Ангел Колев на 60 г.

вкл. 23 Август 2013.

снимка: gong.bg

"Истинските локомотивци са далеч от Надежда"

Легендата на Локомотив Сф Ангел Колев днес чества 60-годишния си юбилей. Пред "7 дни спорт" бившият халф сподели какво мисли за положението в Надежда в момента, какви са отношенията му с Николай Гигов и може ли отново Локо да стане шампион.

- Г-н Колев, в какво настроение посрещате рождения си ден, след като Локомотив Сф не върви?
- Чувствам се отлично на празника си. От друга страна, настроението ми е малко помрачено от Локомотив. Състоянието му обаче не е от сега, а вече няколко години поред. Така се случва, че се борим за оставане в групата, което е тъжно. Половината от живота ми е минал в Локомотив и не ми е приятно да гледам отбора в дъното на класирането.

- В същото време друг локомотивец като Стойчо Стоев води Лудогорец в Шампионската лига.
- Да, много се радвам за него. Треньорската професия е много трудна и в същия момент много приятна и лесна. Това е един голям шанс за Стойчо да уцели отбор с добри футболисти и добра организация. Във футбола е така, един треньор го правят футболистите, той сам не може да направи нищо. Въпреки това мачовете в Шампионската лига са голям успех за Стойчо и никой не оспорва качествата му.

- Май се получава така, че истинските локомотивци не са в клуба?
- Има такова нещо. Мога да коментирам лично за себе си. Последния път, когато бях в Локомотив, работата ми не продължи много дълго, едва 6-7 месеца. Аз обаче никога няма да кажа лоша дума за г-н Гигов. Той е човек, който доста години дава пари за Локомотив. Нямам нищо против него, просто така се развиха нещата. Уважавам го и винаги ще го уважавам, въпреки че той каза, че ми е обиден заради случките от преди 10 години. Николай Гигов заслужава само хубави думи. Просто около него има хора, които не му дават правилните съвети.

- Може ли Локомотив Сф отново да стане шампион?
- Винаги е възможно, стига да се направи добър отбор. Със сегашните футболисти трудно може да се стане шампион. Това, което виждам аз в последните 2 сезона, е странно. Не може да махнеш 8 играчи, да сложиш нови 8, а положението да е по-трагично. Значи грешката трябва да се търси вътре.

- Каква е разликата между вашия шампионски отбор и сегашния Локомотив?
- Не може да става дума за никакво сравнение. Сега като гледам отбора, ми прави впечатление, че няма играч локомотивец. В момента идват заради заплатите, а нямат сърдечна тръпка, не играят за червено-черната фланелка. Нашият отбор беше преди всичко сплотен колектив и 99% бяхме собствени кадри, които израснахме в Локомотив.

- Кой мач никога няма да забравите?
- Много са, много. Ако трябва да си връщам лентата, със сигурност ще изскочат страхотни мачове. Може би на първо място е мачът с ЦСКА, когато падахме с 0:2, но обърнахме до 3:2. Аз вкараха третия гол, това е мач, който не се забравя. Също така и двубоят с Щутгарт в Германия. Представихме се много добре, но имаше съдийски намеси на един югославски съдия, който им даде 2 дузпи. Загубихме с 1:3, но никога няма да забравя попадението, което вкарах. Това е един от най-хубавите ми голове.

- Какво си пожелавате за рождения си ден?
- На първо място си пожелавам здраве. На всички футболни хора желая същото. Ако има здраве, всичко друго се постига. На Локомотив му пожелавам да влезе в правилния коловоз. Не искам да звучи, все едно се предлагам, защото не е така. Просто искам най-доброто за моя клуб и вярвам, че имам още какво да му дам.

Симеон Кичуков: 7 дни спорт