В състава на парижани блестят много звезди, най-известните от които са Доминик Рощо, Луис Фернандес и аржентинецът Освалдо Ардилес, станал световен шампион през 1978 година.

На националния стадион „Васил Левски” идват 18 000 зрители. Мачът започва по чудесен начин за столичните „железничари”. Те притискат своя съперник в собствената му половина, създавайки няколко чисти ситуации. Така се стига до 18-ата минута, когато след корнер, изпълнен  от Валери Дамянов, Петър Миланов се извисява над всички с красив удар с глава изпраща топката в левия ъгъл на вратаря Баратели – 1:0.

В началото на второто полувреме ПСЖ има два отлични шанса да изравни, но те са пропилени от Доминик Рощо и Освалдо Ардилес. В края на срещата Локо изпуска да увеличи аванса си, след като плътен удар на Бойчо Величков преминава на сантиметри от вратата на гостите.

На реванша в Париж след две седмици Пари Сен Жермен печели с категоричното 5:1. Не и обаче с помощта на съдията. Домакините повеждат в началото след попадение на Токо, но в 49-ата минута Марчо Богданов изравнява. В средата на втората част капитанът на ПСЖ Доминик Батне прави 2:1. При този резултат предимството е на страната на българите заради гола им на чужд терен. 15 минути преди края обаче австрийският съдия Брумайер показва пресилен втори жълт картон на Владимир Лалов и Локо остава с десет души на терена. Това е добре-дошло за домакините, които набързо вкарват още три гола чрез Н’Гом, Лемул и отново Токо.

Локомотив побеждава ПСЖ в европейския му дебют

Кратък репортаж в стил кинопреглед за един луд мач с обрат в последните минути пред над 18 000 зрители на националния стадион „Васил Левски“.

Кратки репортажи от 1/4 финалните двубои между Локомотив и Щутгарт. На пълния Национален стадион "Васил Левски" железничарите губят нещастно с 0:1 след като надиграват гостите. Мачът е на 19 март 1980 г. В първия двубой Локомотив губи с 3:1 в Германия, а редица футболисти си спомнят съдийските тесли. "Ние всъщност отпаднахме от най-слабия отбор с който играхме. Тогава ни закла един сръбски съдия, а немците непрекъснато му напомняха, че е време за дузпа. И той ги слушаше..."