Благодарим, Само Локо!
Локомотив стартира с нов собственик – Иван Василев предаде щафетата на Веселин Стоянов, но със старите проблеми. В състава просто липсваше достатъчно класа, но въпреки това резки движения в „Надежда“ липсваха. Иван Колев запази поста си, но не получи селекцията, която искаше. Локо дерайлира още на старта – 1:6 от Левски у дома. Това трябваше да послужи като сигнал за червено-черните, защото показа, че нещата както в защита, така и в нападение са на много лошо ниво. Те обаче предпочетоха да отдадат загубата на силата на противника, вместо да вникнат в собствените грешки. Заблудата продължи в следващите няколко що-годе успешни двубоя, единият от които домакинството на Черно море. То бе спечелено с 2:1 и в Локо си вярваха, че това е знак, че ще бъдат част от златната среда. Два успеха и две ремита обаче бяха последвани от домакинско поражение от Ботев Враца. Което показа, че в „Надежда“ се заблуждават. Осъзнаването, че нивото на състава е много ниско, обаче закъсня. И това предопредели слабата есен. Колев бе разжалван, а на негово място застана легендата на клуба Антон Велков. Той обаче много бързо усети, че работата на терен е много по-различна от анализаторската в телевизионно студио. Затова Локо, вместо да изплува, заседна на дъното. И ситуацията в „Надежда“ взе да става безнадеждна. Едва тогава железничарите взеха да проглеждат. И по време на зимната пауза взеха да правят солидна селекция от опитни бойци, защото знаеха, че ги чака тежка битка за оцеляване. Така в състава се озоваха Спас Делев, Октавио и Божидар Кацаров. Благодарение на тях бе сложен ред в нападението, халфовата линия и защитата. Наред с това те внесоха и характер в състава. Най-голямо бе влиянието на Делев. Който показа, че седенето на резервната скамейка на Лудогорец не му се е отразило. И не само, че не е „ръждясал“, но е класа за нивото на Първа лига. Спас оформи отличен тандем с централния нападател Анте Аралица. И с асистенциите бе на косъм от това да направи хърватина голмайстор на елита. Завършващите подавания на бързака от село Ключ бяха девет, а към тях той добави 7 гола.
Стартът на пролетния дял бе ударен – победа с 4:1 срещу ЦСКА 1948 в Бистрица, последвана от 3:0 над Ботев Враца на „Христо Ботев“. И така отборът започна да излиза от глухия коловоз, в който се бе забил. Но ако не е трудно, няма да е Локо. И след 1:2 при визитата на последния в класирането Хебър Антон Велков сдаде поста. А със задачата да спаси отбора от изпадане се зае шефът на школата Ратко Достанич. Опитният сърбин успя да успокои футболистите, въпреки че и той бе на път да дерайлира – 0:5 от Арда в Кърджали. В плейофите обаче железничарите не допуснаха резки амплитуди в представянето си. И затова успяха да се спасят, без да допускат инфарктни моменти, които да ги доближат до треперенето в евентуален бараж. Всичко това бе с много воля и характер от страна на футболисти, треньори и Локомотивци. Както Ратко каза веднъж, вижда, че в битката за спасението на Локомотив са се включили всички от портиера и чистачките до капитана и собственика на акциите. БРАВО, САМО ЛОКО.
По-важното е, че в „Надежда“ си научиха урока. И веднага след края на кампанията бяха наясно кой ще ги извежда на линия, водеща към светло бъдеще. Отборът бе поверен на Станислав Генчев, а Ратко Достанич се завръща към по-важната и тежка задача да възроди школата на Локомотив. Клубът веднага се раздели с част от играчите, които не показаха, че могат да върнат славата на железничарите. Вече има и 5 попълнения, които тренират под ръководството на новия треньор в Дряново – Мартин Величков, Митко Митков, Христо Митев, Реян Даскалов и Ерол Дост. А се чакат и още. Както и Локомотив да изглежда много по-добре в следващото първенство.