След две безапелационни победи, момичетата на Лилия Георгиева излизат за нова победа в зала Локомотив, подкрепете ги на трибунте утре от 19:15 часа.
Срещата ще бъде излъчена на живо в https://sportbg.bg/
Вижте програмата на тима в ББЛ на https://www.bgobl.basketball.bg/team_calendar.php?id=2778
Под ръководството на Лилия Георгиева националките на България до 16 години достигнаха това лято до финала на Европейското първенство в Дивизия Б и се окичиха със сребърните медали. Макар и млад специалист, Георгиева вече има натрупан немалък треньорски опит. Тя е наставник в Локомотив София от септември 2017 година, като работи с различни възрастови групи, а от 2022 г. изпълнява и функциите на старши треньор на жените на столичния тим. С успехи, отличия и призови места младият треньор може да се похвали и с девойките в клубния си отбор, в различни възрастови групи. Пред Sportal.bg Лилия Георгиева коментира успеха на 16-годишните националки, сподели наблюденията си върху младите български баскетболистки и изрази мнението си за това как биха могли да се подобрят цялостно нещата в спорта с оранжевата топка у нас.
– Очаквахте ли това силно представяне на момичетата U16 на Европейското първенство и достигането до финала?
– Вярвах в момичетата още от първия ден на подготовката. Знаех, че имат талант, но по-важното е, че показаха характер, колективен дух и дисциплина. В баскетбола талантът е само началото – пътят се изгражда чрез труд и постоянство. На турнира в Турция момичетата излязоха със сърце и доказаха, че могат да бъдат равностойни на най-силните. Финалът беше награда за всичко, което преживяхме заедно – тренировки, лишения, трудности и вяра една в друга. Честно казано, не ме изненадаха – просто показаха истинското си лице.
– Какви са наблюденията Ви върху младите български баскетболистки в различните възрастови групи и тяхното равнище като цяло?
– В България има много талантливи момичета. Работя с различни възрасти в Локомотив София и виждам какво е нивото – има деца с невероятен потенциал, но голямото предизвикателство е в тяхното изграждане и задържане в спорта. Много от тях имат нужда от повече индивидуална работа, физическа подготовка и психическа устойчивост. Това е процес, който изисква търпение, но и среда – клубовете, родителите и самите състезателки трябва да работят в една посока. Вярвам, че ако дадем на тези деца добри условия и примери за подражание, те могат да се превърнат в гръбнака на националния отбор в следващите години.
– Да поговорим и за националния ни отбор за жени. Оптимист ли сте за представителния ни тим и изявите му в следващите години?
– Аз съм оптимист по природа. Вярвам, че националният отбор за жени има бъдеще, стига да се работи целенасочено и последователно. Факт е, че в момента сме в труден период – конкуренцията в Европа е много висока, а нашата база е по-малка. Но съм убедена, че когато младите таланти получат нужната подкрепа и възможност за развитие, постепенно ще изградим ново ядро от състезателки. Успехът няма да дойде бързо, но може да дойде с ясна стратегия – както за подготовката, така и за създаването на среда, в която женският баскетбол да се чувства ценен и видим.
Какво мислите за факта, че през новия сезон в българското първенство при жените ще участват само 3 отбора?
– Това е много тревожен факт. Женският баскетбол заслужава повече внимание и подкрепа. С три отбора нямаме как да говорим за истинско първенство – няма достатъчно конкуренция, няма ритъм, няма как да задържим интереса на младите състезателки. Вярвам, че решението не е просто в броя, а в това да се изгради стабилна система, в която клубовете да имат реални условия да развиват жени и девойки. Трябва да се мисли за инвестиции в школите, за привличане на повече деца в спорта и за това жените да имат перспектива да продължат в България. Иначе рискуваме да губим поколения талантливи момичета.
– Каква е ситуацията в клубния Ви отбор Локомотив София и какви цели ще гоните с тима през новия сезон?
