С гола отбелязан срещу Созопол Димитър Георгиев поведе еднолично при голмайсторите на Втора лига. Георгиев вече има 14 попадения в сметката си, а след него се нареждат Симеон Ганчев - ФК Царско село - 12 гола и Милчо Ангелов ЦСКА-София 2, Костадин Аджов Септември (София) и Тодор Чаворски Ботев (Враца) с по 11 гола.

Вижте статистиката кликвайки тук в История от изиграните мачове

Футболистът на Локомотив Владислав Мисяк положи успешен изпит за степен I-ви Дан в олимпийското карате.

Той получи черен пояс от треньора си в кюстендилския клуб “Шурикен” сенсей Емил Димитров, IV-ти Дан, който е лицензиран изпитващ от Българска Национална Федерация Карате.

Общо шестима каратеки от Карате клуб "Шурикен" защитиха I-ви Дан пред сенсей Емил Димитров, в залата на клуба на стадион “Осогово”, където  се проведе семинар и изпит за майсторската степен I-ви Дан.

На изпита се явиха всички трениращи, които са над 16-годишна възраст и имат право на това - Джесика Димитрова, Ванеса Натова, Николай Захариев, Ивайло Борски, Володимир Георгиев и Владислав Мисяк.

След двудневни усилени демонстрации в защитни атакуващи техники, ката с бункай и джу кумите, всички кандидати взеха успешно изпита и им бяха връчени сертификати и черни пояси, с пожелание да продължат своя път в карате

Вихрен се наложи с 5:2 като до 22-ата минута водеше с 3:0. Резултатът е изненада, след като железничарите бяха победили с 0:4 при визитата си в град Сандански през есента.
Двата тима са съседи в класирането. След днешната победа Вихрен изпревари „железничарите“ и вече е на четвърта позиция с 46 точки. „Червено-черните“ са пети с 44.

Клишето гласи, че когато не вкараш, получаваш гол и точно това се случи на изкуствения терен на стадион „Локомотив“. Нападателят на „Вихрен“ Росен Гроздилов открада една топка от бранителите на „железничарите“, напредна и изведе гостите напред в резултата.В 19-ата минута гостите нанесоха втори удар. Росен Гроздилов се възползва от нова грешка в отбраната на Локомотив и удвои аванса на санданчани.
Това очевидно оказа влияние върху играта на домакините и грешките в техния отбор продължиха. В 22-ата минута главният съдия Дениел Добрев отсъди дузпа за гостите за нарушение на Георги Манев срещу Йордан Харизанов. Зад топката застана Даниел Христов и шокира „железничарите“ с трети гол.След още 4 минути последва центриране на Виденов към Георги Христов, но топката бе избита в ъглов удар. Този път Георги Манев бе точен и намали на 1:3 след удар с глава.През второто полувреме домакините така и не намериха верния път към вратата на „Вихрен“. Гостите от своя страна отново изчакаха своя момент, за да направят победата си още по-изразителна. В 74-ата минута те получиха право да изпълнят втора дузпа. Този път нарушението бе на Георги Христов отново срещу Йордан Харизанов.
Изпълнителят бе същият. Даниел Христов бе точен за 1:4. Две минути по-късно капитанът на Вихрен Илиян Филчев наказа за пети път обърканата защита на домакините.

В последните минути остана време „Локомотив“ да направи загубата си малко по-почетна. Резервата Антон Тутовски вкара много красив гол с удар от въздуха, за да фиксира крайния резултат.

по материали на http://toppresa.com/

Бойчо Величков е роден на 13 август 1958 г. в София. Играл е за Локомотив (Сф), френския Льо Авър и гръцкия Пансерайкос (Серес). Шампион на България през 1978 г. и носител на купата на Съветската армия през 1982 г. В “А” група има 270 мача и 90 гола. На трето място в почетната десетка на Локомотив сред голмайсторите. Има 23 мача с 6 гола в “А” националния отбор, 8 мача с 2 гола за младежкия и 21 мача с 4 гола за юношеския национален отбор. Участва на Мондиал 1986 в Мексико.  В евротурнирите има 18 мача и 5 голa (4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 10 мача с 4 гола за Купата на УЕФА). Избран е за чужденец №1 в историята на Пансерайкос. След приключването на състезателната си кариера е треньор и изпълнителен директор на Локомотив (Сф). Заедно с Иван Василев бяха в основата на възродения Локомотив 1929 през лятото на 2015 г. Изпълнителен директор е на клуба. Женен е за Емилия. Имат двама синове – Иво и Кристиян.

