Печат

Иконата Никола Котков

вкл. .

nikola kotkov black

Когато става дума за софийския „Локомотив“, грешка не може да има - това е Никола Котков!


Татко ме поведе към него като четиригодишен. Пътувахме до някъде с „тройката“, после двайсетина минути крачехме по прашасяли улици, сетне отбивахме вляво към игрището. Баща ми едва ли е ходел по това време на мачовете на „Локомотив“ заради един единствен футболист. Там, на стадиончето, аз видях за пръв път веещия се рус перчем. Сетне бях доста разочарован, когато усетих, че батковци, чичковци и дядовци се вълнуват доста повече от мен, когато той се появява на терена. Така или иначе, доста невръстен, аз се сдобих с привилегията да имам свой собствен футболен бог.

Ако и до края на тези редове не спомена името му, хората ще разберат, че иде реч за Никола Котков, един от двамата великани на скромния и обичан от всички столичен Локомотив. Да пиша за него съм получавал страшно много покани, отказвах неземно с единствения довод, че не съм го познавал лично. Което всъщност не е истина. Единственият автограф от футболист, който през живота си съм поискал и взел сам, е от него – на стадиона в Бургас. Тогава той се наведе и ме погали по главата. Сетне ме прати при един човек, който имал „специална писалка“. После, пак клекнал, за да бъде равен на моята височина, се разписа върху снимката. С флумастер, или както там се е казвало писалото. В скоба ще уточня, че тази снимка с автограф следва живота ми и до днес. В рамка и на стената…

Сетне, в безвремието на „ЖСК-Славия“, Котков сам създаде контакта ни. На стадиона в „Овча купел“, при мач на хибрида с някакъв тим, попитах зрител около мен защо не играе Начко Михайлов. Получих познатото топло докосване към моята все още детска особа: „Язва!“, каза ми той.

Да кажа за Котков първо „лошите“ работи. Той не беше аскет, напротив, поголовно нарушаваше „социалистическия спортен морал“. Тук там изпие питие , някой път добавя и второ, понякога пийва още 1-2 „малки“. Но великанства навсякъде! На масата, във футбола, в живота! Не е градска легенда как преди един мач от устата му се усетил дъх на алкохол. Треньорът Берков, също враг на „трезвеността“, бил странно категоричен: „Без теб!“ Но Котето незнайно защо се примолил и белокосият мъдрец отстъпил пред обещанието на любимеца си, че ще вкара три гола за час и ще поиска смяна. Великанът закуцукал още в 38-мата минута… Пак най-великият локомотивец, макар и да отрича, „върна“ във футбола може би най-талантливия вратар в историята на България, Симеон Симеонов се казва, уникален спортист и човек! Славистът бе изпаднал в тотална депресия след фиаското на националите в Мексико през 1970 години, наложи му се да влиза срещу „Левски-Спартак“ десетина минути преди края. Публиката го посрещна със зверско напомняне за провала, но Мони направи една блестяща намеса в последната минута при 1:0 за своите. Веднага след това бе отсъдена дузпа срещу „ЖСК-Славия“. Локомотивецът Котков вече бе избрал пагоните пред недоносчето. Незабавно взе топката и я заложи на 11 метра. Сетне се загледа продължително в десния вратарски ъгъл, след секунда блестящото спасяване бе след плонж в същата посока. Мачът свърши, Симеонов изтича към Кольо и го хвана под ръка. За да му благодари. Котето му рекъл: „Глупости говориш, ти сам си я спаси!“ Доста години по-късно този фрагмент се оказа сюжет за страхотен разказ на Дончо Цончев…

Днес съдиите показват картони на играчи, посочили тяхна грешка. Помня веднъж, срещу Ботев /Бс/ беше, когато арбитърът отсъди дузпа за Котков. Кольо свойски го прегърна, направиха няколко крачки. После стисна подадената му с благодарност ръка. Играта продължи със спорна топка…

Но да се върна към задължителното обяснение защо дълги години отказвах да пиша за Котков, дори след като отдавна бях осъзнал, че никой не знае за него повече от мен – та аз питах всеки негов приятел, съотборник , съсед, в дългия си път от детството до журналистиката! Висял съм с часове на ъгъла на столичните улици „Ален мак“ и „Любен Каравелов“, за да срещна някой много, много възрастен човек. Който да ми каже нещо за него, когато е живял там. Но никога не съм бил близък с него, не съм го питал за Ди Стефано и Пеле, за Берков и геният на Начко Михайлов, за Гунди и Витлачил. За мечтата му да работи в милицията, за несполучливият първи опит да напусне Локомотив. За версиите около приятелството му с Аспарухов и ужасяващото му обсебване от левскарите. Той вкара веднъж 4 гола за тях срещу ЦСКА и те го нарекоха легенда! Не ми се връзваше отникъде моят детски футболен бог да бъде присвояван…

И приех поканата на приятеля ми Пламен Николов, съосновател на вестник „Демокрация“ и създател на спортния му отдел. Да напиша 60-70 реда във връзка с годишнина от кончината му. Хората харесаха думичките ми, аз ги нанизвах, по-различни, разбира се, при всяко следваща „поръчка“ за текст. И бранех тезата, че Котков е икона и легенда само и единствено на „Локомотив“ и уникален феномен в историята на футбола ни.

