“.

„Не се знае на къде ще поема. Ще видим какво ще стане. В нормални отношения съм със Стойчо Младенов. Имаше искри, но след това се видяхме и се изяснихме“.

„Определено мисля, че има много чужденци в българския футбол. Мисля, че трябва да се дава повече път на младите“.

„Надявам се в Локомотив да има постоянство. За момента сме на приливи и отливи“, каза още Гъргоров.

Печат

Една приказка за Магьосник на 49

вкл. .

Vasev

Автор: Красимир Митов
След поредната победа на Локомотив, този път много изразителна и то като гост 1-4 над Берое, най-накрая започнаха и реалните оценки за работата на тима от "Надежда"! През годината по сайтове и вестници много рядко се появява информация за Локомотив, но сега всички отбелязват възхода на тима! Заглавия от сорта на: "Локо е истинският отбор на София", или "Локо намери машиниста за Европа" и т.н! Реални са оценките, но може би закъснели...! Почти никой не вярваше, че Локомотив влизайки в първата 6-ца ще продължи устрема си! Да, ама ето, че скоростта на влака е убийствена и спирачката е изхвърлена от машиниста!

А, той се казва Димитър Васев! Роден е на 10.09 1965 година или точно на 49 години, 5 месеца без 1 ден! От 17 годишен започва да играе професионален футбол в родното Локо! Негови са думите: Локо София е нашият живот! Скромен и даже с особен характер Митко е изключително дисциплиниран и това качество му помага да успее! Пое Локомотив в труден момент миналата есен, като завари разнебитен Локомотив, но бързо го превърна в Експрес! Неслучайно специалистите го нареждат до Великите локомотивски треньори Георги Берков, Васил Методиев и Апостол Чачевски....!

Да тече във вените ти "червено-черна" кръв е предпоставка за успеха! Когато работиш с любов и си отдаден на една идея през целия си съзнателен живот, рано или късно идва и възнаграждението от труда ти! Митко Васев сглоби една машина от качествени футболисти, на някои от които точно той възроди кариерата! Даде им шанс и те се преродиха ..! С идването на Емил Гъргоров - Бадема, отбора придоби още по голяма сила! А, именно лидер, който знае какво е Локомотив и как трябва да се бориш за името на клуба!

И когато имаш Магьосник на терена и Магьосник на 49, който знае какъв е локомотивският стил и го прилага по най-добрия начин, става лесно....! Има още 8 мача до края, но каквото и да стане оттук нататък Митко Васев положи основите на един прероден Локомотив! Сега топката е в тези, които управляват клуба да създадат и по нормални условия за работа, така, че Локомотив да бъде още по силен! И както скоро написа един фен на Локомотив,: "На Локомотив тази година не му трябва Европа,титла,купа,Локомотив спечели вече най-важното,а именно онова заради което е създаден,да радва обикновения човек, защото е необикновен клуб"! А, евентуалното участие в Европа ще е един подарък за добрата работа на целия тим!

източник: http://donbalon.eu

Печат

Литекс и Локо Сф с най-дълги действащи успешни серии

вкл. .

mreja

Литекс и Локомотив Сф са отборите в „А“ група с най-дълги действащи успешни серии в този момент. Двата тима не познават вкуса на загубата в шампионата от месец ноември 2014 година досега. Иначе за Купата и двата тима регистрираха поражения в този период – Литекс от Лудогорец, а Локо Сф от Локо Пд.

В първенството и Литекс, и Локо Сф се движат в отличен график и логично са трети и четвърти в класирането с по 43 т., с предимство за железничарите от преките двубои.

Последната шампионатна загуба на Литекс датира от 8 ноември миналата година – 1:2 у дома срещу Ботев, а оттогава ловчанлии са записали 6 победи и 3 равенства. Локомотивци пък паднаха за последно на 30 ноември 2014 г. при гостуването си на Лудогорец – 1:5. От този ден досега хората на Димитър Васев имат 5 победи и 2 ремита.

Разглеждайки само мачовете за първенство през 2015 г., отново двата тима са най-успешни от всички. Те спечелиха по три срещи, при две ремита, като головата разлика на Локо Сф в тях е 8-2, а на Литекс 3-0, единствен без допуснат гол. С по 11 пролетни точки двата тима са първи и втори само за периода след подновяването на първенството.

