Иван Василев е собственик на „Локомотив“ (София) от 2015 година насам. Бизнесменът пое клуба в момент, когато „железничарите“ бяха извадени първо от „А“ група заради дългове, а след това и от „В“ след краткосрочното управление на Петър Касев и Кирил Йосков. С Василев „червено-черните“ изминаха пътя от „А“ окръжна група до професионалния футбол, а през пролетта на 2018 година тимът дори бе на секунда от завръщане в Първа лига, но болезнено загубиха баража с „Витоша“ (Бистрица). Столичният тим водеше в продълженията с 2:1, но допусна изравняване, а след това загуби с дузпи. Понастоящем „железничарите“ са 11-ти във Втора лига.
цялото интервю вижте във в. Труд кликвайли тук
– Г-н Василев, 2019 година започна с много промени за „Локомотив“ (София) – треньорска рокада, привличане на 6-7 нови футболисти. От какво бяха породени те?
– „Локомотив“ не може да бъде на 11 място. Липсата на резултати ни принуди да прибегнем до тези промени. Аз не бих казал, че има треньорска смяна по простата причина, че Ангел Колев дойде, за да помогне на отбора през лятото. Тогава се очакваше смяна на собствеността. Самият аз бях насрочил пресконференция, на която да обявя, че се отказвам след онзи злополучен бараж с „Витоша“. Тогава много неща се бяха натрули. Освен въпросния мач имаше и опити на някои наши фенове да събличат футболисти по-рано през сезона. Това не отговаря на моите представи за футбола. Относно отбора, той не беше готов за новия сезон, защото имахме пет играчи, дошли под наем, които през лятото си тръгнаха. На други пък им изтичаше договора. Реално освободихме само Иво Иванов и Александър Бранеков. Така останахме с 5-6 футболисти, около които да градим гръбнака на новия отбор. Загубихме и много точки от съдийски грешки, но това не е оправдание. През този сезон трябва да градим нов отбор. Правим го на всеки 6 месеца, което не е нормално, не е и правилно.
– На първата тренировка за новата година призовахте най-общо казано феновете за обединение. Защо се стига дотам в клуб като „Локомотив“ да има толкова вътрешно напрежение в момент, когато всички трябва да се обединени?
– Ако ме боли нещо, то е точно това. Върнах се в „Локомотив“, за да създадем детско-юношеската школа, а не да правим първи отбор. Това че съм амбициозен човек и за три години стигнахме от „А“ окръжна до професионалния футбол и бяхме на една крачка, една секунда, от елита, е отделен въпрос. Не знам защо стана това разединение. То се случи още след онзи мач със „Струмска слава“ (0:1). Тогава влязох и в болница, след като привържениците събличаха футболисти, имаше и грозни гледки. Разбирам, че искат отборът да побеждава, аз самият най-много го искам, но това не е нашата публика. Аз заради тях се върнах в клуба. Накърниха ме и думите, че нямаме стадион. Ако тези хора са забравили, могат да дойдат да им покажа – ние нямаме собственост, нямаме помощ от никъде. Аз основно издържам отбора, помага и Веско Стоянов, който е непрекъснато до клуба. Бойчо Величков също си върши много добре работата. И това, което направихме и създадохме за това време, то ще остане и след нас, а клубът няма нито стотинка задължения. Преди нас „Локомотив“ нямаше нито тренировъчна база, нито помощни игрища. Само оградата на стадиона струва колкото една къща. Съблекалните също бяха разрушени. Освен това ме обвиняват ме, че сме направили игрища по програми и сме окрали парите. По коя програма да участваме, като ние сме акционерно дружество и нямаме право?
– 25-ти май ли е най-тъжният ви ден като президент на „Локомотив“?
– Най-тежкият ми ден несъмнено. За извинение, нямах кръв на следващия ден. Бях разочарован не толкова от мача, колкото от поведението на някои други отбори, които преди това излизаха с юноши. Това не е феърплей. Аз докато съм в „Локомотив“ тото няма да играя и няма да лягам на никой. Излизаме и играем честно. Неслучайно се скарах с приятели и с хора, с които имах бизнес.