едно интервю на http://vitoshanews.com/ кликнете тук за да посетите сайта

-Г-н Величков,  наскоро попаднах в интернет на една анкета, в която на първо място като най-красив гол в историята на българския национален отбор по футбол беше класирано едно попадение на Наско Сираков срещу Дания. Въпросната среща е в София, играна на 9 април 1986 г. Побеждавате „червения динамит“ с 3:0 в контрола. Вие сте автор на третия гол в мача. Какво си спомняте от въпросната среща?
-Изненадвате ме, но приятно, с тази информация. Не знаех за тази статия в интернет. Иначе си спомням много добре този мач с датчаните. Те бяха много силен отбор. Подходихме с необходимия респект към тях. „Червения динамит“ беше хит в Европа, пък и в целия свят по това време. водеше ги германецът Сеп Пионтек. По принцип ние подхождахме отговорно към всеки един съперник. Да, датчаните си бяха сила, но пък и ние не бяхме за подценяване (смее се). И двата тима се бяхме класирали за Мондиала в Мексико. Те завършиха първи в група заедно със СССР, Норвегия, Швейцария и Ейре. В състава на Дания личаха имената на легендите Сьорен Лерби, Пребен Елкер и Алан Симонсен.
–Какво си спомняте от самата среща?
-Помня пълния стадион „Васил Левски“, както и силната подкрепа от публиката. Над 55 000 души имаше по трибуните, представете си какво чудо е било. Надиграхме ги категорично, но и трите гола паднаха след почивката. В 63-ата минута Наско Сираков откри резултата. Четвърт час преди края дойде и моментът, за който ми говорите. Тогава Пламен Гетов центрира към Атанас Пашев, който с едно докосване прати топката към Георги Йорданов. Ламята вдигна за волето на Наско, който от границата на наказателното поле препарира вратаря Квист 2:0. Феноменален гол, който рядко се вижда! В продължение на 7 секунди топката е във въздуха и не падна нито за миг на тревата – от паса на Гетов до гола на Сираков. Нещо, което трудно може да се реализира дори в съвременния футбол.
–После идва и вашето попадение…
-Да, в 86-ата минута бях изведен сам срещу Квист и го прехвърлих и по този начин оформих крайния резултат – 3:0 за България.
-Преди заминаването за Световното първенство посрещате КНДР в последна контрола. Ясно е, че с този мач искате да придобиете представа за класата на единия от съперниците ви в Мексико – Южна Корея…
-Честно да ви кажа, нищо не си спомням от този мач, освен резултата – 3:0 за нас. Два гола вкара Пламен Марков, един – Васил Драголов от Берое.
-Вие бяхте титуляр в повечето от световните квалификации по пътя към турнира в страната на ацтеките. Защо на самия Мондиал играхте толкова малко? Взехте участие само в последния ни мач в групата срещу Аржентина.
-И аз не знам защо така се получи. Бях титуляр в общо в 4 от осемте мача и вкарах един гол в компанията. Защо не играх в Мексико можете да попитате нашите треньори. Това беше треньорско решение. Така се получи, макар, че аз бях изненадан. Намирах се в отлична форма. Още повече, че преди самото Световно направихме лагер в Германия. Изиграхме доста контроли там, в повечето вкарах голове. В края на краищата не мога да се сърдя на Иван Вуцов. Треньорско виждане. Така е преценил, така е направил.
–Не сте ли го питали защо така е постъпил?
-О, не, не съм. Нямам и право. Има си йерархия в този отбор. Аз не влязох срещу Италия (1:1) и Южна Корея (1:1). В нощта преди срещата с Аржентина (0:2) Вуцата ме извика и ми каза, че е сгрешил. Каза ми още: „Разчитам на теб.“ Така се появих на терена чак в третия мач. Влязох в 53-ата минута на мястото на Стойчо Младенов.
–Какво е чувството да играеш срещу гений като Диего Марадона?
-Е, няма какво да ти кажа…Диего беше мой идол. Той е втори в моята лична  класация. №1 за мен и Йохан Кройф, Бог да го прости. На Световното ми беше втория мач срещу Марадона. За първи път играх срещу този гений на футбола на 9 октомври 1980 г. на „Монументал“ в Буенос Айрес. Паднахме с 0:2. Тежко пътуване преживяхме. Дълъг мъчителен полет. Мачът се игра в 3 часа посреднощ българско време. Треньор ни беше бате Данко Роев. Държахме се достойно, но после умората надделя. Марадона правеше каквото си поиска. Аз излязох титуляр, смени ме през второто полувреме Мишо Вълчев от Академик (Сф). Експедицията до Буенос Айрес и обратно продължи една седмица. Марадона беше невероятен магьосник. Нямаше равен. Треньорите един час ни обясняваха на разбора как да опазим Диего. Лепнаха му за персонален пазач Теньо Минчев от Берое. Треньорът бате Данко Роев му каза: “Няма да се отделяш от Марадона”. Еми, момчето нито един път не успя да го спре. Оня го направи сам да си говори. На световното отново ми събра очите, когато загубихме с 0:2.
–Успяхте ли да си размените фланелката с някой от аржентинците на 10 юни 1986 г.?
-Да, успях, но да ти кажа честно, не помня с кого точно. Не беше с Марадона, във всички случай (смее се). Като се прибрах в София подарих екипа на един мой приятел. Много се зарадва на аржентинската фланелка.
–Въпреки че не успяхме да постигнем така жадуваната първа победа на Световно първенство, продължихме във втората фаза. Можехме ли да се преборим и с Мексико на осминафинала, макар че те бяха домакините и излязохте пред 120 000 екзалтирани зрители на препълнения „Ацтека“…
-Аз мисля, че можехме да ги отстраним въпреки всичко. Можеше, но възникнаха и някои други проблеми. Странични фактори. Възникнаха проблеми, към които не искам да се връщам. Минали се вече толкова години. Опитвам се да гледам позитивно на нещата. Неприятно е. Като че ли и подготовката ни беше сбъркана тогава. Атмосферните условия бяха тежки. Надморската височина от 2 хиляди метра, а в същото време е горещо. Мачът ти е в  13:00 на обяд и имаш чувството, че си легнал в сауна. Бяхме настанени в един хотел с белгийците и уругвайците. Ние тренирахме по два пъти на ден, цял ден се потим. А в същото време белгийците постоянно бяха в басейна, на плаж, и т.н., и станаха четвърти. Тъкмо почна първенството, а ние се чувствахме скапани, изцедени. Беше ни сгрешена нещо методиката. Вместо по време на финалите да достигнем най-силната си форма, ние бяхме на върха месец по-рано. Свалихме доста килограми от обезводняване. Загубихме сила.