Левски, Лудогорец и Ботев са набрали с по 1 точка по-малко от тях през 2015-а. ЦСКА куриозно има само една пролетна точка в актива си и 0-9 голово съотношение. „Сините“ пък от всички в двете шестици са вкарали най-много попадения – 18.

Любопитно е, че само в рамките на 5 пролетни кръга Локо Сф и Литекс съкратиха изоставането си от втория в подреждането ЦСКА от минус 12 на минус 2 точки /43-45/.

източник: http://lokosofia.gong.bg

Печат

Интервю с Александър Бранéков (Тема Спорт)

вкл. .

branekov
Капитанът на Локомо­тив София Александър Бранеков даде кратко ин­тервю пред "Тема Спорт" за есенния дял и изненадва­щото трето място. Като бивш футболист на ЦСКА той говори и за битката за титлата.
 
Сашо, реално ли е трето­то място, на което Локо Со­фия зимува, и очаквахте ли толкова силно представяне?
- В началото едва ли някой е мислил, че през декември ще сме трети. С течение на мачовете обаче си го заслужих­ме. Имахме слаби моменти и двубои, както всеки отбор, но като цяло се представихме доста по-стабилно, отколко­то в миналите години.
 
На какво го отдаваш?
- Честно казано, няма кой знае каква разлика във футбо­листите, които бяхме пре­дишния сезон. Напуснаха ни са­мо Маркиньос и Митко Илиев. До голяма степен, за да се стигне до това класиране, го­лямата заслуга е на Димитър Васев. През лятото направих­ме и много силна подготовка във Велинград. Самият стар­ши треньор вкара и доста се­риозна дисциплина в отбора и никой вече не прави каквото му хрумне. Тактическите ука­зания на наставника вече се изпълняват.
 
Как успяхте да преодоле­ете кризисния период със за­бавянето на плащанията?
- Доста пъти се опитвахме да проведем среща с прези­дента Николай Гигов. Заради забавените плащания се стиг­на и до този бойкот, макар че за мен това не е точната дума, но искахме да покажем, че нещата не са както трябва. Но в крайна сметка това е забравено. В момента няма задължения към нито един чо­век в клуба.
 
Може ли да изпуснете пър­вата шестица?
- Както сме трети и всичко изглежда реалистично, така може и да изпаднем от първа­та шестица. В оставащите три мача, които са и три фи­нала, може да се случи всичко, дори и Левски и Ботев Плов­див да останат извън Топ 6. А и разликата от седмия Ботев Пловдив е само 5 точки. Една грешна стъпка и всичко се променя. Аз не искам да сме пети или шести, а да се задър­жим в челото на таблицата. Продължаваме и за купата, на четвъртфиналите срещаме Локо Пловдив, така че имаме добри предпоставки за Лига Европа. Може да стигнем и до финал. Максималист съм и ис­кам да играя футбол на високо ниво. Мисля, че аз и отборът го заслужаваме.
 
Докога ти е договорът с Локомотив София?
- До юни 2015-а. На този етап не съм разговарял с ръко­водството за нов контракт. Още е рано, има време. Първо искам да си свърша работата както трябва, да си изпълня договора докрай, а после ще видим. Като всеки футболист се надявам да изляза и да поиграя навън, но засега съм си в Локомотив София.
 
ЦСКА е отборът на сърце­то ти. Ще успеят ли най-нак­рая червените да сложат край на хегемонията на Лу­догорец?
- Ти хубаво казваш, че ЦСКА ми е отборът на сърцето, но доста хора, като играя на "Армията", ме плюят. Явно си мислят, че съм левскар. Няма значение. Надявам се ЦСКА да стане шампион. Искрено и ка­тегорично казвам, че аз съм цесекар и искам тимът да вземе титлата. Ще е труд­но. Всички видяха мачовете на Марек с Лудогорец и с ЦСКА. Това не е от тази годи­на, не е и от миналата, а още откакто се създаде този от­бор на Лудогорец. Всеки е не­доволен от тях. Хората, кои­то разбират от футбол и следят мачовете, знаят за какво става въпрос. Подливат вода. Да, на този етап проектът Лудогорец е спо­лучлив, но аз не съм много си­гурен, че ще се задържи много дълго на фронта. Всяко чудо за три дни.
Печат

