Бомба, ти оставаш завинаги при нас!
19 октомври 2015 година. Басейн „Диана” в София. Тренировката на ватерполистите на „Локомотив НН” е към края си. В този момент става ясно, че преди по-малко от час е починал Илия Георгиев. Или Бомбата, както го знаеха всички във водната топка.
Заниманието е прекратено. Спортистите в тишина си тръгват. Повечето плачат.
Точно сълзите на тези момчета и момичета, на някои от които Бомбата бе първият треньор, са най-вярната оценка за стореното от него. И най-силното доказателство, че добрите хора никога не си отиват завинаги.
За Илия човек може да си спомни само с добро. Най-верният му приятел и връстник Георги Гаджев, също със сълзи в очите, едва промълвява: „Той никога и на никого не е направил нищо лошо...”
Бомбата отдаде повечето от 62-те си години на любимия спорт. Беше страхотен вратар, дългогодишен национал и играч на „Славия”. Като треньор и педагог изгради като играчи около стотина деца, момчета и момичета, всички в „Локомотив НН”. Показваше им тънкостите на играта, живееше с победите и загубите им, обръщаше внимание на всеки, да го подкрепя и напътства, да му покаже кое е добро и кое е лошо. Не само във водната топка, а в живота. Искаше възпитаниците му да растат като добри хора и се бореше със зъби и нокти да го постигне.
Спечели няколко титли и медали с подрастващите отбори на клуба. Гордееше се с играчите си, радваше се на израстването им като спортисти и на възмъжаването им във и извън басейна.
Преди година дойде страшната болест. Прие удара като голям мъж. Просто каза небрежно „Е, без мен светът няма да свърши”. Не личеше, че се бори с най-тежката диагноза. След продължителния курс на терапия, при първото подобряване, оказало се за съжаление кратко, дойде на басейна. Просълзи се, когато ватерполистите облякоха фланелки с надпис „Тренер, нашите победи са за теб” и позираха за снимка заедно с него. Не се притесняваше, че в този момент е без марковия си як мустак и коса по главата – последица от тежката химиотерапия.
Изгледа няколко мача в края на пролетта и след месец започна отново да работа с отбора си. Влагаше неимоверна енергия и всеотдайност, искаше сякаш да навакса това, което и той, и възпитаниците му, са пропуснали през неговото отсъствие. И те му се отблагодариха подобаващо – станаха шампиони в две възрасти. За момчета и за юноши младша. Двата комплекта златни медали бяха спечелени в Бургас, като вторият беше личен триумф на Бомбата. И в двата отбора – държавни шампиони, почти всички състезатели са негови възпитаници от деца. Затова и празнува заедно с тях във водата титлата на юношите – юбилейна 25-а за „Локомотив НН”.
Сякаш болестта си бе отишла. Клубът поднови през септември редовните си тренировки. Но още към средата на същия месец положението на Илия отново се влоши. Тръгна си от басейна няколко седмици, преди да си отиде от света.
Но остава завинаги в сърцата и душите на приятели, съотборници, колеги и възпитаници като еталон на мъжко поведение. Като изключително позитивен и добронамерен човек, който умееше да открива положителното и в най-тежката ситуация. Като верен приятел, като всеотдаен защитник на каузата на водната топка, като неуморен треньор и най-вече като много, много добър човек.
Благодарим ти за приятелството, за добротата, за усмивката, за майсторлъка, за настроението! Бомба, ти оставаш завинаги при нас и един от нас!
От треньорите, състезателите и деятелите на клуб „Локомотив НН”