1.Благодаря, че приехте покана ни, г-н Дебърски. Как се чувствате на 83 г.?
Както всеки човек на тази възраст. Изминал съм дълъг път. Щастлив съм, че все още се чувствам горе-долу добре и благодаря на Господ, че съм жив, на тези години много хора вече ги няма.

2. Разкажете ни как минава един ден на бате Спиро?
Тъй като аз съм бивш спортист, първата ми работа сутринта е да направя гимнастика. До ден днешен режимът ми включва ежедневно 30-40 минути упражнения. Също така, внучката ми има кученце и често се разхождаме тримата заедно. Всъщност, ако трябва да съм точен, кученцето ни разхожда…. То е и нашият бодигард (смее се).
От друга страна, все още имам и доста приятели запалянковци, с които продължаваме да говорим за футбол и за други спортове. С тях се събираме горе-долу два пъти седмично. Движението е здраве, затова гледам колкото се може повече да се движа през деня. Вечер, гледам новини, спортни предавания, филми.

3. Разкажете ни за тандема с Никола Котков. Носят се легенди… Били сте най-добрите в Европа. Споделете ни и някоя интересна случка, която малко хора знаят.
Никола Котков е безупречен характер и безупречен човек. Заедно с Начко за мен те бяха едни от най-добрите европейски футболисти по онова време. В който и отбор да бяха отишли, те щяха да намерят място.
Във футбола един тандем се постига с много, много труд. Ключово е характерите да съвпадат и хората да имат уважение един към друг. Важно е да можеш, така да се каже, да помиришеш къде се намира партньорът. Ние бяхме като братя с Котков. С неговата бързина често ми беше трудно да го видя на терена, аз просто знаех къде е той. Разбирахме с един поглед.
Дойдох в Локомотив през 1956 г., тогава имаше много таланти. Гледах ги с каква техника и движения играят и си мислех, че никога няма да мога да ги изместя. Имаше обаче огромна разликата между треньорите, при които бях играл в Окръжна група в провинцията и треньорите, с които се срещнах в Локомотив!

4. Лев Яшин е казал: “Има пари - има футбол, няма пари няма футбол”. За тези пари се говори много. Така ли e било и по Ваше време?
Лев Яшин е прав. За техния стандарт това е било така. Знаеше се как се купуват най-добрите играчи в една държава. Парите са най-важният фактор, когато трябва да се спонсорира един отбор. Ако бизнеса не помага, няма как да има спорт, няма как България да има име като футболна държава. Без финансиране всичките клюбове ще изнемогват… Парите и сега и преди са играели и ще продържават да играят важна роля, все пак именно парите създават условия за развитие на поколения във футбола… Тактическата постройката е много важна, тъй като отборите в днешно време се уравновесяват. Колко голяма е една страна, вече няма такова значение. Всички виждаме как Исландия с 330 000 души население отиде на Четвърт Финал. Ние също сме малка държава, но имаме страхотни победи.

5. Каква е разликата между сегашния футбол и футбола, който Вие играехте?
Истината е, че според мен нашият футбол, онзи по мое време, беше по-приятен за гледане, отколкото е сегашният. Футболът не е само да печелиш. Футболът е да доставяш удоволствие на хората. Футболът е истински, когато един човек заведе семейството си на стадиона и каже: “Гледай какво нещо! Красота!” А сега, когато отидем, какво правим? Само псуваме. Някак си губи се удоволствието, губи се красотата на футбола…
Но кой знае каква е разлика от преди, може би все пак няма. А и само, ако отборите са равностойни, може да повлияе някоя тактическа постройка. Някои говорят за бързината и разиграването на топката, за бързината на контра атаките…

6. Не сте имали сериозни контузии, а като футболист сте били много бърз. Как успяхте да се запазите?
Като малък играех на открити пространства, буквално на ниви, запустели или със зеленчуци… Когато тичах, кракът ми заедно с глезена, във всеки един момент можеше да пропадне, да затъне в пръста. Това е все едно да отидеш да тренираш на плажа. Заякват ти всичките мускули! (смее се)
Отделно често след тренировки изкачвах бегом едни баири в Благоевград, чак ми се завиваше свят. Да се изкачиш на такава високича изисква заякване на мускулатурата, а бързината придобих като атлет, тъй като навремето тренирах и това.
Такива разтежения, каквито сега имат футболистите, никога не съм имал. За цялата ми активна кариера само веднъж, получих тежка контузия, след като вратарят на Русе от Дунав ми се хвърли в краката и така се оказах с пукната кост. Мина ми за една седмица. Извън това изключение никога не съм отсъствал от тренировки.