Интервю с Йордан Стойков - Бумбо (БЛИЦ)

вкл. .

bumbo
Йордан Стойков е роден на 6 ноември 1951 г. Легендарен защитник на “Локомотив” (Сф), за който играе от 1970 до 1983 г., като записва 336 мача и става шампион през 1978 г. , а през 1982 г. е носител и на Купата на България. Играе и в евротурнирите. За младежкия национален отбор има 27 мача, а за мъжкия - 9. Помощник-треньор е на “Локо” (Сф) от 1983 до 1985 г. После е бил старши треньор на “Балкан” (Ботевград), треньор на младежкия национален отбор, “Итихад” (Триполи, Либия), помощник-треньор на “Пирин” (Гоце Делчев), старши в Малинди (Танзания), “Шумен”, “Шенхуа” (Китай), “Кремиковци” (Сф), “Ню Рейдиънт” (Малдивски острови), ДПММ (Бруней), “Чавдар” (Бяла Слатина) и ЕЕPCo (Етиопия). Бумбо, както го наричат запалянковците, е може би най-големият футболен пътешественик сред нашите треньори. За приключенията си, кариерата и важните хора в нея по пътя към славата Стойков говори откровено пред “ШОУ”.
 
Г-н Стойков, след 4-годишен успешен престой в Етиопия се завърнахте окончателно в България. Каква беше причината?
Бях начело на отбора на Етиопската енергийна корпорация (ЕЕPCo), наричан още “Мебрат Хайл”. Постигнахме нелоши неща, хората там ме уважаваха много, обаче договорът ми приключи. В компанията, която ни финансираше, настъпиха структурни промени. Разделиха корпорацията на две по-малки фирми. Оттам се получи проблем с бюджета на клуба.
Предложиха ми намаление на заплатата аз не се съгласих. На мое място назначиха местен треньор, който се нави да работи за 700-800 долара.
Спечелихме веднъж бронзовите медали. Като цяло съм доволен от престоя си в Етиопия. Заплатата ми се плащаше в местната валута. Елитните треньори там получават средно по 66 000 етиопски бири (4000 щатски долара). Да уточня все пак, че не става въпрос за питието бира, просто така се нарича местната парична единица. Най-скъпоплатеният клубен треньор във Висшата лига на Етиопия беше италианецът Джузепе Досена с неговите 100 000 бири!
 
Какво е нивото на местния футбол в сравнение с българския?
Не е голяма разликата. Националният тим игра бараж за участие на Световното първенство срещу Нигерия. Те загубиха вкъщи нещастно, а в реванша паднаха с 0:1 след гол от статично положение. Етиопците бяха напълно равностойни на “суперорлите” и заслужаваха да стигнат до Бразилия. Въобще футболът в Етиопия бележи огромно развитие в последното десетилетие. Нивото на местното първенство се повишава от година на година. Там има един гранд – “Сейнт Джордж”, който се спонсорира от най-богатия етиопец. Организацията е на суперниво. Имаше и един европеец, вратар, обаче повечето легионери са от Африка. Най-много са от Гана, от Уганда... Но треньорите задължително са чужденци. Джузепе Досена не можа да изведе “Сейнт Джордж” до титлата благодарение на мен. Нашият тим им измъкна равен, а им трябваше само победа. Златните медали взе отборът, подпомаган от компанията за производство на прословутото етиопско кафе.
 
Харесват ли етиопците футбола?
О, направо са луди! Стадионите са препълнени за всеки мач. На срещите на националите пък час и половина преди първия съдийски сигнал вече няма къде да седнеш. Ентусиазмът е огромен.
 
