Бранеков започна треньорска кариера
Александър Бранеков започна треньорска кариера. 32-годишният Бранеков дебютира на новото поприще на турнира Флагман къп 2019 в Созопол, където воденият от него тим на ДФК "Лъвчета" деца, родени 2008 година. завърши на шесто място. Сърцатият защитник прекрати състезателната си кариера след серия от тежки контузии. За последно опита да се завърне на терена в началото на тази година, когато започна подготовка с Добруджа, но травма в коляното му попречи да играе за тима от Добрич. Припомняме, че след загубения бараж с Витоша, на Браннеков бе предложено да започне работа в школата на Локомотив.
- Сашо, с какво те привлече клубът на Лъвчетата и бързо ли се съгласи да започнеш работа?
- Най-напред искам да кажа, че аз сам се свързах с президента на клуба Венцислав Гаврилов. Затова не бе нужно да ме убеждава, радвам се че той повярва в мен и ми подаде ръка. Многото контузии (б.р. претърпял е 4 операции на коляното) ме накараха да се откажа от футбола преди 1 година и дълго мислих с какво искам да се занимавам. Когато реших, че искам да работя с деца, избрах Лъвчетата. Убеден съм, че при качествена работа този отбор го чака добро бъдеще.
- Какви са първите ти впечатления от отбора?
- В тази възраст децата хем са малки, хем не са. На 10-11 г. се изграждат навици, които са за цял живот. Първото ми впечатление беше липсата на дисциплина в отбора. И още от първия ден започнах да работя в тази насока. Веднага след това забелязах, че има много талантливи деца. Трябва много работа и за подобряване на организацията на играта.
- Колко време ще ти е нужно за тези промени?
- Мисля, че до 2-3 месеца децата ще свикнат с моите изисквания, защото те по-лесно усвояват препоръки и упражнения, отколкото възрастните. Казал съм им, че винаги съм насреща - ако имат проблеми извън футбола, ако искат да споделят нещо. Треньорът е важна част от изграждането им като футболисти и хора.
- Как видя представянето на отбора на турнира в Созопол?
- Доволен съм и от начина, по който играхме, и от желанието. Смятам, че това е пътят за развитие – с много дисциплина и желание. Още на първата тренировка им казах, че трябва те да искат да станат футболисти, а не родителите.
- Можеш ли да направиш сравнение с футбола от детските ти години?
- Преди тренираха по-малко деца, но имаше повече таланти. Освен това треньорите по мое време бяха доста добре подготвени и всички бяха бивши футболисти. А сега колко от треньорите в детско-юношеския футбол са играли на професионално ниво? Имам приятели, които обичат да гледат футбол, после решават да запишат треньорска школа и не след дълго стават треньори. Като нямаш опита от терена, няма как да го предадеш на децата.
- Кой е твоят принцип във футбола?
- Първо да се научиш да се защитаваш и след това да атакуваш – придържам се към този принцип. Защото защитите печелят всички турнири и нямам предвид само вратаря и бранителите пред него. За мен най-важни са действията на отбора, когато не владее топката. Това е основното, върху което работя с децата, защото така се изграждат навици.
- Какво би казал на децата, които имат желание да се присъединят към школата на Лъвчетата?
- Ще намерят добра организация и дисциплина. Както и добри условия за подготовка, които не се различават от тези във водещите отбори. И в ЦСКА, и в Левски децата тренират на изкуствени терени. При мен тренировките са подобни на тези в професионалния футбол, естествено съобразени с възрастта като времетраене и метражи.
- Какви цели си поставяш с този отбор на Лъвчетата?
- По-предно класиране в края на предстоящия сезон би ме удовлетворило. Нужна е много работа и търпение, за да се вдигне нивото на отбора. Искам и децата да израснат като единици. Няма как всички да стигнат до професионалния футбол, но трима-четирима би било супер постижение.