Волейболния клуб на Локомотив София записва за тренирвки момичета и момчета от 7 до 14 години.

Лагерът в Рибарица се провежда с подкрепата на Столична община и подпрограмата за развитие на детско юношесткият спорт!

В краят на месец Май се проведоха мачовете на най-малките в зала Христо Ботев. Децата бяха буря от емоции. Показаха умения като момичетата и момчетата завършиха на 3 място в групите си.

Перфектният отбор съществува. Това доказаха волейболистките от националния тим при девойките до 19 години с триумфа си на световното първенство в Осиек, Хърватия. Виктория Нинова, Димана Иванова, Александра Китипова, Една Тодорова, Никол Окоро, Стефани Дянкова, Калина Венева, Вяра Парапунова, Елисавета Сариева, Деница Ангелова, Дарина Нанева и Симона Иванова - това са момичетата, извоювали златото под ръководството на треньора Атанас Петров.

 

Но каква е тайната на първите ни световни шампионки, които отнеха короната на американките?!

Отдадеността на спорта е в кръвта им, волейболът - семейно наследство, а успехът - предопределен. Те знаят какво могат и искат да постигнат, защото са го научили от родителите си - изявени атлети. Състезателки, които са много различни като характери, но влязат ли в игра, стават като една.

"Почти никога няма напрежение помежду ни. Някои са по-избухливи, други по-нервни, но може би тук идва и моето спокойствие, което уравновесява положението. Различни сме много, но на игрището ставаме еднакви - сякаш сме едно цяло. Знаем, че сме доста конкурентоспособни, но не приемаме това негативно, а градивно. Това само ни помага. Знаем, че всяка една е силна. Че която и да влезе, ще се справи така добре, колкото другата. И в същото време няма завист помежду ни. Никоя не се стреми да бъде най, а се стремим заедно да блеснем."

Това казва пред "24 часа-168 истории" разпределителката Димана Иванова, която бе отличена като най-добра на поста си и също получи приз за най-полезен състезател - MVP.

Димана Иванова влезе и в идеалния отбор като най-добра на поста си.

Димана е моторът на отбора, гръбнакът му, защото така изисква нейният пост. Тя освен всичко е перфекционист и не се задоволява с нищо половинчато, а любовта ѝ към волейбола е семейна ценност. Иванова е дъщеря на бившата капитанка на "Локомотив" (София) - Венера Цветанова, а нейна сестра е посрещачката Емилета Рачева, която е привлечена от сръбския волейболен шампион "Железничар" (Лайковац) за сезон 2025/2026.

"Когато бях III-IV клас, започнах с волейбола. Така или иначе бях по залите. Изведнъж ми стана навик и ежедневие. В момента, в който трябваше да сменя училището в 7-и клас след матурите, знаех, че ще отида в спортно училище и това ще правя до живот. Не започвам неща, които няма да довърша. Или неща, които не ми харесват. Така стана и с волейбола. Семейството ми много ме подкрепя. Сестра ми особено. И двете ми сестри", казва Димана. Шампионката е имала моменти, в които е била на ръба да се откаже, но бързо е осъзнавала, че това е невъзможно.

"Когато бях по-малка, се питах дали си заслужава всичко, виждайки как другите деца си играят, а аз отивам на тренировка. Имала съм колебания дали да не спра, когато нещо не се получава. Но бързо съм разбирала, че това са емоционални спадове и съм се вадила от тези дупки, казвайки си, че ако се откажа - след три месеца ще съжалявам", обяснява волейболистката.

Иванова стана играч №1 на второ голямо първенство, защото блесна като най-добра на поста си още миналата година на европейското, когато нашите "лъвици" отново разгромиха конкуренцията и станаха първи. Днес волейболистката се чувства още по-пораснала.

"Чувствам се различна. По-уверена съм като цяло от миналата година. Доста уроци научих - технически и не само. Най-важното - как да контролираш ситуацията. Да бъдеш спокоен. Да не се поддаваш на емоции. Да вярваш в себе си. Защото, ако не вярвам в себе си, и хората около мен ще се разклатят. Да помагам повече на отбора. По-сигурна съм в себе си определено."

От новия сезон Димана сменя отборите, като разпределителката на ЦСКА вече ще играе за "Левски София": "Вълнувам се, че е нещо ново за мен. Може би съм и малко притеснена".

В дългосрочен план Иванова е много целеустремена и гледа към най-високите спортни върхове.

"Знам, че ще успея. Сигурна съм. Затова титлите и успехите са ми цел, а не мечта. Изисквам от себе си да работя, да не спирам да вярвам в себе си, да обърна внимание на тънкостите, защото прецизността в моя пост е по-важна, отколкото в другите постове. А аз съм перфекционист".