Предполагам, че и отношението на държавата към спорта е коренно различно от това у нас?
Разбира се. В Етиопия спортът е държавна политика, а у нас клубовете се чувстват като сирачета. В африканската държава всички местни институции подпомагат определен отбор. На ведомствен принцип, както беше в България преди доста години. Само един частен клуб има - “Сейнт Джордж”. Армията има 2 или 3 отбора, полицията също, ние бяхме представители на енергийната компания. Има и общински клубове. Заплатите се изплащат на минутата. Най-интересното е при трансферите. Например, футболистът Х се разбира с клуба Z за трансферна сума 50 000 долара. Получава я на момента, влага си парите в банката и – шапка на тояга. Плащането става преди представянето, не се разделят на 2 или 3 транша, както е нормално. Губи се мотивацията. Види ли кинтите, играчът почва да се скатава – “тука ме боли, там ме боли”, страшна работа са (смее се). Лъжат много. “Майка ми почина”, “Баща ми умря”... По три пъти ги погребвахме хората (смее се).
 
В своята кариера сте играли само за един отбор – „Локомотив” (София). Спомняте ли си дебюта?
Разбира се. През пролетта на 1968 г. за първи път ме извикаха при мъжете. Играх за Купата на Съветската армия срещу “Ватев” (Белослав). В “А” група дебютирах всъщност във фланелката на „ЖСК- Славия”. Нали ни бяха обединили насила с „белите” тогава... В Ямбол, срещу местния “Лъсков”, завършихме 0:0 на 18 април 1971 г. Имам общо 10 мача за тоя изкуствен отбор.
 
Кои бяха идолите ви?
Тук всички си харесвахме италианския футбол и бразилците. Бургнич, Пики, Факети и Мацола. От нашите харесвах Чико Дерменджиев, Котарака, Гунди, Пената. Шами (Александър Шаламанов – б.р.) беше наш идол като дете.
 
Имахте репутацията на безкомпромисен защитник. Кой нападател ви е създавал най-много ядове?
Е, няма как да забравя нашето съперничество с легендата на „Берое” Петко Петков. Той не беше типичен централен нападател. Връщаше се често назад, атакуваше от по-задна позиция. Бърз, повратлив, сменяше рязко посоката.
 
На кой треньор сте задължен най-много? Вече можете да разсъждавате и от дистанцията на времето, а вече сте и от тази страна на барикадата...
На всички съм признателен, от всеки съм научил по нещо полезно. За мен №1 обаче ще си остане бате Данко Роев. Той беше нашият учител. Беше един от малкото треньори, който ни обясняваше какво е футбол. Имало е треньори, които разчитат повече на морално-волевите напътствия: “Айде, давайте, да ги убием!”. И после гледат да си вземат премийката. Ама във футбола само на юруш не става. Спиро Дебърски, Васил Методиев и Георги Берков също заслужават уважение. Специално в Шпайдела видях една положителна промяна при втория му мандат в „Локомотив”. При нас дойде един по-зрял, по-търпелив човек, подхождаше индивидуално, създаде колектив. Много го уважавахме.
 
Имате богата и интересна треньорска кариера. След кратък престой в Либия започва вашето екзотично пътешествие. В началото на 90-те години на миналия век поемате “Малинди” от Танзания. Как беше там?
(Смее се) Ами много добре. С приятни спомени съм от престоя си в тази държава. Изведох отбора до седмо място в първенството, което беше прието като успех от ръководството на клуба. Спечелихме купата и суперкупата на страната. На финала бихме шампиона. Танзания е много хубава страна. После отидох в един от най-големите китайски мегаполиси – Шанхай. Когато пристигнах там през 1996 г., техният футбол още навлизаше в професионализма. Всичко се командваше от компартийния комитет.
Кметът на Шанхай беше най-добрият... треньор. Колеше и бесеше Дисциплината беше изключително строга. Не се допускаха отклонения, ама никакви, от партийната директива. Режим - нещо средно между Ким Ир Сен и Мао Дзедун. Това, което ние имаме като представа за футбола, там не играеше.
 
