На 18 декември 2025 г. почина легендата в българската борба, спорт и обществен живот Боян Радев. 3 пъти спортист на година, Двукратен Олимпийски шампион и филантроп, Радев раздаваше с голямо сърце.

Легендата на българската художествена гимнастика Нешка Робева се сбогува с големия шампион по борна Боян Раев с емоционална публикация във Фейсбук, в която се върна към славните години на българския спорт.

Ето какво написа Нешка Робева:

Сбогом, Бояне. Сбогом приятелю.

За последно се чухме на рождения ти ден.

Обещах да дойда. Не дойдох.

Исках да те видя. Да си побъбрим. Да се посмеем, защото няма случай да сме се събрали и да не сме се смели до сълзи. Поне аз. А ти леко – под мустак.

Чухме се с Райна и Гюро /Райна Киркова и Гюро Гюров Спортистите би трябвало да знаят кои са. Феновете – също/…

Одумвахме те.

Макар и по телефона, помолих Гюро, за кой ли път, да разкаже историята за Иран и "подвига" ти в хотел „Хилтон“, с фонтана във фоайето, насядалите тежкари – милионери, обсъждат бизнес-дела и предложението на Гюро – 100 долара за 5 минути в шадравана, барабар с балтона.

Отговорът се разбира – печелиш за ужас на съпровождащия отбора комсомолски ръководител, който почервенял от срам се мъчи да те измъкне по-бързо от водата. Печелиш, след което с парите на Гюро, щедро развързваш кесията и купуваш плат за костюми на тримата…

Дълги години бяхме семейни приятели.

На един рождения ми ден ми подари златно медалионче със зодия близнак. /Тогава в България не се продаваше злато/ Бях щастлива, бях толкова щастлива – за първи път в живота имах нещо златничко.

Откраднаха го, но споменът остана.

Припомнихме си Младежкия фестивал в София.

Ти - запали огъня. Мария Гигова и аз бяхме твои асистентки. А след това, вместо да спазим режима и почиваме преди старта, прескочихме оградата на стадион ЦСКА и лудяхме в парка цяла нощ. Никой не разбра. В парка младостта на планетата ликуваше, не можехме да изпуснем купона…

Ти стана шампион, ние – също.

Понякога, когато тренировките натежаваха и аз или момичетата, се размеквахме, когато умората и болката ставаха непоносими, те давах за пример, как след операция, със незатворена рана, се състезаваш и ставаш Световен шампион.

Защото България имаше нужда от победи…

А ние вярвахме.

Воювахме, побеждавахме – Европа за нас не бе достатъчна. Побеждавахме света, изправяхме на крака препълнените зали и ги заставяхме са слушат „Мила Родино“.

Последно се видяхме на „Витошка“ – ти с чаша уиски, пура и артистично накривено бомбе. Трябваше ми твоя подпис – спасявахме ТОТО-то. Отговорът беше очакван „Неше, подписвай, няма защо да ме питаш“ /Неше ми казваше майка и моят брат…/

След това ме заведе да видя колекцията ти. Беше огромен препълнен с картини, пластики и артефакти апартамент, /с един диван, на чийто ръб ми каза, че спиш, за да пазиш съкровището си/…

И показваше, и разказваше, и се радваше, като дете… И тъгуваше, че нито общината, нито държавата проявяват интерес, да придобият и запазят това богатство.

Хвалеше се и интересуваше, какво казва Маестрото /Св.Русев/ за колекцията ти. /И тук се състезаваше/! А маестрото признаваше, че в България ти си най- големият колекционер...

На тръгване ми подари пластика от големия Павел Койчев. Знам, какво значи за колекционер да направи такъв подарък.

Момчето от с. Мошино, без дипломи и титли, дори без средно образование, надарено от Бога със изключителна сила, щедрост, любознателност, стремеж и усет към красотата, покорил два пъти Олимпийския връх, нееднократно вдигал на крака света след победите си… си отиде.

А щяхме да се видим.

И щяхме да се смеем, да бъбрим, да се потопим в спомените… Да се чудим – кога остаряхме?

А от кое поколение бяхме?

Джен – дзи?

Джен-дър,дър-и?

Джен-л-г-б-т-и?

Ти, обезателно щеше да им теглиш една, както само ти можеш…

И пак щяхме да се смеем и да се тюхкаме, че ето вече ни прибират – един по един и така си тръгваме, завалийките - ние - от поколението без име…

Сбогом, Бояне.

Сбогом, Приятелю.

Да е светъл и лек пътя ти, към поредния връх.

И когато пристигнеш, там Горе, предай на Шампионите, че не са забравени.

Че имената им са вградени дълбоко в темелите на България…

 България записа най-големия си отборен спортен успех в последните 50 години. Във Филипините волейболния тим мъже достигна до финала в надпреварата, където загуби с 3:1 гейма от Италия повторили титлата си от 2022 година. Изключено постижение предвид и младостта на отбора ни средна възраст 23 години. След пристигането им волейболните национали на България бяха приветствани и хилядни, на площад "Александър Невски" в столицата.

Един от героите - Николов  сподели. че никога не е изпитвал емоции като тези по време на парада. „Не съм се чувствал толкова развълнуван нито на терена, нито след спечелването на медала. Трудно е да се опише чувството. На първо място изпитвах страшна гордост от това, че успяхме да съберем над 15 000 души на площада. Това за мен означаваше много повече от медала”, сподели той.