– В Локомотив София винаги работим с ясна цел – развитие на подрастващите. За мен най-голямата победа е когато виждам момичета, които започват от най-малките възрасти и постепенно израстват в готови баскетболистки. През годините спечелихме титли, купи и медали с различни възрастови групи, но зад всеки успех стои една философия – упорита работа, колектив и вяра, че всяко дете може да се развие. С женския тим ни предстои труден сезон, особено при тази ситуация с малкото отбори, но нашата цел е да се борим достойно и да даваме шанс на младите да трупат опит. За нас всяка минута на терена е инвестиция в бъдещето на клуба и на българския баскетбол.
– Какво може и трябва да се направи, според Вас, за да потръгнат нещата цялостно в българския баскетбол?
– Най-важното е да се изгради стратегия, която да постави детско-юношеския баскетбол и женското направление в центъра на вниманието. Имаме нужда от повече клубове, повече треньори и повече условия за развитие. Трябва да се работи за популяризиране на спорта, за да стигнем до повече деца. Но докато не се намери начин да се осигури финансиране и докато не се научим да работим в една посока, винаги ще има застой. Аз предпочитам да поема рискове, за да вървят децата напред, вместо да мисля за временни успехи на клубно ниво. Също така, нужно е по-добро сътрудничество между клубовете, федерацията и държавата – само заедно можем да създадем устойчива система. За мен ключът е в това да се инвестира в младите – защото те са бъдещето на националните отбори и на самия баскетбол в България.
– Ако желаете да споделите, какви лични амбиции и цели имате по отношение на треньорската Ви кариера?
– Моята амбиция е проста – да продължавам да се развивам и да давам на децата и отборите, с които работя, най-доброто от себе си. Искам да оставям следа – не само чрез резултати, а чрез изградени характери и личности. За мен е важно да бъда до състезателките си и да им помагам да вярват в себе си. Дългосрочно, искам да работя за това женският баскетбол в България да бъде на по-високо ниво и да имаме национален отбор, който стабилно е в Дивизия А и се състезава с най-добрите. Вярвам, че ако всеки от нас – треньори, клубове, състезатели – върви стъпка по стъпка, ще изградим бъдеще, с което България да се гордее.
Близо половин век след финала на Олимпиадата в Москва през 1980 г., женският национален отбор на България отново се събра. Това се случи по повод 45 години от спечеления сребърен медал от Игрите на руска земя.
Търженството се проведе в Музея на спорта на Националния стадион “Васил Левски”, в София. От състава, донесъл на страната ни най-значимия успех в женския ни баскетбол, събитието уважиха легенди като Надка Голчева, Петкана Макавеева, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Диана Дилова (от Локомотив), Евладия Славчева и Силвия Германова.
Олимпийските вицешампионки от Москва 1980 бяха наградени със специални екипи на националния ни отбор с техните имена и надпис "45 години величие", както и рози, и плакети.
През 1980 г. отборът ни при дамите в състав: Надка Голчева, Пенка Методиева, Петкана Макавеева, Снежана Михайлова, Ваня Дерменджиева, Красимира Богданова (5.6.1949 - 10.03.1992), Ангелина Михайлова, Диана Дилова, Костадинка Радкова, Евладия Славчева, Силвия Германова, Пенка Стоянова (21.01.1950 - 16.08.2019), с треньор Иван Гълъбов (28.12.1930 – 09.05.1985) и помощник-треньор Димитър Сахаников, се изкачва на почетната стълбичка, заемайки второ място на Олимпиадата след загуба във финала от СССР със 73:104.
Отборът ни, който четири години по-рано достига до бронзовите отличия в Монреал (1976 г.), приключва участието си на турнира в Москва през 1980 г. с 4 победи - съответно срещу Италия със 102:65, срещу Куба с 84:64, срещу Унгария с 90:75 и срещу Югославия с 81:79.
По време на юбилея в Музея на спорта бяха отличени и националните отбори на България по волейбол за мъже и жени. Те се завръщат от Москва през 1980 г. съответно със сребро и бронз.
по материали на https://basketball.bg/
Прочетете още...