–Иван Шпатов беше начело на БФФ тогава. Вярно ли е, че ви се е месил по отношение определянето на титулярния състав?
-Е, не мога да кажа такова нещо. Не мисля, че това е вярно. И не е имало разделение по групички, бързам да уточня. Бяхме си много задружни. Приятели. Колективът не беше лош. Разполагахме с много силни футболисти, не визирам себе си, които можеха да направят нещо голямо. Бяхме готови, но за съжаление не го направихме.
-Ремито на старта срещу световния шампион Италия не ви ли взигна малко в облаците?
-Не, не. Обстановката се нагнети след този мач. Понеже другарите искали да отмъстим за делото срещу Сергей Антонов и атентата срещу папата. “Трябва да победите италианците заради честта на родината, заради Сергей Антонов”, това ни повтаряха като ненормални. Тези неща нас изобщо не ни интересуваха. Получи се много добър резултат. Грешната ни стъпка се получи срещу корейците на 5 юни. Но тогава пък в интерес на истината се изля такъв потоп, че просто нямам думи. Газехме в локви до глезените. Беше адски трудно. Атмосферните условия ни попречиха да спечелим така дълго очакваната първа победа за България на световни финали.
–Нямаше ли и подценяване от ваша страна на противника?
-Не, ние не сме подценили корейците. Просто не знаехме срещу каква сила се изправяме. Имаше критика по отношение на това, че ни куцаше разузнаването. Не знаехме почти нищо за съперника. Но и това не беше основната причина за пропуснатата победа. Основното беше лошото време. Е, има и такива мачове. Дъждът и лошият терен изравниха силите. Освен това ни преследваше и малшанс. На сух терен щяхме да ги смажем. Разликата в класите беше очевидна.
–Смяната на Иван Вуцов означаваше и край на вашата кариера в националния тим…
-Не, не беше точно така. Аз бях в много добри отношения с наследника му Христо Младенов. Той нееднократно ми казваше, че ще разчита на мен. Но аз вече отидох да ритам в чужбина, ситуацията се измени. Стана трудно за мен да съчетавам изявите си и в двата отбора.
–Предполагам, че за трансфера ви във френския Льо Авър е повлияло и силното ви представяне срещу Франция в София при победата на 2 май 1985 г. с 2:0?
-О, да, разбира се, че е така. Мачът срещу „петлите“ ме продаде във Франция.
–Как се стигна до трансфера ви в Льо Авър?
-Всъщност преди френската авантюра имах солидна оферта от Аустрия (Виена). Хората ме чакаха цели 2 години, защото тогава нямах право да отида в чужбина, докато не навърша 28. Началниците ми в Локото обаче предпочетоха накрая парите на Льо Авър, които били повече. Аз така и не разбрах каква точно е трансферната сума. 100 000 долара май платиха французите. Още преди Световното първенство в Мексико се бяхме разбрали с началниците, че отивам в чужбина. Те се навиха. Португалският мениджър Рибейро ми помогна за трансфера.
–Що за отбор беше Льо Авър по онова време?
-Във Франция това е най-старият им футболен клуб. Градът е разположен на Ламанша, точно срещу английския бряг и именно оттам са донесли първата футболна топка. Най-голяма звезда в Льо Авър беше чехът Визек. Започнах да играя силно. Добре плащаха, ама ми беше бая скучно. Постоянно валеше дъжд. Записах 15 мача и 4 гола в първия ми сезон. Медиите ме хвалиха. На една тренировка обаче ме изритаха в глезена и в продължение на два месеца се възстановявах. Това беше най-тежката ми контузия – скъсани връзки. Иначе не мога да се оплача от контузии. Няколко години по-рано на мач с ЦСКА моят бивш съотборник Ради Здравков ми счупи ключицата. Паднах върху рамото си. Не го направи в никакъв случай нарочно. Просто неволно стана сакатлъкът. Глезенът обаче ми създаде повече проблеми и си тръгнах от Льо Авър.
-По същото време имахме силна българска „колония“ в Лига 1. Изправихте ли се срещу Георги Димитров и Георги Славков и техния Сент Етиен?
-Да, два мача изиграхме срещу „зелените“. Победихме с 1:0, а после направихме 1:1 със Сент Етиен. С Джеки играехме един срещу друг. Той ме пазеше. Но всичко беше в рамките на правилата, коректен беше. Гошо беше изключително елегантен защитник и спортсмен на терена. Бяхме приятели.
-Кой е най-силният ви мач в националния отбор?
-Евроквалификацията с Норвегия 2:2 през 1982-а, когато вкарах и гол. Гордея се и с победата на европейския шампион Франция с всичките им звезди.
-Тогава излизате срещу може би най-силния отбор в света – действащ европейски шампион и т.н. Имаше ли притеснение у вас?
-Претеснение не е имало. Говорим само за респект и за една мобилизация. Бяхме обладани само от желание да се докажем пред такива звезди като Мишел Платини, Жан Тигана, Луис Фернандес, Максим Босис, Яник Стопира…За мен лично от психологическа гледна точка по-лесни са били мачовете срещу силни отбори, а срещу тези, набедени за аутсайдери, ми беше по-тегаво, така да кажа. Срещу силни футболисти винаги се мобилизираш на сто процента и даваш всичко от себе си. Това е закон във футбола.
-Преди този епичен сблъсък с „петлите“ на Анри Мишел имаше ли среща с отговорни партийни другари?
-Не си спомням такова нещо. Другарят Вуцов ни беше изолирал от външни „дразнители“ на лагер. Не сме и имали нужда от допълнително надъхване. Когато облечеш националната фланелка…Това е достатъчно.
-Ето, и по това се различавате от днешните ни „звездички“, че някои от тях бойкотират националния отбор, не искат да играят в него…
