СЛЕД МАЧА С ПИРИН - КАКВА ПРОДУКЦИЯ ГЛЕДАХМЕ?

След вчерашния мач с Пирин (Гоце Делчев) мнозина от нас си задаваха въпроса какво по-дяволите гледахме?

 

Нека превъртим болезнената лента: всичко в този "мач" започна още преди първия съдийски сигнал, когато от ръководството на Локомотив, в лицето на Кичо Добрев, на съдията на предстоящата среща, Христо Ристосков, бе връчена почетна червено-черна фланелка със 150-и номер на гърба. Ристосков чукваше юбилей в "А" група със своя мач номер 150 в нея. Хубав жест, спор да няма, но на трибуните се питахме дали нямаше да е по-добре от ръководството да му бяха подарили една синя фланелка. И нямаше да е лошо реферът да провери дали лейколпластът, с който бе "изписан" номерът държи добре... оу, чакайте, това май беше от друг мач; skip ahead.

 

Както и да е, след саркастичните подвиквания и ръкопляскания, дойде ред на срещата да започне. И на какъв футболен сблъсък станахме свидетели около 150-ината (хм, доста подозрително, всъщност) човека на трибуната! Каква футболна драма, каква тактика, какви отигравания, какви съдийски отсъждания! От първата минута двата отбора се хванаха за гушите (като две анорексички), като юбилярът Ристосков реши да покаже как се съдийства в "групата на майсторите" след 149 мача в нея - още в тази първа минута той даде дузпа за Локомотив, заради карате влизане на Абди Абдиков в тялото на Петър Димитров - вратарят на гоцеделчани влезе със страничен шут в ребрата на нашия играч, в опит да изчисти подадена към крилото ни топка. Предвид факта, че мачът едва-що бе започнал, повечето от хората на трибуните даже не разбраха какво става, а мнозина със сигурност дори са пропуснали ситуацията, която лично на мен ми се стори малко така-така, тъй като вратарят в крайна сметка уцели топката, преди да уцели ребрата на нашия играч.

 

Както и да е.

 

Сега ще си помислите, че заради такова нарушение, в което вратарят е и последен в отбраната освен дузпа следва да последва и някакво наказание, като поне жълт картон? Не и според юбиляра! Явно не искаше да разваля футболния празник и искаше да даде на трибуните да наблюдават равностоен сблъсък - 11 срещу 11.

Зад топката застана капитанът Маркиньос*... майсторският му удар бе париран от краката на хвърлилия се в десния си ъгъл Абдиков, но избитата топка попадна в нахлуващия в пеналта Иво Иванов, който шутира силно!... в тялото на вратаря.

 

Можете да си представите драмата, нали? Но не знаете какво предстоеше тепърва, защото след само още десет минути игра, Локомотив получи възможността да изпълни втора дузпа! Пепи Димитров отново се отскубна по крилото, надбяга последния в отбраната и бе, хм, спънат от него. Втора дузпа за Локомотив! И отново никакъв картон за "нарушителя". Ристосков трябва да издаде наръчник за съдийстване по правилата.

 

Този път зад топката застана новото попълнение, Раул**. Той се ~засили, ~прицели... ШУТ! ИДЕНТИЧЕН ШУТ С МАРКИ, МАМКА МУ (човек ще си каже, че ги тренира един и същи човек) И ВРАТАРЯТ АБДИ СПАСЯВА ПО ИДЕНТИЧЕН НАЧИН! Почти де, защото този път до добавка не се стигна.

 

Гипс, бетон, железобетон! Играчите ни явно изпаднаха в шок, защото след този пропуск очевидно забравиха от коя страна се рита топката и станахме свидетели на феноменални отигравания от типа на "да върнем топката на нашия вратар, докато сме в пеналта на противника" и "познайте дали можем да вържем три поредни паса (част ~незнайна)", всичко това в темпо "на разходка в планината". Мисля, че освен няколко корнера и един пряк свободен удар, това бе за първото полувреме - една прекрасна лекция по футбол и футболно съдийство, прекомерно надвишаваща промоционалните цени на билетите за нея.

 

Второто полувреме започна с няколко атаки, в които за секунди си помислих, че някой от играчите на терена може и да се изпоти, не защото го е напекло слънцето, но уви. Капитанът Маркиньос бе като диригент в централния кръг на терена, откъдето общо взето не помръдваше, а отиграванията на Матютю и Махамат бяха като наръчник за това как най-бързо да попаднеш в едни специфични "Най..." видеоклипове. Изявите на игрището на първия бяха прекратени в 59-ата минута***, под бурните аплодисменти на публиката****. В игра влезе контузеният още на лятната подготовка Джиби, който тогава правеше впечатление на кадърен играч. Явно още се възстановява и навлиза в ритъм, защото не се запомни с нищо, но да не припиряме, както е казал Дървобрад.

 

Дойде 64-ата минута, в която след изпълнението на ъглов удар, Марко Ранджелович бе ударен от топката в главата, тя попадна в застаналия пред наказетлното поле на гостите Хаджиев, който шутира!... обратно към сърбина, който на своя страна успя в движение, с хубав удар с глава, да я прати в далечния ъгъл на Абди - в мрежата зад вратаря! Ама не! Страничният рефер, Мирослав Максимов, за когото това бе първи мач в групата на майсторите, бе вдигнал флагче, отбелязвайки засадата на двама играчи на Локомотив - Маркиньос и Раул. Голът бе отменен.

 

Последваха опити за стихийни атаки, покрай гледащите отстрани играта гоцеделчани, които незнайно как все се оказваха на пътя на топката, като в една от тези атаки, след хубаво двойно подаване между Раул и Маркиньос, последният успя да уцели кълбото от правилната страна и да го промуши под плонжа на Абди - 1:0 за Локомотив!

 

Уви, няколко минути и дузина ~феноменални отигравания по-късно, Петър Димитров бе сменен принудително (още няма новини за състоянието му), а Ранджелович получи жълт картон заради подтичване покрай играч от противниковия отбор (единственият картон в мача). Спектакълът на терена приключи след хубав пробив на Раул по дясното крило, при който той успя да премине през петима защитници и да шутира, но ударът му бе спасен от вратаря Абди.

 

* * * * *

 

Така завърши този неделен супер-сблъсък - пред смълчаните в богоговение пред Футболния Спектакъл, на който бяха станали свидетели, трибуни, а хората се разотидохме щастливи по домовете си. Щастливи, в очакване на следващия Футболен Спектакъл с марката "ПФК" Локомотив".