7. Разкажете ни за периода в Кипър...
В Кипър отидох още, когато не се разрешаваше да се пътува свободно. Преди мен там беше Чакмаков. Той беше първият за онова време, който отиде да тренира в чужбина. След него отидох аз. Фактически ни изпратиха не да взимаме кой знае какви заплати, а по решение на партията, която целеше да помага на конкретни отбори. Тогава условията в Кипър бяха безобразни. Заминах през 1977 г. и се върнах 2004 г., 25 години от живота ми преминаха в Кипър, където работех с няколко отбора. Мога откровено да кажа, че ние създадохме техния футбол. Бяхме денонощно на терена. Работният ни ден беше от 9:00 до 21:00 ч.

8. Имаше ли уговорени мачове, когато играехте Вие?
Може и да е имало такива, но не и финансово уредени, не и с черното тото. Аз поне нито съм получавал пари, нито съм чувал за подобно нещо навремето.

9. Ходите ли да гледате мачове на любимия Локомотив и каква е Вашата оценка за сегашното състояние на отбора?
Гледам мачовете, буквално при всяка възможност. Докато съм жив, ще съм локомотивец. Локомотив е любимият ми отбор. Толкова пъти сме били шампиони на първенствата.

11. Какъв съвет бихте дали на ръковоството и футболистите на Локомотив?
Добре се познавам с Иван Василев и с Бойчо Величков. Редовно се срещаме на мачовете. Нашият голям район “Надежда” има толкова много хора. Срамота е децата им да ходят по 15 км. на другите игрища... За успеха на Локомотив, както привържениците, така и Общината трябва да са по-активни. Не бива всичко да се оставя на един човек. На Иван Василев му е изключително трудно. Това не е като веднъж да отидеш и да дадеш 1000 лева. Това изисква ежедневни инвестиции и работа. Има толкова много предприятия в района ни. По мое време имаше хора на вратата, които са събирали пари в една шапка… Това беше ценна финансова помощ за футбола. Навремето и Спортният тотализатор помагаше с 500-600 хиляди лева на клубовете. Сега обаче е различно. Затова, ако самите привърженици искат децата им да имат къде да тренират, биха могли да помагат на клуба.

12. Какво бихте казали на младите футболисти от школата на Локомотив София 1929?
Ако не се спортува и нямаме добър футбол, ние сме загинала държава.
Искам да пожелая на младите футболисти на Локомотив да имат амбиция. Дарбата не е достатъчна. Трябва да са трудолюбиви, амбициозни, да имат цел. Да посещават редовно тренировките. Да пробват новите неща във футбола, да са смели. Всеки навремето се изумяваше от моята бързина. Някога аз не знаех какво е дрибъл, но видях как го прави един французин и просто станах добър в това... Без трудолюбие нищо няма да стане. Животът е такъв. Без тези качества един човек ще остане един обикновен работник. В Локомотив винаги идвах пръв и си тръгвах последен. Трудолюбието създава всичко - държанието, поведението на терена и навън. Нескромен човек нищо няма да постигне. Трябва хората да говорят за теб, не ти за себе си на хората. Както сега говорят за Котков, Начко, Гунди, Стоичков, Бербатов.

източник: https://www.facebook.com/FCLokomotivSofia1929/posts/1091328134285870

Кирил Метков е една от Легендите на Локомотив със своите 216 мача и 43 гола с червено-черната фланелка.

Понастоящем е треньор в школата на любимия отбор.

- Какво е за Вас Локомотив?
Локомотив за мен е религия. За да съм толкова години с клуба, няма какво друго да е.

Българският футболист Георги Иванов Пеев започва кариерата си в софийския Локомотив. Острието на Локо (София) прави официалния си дебют за отбора в мач срещу Литекс през 1998 г. Когато Пеев е на 21 години, той е открит от мениджърът на Динамо Киев — Валери Лобановски, и подписва договор на стойност 2,5 милиона евро. Той е играл и за ФК Днипро (Днепропетровск). През 2007 г. именитият полузащитник се мести в Русия, за да подпише с ФК Амкар (Перм), където се състезава за отбора близо десетилетие. През 2008 г. той е избран за любимец на публиката на руското първенство и е награден с рядък револвер от 1936 г., използван от Червената армия.

Десният полузащитник, известен със своята бързина, е част от българския отбор за Евро 2004. В периода 1999 – 2007 г., Георги Пеев участва в повече от 40 мача за националния отбор на България.

 - Къде те намираме?
 - Намирате ме на българското Черноморие, където съм със семейството ми (усмихва се).

 - Каква е формулата толкова много години да играеш на толкова високо ниво?
Мисля, че основното е силният характер. Според мен хранителният режим и излизанията до късно не са чак такъв фактор. Най-важното е да се влагаш на 100% в тренировките.