-(Прекъсва ме) Аз не го приемам това нещо. Как ще бойкотираш България? А? Как ще стане? Кой ти дава право? Да, можеш да си имаш разбирания и лично мнение, но не това е начинът. Жив свидетел съм как ние – от нашето поколение, изживявахме всяка повиквателна. Как се вълнувахме, как страдахме, когато ни пренебрехваха…За съжаление този, идеализъм ли да го нарека, вече е минало.
-Къде отпразнувахте триумфа над Франция?
-(Смее се). Е, и по това се различаваме от днешните футболисти – че не сме празнували бурно успехите си. А те не бяха малко, трябва да ти кажа. Конкретно за Франция- не си спомням да е имало кой знае какви банкети или купони. То по онова време нямаше и къде да отидем, дори и да искахме (Смее се). Свестните заведения в София се брояха на пръсти. А и дори да отидехме там, винаги щеше да има и „ушета“ с нас, които да снасят какво правим и как се веселим. Е, събира ли сме се, де. Не сме били светци и ние. В никакъв случай.
-Спомняте ли си дебюта с националната фланелка?
-Честно да ти кажа, не. Много млад ме извикаха в националния, нямах още 21 години. Май беше срещу Унгария на 26 септември 1979 г. (2:0). Легендата на Славия Добромир Ташков – Мирко, беше селекционер.
-Кои бяха най-големите бунтари или „издънки“ по време на вашите лагери с националния отбор? Вярно ли е, че Вуцов е заключвал Божидар Искренов и Георги Димитров в стаите им, за да не бягат?
-Е, не, това са вече легенди. Не отговарят на истината. Специално за Гибона аз отговарям, защото спяхме в една стая по време на лагерите. А Вуцов го беше взел да спи в неговия апартамент, но когато беше начело на Левски. За да не бяга през нощта и да е под контрол. Да, така беше. Искренов обаче не е правил проблеми, когато е бил с националния тим на лагер. Да, имаше лек проблем, когато тбябваше да сваля килограми. Беше наддал след една контузия. А Вуцов си го харесваше много и искаше човекът да го предпази от изкушенията. По този начин Иван го запази всъщност и за футбола и Гиби се превърна в голямата звезда на Левски. Що се отнася до бате Джеки – не си спомням той някога да е създавал проблеми от дисциплинарно естество на Вуцов.
-Именно Гошо Димитров беше големият лидер на вашия отбор тогава, нали така?
-Да, разбира се. Гоше беше Капитан с главни букви. Незаменима и основна фигура. Голям футболист. Можеше да играе в който си поиска европейски гранд. Не му позволиха да напусне България по-рано. А имаше оферти.
-Ваше основно оръжие по време на световните квалификации за Мексико 1986-а бяха заучените положения. Съгласен ли сте?
-Да, така беше. Иван Вуцов беше цар в това отношение. Много неща се говорят и пишат за него, но трябва да кажа, че научих доста от съвместната си работа с Вуйчо Ваньо. Невероятен работохолик. Отдаден на професията си. Даже мисля, че прекалавяше с отдадеността си на футбола. Държеше изключително много на дисциплината, на физическата подготовка. Колко сме му се сърдили за натоварванията, на които ни е подлагал…Трудно беше. Някои футболисти направо се отказаха заради тези натоварвания. Не ги издържаха просто.
-В онзи национален отбор аз не виждам слаб пост…
-Е, не е имало, и аз не виждам такъв. Жалко, че не реализирахме пълния си потенциал.
–Имал ли сте оферти от ЦСКА и от Левски?
-Разбира се, и то не една и две. Преследваха ме и двата гранда, но аз останах верен на любимото Локо. Надделя любовта ми към родния клуб. Не съжалявам за това. Иван Вуцов беше треньор на “сините” и много искаше да ме вземе. Правихме си даже тайни срещи в Ловния парк. По пейките обсъждахме условията на договора и т.н. Обещаваха ми апартамент, кола, по-висока заплата. После и Христо Младенов ме канеше. 5 години подред ме искаха Левски. Отказах им. После пък ЦСКА почнаха да ме врънкат. Шефовете на Локомотив се принудиха да ме запишат курсант в ПЖИ “Тодор Каблешков”, само и само да спрат набезите от “Армията”. Гордея се, че останах верен на Локомотив, на кварталното отборче.
-Може би обаче щяхте да имате повече купи и титли в личната си витрина?
-Да, така е. Обаче няма значение – камъкът си тежи на мястото.
-В средата на 80-те години на миналия век Локомотив имаше отличен тим. Само средняшкия манталитет май ви пречеше да се борите дори и за шампионската титла?
-Имаше нещо такова. Не отстъпвахме с нищо на грандовете. Но ние никога не сме имали силно лоби сред политическата върхушка, сред управляващите. Без побутване, дори и леко, ньма как да станеш шампион. Сещате се за какво говоря.
-Срещу кой защитник ви е било най-трудно да играете?
–По принцип не ме беше страх от никого. Мразех грубияните, тези, които не подбират средствата, за да те спрат.
-Коя е най-тежката контузия, която сте получивали?
-Споменах вече за травмата, която получих  в Льо Авър. Това ми е най-тежката и то тя стана много нелепо – по време на тренировка. В края на престоя ми в гръцкия Пансерайкос (Серес) отново пострадах лошо.
–Какво се случи?
–Един защитник на Паниониос ме изрита зверски в глезена. Стоях 30 дни в гипс. После не се разбрахме с шефа за заплатата ми и реших, че е по-добре да се върна в София при семейството, а и, за да се дипломирам във ВИФ. Така на 33 години прекратих кариерата си.
-А вие причинявали ли сте контузия на някой футболист?
-За съжаление – да. Това се случи на дерби с ЦСКА. Пострада Краси Безински. Дъждовно време, хлъзгав терен. Той се хвърли на шпагат срещу мен и аз го настъпих. Без моя вина, той сам ми се набута. Счупих му ръката. Съжалявам. Веднага след мача му отидох на свиждане в „Пирогов“. Извиних му се. Все пак сме колеги, с футбола си изкарваме хляба.
–Прочутият футболист от близкото минало на Левски Николай Илиев е признавал, че вие сте му били най-кошмарния противник…
