Печат

Един миг

вкл. .

stadion lokomotiv

Един миг. Колко трае? Какво съдържа? Как се измерва? Много или малко е във футбола? Един миг от неистова радост до огромно разочарование. Един миг невнимание и мечтата на Локомотив София за завръщане в елита се изпари.  Отборът беше толкова близо, но очевидно не достатъчно. И все пак, всеки обичащ клуба и присъствал на стадиона в пловдивския парк "Лаута" може да се нарече щастливец.

Това беше един от най-емоционалните мачове на "червено-черния" тим през последните години. Мач, който можеше да осмисли един дълъг и тежък сезон. Това беше шансът! Не се съмнявайте, че следващият шампионат ще е много по-труден.

Има много разнопосочни мнения дали железничарите бяха готови да влязат в Първа лига или не. В петъчната вечер видях играчи, които искаха да го направят. Да, накрая физическите им сили свършиха, но желанието беше налице. Пример в това отношение е Иво Иванов, който бе на предела на възможностите си. Излезе, върна се, пак излезе. Опита да продължи няколко пъти, но умората и болката го събориха и той напусна терена, накуцвайки. Халфът обаче се вложи докрай, както сториха и останалите му съотборници. Затова мисля, че феновете трябва да простят на любимците си колективната грешка в добавеното време на второто продължение. Случва се... 

Феновете, които през целия сезон бяха до отбора си. В добро и в лошо. Не го изоставиха дори в А окръжна група. Ходеха по села и паланки, пяха, скандираха и подкрепяха от сърце и душа. Радваха се при победите, тъжаха при загубите и таяха надежда за участие в Първа лига. Накрая плакаха заедно. Те, заедно с треньорския щаб, футболистите и ръководството поеха по този труден и трънлив път. Всички заедно, ръка за ръка, до последния мач, до последния миг, до последната секунда в Пловдив. Привържениците ще са винаги до отбора си. Ден по-късно те вече бяха в своя дом на бенефиса на Юлиян Петков. Същите тези фенове, които се прибраха в късните часове на нощта от Пловдив. Съкрушени, посърнали, но отново на стадион "Локомотив" в София, за да покажат уважение към една от знаковите фигури от близкото минало на клуба. 

Но нека се върнем към баража с Витоша. Собственикът Иван Василев, изпълнителният директор Бойчо Величков и останалите, които помагат на Локото, също бяха запленени от емоцията по време на мача. Изживяваха всяка ситуация, всяка комбинация, всяка атака или грешка. Бяха като малки деца, които копнеят мечтата им да се сбъдне и усилията им да се отплатят. Уви... 

Локомотив загуби, Витоша спечели. Животът продължава. Уважение към бистричани , защото не се предадоха до последно. Честито на победителите. Отборът запази елитния си статут, а Костадин Ангелов за пореден път се доказа като изкусен специалист в баражите. Браво! 

За Локомотив остават поуките. Този клуб ще продължи да съществува и рано или късно ще се завърне там, където трябва да бъде - в Първа лига. Тогава мигът на моментно разочарование сега, ще се превърне в миг на щастие и наслада за хиляди локомотивци! 

 целия текст на: https://lokosofia.gong.bg/

Share

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

ВИДЕО

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • Здравейте, Бих искал да изкажа мнение и предложение по темата. Като човек и на мен не ми харесва ...

    Прочетете още...

     
  • Павка думите са излишни ! Господ да ти прости и лек път в безкрайните зелени терени ! Ти ще оставиш трайна ...

    Прочетете още...

     
  • Благодарим за коментара! Много хора, не ползват фейсбук, правим организация от пролетта да излъчваме ...

    Прочетете още...

     
  • Успех Илиянчо!!!!!

    Прочетете още...