Поемате после към друга екзотична футболна авантюра в чужбина - в тима на “Ню Рейдиънт” от Малдивите...
Там също постигнах нелоши резултати. Достигнахме до полуфинал в турнира за Азиатската конфедерация, нещо като еквивалент на Лига Европа. Отстрани ни отбор от Йордания, който триумфира впоследствие с трофея. Станахме и шампиони. На финала бихме тамошния “Валенсия”, трениран от унгарец, с 6:5 след изпълнение на дузпи. Редовното време на мача завърши 1:1. Трима български футболисти играха в отбора. Един от тях – Бойко Каменов, вкара гола от пряк свободен удар. Имаше и едно момче - Илия Вълчев, и Вальо Найденов беше...За “Валенсия” пък преди това играха Георги Славчев и Николай Донев. След мен успехи в “Ню Рейдиънт” постигна и моят колега Велизар Попов...
 
От Бруней си дойдохте и с нова любов?
Да, японка е. Казва се Маюми, много е хубава и е с 19 години по-млада от мен!
 
Може ли да се каже, че сте “гражданин на света” след толкова време, изкарано зад граница?
Може. Приемам се по-скоро като футболен глоубтротър. Много години навън работиха и Иван Вутов, Иван Колев, Велизар Попов беше на Малдивите, после в Оман, сега е в Тайланд. В Ангола в момента е Илиан Илиев. Това е положението - “двойкаджиите”, слабаците, сме навън. Отличниците бачкат в България.
 
Не ви ли се работи у нас?
Почти е така. Аз, когато исках, не можеше да се проникне по нормален начин в някой клуб. По време на мутренския период случайни хора влязоха във футбола, харизаха им цели клубове ей така – без пари. А сега искат милиони за тях.
 
Не може да не ви боли за „Локото”...
За „Локо” въобще не искам да говоря, защото ще се изтълкува погрешно. Най-тъжното е, че от водещ клуб се превърна в средняк, който всяка година се бори да не изпадне.
 
Изненадан ли бяхте от фурора, който направи вашият приятел и бивш съотборник Стойчо Стоев с “Лудогорец”?
Изобщо не съм изненадан. Стойчо е едно много симпатично и културно момче. Развива се, чете, учи. Той също страда много, имаше си своите треньорски неволи, но заслужи и радостта. Дадоха му шанс в Разград и той го улови. Това, което е странно, и което ме учудва е: “Защо Стойчо Стоев е персона нон грата в „Локомотив”?” В родния му клуб?! Тони Велков също е културно момче с бъдеще. Да, ще пада, ще става, ще го уволняват, ще го назначават. Е, това е треньорската съдба. Кольо Спасов си е моя слабост и любимец. Много забавен човек е, футболът му е ясен. Има треньорски потенциал, притежава и харизма, работи добре с хората.
 
Как се развива националният отбор под ръководството на Любо Пенев?
Любо е икона за нашия футбол. Сега чувам и чета, че искали да го махат. Бих призовал: “Не пипайте Любо Пенев!”
 
Кой е еталонът за вас в треньорството?
Най-вече италианците – Фабио Капело, Ариго Саки, Карло Анчелоти и Марчело Липи. Жозе Моуриньо пък е феномен. Страхотен е. Подиграват му се някои, че навремето не бил добър играч. Да, Специалния не е направил състезателна кариера. Но, както казва великият Саки: “Не е задължително да си бил добър жокей, за да бъдеш добър кон”
 
А обратното? Задължително ли е да си бил голям футболист, за да станеш по-късно класен треньор?
Не е задължително. Но все пак, ако си бил елитен играч, това ти помага да разграничиш важното от второстепенното. Тези, които не са играли голям футбол, разчитат предимно на книгите. А на книгите не трябва да се доверяваш на 100 процента. Доверявай се на собствената си интуиция и на това, което си го преживял и изстрадал на терена. Единици са тези великани, които сетне станаха такива и като треньори: Суарес, Кройф, Бекенбауер, Димитър Пенев...

Цялото интервю на Милен ДИМИТРОВ можете да прочетет тук.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Ciao a tutti vengo dall'italia

    Прочетете още...

     
  • Привет, кой размер търсите от големите има 7 пъти XL и XL

    Прочетете още...

     
  • Здравейте. само Локо.:) Трябва ми една фанелканай-голе мия размер "Локо София по света" за началника ...

    Прочетете още...

     
  • Здравейте, Бих искал да изкажа мнение и предложение по темата. Като човек и на мен не ми харесва ...

    Прочетете още...