-Чест му прави на Ники. Уважавам го много това момче. То също беше отличен футболист. Неслучайно стана и първият българин в италианското калчо (в Болоня – б.а.). Двубоите срещу него винаги са били страшно оспорвани и без предизвестен изход. Чест му прави, че действаши винаги коректно срещу мен. На мен по принцип ми беше най-приятно да играя срещу Левски и ЦСКА. В това отношение ние – нападателите, сме облагодетелствани в това отношение, че можем да пропуснем сто положения в един мач, но със зрелищни финтове, отигравания и голове, оставаме в съзнанието на хората. Защитникът може пет пъти да ми еотнеме топката, но аз да го мина два пъти и да влазя в историята. Така е.
-Бил ли сте отсраняван от игра?
-Да, имам само един червен картон в цялата си кариера. Но за сметка на това изобщо не бях виновен в тази ситуация. Случи се на мач в Хасково. Защитникът ме удари, а ме изгониха мен. Така че хем ме набиха, хем ме изгониха (смее се). Дори не си спомням името на грубияна, само знам, че му викаха Доктора.
-Вие бяхте изкусен изпълнител на дузпи. Имате ли пропусната дузпа в кариерата си?
-Вярно е, че почти нямах грешка от „бялата точка“. Наистина дузпите ги биех много добре – най-често горе по ъглите. На пръстите на едната ми ръка се броят пропуснатите дузпи. Но веднага се сещам за една такава – срещу Тракия (Пд). Впъпреки моят пропуск спечелихме срещата в крайна сметка, така че той не се оказа фатален.
–Вие бяхте доказан голмайстор. Защо обаче никога не успяхте да се преборите за короната на стрелец №1?
-На два пъти аз бях на крачка от това да стана голмайстор на първенството. Не съжалявам, защото трябваше да влизаме в уговорки с други лица и отбори, а това не ми импонира като характер.
-Разкажете малко повече за подвига срещу Пари Сен Жермен. В първия кръг в турнира за КНК през 1981 г. побеиждавате френския гранд с 1:0 в София…
-Трябва да ви кажа, че тогава отпаднахме съвсем незаслужено. Тук тотално надиграхме прехвалените французи, това 1:0 с гол на незабравимя Петър Миланов беше минималното, с което гостите се отърваха. На „Парк де Пренс“ почти до края удържахме 1:1. През ПСЖ вече се беше озъбила пропастта, щяха да отпаднат. Вече изгонването на Владо Лалов – напълно незаслужено, между другото, наклони везните. Но трудно някой щеше да ин допусне да пробием напред. Да биеш западен отбор, и то на чужд терен – мисия невъзможна.
-Когато поехте поста на изпълнителен директор в новия Локомотив 1929 си поставихте за цел по-бързо да върнете прословутия локомотивски дух в клуба. Осъществи ли се вече това?
-Виж, това е бавен процес, който изисква време и работа. Лека-полека се завръща този дух. Голямата ми амбиция е да видя цял отбор, изграден от наши рожби, закърмени с локомотивската идея. Тогава ще се почувствам щастлив.
-Имате поглед върху работата на треньорите във вашата ДЮШ. Доволен ли сте?
-Стараят се. Има какво да се желае от тях. Виждам огромно желание да се учат от тяхна страна. Това само ме радва. Трудно е, но пък лесно няма никъде в този живот.
-През зимата много нашумя случаят с изгонването на Калоян Караджинов, който беше треньор на набор 2004…Защо го отстранихте?
-Много неприятен случай. Ще припомня откъде започна всичко. Децата отиват на лагер в Сандански. Там имаше инцицент. Част от юнаците нападнали едно момче от отбора. Накарали го да се намаже със сол и лед. Детето получи трета степен изгаряне. Стигна и до болница. Четиримата, които направиха тази простотия Караджинов ги събрал в една стая и с една пръчка ги понабил. Хлапетата се оплакали на родителите и оттам стигна и до нас. Като ръководство трябваше да вземем мерки. Дали е бил провокиран или не, Калоян нямаше право да постъпва по този начин. Това е недопустимо. Има си правилник, който трябва да се спазва от всички. Ние лично към Кайо имаме само най-добри чувства. Той самият осъзна вината си.
-Каква е оценката ви за представянето на мъжкия отбор от началото на сезона във Втора лига?
-Положителна оценка мога да поставя. Знаете какви трудности преодоляхме.  С всеки изминат мач момчетата се представят по-добре. След последния ни двубой срещу Ботев (Враца) влязох в съблекалнята и ги поздравих. Казах им обаче, че всяка седмица трябва да показват характер и по-голяма агресия, ако искат да прогресират.
-От новия сезон Локомотив (Сф)  вече ще преследва ли промоция в елита?
-О, има време до тогава. Сега гледаме да завършим силно първенството. После ще му мислим. След края на сезона ще се съберем, ще седнем и обсъдим ситуацията. На първо време трябва да преценим дали финансово можем да издържим един щурм на Първа лига. Ще направим разчет. Целите се основават най-вече на финансовите възможности. Най-лесно е да кажеш празни приказки от сорта, че ще гониш промоция и тем подобни цели, а после нещата да се окажат нереални. За момента, знаете много добре, финансовото ни положение не е цветущо. Г-н Иван Василев сам издържа цял клуб. Не му е хич лесно.
-На няколко пъти през сезона Локомотив беше ощетен от съдийски решения. Има ли подобрение в това отношение? Наблюдава ли се такова през пролетта?
-Вижте, не искам да взимам отношение нпо този иначе важен и щекотлив въпрос. Локомотив е един от най-ощетяваните отбори от съдии. Но влизам и в положението на съдиите. Не им е лесно и на тях. Поставени са под огромно напрежение.Всички сме хора и бъркаме. Реферите грешат често, да, така е, но в повечето случаи го правят без умисъл. Аз се ядосвам, когато това става умишлено и целенасочено. Затова искам да призова да ги оставим на спокойствие. От това ще спечелят всички. Най-вече футболът.
-Кога Локомотив ще има нормален фенмагазин?
-В интерес на истината и сега имаме такъв. Няма никакъв проблем всеки желаещ да си поръча какъвто иска артикул. Пак въпросът опира до финансовата страна. Да, има какво да се подобрява в това отношение.