  - Наскоро приключи футболната си кариера. Какви са плановете ти занапред?
Приключих с кариерата си като футболист, но не и с футбола. Новата ми дейност стартира буквално миналата седмица като футболен мениджър при Мирчо Димитров, с когото като футболист съм имал честта да работя дълги години.

  - Кой те запали по футбола?
  - Баща ми ме доведе в Локомотив, когато бях на осем години. Започнах да тренирам и много ми хареса. На 12-годишна възраст прекъснах за една година, защото едновременно... пеех в хор! (смее се)
След това спрях с пеенето, защото осъзнах, че футболът е моята страст.

 - Първият ти треньор?
 - Първият ми треньор е Иван Коцев, именно при него развих техниката си. Помня и колко спокоен и щастлив се чувствах, благодарение на професионализма му. Мисля, че това е най-важното в детска възраст за един млад футболист. Много съм му благодарен!

 - Мачът на Локомотив, който никога няма да забравиш?
 - Помня много мачове, но като най-специален за мен ще остане мачът с Литекс. Беше домакински мач за годишнината на клуба ни. Победихме с 2:1 като в последната 90-та минута вкарах решаващия гол. Топката мина между краката на вратаря на Литекс и помня, че бяхме много щастливи.

 - Какво е Локомотив за теб?
 - Локомотив е отборът на сърцето ми. Това е отборът, който ми даде пътя в живота.

  - Какво ти е мнението за влизането на Локомотив София 1929 в “Б” група?
  - Чудесно е, че така се получи. Една година бе необходима за влизането на отбора в “Б” група. Мястото на Локомотив София 1929 е в “А” група и то сред първите 4-5 отбора, но всички знаем какви са обстоятелствата в момента. Това се дължи главно на финансовата страна на нещата, в която сме се намирали до скоро като отбор. Радвам се, че Иван Василев пое Локомотив. Сега се случват сериозни събития за историята на отбора. Вярвам, че ще влезем в “A” група, но засега и “Б” е добре.

  - Следващото световно първенство е в Русия. Отлично познаваш обстановката. Какво мислиш за Националния отбор? Имат ли шанс да се класират?
 - Надеждата умира последна (смее се).
Не е лесна ситуацията, в която се намираме на национално ниво. Нивото на българското първенство е паднало, което не помага, а пречи на Националния отбор. Вярвам, че имаме някои добри футболисти в представителния ни тим, които могат да поемат отговорността, но при всички положения няма да е лесно. А и да не забравяме, че самочувствието идва с победите и освен победата срещу Португалия, напоследък нямаме други такива.

- Какво би пожелал на феновете на Локомотив София 1929?
- Ще им пожелая много победи и радост. И да бъдат търпеливи. Ясно е, че обновеният отбор тепърва се формира. Млади са още момчетата и неопитни. На всички ни се иска моментално влизане в „А“ група, но няма как да избегнем периода на адаптация. Победите може би няма да дойдат веднага, но с търпение и работа ще постигнем успеха, който клубът заслужава.

източник:  http://www.fclokomotiv1929.com/

Георги Пеев стартира кариера на футболен агент, информират медиите в Русия. Tой и един от най-силните родни мениджъри – Мирчо Димитров, са взели решение Георги да прекрати активната си кариера и да се захване с мениджърство.

Той ще работи за компанията „Феникс“, която е именно на Димитров. Двамата ще бъдат съдружници, като Пеев ще допринася с многото си връзки с настоящи и бивши футболисти от Русия и бившия СССР. Той се е колебаел дали да не стане треньор, но в крайна сметка е предпочел да бъде мениджър.

Пеев е роден на 11 март 1979 г. в София. Играл е за Локо (Сф), Динамо Киев, Днепър и Амкар (Перм). Има 54 мача за България, като е част от състава за Евро 2004 – последния голям форум, на който се класираха „трикольорите“. Ставал е три пъти шампион на Украйна, има две купи на страната и една Суперкупа.

VIP ложата на стадион "Локомотив" скоро ще бъде достъпна за ползване от всички, които искат да гледат футболните срещи от специалния фен сектор на стадиона. Ложата е изцяло реновирана и предлага всички необходими удобства за истински специално футболно изживяване.

Съвсем скоро ще бъдат пуснати в продажба и новите VIP карти за сезон 2017.Очаквайте информация за цени и условия, които предоставят VIP абонаментите.

ФК Локомотив вече има официална страница във фейсбук. Тя съществува от началото на седмицата и вече е с над 500 харесвания! Можете да я хареате и вие на адрес http://facebook.com/FCLokomotivSofia1929 ;)