– През миналия век „Локомотив“ имаше славата на клуб с традиции в школата. Към днешна дата какво е състоянието но ДЮШ и има ли обещаващи таланти, които през следващите години да бъдат част не само от първия тим, но защо не и от националния отбор?
– Започнахме с школа от 80-90 деца. Много от юношите се бяха разбягали. Сега имаме 320 деца, с които работят 13 треньори. В интерес на истината взимаме в първия отбор момчета от набор 2003. Валентин Николов е на 15 години и записа 3-4 мача във Втора лига. Красимир Милошев на 16 направи дебют в професионалния футбол. Убеден съм, че ще продължим да изваждаме деца за мъжкия футбол. Сега две, след година още едно, две. Няма как да станат бързо нещата. Ние имаме всички възрасти до 2012 или 2013 година набор. Дай Боже от тях да излезе новият Начко (Михайлов), новият Бойчо (Величков), новият Котков. И аз мисля, че ще излезе. Просто трябва търпение и организация, а организация се прави с много средства. А на мен бизнесът не ми е голям. Толкова са ми възможностите, не мога да надскоча себе си.
– Как гледате на социалните мрежи, които навлязоха така осезаемо и в света на футбола?
– Мислим за клубна телевизия. Маркетингът определено ни куца, търся човек, който да поеме тази длъжност, защото в действителност тогава ще имаме по-добра комуникация с медии. Да се знае абсолютно всичко. За съжаление трябва да се съобразяваме с това, което разполагаме. Не искам да забивам клуба, най-лесно е да тегля заеми. Предпочитам „Локомотив“ да е чист и да градим тухла по тухла, тогава една къща е здрава.
– В края на 2017 година подписахте договор за сътрудничество с „Милан“. Активен ли е този контракт и сега, след като ръководството на клуба се смени?
– Една година продължиха взаимоотношенията ни. Договорът бе прекратен, след като дойде новото ръководство на „Милан“. В действителност идваха треньори от Италия, които по една седмица да тренират юношите. Новото ръководство на клуба обаче промени изискванията за подобни сътрудничества, а нямаше откъде да ги осигуря тези средства.
– Търсили ли сте помощ от държавата за стадион „Локомотив“? На другите клубове като че ли им помогнаха, „Локомотив“ защо не е от тях?
– И аз това питам. Къде е министерството на спорта и министерството на транспорта? Този отбор се казва „Локомотив“. Този тим е бил към министерството на транспорта откакто се помня. Две топки не са дали на децата. Всички други отбори са общински и получават помощ от кметовете. Ние нямаме собственост, всичко това, което сме го направили, е на държавата. Вместо тя да помогне на нас, ние влагаме лични средства за нещо, което не е наше. Нито дружеството, което управлява Даме Стойков, нито футболният клуб разполага със собственост. Затова казвам, че правим социална политика. В интерес на истината на „Левски“ се помага, на ЦСКА се помага, „Локомотив“, „Славия“ къде са?
– С предишния собственик Николай Гигов поддържате ли контакт?
– Чуваме се. Интересува се как е отборът, каза ми, че не е нормално отборът да страда от тези съдийски грешки. Боли го. Все пак това са близо 20 години, през това време той си даде част от сърцето, а и много средства. Такива хора като него вече няма… или са много малко. Тези хора са достойни за уважение, не говоря за себе си, а принципно. Защото спортът в чужбина е бизнес, а у нас много трудно може да бъде такъв.
– Тази година клубът чества 90-годишен юбилей. Какво планирате?
– Планираме заедно с дружеството да направим в средата на май месец един запомнящ се празник. Тогава ще видите и с колко деца разполагаме, не говоря само за футбол. Имаме волейбол, баскетбол, гимнастика, джудо, борба, бокс, много са, може да пропусна някой. Събитието ще е на стадион „Локомотив“, все още уточняваме датата, както и програмата.
– За финал няма как да не ви попитам за надписите, които се появиха в Хирошима, а след това и в Египет. Как гледате на тях?
– Лично отидох при посланика на Япония, за да му поднеса извинения. След това ме каниха на техен празник, но за съжаление не успях да отида, защото бях в чужбина. Специално за Япония малко повече се даде гласност. Беше представено по друг начин, но не ги оправдавам момчетата, извършили деянието. А специално за пирамидата за мен не се знае кое „Локо“. ...
Прочетете още...