След края на сезона в „Надежда“ ще решават за атака на елита
Бойчо Величков поставя положителна оценка за представянето на мъжкия отбор от началото на сезона във Втора лига. „Знаете какви трудности преодоляхме.  С всеки изминат мач момчетата се представят по-добре. След последния ни двубой влязох в съблекалнята и ги поздравих. Казах им обаче, че всяка седмица трябва да показват характер и по-голяма агресия, ако искат да прогресират, заяви изпълнителният директор на „червено-черните“.
– Дали от новия сезон Локомотив (Сф)  вече ще преследва промоция в елита? О, има време до тогава.Сега гледаме да завършим силно първенството. После ще му мислим. След края на сезона ще се съберем, ще седнем и обсъдим ситуацията. На първо време трябва да преценим дали финансово можем да издържим един щурм на Първа лига. Ще направим разчет. Целите се основават най-вече на финансовите възможности. Най-лесно е да кажеш празни приказки от сорта, че ще гониш промоция и тем подобни цели, а после нещата да се окажат нереални. За момента, знаете много добре, финансовото ни положение не е цветущо. Г-н Иван Василев сам издържа цял клуб. Не му е хич лесно. Много пъти му се чудя на търпението, как издържа… Ако не беше той Локомотив нямаше да го има.“

Милен ДИМИТРОВ

Защитникът Йордан Върбанов е един от най-опитните футболисти в селекцията на Витоша (Бистрица). Юношата на Розова долина (Казанлък) направи име в българския футбол още като играч на ЦСКА, с чиято фланелка два пъти стана шампион на България и записа паметни мачове в евротурнирите срещу Галатасарай и Блекбърн. Впоследствие Върбанов носи фланелката на друг роден клуб със сериозни традиции – Локомотив (София), преди да предприеме азиатското си приключение. В периода 2008 – 2010 Данчо бе в редиците на китайския Хангжоу Грийнтаун, където сега треньор на вратарите е Здравко Здравков, а след това изкара и един сезон в Анхуи Жуифанг. След одисеята си в Китай бранителят се завърна в България и отново сложи фланелката на столичните „железничари“. От 2013 Йордан е футболист на Витоша (Бистрица) и макар че този февруари навърши 37 години, продължава да бъде сред основните играчи в тима на Костадин Ангелов. Пред официалния сайт на клуба Върбанов говори за първите си години в професионалния футбол, азиатската си одисея, обстановката във Витоша и амбициите, които има, след като приключи с футбола.

