Братя Михайлови: Нашият дом е стадион Локомотив

Интервю с братя Михайлови за детството им, за спомените с баща им Атанас Михайлов и за треньорската им работа днес…

– Здравейте, момчета! Къде ви намираме в момента?
(Виктор) – В родния дом, на стадион Локомотив, както и във всеки друг ден! (смеят се…)

– Какво е да си дете на велик футболист?
(Михаил) – Да имаш късмета такъв известен футболист да бъде твой баща, несъмнено е голямо щастие. Неприятният момент е, когато те сравняват с баща ти, но предимствата винаги са повече. Баща ми беше влиятелна личност, обичана от всички. Велик футболист и велик баща!

– Разкажете ни какъв човек и баща беше Атанас Михайлов.
(Михаил) –Като всеки родител, но беше много строг. Децата на Начко Михайлов не бяха с привилегии, даже напротив. Баща ни държеше на възпитанието, както и да спазваме дисциплина, да посещаваме редовно училище и тренировки.
Интересното за него беше, че много обичаше да се майтапи – винаги и навсякъде… Шегуваше се и с нас, разбира се, беше наистина голям майтапчия!

– Спомняте ли си първия мач, на който ви заведе баща ви?
(Виктор) – Заминахме за Кипър като много малки и в действителност не помня първия мач, на който ни заведе. Но имам ясен спомен как баща ни ни водеше по съблекалните на Локомотив, по времето на шампионското поколение – Бойчо Величков, Иван Василев, Георги Бонев... Ние израстнахме с тези хора. Помня ги, както и стадионите, където ходехме да гледаме мачовете на баща ни и отбора.

– Всички вратари се страхуваха от фаловете на баща ви. Викторе, и ти също се доказа като майстор, който бележи много голове от пряк свободен удар. Баща ти ли те научи?
(Виктор) – Естествено, че баща ми ме научи, като това, разбира се, не стана изведнъж и веднага, а струваше много време и усилия.
Още на 7-8 години с брат ми се захванахме с футбол. В спортното училище тренирахме по 2 пъти на ден. Така беше навремето... Имаше желязна дистиципна, нямаше как да мръднеш никъде. Брат ми обаче нямаше късмета да играе в големия футбол.
Като деца, баща ни водеше на игрището в квартал „Орландовци“, където се учехме да бием фалове. На времето нямаше кош с 20 топки, а само 1 топка за мен и брат ми. Когато той биеше фал, аз гонех топката и обратно… Такива бяха условията, беше трудно, но съм безкрайно благодарен на баща ми и ще се радвам, ако и аз мога да науча на това децата, с които работя.

- Мишо, треньор си на децата родени 2000 г. Как ги мотивираш и успяваш ли да предадеш уменията, които си научил от баща си?
(Михаил) – Качествената комуникация между треньора и футболистите прави чудеса. Тя е изключително важно условие. Децата, които тренирам, са на 16 години и в момента са в пубертет. Всеки преминава през тази „трудна“ възраст, но по наше време беше различно. Ние буквално израснахме на игрището. Днес голяма част от децата са некоординирани, доста от тях имат нездравословно хранене и наднормено тегло. Това е голям проблем. Постоянно се боря с неправилни убеждения и навици, с игрови тренировки, за да се запалят децата и да се получат нещата.
Много обичам да давам пример с телефона: до онзи ден си нямал, вече имаш и изведнъж започваш да пишеш много бързо. Това какво е? Това е следствие от много повторения. Защо да не го направим и с футбола?

– Вики, ти помагаш на мъжкия отбор и си треньор на децата родени 2001 г. Трудно ли е да съчетаваш детския и мъжки футбол?
(Виктор) – Първо искам да благодаря на Ангел Колев за поканата да участвам и в подготовката на представителния ни отбор. Да, трудно е, разбира се, защото най-малко се разделяш на две места.
През есента ще става още по-трудно, защото ще стартира и учебната година и децата ще се разделят на още две групи – сутрин и следобед. Най-вероятно ще съвпадат и часове. Темповете все пак са различни при детския и мъжки футбол, но не се отказваме – това е Локомотив, ще се борим до край!

– Как виждате бъдещето на Локомотив?
(Виктор) – Радвам се, че Иван Василев пое ръководството на клуба. Миналата година, по това време имаше опасения навсякъде из клуба да има катинари и всичко да е затворено. Благодарение на настоящото ръководство на клуба, той се възражда! Ние сме една част от клуба - изпълнителите, а бъдещето на Локомотив е в младите! Затова за нас основен приоритет е да изградим силна дестко-юношеска школа. Нормално е това да става бавно, коства доста сили, упоритост и работа.
По този начин ще върнем Локомотив там, където му е мястото.

– Ще възродите ли турнира за Атанас Михайлов?
(Виктор) – Министър-председателят г-н Бойко Борисов много уважаваше баща ми, искаше да възроди този турнир. Първо го направихме в „Орландовци“, после идеята беше да го направим в Локомотив. Радвам се, че успях да го организирам в продължение на 6-7 години. Последните две години го оставих в ръцете на Трайчо Соколов и Здравко Данков. Тази година ще опитаме да организираме турнир! Освен това имаме повод - на 1 октомври ще се навършат 10 години от смъртта на Начко Михайлов. Можем да помислим за една такъв турнир.

източник: официална фейсбук страница