Нейните съотборнички също не ѝ отстъпват по хъс.

Капитанката на тима Виктория Нинова, която бе отличена за най-добро либеро в Осиек, избира волейбола заради майка си, но не иска да върви по вече отъпкани пътеки, а държи да остави свои следи.

Тя започва да тренира в трети клас в отбора на "Локомотив" (София), където именно се е изявявала майка ѝ.

Капитанката на тима Виктория Нинова, която бе отличена и за най-добро либеро в Осиек.

Преди да се отдаде на спорта с цялото си сърце, Виктория се занимава със спортни танци и плуване, но все нещо ѝ липсва. Няма го споделеното преживяване - да се бориш и да се радваш заедно с някого. Няма я емоцията, която лети около топката. Но след като на мрежата намира всичко това, което търси, вече нищо не може да я спре.

За бъдещи успехи и дори да играе рамо до рамо със сестра си в националния отбор, мечтае пък Александра Китипова. Тя е дъщеря на треньорката Лариса Китипова и е по-малка сестра на една от най-добрите ни разпределителки в женския национален отбор по волейбол Лора Китипова. Александра също като сестра си започва първите си стъпки на игрището под ръководството на майка си в "Берое" (Стара Загора). По-висока, тя е посрещач, като през новия сезон ще продължи да играе за "Марица" (Пловдив). Най-младата Китипова признава, че във волейбола пример за нея винаги е била сестра ѝ Лора, като двете открай време си представят как заедно могат да печелят титли за България.

На мондиала Калина Венева бе определена за най-добрия посрещач. Как мислите - дали и тя е наследила таланта си от някого?! Дали се е учила от някой роднина? Неин първи треньор е майка ѝ Петя Венева, която е била състезателка на “Левски”, като Калина работи под нейното ръководство и в Централния полицейски волейболен клуб (ЦПВК). Когато има свободно време, спортистката обича да чете, да слуша музика и да прекарва време с приятелите си, както и да гледа Формула 1.

И Дарина Нанева не изневерява на фамилната отдаденост на спорта, но избира да се доказва на мрежата вместо под коша. Тя е дъщеря на бивши баскетболисти - Радостина Славова и Илко Нанев, и внучка на легендата на “Балкан” (Ботевград) Венци Славов. От съвсем рано започва да търси поле за изява. Първоначално опитва няколко различни спорта - плуване и лека атлетика, но не ги усеща като свои. За момент дори се замисля да последва примера на родителите си и на именития си дядо, но съдбата има друго предвид. Тогава няма женски баскетбол в Пловдив и майка ѝ я отвежда във волейболната зала. Оказва се на точното място и бързо се влюбва в играта. Отборът, който дава старт на младата състезателка, е “Марица” (Пловдив). Нанева се превръща в много желан играч, като е имала предложения от Италия - “Мега Волей” и “Имоко Волей” (Конелиано), както и от отбори във Франция. Но избира да играе за шампиона в сръбския елит “Йединство” (Стара Пазова), където прекара изминалия сезон и има договор за още два.

Те са много различни като характери, но влязат ли в игра, стават като едно цяло.

Да сподели с баща си успеха днес - 34 години, след като той самият е един от героите, спечелили първата ни отборна световна титла изобщо - има щастието Симона Иванова. Нейният родител Евгени Иванов - Пушката е част от младежкия волейболен тим, който завоюва златото през 1991 г. в Кайро, а сега Симона е сред “лъвиците”, спечелили второто такова за България. Баща ѝ освен всичко е тийммениджър на шампионките и двамата заедно се завърнаха от Хърватия, окичени със злато. Иванов е изиграл 233 мача с мъжкия отбор на България по волейбол. Световен шампион за младежи, бронзов медалист от световното първенство в Токио - 2006 година, 4-о място от европейското първенство в Атина през 1995 година, трето място от световната купа в Япония през 2007-а.

Неговият спортен ген определено е много силен, защото и другата му дъщеря Сара се отдава на волейбола.

И пътят пред Никол Окоро сякаш се чертае от само себе си. Посрещачката е сполетяна от контузия на мондиала в Осиек, но изживява всички емоции със съотборничките си. Състезателката от дупнишкото село Самораново е дъщеря на нигериеца Годсон Окоро, който преди години играе за футболния отбор ЦСКА, а сега неговото момиче се бори за волейболния ЦСКА. Той пристига в България през 1997 г., а името му означава “Всичко на Бог”. Остава на “Армията” 6 месеца, след което се мести в Пловдив, а след това в Разград и в Дупница. Майката на Никол - Камелия, пък е бивша национална състезателка на шейни. Сестра ѝ Нанси е бивша ски бегачка, която днес се е посветила на медицината.