„Най-силната емоция наистина беше в София. Това да видим толкова много хора да излязат на улицата заради нас беше огромна чест и гордост. На няколко пъти дори се просълзих на сцената. Всички пяхме химна заедно. Видях деца, родители и десетки възрастни хора, които също бяха плачеха, докато раздавахме автографи”, сподели капитанът Алекс Грозданов на волейболния ни отбор.

Работата, която свършиха децата, е много, но, ако искат да стъпят на върха, ги чака същото в следващите 8-10-15 години. Въпреки грандиозния резултат, в света има 5 отбора, които са по-добри от нас - Италия, Франция, Полша, Бразилия и Япония. Ще ги догоним, когато всички в националния отбор започнат да играят във водещи клубове в света целогодишно. Това е единствения начин. Да могат да са подготвени за следващия финал и емоционално", категоричен бе бащата на братя Николови, Владимир Николов, бронзов медалист от Световното в Токио.

Както знаете пишем само за забелижителни неща, които не са свързани с Локомотив, и едно от тях, което заслужава да се отбележи е успеха на Малена Зафирова.

16-годишната българска сноубордистка триумфира в 10-ото зимно издание на наградата „Пьотр Нуровски“, присъждана от Европейските олимпийски комитети.

Пътят към отличието не беше лесен. 16-годишната Малена първоначално беше избрана сред петима финалисти от целия континент. По време на 45-ия семинар на ЕОК, проведен на 3 октомври, тя и останалите номинирани представиха своите каузи пред националните олимпийски комитети.

Замфирова изнесе силна и въздействаща реч в защита на алпийския сноуборд, която предизвика бурни аплодисменти и показа нейната отдаденост и страст към спорта. Именно това представяне се оказа ключово за нейния успех.

Наградата „Пьотр Нуровски“ е едно от най-високите отличия за млади спортисти в Европа. Тя се присъжда на атлети на възраст между 14 и 18 години, които демонстрират не само върхови постижения, но и въплъщават олимпийските идеали. Сред основните критерии са:

• Изключителни спортни резултати (независимо от детската си възраст Зафирова впечатлява с успехи в световния сноуборд елит при жените)

• Придържане към олимпийските ценности
• Примерно поведение на и извън спортния терен

Зрителите на стадион "Локомотив" в квартал Надежда станаха свидетели на мил момент преди началото на мача между Локомотив София и Черно море.

Малък привърженик на "железничарите" получи фланелка на своя любим футболист Патрик-Габриел Галчев.

Момчето бе отличено от ръководството на Локомотив  заради изключително благородна постъпка. Малкият фен е намерил над 5000 лв и веднага ги е върнал.

Ученик намери над 5000 лв. и ги върна!

Не е често да пишем за новини извън Локомотив, но някои забележителни неща си заслужават да останат в архива ни. Така е и с успеха на едно момче - Иван Иванов от Варна, което завоюва титла за юноши в "Уимбълдън". То няма общо с тенис клуб Локомотив, но на всички е ясно, че талантите в този спорт в България играят до детска възраст в български клубове. Иванов се изкачи на първо място в обновената световна ранглиста за юноши до 18 годишна възраст. 16-годишният българин трениращ на пълна стипендия в Испания в академията на Рафаел Надал спечели без загубен сет титлата на сингъл на Откритото първенство на Великобритания и е убедителен лидер в ранглистата с 2820.5 точки. 
Александър Василев също се представи прекрасно на „свещената трева“ и се изкачи до №4 в ранглистата с 2183 точки. Василев стигна до полуфиналите на сингъл и четвъртфиналите на двойки на Уимбълдън, а преди това игра четвъртфинал на Ролан Гарос. През тази година Василев има две спечелени титли за юноши от турнири от категория J300 на ITF в Пловдив и Испания. Александър стана шампион на двойки на турнир от категория J500 на ITF в Офенбах (Германия), а също така и вицешампион на сингъл на турнира на трева от категория J300 на ITF в Роухямптън (Великобритания).
Василев е братовчед на Григор Димитров, който пък от своя страна за 5-ти пореден турнир от Големия шлем отпадна заради контузия. Гришо играеше уникално и водеше с 2:0 сета, но при 2:2 в третия скъса мускул на гърба и се отказа срещу бъдещия шампион и номер 1 в света Яник Синер. През 2008 г. 17-годишният  Димитров стана шампион на „Уимбълдън“ и "Юес опън" при юношите, след което последваха години на упорит труд в елитни академии преди да пробие и достигне до номер 3 в ранглистата при мъжете.

https://blitz.bg/sport/tenis/koy-e-vankata-za-kogoto-tsyal-svyat-govori_569723.html

Може както Начко е казал Левски и ЦСКА и в двора да ми играят пак няма да ги гледам и много от нас да следваме казаното, но от видеата в мрежата е видно, че феновете на ЦСКА направиха една от най-красивите български хореографии. Смислена, отдаваща почит и показваща, че героите са на България, не на клубове. Хореография равняваща се по смисъл на Локомотивската в Скопие и заслужаваща да я отбележим.