Котето никога не бе любимец на властимащите от комунистическия режим, те имаха своя Гунди, когото, естествено, и аз харесвам величаво до ден днешен. Той, Кольо Котков все плуваше много малко над вълните и едва на 26 години се спаси от удавяне. Тогава той, обичан от свои и чужди, за пръв път бе поканен в мъжкия национален тим. След като доста по-рано като лидер и голмайстор бе шампион на Европа с юношеската ни формация. Когато италиански журналист изкрещя: „В левия крак на това момче е събрана всичката първична сила на прадедите му!“

Та в този национален отбор Котков хич не се посрами, напротив, и там стана герой. Веднъж вкара дузпа на Италия за изключително престижна победа, сетне разпиля с класа и голове Белгия и Израел. Игра и на световното в Англия!...Сетне пак го забравиха заради 50 грама концентрат повече от другите или ругатня към някой несправедливец… Което, според мен, бе пак част от величието на Котков

Всъщност темата с нарушаването на режима от Котков е доста преекспонирана. Непрекъснато му се сипват разни мастики – той от това питие не е близвал през живота си! Спиро Дебърски, негов огромен приятел и партньор в онези години се кълне, че веднъж двамата са пили вкиснато вино, но мастика на тяхна маса не е имало никога! Това твърди и неговата дъщеря Мария, моя приятелка, както и съпругата му Катя, добра позната.

Котков бе страхотен футболист! Левият му крак бе фамозен, позволяваше си с гръмотевичната му сила да бие и ъглови удари с външен фалц. Имаше невероятен усет за взаимодействие, дуетите му със Спиро Дебърски, Георги Аспарухов и Начко Михайлов са част от върховете на футболната ни история . Най-бързите у нас, Меци Веселинов, мир на праха му, и Пецето Кирилов, да хиляди! - също говорят с възхита за възхода си около Кольо. Локомотивският великан не искаше да бъде „първа писта“, бе скромен и сговорчив. Дванадесет дни преди кончината на Начко Михайлов, мой страхотен приятел, бяхме на прословутата каменна маса в бащиния му дом. Тогава той ми разказа за най-любопитната ситуация в кариерата си, страшно богата и успешна отвсякъде. За ония години, когато най-гениалното дете в историята на „Локомотив“, а може би и на футбола ни въобще, едва 15-16 годишно, играе по 3-4 мача седмично за различни клубни и ученически формации, включително и за мъжкия тим. И вкарва по десетина гола! Преди един мач детето изпада в супер неловка ситуация. Берков го е сложил титуляр срещу силен тим от страната, Начко нещо се е замотал и на пирончето на прословутия стадион в „Захарна фабрика“, онзи до който стигахме с тате по прашасяли пътища, е окачена фланелката не с неговия досегашен 7 номер. Там е „десетката“, с която момчето върши ежедневните си чудеса с топката на всички фронтове. Оставил му я батко Кольо, в характерния си величествено своеволен стил, взимайки „осмицата“ и правейки съвсем не толкова дребна кашичка в тима…

За националния отбор на България Котков сякаш бе обречен в своето твърде рядко участие. На него все бе гледано като алтернатива на Якимов, човекът зад Гунди на върха на атаката. Митата дълги години бе блестящ, спор няма. Когато Котето получи своите шансове експлодира!...

Понеже в историята на българския футбол няма по-голям благородник –съвсем категорично го твърдя!, от Котков, ще добавя още един щрих към тезата си. Якимов бе изгонен в мач на ЦСКА срещу „Левски-Спартак“! Тогава съотношението на силите по трибуните бе изцяло в полза на „сините“ и те озверяха по цесекаря. Котето прегърна съперника по пътя му към тунела и вдигна стопираща ръка към трибуните. Те замлъкнаха на секундата!

След тези свои един-два сезона в „Левски-Спартак“, Котков събрал приятелите си, все и само „червено-черни“, в „Експрес“, разбира се! Легендарен локомотивски ресторант в ония години… И не дочакал огромната , уникална подкрепа. Просто рекъл: „В „Левски-Спартак“ вземам много повече пари, но не съм си вкъщи. Идвам си у дома!“ Сетне пръв положил подпис за възстановяването на „Локомотив“ и „Славия“ като различни футболни единици.

Това се е случило броени дни преди да загине нелепо с Гунди. Единственият му конкурент за вековната футболна любов на българите…

P. S. Текстът е публикуван в бр. 12 /септември-октомври/ на сп. "СПРИНТ". Автор Станкушев

Share

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

ВИДЕО

 

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Привет, кой размер търсите от големите има 7 пъти XL и XL

    Прочетете още...

     
  • Здравейте. само Локо.:) Трябва ми една фанелканай-голе мия размер "Локо София по света" за началника ...

    Прочетете още...

     
  • Здравейте, Бих искал да изкажа мнение и предложение по темата. Като човек и на мен не ми харесва ...

    Прочетете още...

     
  • Павка думите са излишни ! Господ да ти прости и лек път в безкрайните зелени терени ! Ти ще оставиш трайна ...

    Прочетете още...