Печат

Спиро Дебърски: По мое време футболът ни беше сред водещите в Европа!

вкл. .

Две легенди на железничарите - Начко Михайлов (вляво) и Спиро Дебърски
 
Спиро Дебърски е един от патриарсите на българския футбол. Играе 21 сезона, последователно в „Пирин” (Благоевград) (1949 – 1953), „Розова долина” (Казанлък) (1953 – 1957), „Локомотив” (София) (1957 – 1969) и ЖСК „Славия” (1969 – 1970). Има 276 мача и 82 гола в „А” група. Шампион на България през 1964-та.

Национален състезател от 1957 до 1965 г. Ляво крило, много бърз и пробивен, с чудесен дрибъл и силен удар. Като треньор работи 25 години в Кипър, създател на кипърската футболна школа. В края на тази година ще закръгли 55 плюс 25 години.

- Г-н Дебърски, може ли да се твърди, че по ваше време българският футбол бе сред водещите в Европа?
- Категорично! Българският футбол бе сред водещите на Стария континент доста дълго време. Успехите и стойността му бяха безспорни. Като се започне от бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, четвъртфинала на следващата Олимпиада в Рим (1960) и се стигне до участието на четири поредни световни финали през 1962-ра, 1966-а, 1970-а и 1974-та.

Сега поддържането на подобно ниво е немислимо

- И на какво се дължеше всичко това?
- Причините бяха много, ще изброя само някои от тях. Легендарният вратар на СССР Лев Яшин обичаше да казва: „Есть денги, есть футбол, неть денги, неть футбол!”. По мое време нашата държава отделяше достатъчно пари за футбол – за неговата организация и подкрепа. Ние самите не получавахме много. Напротив!

Премията за победа в столичния „Локомотив” беше 40 лева, на заплата се водех в едно депо – 70 лева

Като махнеш данъците, оставаше само за храна и ние си бяхме чисти аматьори, играехме само за слава. Ентусиазмът ни обаче беше голям, а и почитателите ни бяха много. Преди мач ни раздаваха по стотина билета за близки и приятели, които никога не стигаха. Вярвайте ми, „Локомотив” играеше мачовете си пред 10 – 15 хиляди зрители. Сега националният не може да събере толкова!

- Може ли да се каже, че по ваше време просто футболистите са били по-качествени?
- Ето още една причина за тогавашното ниво на българския футбол. От един „Локомотив” излизаха по 7 – 8 национали, да не говорим за другите софийски, пловдивски и варненски клубове. Конкуренцията беше огромна, има футболисти, които по десетина години играеха във водещи отбори и не можеха да стигнат до националния. А сега какво е?

В шампиона на България има 14 чужденци, в другите тимове са по 7 – 8 минимум. За каква конкуренция между български футболисти може да става дума?

- Вие, г-н Дебърски, как можахте да изплувате и да се задържите толкова дълго на най-високо ниво?
- С много упоритост, труд и малко късмет. Тренирах здраво, гледах да залягам повече от другите. След тренировка винаги оставах и се упражнявах с юношите и дори с децата. Никога не съм пил или пушил, лягах си точно в 22,00 часа. Нямаше такива работи – барове, дискотеки. То и с парите, които получавахме, това не беше възможно. Изобщо, който искаше да напредне, работеше здраво. Помня, когато при нас в „Локомотив” дойдоха две момчета – Димитър и Младен Пеневи (става дума за треньор номер 1 на 20 век и неговия брат – бел. ред.), те също оставаха след тренировка и после чакаха дядо им да мине да ги вземе с каруцата за Мировяне. Наистина здраво се тренираше, но трябваше да си имаш и малко късмет. Аз например

за 21 години в професионалния футбол не съм контузван сериозно, с изключение на един път, когато ми счупиха крака

То пък се оказа точно преди Световното в Англия, та не можах да запиша участие на световни финали. Иначе бях много як, краката ми бяха страшно силни и нямах проблеми да се преборя с всеки защитник. А сега какво е: остане нападателят сам срещу защитника и веднага търси някой да му помогне! А аз си имах здрава закваска – в рода ми са все дълголетници ...

- Твърди се, че сте един от строителите на кипърския футбол. Какво вярно има в това?
- От българите аз бях първият, който се захвана с кипърците. После дойдоха другите – Йончо Арсов, Крум Милев и т.н.

Когато пристигнах в Кипър, нямаше терени – не трева, а камениста земя. Преди тренировка карах играчите да съберат по-големите камъни и да ги изнесат от игрището

После докараха земя от Африка и държавата се захвана здраво да помага. Сега кипърците имат една от най-добрите бази в света и нивото на футбола им е съответно. Ние останахме далеч назад и Кипър е толкова пред нас, колкото ние бяхме пред тях навремето. Твърдя го, защото работих 25 години на острова и познавам футбола им от самото начало. Някога ние българите имахме много сериозно реноме и бяхме предпочитани като футболни специалисти пред мнозина други.

- Г-н Дебърски, продължавате ли да се държите близко до футбола?
- Не ще и дума! Не пропускам мач на „Локомотив”, когато играят в София. По телевизията също гледам редовно, нали това е любимата игра на нашия живот. Зрението ми постепенно отслабва, но с футбола не мисля да късам!


Красимир ПЕТКОВ
 
Източник: http://www.blitz.bg