Нереален сбор от реални истории
Тифозо съм на Милан. Не ходя на мачове на други отбори, още повече в чужбина. Обаче по път за Слънчев бряг спряхме в София. Гаджето влезе да разгледа мола, не че в Милано няма магазини, и аз реших да убия следобеда на мач. Локомотив София – червено-черни като Милан. Реших, че ще ме приемат приятелски. И хоп – на стадиона.
Как стигнах до стадиона, как намерих сектора за публика, е предмет на друг пътепис. Казвам сектора за публика, защото големият сектор, с около 10 000 места, бил затворен. Не разбрах защо – попитах, няколко фена на Локомотив един през друг ми обясняваха нещо за лицензи, футболен съюз, комисии, общини, спортно дружество… нищо не разбрах. Но наистина ме приеха приятелски. Извадиха от някаква барачка до стадиона да ме почерпят бира – че продажбата й била забранена. Не посмях да попитам защо, за да не получа подобни обяснения едно през друго. На нашия стадион от продажба на бира се печели почти колкото от билети…
Разпитах за Локомотив. Беден клуб, с един от най-ниските бюджети в тяхната Серия А. Беден, но горд. Феновете горди с историята на клуба, ставал 4 пъти шампион. Собственикът горд, че сам издържа клуба, без никаква подкрепа от никъде. Чух слух, че старши треньорът получавал заплата от 1300 евро. Не повярвах. Колкото и нисък да е стандартът в България, видях някакви билбордове, които обещаваха заплати от 1100 евро на продавачки в магазини…
Реших да помогна на Локомотив. Червено-черни, но бедни. Със сигурност няма как да стъпя повече на техен мач, но реших да помогна, като си купя сезонна карта. Щях да си я добавя в колекцията от карти на Милан. Обаче… сезонни карти не се продавали! Пак няколко обяснения едно през друго – собственикът бил обиден на феновете?!, картите стрували много пари за изработка (все едно не може това да се вкара в цената на картата), нямало смисъл (миналата година имало много малко продадени, ама били пуснати към петия или шестия кръг)… Посмях само да попитам дали с всички клубове е така. Не било. Едно момче даже ми се похвали със сезонна карта на Септември Тервел. За 13 евро. От тяхната Серия Ц. Наоколо имаше още 7-8 момчета. Нито едно от тях не можа да ми каже къде точно се намира Тервел.
Тогава реших да си купя фланелка на Локомотив. Червено-черна е все пак, а и да помогна. Няма как да ида на мач на Милан с нея, но все пак – за колекцията. Обаче… нямало феншоп! Миналата година клубът купил някакъв фургон, ама стоял празен и затворен, защото нямало кой да го направи на феншоп… В края на сезона го продали. Поне било на печалба – инфлация, вдигнала се цената…
Не се предадох, в модерни времена живеем все пак. Собственикът на клуба бил собственик и на фирмата, която внася официалните екипи. Намерих им сайта. Там намерих екипите от последните 4 сезона. От този… няма! Поне шалче си купих. От сергия пред барачката с бирите. Феновете правят шаловете, а и всички артикули, феновете си ги продават.
Оставаха 15 минути до мача. Отидох на касата за билет. Опашка нямаше, рехавичко. Към 200 човека вътре, към 200 около стадиона, още към 200 дойдоха впоследствие. Дойде ми редът на касата и… нямало билети! Как да няма – вътре има около 4000 празни седалки дори само в този сектор?! Жената измърмори нещо недоволно, новите ми приятели ми преведоха: На тази каса свършили принтираните билети, сега даже и тя трябвало да се разхожда до другата каса да взима нови…
Отидохме и ние на другата каса. Там имаше билети, супер! Опашка на касата нямаше, но имаше на входа, където ни проверяваха. Само два входа имало – тук и при другата каса от другата страна на стадиона. Реших да вляза, да видя стадиона отвътре, а после да изляза и да разгледам наоколо. Мачът чак толкова не ме вълнуваше. Не можело да се излиза. Веднъж вътре, за цял мач вътре!... Е, можело да изляза, ама нямало да ме пуснат пак да вляза…
Докато новите ми приятели ми обясняваха тези „правила“, ни доближи нещо средно между австралопитек, сутеньор и горила и се развика. Не ни разбирал английския, нямали сме право да го говорим, защото можело да замисляме някакъв зулум, преведоха ми. Съответно той пак се развика. Като го погледнах по-внимателно, се усъмних, че ще разбира какъвто и да е човешки език, ама… не посмях да споря.
Понечих да седна на произволна седалка. Спряха ме. Седалките били с някаква специална химическа формула – черни, ама боядисват дрехите в бяло…
Локомотив спечели мача! Винаги е хубаво, когато червено-черните побеждават! След мача отборът поздрави лежерно средата на трибуната, няколко играчи понечиха да тръгнат към агитката, но като че ли треньорът ги спря… Попитах защо, напекло го е от жегата ли?... Не разбрах точно, ама май се опитвал да направи добро впечатление на собственика на клуба. На този, който му дава 1300 евро заплата?... Нищо не разбрах…
Тръгнах си.
Доволен, че червено-черните спечелиха – като в Серия А!
Не много доволен от нивото на футбола, горе-долу като в Серия Ц или Д.
А организацията… нямаме толкова ниско ниво в италианското първенство.