– Данчо, февруари навърши 37 години. Тежат ли ти?
– Честно казано, не. Но и не съм очаквал, че на тази възраст ще продължавам да играя футбол. Чувствам се много добре и ако всичко е нормално, желанието ми на този етап е да продължа да бъда на терена.

– Как един професионалист може да се съхрани и да продължи кариерата си до тази възраст?
– Аз лично винаги съм бил много стриктен в тренировките, стремя се да се храня правилно, не пия и не пуша. Отделно от това и не съм много, много по нощния живот. Но вижте, в нашия отбор не съм единственият, който на тази възраст продължава да играе професионален футбол. Николай Христозов и Венцислав Бонев са почти колкото мен и продължават да бъдат в чудесна форма.

– Христозов вече е треньор в школата на клуба. Ти нямаш ли апетит към професията?
– Имам, разбира се, желание да се развивам впоследствие и като треньор. Имам лиценз „В“, така че не ми е проблем дори да водя отбор от Трета лига. Но нека всичко се случва поетапно. Сега съм активен футболист. Искам да се концентрирам изцяло върху изявите си на терена. След това бих се насочил към треньорството, но ще започна от най-ниското стъпало – ще работя с деца. Да бъдеш треньор, няма нищо общо с това да бъдеш футболист. Има много тънкости, много неща, които трябва да се изучат и е добре човек да тръгне от „А“-то. Изисква се много търпение, а психологията е в основата на всичко. Аз и в момента гледам някои от тренировките в школата, помагам на треньорите, но дотам. Когато му дойде времето, тогава ще се нагърбя на 100 % със задачата да бъда треньор. Сега обаче ми се играе още футбол.

– Помагате ли на по-младите покрай вас?
– Разбира се. Стремим се да им показваме грешките, да ги съветваме, да им споделяме кое е правилно и кое – не. Но най-голяма роля за израстването на един футболист във Витоша играе колективът. Старши треньорът Костадин Ангелов е събрал не само много добри играчи, но и много добри хора като характер. Аз съм отдавна в този отбор и мога смело да заявя, че и преди е имало качествени момчета в състава, но такъв колектив като този, който е в момента, има за първи път. Много е важно какви са хората, с които работиш, и като спортисти, и като личности. Защото може да имаш наистина уникален футболист, но лош като характер човек, който да ти навреди много повече, отколкото да ти помогне. Това е изключително важно и мисля, че ясно се вижда какво значение има.

– Къде се крие ключът за успеха на Витоша? Само преди година този отбор, с почти същите футболисти, игра във „В“ група, а сега е трети в „Б“, понастоящем Втора лига?
– Първо, събрани сме, както казах, много добри футболисти с богат опит. Към мен, Христозов и Бонев, споменах по-рано, мога да добавя и капитанът Четин Садула, който натрупа сериозен брой мачове в „А“ група с Калиакра, ЦСКА и Локомотив (Пловдив). Второ, голяма част от останалите момчета са между 25 и 29-годишни – перфектната футболна възраст. Аз съм в този отбор от няколко години и виждам колко се е развил, откакто Коце дойде. Реално, със същите футболисти от миналата година, когато играхме във „В“ група, сега сме трети в „Б“. Просто треньорът подбира много внимателно кого да привлече в състава. Както казах, гледат се не само футболните, но и чисто човешките качества. Освен това, когато дълго време играеш в един и същ състав, ти имаш възможност да надграждаш. Не се привличат маса футболисти, а само такива, от които наистина има нужда и които биха свършили точната работа. В противен случай се налага всяка година да се гради нов отбор, губи се време, докато новите играчи се напаснат един към друг и резултатът накрая не е кой знае колко задоволителен. Нещо друго, не по-малко важно е, че никой не се меси в работата на треньорите. Президентът се стреми да предостави максимално най-добрите условия, но по никакъв начин не внася напрежение в съблекалнята.

– През пролетта отборът записа няколко изразителни победи – с 4:1 срещу Банско и Левски (Карлово), все отбори от долната половина на таблицата. Като че ли точно срещу такива отбори изпитвахте проблеми през есента?
– Да, хубавото е, че тази пролет надградихме в тази посока. Принципно изпитвахме слабости срещу отбори от долната половина на таблицата, които играят дълбоко в своята половина и единствено ритат напред топката. Далеч по-лесно ни е, когато се надиграват с нас, когато срещу нас се изправи отбор, който играе открит, директен футбол. Тези изразителни победи със сигурност повишиха и настроението, и самочувствието на отбора. С новите две момчета, които взехме в предни позиции – Петко Цанков и Стефан Христов, в атака сме далеч по-добре вече.