И ако си мислите, че семейните връзки в този перфектен отбор свършиха, не сте познали. Една Тодорова е дъщеря на селекционера на националния отбор по волейбол за девойки под 16 години Владислав Тодоров, а Вяра Парапунова е сестра на успешния ни волейболист Радослав Парапунов.

Няма нищо случайно, защото съдбата си знае работата.

24chasa.bg

Нещо уникално се случи за българския спорт! Година след като националният отбор на България за девойки до 18 години стана европейски шампион, същият тим стана и световен шампион, но за девойки до 19 години на Мондиала в Хърватия и Сърбия. Това е първа световна титла в класически отборен спорт за нежния пол за България. С нея волейбола отново показа, че е най-силния колективен спорт в родината ни. Основна част от отбора са израстналите в Локомотив (Волейбол - прекадетки Локомотив спечели сребърни медали) и играещите днес в Първа лига женския отбор на ЦСКА Димана Иванова (дъщеря на бившия председател на фенклуб Локомотив) и Виктория Нинова. Виктория е либеро и капитан, а Димана разпределител. Момичетата на селекционера Атанас Петров направиха страхотен обрат и надиграха вече бившия шампион в тази възраст САЩ с 3:1 (21:25, 25:16, 25:17, 29:27) в големия финал на първенството, игран в залата в Осиек.

Финал на Мондиал U19 за девойки:

БЪЛГАРИЯ - САЩ 3:1 (21:25, 25:16, 25:17, 29:27)

БЪЛГАРИЯ: Димана Иванова 3, Александра Китипова 14, Калина Венева 10, Вяра Парапунова 3, Деница Ангелова 9, Дарина Нанева 14 - Виктория Нинова-либеро (Една Тодорова 10, Стефани Дянкова, Симона Иванова)

Старши треньор: АТАНАС ПЕТРОВ

САЩ: Женевиев Харис 1, Хенли Андерсън 7, Макария Спиърс 12, Сулиейн Дейвис 17, Джордън Тейлър 11, Гейбриъл Никълс 4 - Лили Хейс-либеро (Девин Уиъст, Изабел Хоуп, Кели Кини 6, Ламийн Мамбу, Аби Емч 4)

Старши треньор: РОБЪРТ КУК.

Невероятни шампионки! Девойките на България с историческа титла!
Volleyball Explained ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНКИ! Димана Иванова и Виктория Нинова израстнали в Локомотив | Епизод 105

Момичетата до 18 от ВК Локомотив се класираха за финали! Кадетките завършиха на първо място в провелата се квалификация в град Перник като победиха отборите на Славия 3:0, Троян волей 3:0 и Миньор Перник 3:2. Финалите са в залата на Славия,

вижте повече на https://bgvolleyball.com

Участици в държавните финали по волейбол за момичета под 16 години. Бдин Вида (Видин), Миньор (Перник), ЦПВК (София), Марица (Пловдив), Левски София и Локомотив 1929 (София), Любо Ганев-Автосвят (Русе), Олимпиец (Плевен), ВАСК, Казанлък, ЦСКА и Дунав (Русе). Първите шест тима се класираха директно след като спечелиха квалификацонните турнири. Вторите шест се пребориха след като заеха първите две места в трите допълнителни квалификационни турнири, които се проведоха в Плевен, Стара Загора и в София.

Локомотив попадна в Група Б се проведе в зала „Багира“ в Казанлък. Лидер в тази група бяха волейболистките на Левски София с пет победи и 15 точки. В спора за върха „сините“ надиграха Марица с 3:1. Тимът на Марица зае втора позиция с 4 победи, 1 загуба и 12 точки. Домакините от Казанлък приключиха на трета позиция с две победи, три загуби и 7 точки. Четвъртото място е за Дунав (Русе), пети завършиха представителките на Локомотив, а шестицата се оформи от дебютанта Олимпиец (Плевен).

Резултати и  класиране в група Б вижте тук.

Финалната четворка при момичетата се проведе в столичната зала „Левски София“. Във финалния спор Левски София надигра Марица с 3:1 (19:25, 25:22, 25:16, 25:19). В малкия финал ЦПВК се наложи над ЦСКА с 3:1 (15:25, 25:20, 25:23, 25:20).

Момичетата ни до 16 се пребориха за място на държавните финали. След три победи завършиха на първо място в провелия се квалификационен турнир в Димитровград.

Локомотив - Раковски Димитровград 3:1
Локомотив - Пирин Разлог 3:0
Локомотив - Родопа Смолян 3:0

В края на месец Март две домашни победи постигна отбора на кадетките с 3:0 срещу отборите на Импулс (Долна Оряховица) и Марек (Дупница). Момичетата имаха страхотна агитка в лицето на малките локомотивки.