Лилия Георгиева пред Sportal.bg: Женският баскетбол заслужава повече внимание и подкрепа
Под ръководството на Лилия Георгиева националките на България до 16 години достигнаха това лято до финала на Европейското първенство в Дивизия Б и се окичиха със сребърните медали. Макар и млад специалист, Георгиева вече има натрупан немалък треньорски опит. Тя е наставник в Локомотив София от септември 2017 година, като работи с различни възрастови групи, а от 2022 г. изпълнява и функциите на старши треньор на жените на столичния тим. С успехи, отличия и призови места младият треньор може да се похвали и с девойките в клубния си отбор, в различни възрастови групи. Пред Sportal.bg Лилия Георгиева коментира успеха на 16-годишните националки, сподели наблюденията си върху младите български баскетболистки и изрази мнението си за това как биха могли да се подобрят цялостно нещата в спорта с оранжевата топка у нас.
– Очаквахте ли това силно представяне на момичетата U16 на Европейското първенство и достигането до финала?
– Вярвах в момичетата още от първия ден на подготовката. Знаех, че имат талант, но по-важното е, че показаха характер, колективен дух и дисциплина. В баскетбола талантът е само началото – пътят се изгражда чрез труд и постоянство. На турнира в Турция момичетата излязоха със сърце и доказаха, че могат да бъдат равностойни на най-силните. Финалът беше награда за всичко, което преживяхме заедно – тренировки, лишения, трудности и вяра една в друга. Честно казано, не ме изненадаха – просто показаха истинското си лице.
– Какви са наблюденията Ви върху младите български баскетболистки в различните възрастови групи и тяхното равнище като цяло?
– В България има много талантливи момичета. Работя с различни възрасти в Локомотив София и виждам какво е нивото – има деца с невероятен потенциал, но голямото предизвикателство е в тяхното изграждане и задържане в спорта. Много от тях имат нужда от повече индивидуална работа, физическа подготовка и психическа устойчивост. Това е процес, който изисква търпение, но и среда – клубовете, родителите и самите състезателки трябва да работят в една посока. Вярвам, че ако дадем на тези деца добри условия и примери за подражание, те могат да се превърнат в гръбнака на националния отбор в следващите години.
– Да поговорим и за националния ни отбор за жени. Оптимист ли сте за представителния ни тим и изявите му в следващите години?
– Аз съм оптимист по природа. Вярвам, че националният отбор за жени има бъдеще, стига да се работи целенасочено и последователно. Факт е, че в момента сме в труден период – конкуренцията в Европа е много висока, а нашата база е по-малка. Но съм убедена, че когато младите таланти получат нужната подкрепа и възможност за развитие, постепенно ще изградим ново ядро от състезателки. Успехът няма да дойде бързо, но може да дойде с ясна стратегия – както за подготовката, така и за създаването на среда, в която женският баскетбол да се чувства ценен и видим.
Какво мислите за факта, че през новия сезон в българското първенство при жените ще участват само 3 отбора?
– Това е много тревожен факт. Женският баскетбол заслужава повече внимание и подкрепа. С три отбора нямаме как да говорим за истинско първенство – няма достатъчно конкуренция, няма ритъм, няма как да задържим интереса на младите състезателки. Вярвам, че решението не е просто в броя, а в това да се изгради стабилна система, в която клубовете да имат реални условия да развиват жени и девойки. Трябва да се мисли за инвестиции в школите, за привличане на повече деца в спорта и за това жените да имат перспектива да продължат в България. Иначе рискуваме да губим поколения талантливи момичета.
– Каква е ситуацията в клубния Ви отбор Локомотив София и какви цели ще гоните с тима през новия сезон?
– В Локомотив София винаги работим с ясна цел – развитие на подрастващите. За мен най-голямата победа е когато виждам момичета, които започват от най-малките възрасти и постепенно израстват в готови баскетболистки. През годините спечелихме титли, купи и медали с различни възрастови групи, но зад всеки успех стои една философия – упорита работа, колектив и вяра, че всяко дете може да се развие. С женския тим ни предстои труден сезон, особено при тази ситуация с малкото отбори, но нашата цел е да се борим достойно и да даваме шанс на младите да трупат опит. За нас всяка минута на терена е инвестиция в бъдещето на клуба и на българския баскетбол.
– Какво може и трябва да се направи, според Вас, за да потръгнат нещата цялостно в българския баскетбол?
– Най-важното е да се изгради стратегия, която да постави детско-юношеския баскетбол и женското направление в центъра на вниманието. Имаме нужда от повече клубове, повече треньори и повече условия за развитие. Трябва да се работи за популяризиране на спорта, за да стигнем до повече деца. Но докато не се намери начин да се осигури финансиране и докато не се научим да работим в една посока, винаги ще има застой. Аз предпочитам да поема рискове, за да вървят децата напред, вместо да мисля за временни успехи на клубно ниво. Също така, нужно е по-добро сътрудничество между клубовете, федерацията и държавата – само заедно можем да създадем устойчива система. За мен ключът е в това да се инвестира в младите – защото те са бъдещето на националните отбори и на самия баскетбол в България.
– Ако желаете да споделите, какви лични амбиции и цели имате по отношение на треньорската Ви кариера?
– Моята амбиция е проста – да продължавам да се развивам и да давам на децата и отборите, с които работя, най-доброто от себе си. Искам да оставям следа – не само чрез резултати, а чрез изградени характери и личности. За мен е важно да бъда до състезателките си и да им помагам да вярват в себе си. Дългосрочно, искам да работя за това женският баскетбол в България да бъде на по-високо ниво и да имаме национален отбор, който стабилно е в Дивизия А и се състезава с най-добрите. Вярвам, че ако всеки от нас – треньори, клубове, състезатели – върви стъпка по стъпка, ще изградим бъдеще, с което България да се гордее.
Прочетете още...