– Наскоро треньорът от школата Никола Николов сподели, че Витоша e един от десетте най-добре организарани клуб в България. Какво мислиш за условията, които предлага?
– Условията във Витоша са чудесни. Базата непрестанно се развива и подобрява. Теренът на официалния стадион е перфектен. Сега вече имаме и тренировъчен терен с осветление зад централната трибуна, което е много добре за нас. Ще ни улесни допълнително.

– Ти натрупа сериозен стаж и зад граница, след като в продължение на три години игра в Китай. Колко трудно е за един българин да се докаже навън и то на малко по-екзотично място?
– Когато отидох за първи път в Азия, целта ми бе не да спечеля пари, а да се докажа. Бях сигурен, че осигуря ли си договор и след първата година, парите сами ще дойдат. Най-важно за мен бе представянето в тренировките, животът, който водя, и отношението, което демонстрираме към футболисти, треньори и ръководители на клуба. Може и да си най-голямото име, но ако не се раздаваш и не показваш добри резултати, те гонят на втората седмица. И обратното, ако виждат, че работиш съвестно, че даваш всичко от себе си в тренировките и мачовете, те възнаграждават с добро отношение и нов договор. Затова и останах три години в Китай. Много съм доволен от този период. Докоснах се до една чудесна, но крайно различна от нашата култура. Играх пред пълни трибуни и имах възможността, макар и в приятелски двубой, да се изправя срещу Манчестър Юнайтед с всичките му звезди в състава – Гигс, Скоулс, Видич, Рууни и Бербатов, разбира се. Беше ми приятно да се видя с Димитър, с когото се познаваме от юношеските години в ЦСКА. И до днес пазя фланелката му от мача. Макар че много от съотборниците ми му я поискаха, той я запази специално за мен. Голям жест от негова страна.

– Това са мигове, които със сигурност не се забравят. Но ти имаш и други такива – с червената фланелка игра на „Кемал Ататюрк“ срещу Галатасарай и на „Иууд Парк“ срещу Блекбърн…
– Да, това са уникални емоции, които няма как да забравя. Често си спомням за тези мачове. Разказвам и на по-младите, за да се мотивират и за да видят, че в даден момент, с много труд и постоянство, късметът може да им се усмихне и да им предостави възможност да се докоснат до големия футбол. Малко им е трудно да осъзнаят какви футболисти имаше тогава в редиците на Галатасарай и Блекбърн, тъй като повече са били много малки тогава и не ги познават. Сещам се, че играх срещу Хакан Шукур, Хасан Шаш, Деймиън Дъф, Тугай Керимуглу и още куп други звезди. Атмосферата на стадионите пък е трудна за описване. В Турция не се чувахме един друг долу на терена. Аз имах късмет тогава, тъй като бях много млад и ми беше трудно да се утвърдя като титуляр в редиците на ЦСКА. Но Жоао Карлуш на два пъти натрупа жълти картони и бе наказан за следващите мачове. Случи се така, че аз излязох като титуляр при въпросните гостувания. Тогава обаче имаше много качествени чужденци на моята позиция на „Армията“ – освен Жоао Карлуш в състава бе и Ибрахима Гай. Щастлив съм също така, че имах възможността да играя не само във Вечното дерби, но и в други два класически сблъсъка по родните терени – Локомотив (София) – Славия и Спартак (Варна) – Черно море.

– Постоянно се дискутира темата за младите футболисти и нуждата им от мачове в мъжкия футбол. Какво мислиш по тази тема?
– Мисля, че нивото в момента е по-ниско, но пак не се дава достатъчно шанс на младите момчета. А те имат нужда от мъжки футбол, ако искат да се развиват. Разликата с юношеския е огромна. Когато държиш дадено момче до 19-20-годишна възраст при юношите, то няма как да се развие физически и да бъде на едно ниво с останалите футболисти, когато се качи при мъжете. Тази огромна дупка видях и в контролата, която играхме със старшата възраст на Левски тази зима. Трябва да се работи много повече с младите момчета, да им се гласува повече доверие и шанс за изява. През 2001 година ЦСКА ме преотстъпи на Спартак (Варна). Треньор на отбора бе Стефан Грозданов, а в отбора имаше опитни и доказани играчи като Валентин Станчев и Николай Станчев. За един сезон в „А“ група записах 24 мача и не мога да опиша какво развитие имаше за мен. Натрупах безценен опит, самочувствие и увереност. Сега виждате какви трудности изпитват младите. Но нещата оттогава се промениха много. Виждате, че вече нашите футболисти не са искани на Запад. Преди време беше обидно да ти говорят за трансфер във втора дивизия на Турция или Казахстан, а сега какво стана?

– И за финал, тъй като засегнахме темата с младите футболисти. Във Витоша се обръща изключително внимание на школата, а напоследък ръководството организира много и най-различни инициативи, в някои от които дейно участие взе и ти. Какво мислиш за тези събития, които се организират?
– Напълно одобрявам. Хубаво е, защото така се сплотява колективът, от една страна, а от друга се скъсява дистанцията между всички възрасти. Ние, по-големите и по-опитните, можем да бъдем от изключителна полза за по-младите с опита, който сме натрупали. Освен това, ако искаме школата да се развива и привлича повече деца, няма как да не им обръщаме по-специално внимание.

източник: http://fcvitosha.bg/