Ради Здравков: Избягах от Локомотив заради неспазено обещание за пари за глоба
Предлагаме на вашето внимание част от интервю на Радослав Здравков за отношението му спрямо Локомотив.
Радослав Здравков е роден на 30 юли 1956 г. Играл е в „Локомотив” (Сф), ЦСКА, португалските „Шавеш”, „Спортинг” (Брага), „Пасош де Ферейра”, „Фелгейрош”, „Янтра” (Габрово), ЛЕКС (Ловеч). Има 307 мача и 81 гола в „А” група, от които 165 мача и 48 гола за ЦСКА. Има 75 мача и 10 гола за "А" националния отбор, 1 мач за "Б" националния отбор, 18 мача с 5 гола за младежкия и 17 мача с 4 гола за юношески национален отбор. Европейски шампион за юноши през 1974 г. Участва на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Четирикратен шампион на България (1978 - с Локомотив, 1981, 1982, 1983 - с ЦСКА). Носител на Купата на страната (1981, 1983 и 1985) и на Купата на Съветската армия (1985 и 1986 г.). Полуфиналист за КЕШ през 1982 г. Футболист № 1 на България за 1982 г. Бил е треньор на ЛЕКС, „Локомотив” (Сф, „Литекс” (Ловеч), „Славия”, „Локомотив” (Пд), „Спартак” (Варна), „Черно море”, както и помощник-треньор на националния отбор, „Литекс” и ЦСКА. За последно беше асистент на Едуард Ераносян в „Лудогорец” (Разград). Здравков даде интервю за вестник "ШОУ".
-Все още ли ви боли от начина, по който бяхте освободени с Любослав Пенев от националния отбор?
-Е, никога не е приятно, когато става по този начин. Аз два пъти съм уволняван в кариерата си. Първият път го направи Николай Гигов, и то въпреки, че бях му донесъл Купа на България и сребърни медали от първенството. Тогава две седмици преди старта на шампионата Гигов ме махна от поста. Вторият път беше от националния тим. Заболя ме, да си призная честно. Не го направиха по цивилизован начин. Ще ви кажа нещо, което за първи изнасям пред медиите. Няколко месеца преди да ни уволнят поднових договора си с БФС. Имаше един момент, в който можеше да отида и да го разтрогна. Получих едно изключително изкушаващо предложение от Африка. Не уведомих даже Любо за това. Останах лоялен към националния отбор. Точна затова казвам, че от БФС не постъпиха коректно. Липсваше човешко отношение в начина, по който ни смениха. Пратиха някакъв човек с едни листа да ги подписваме...
-Искам да ви върна към самото начало на вашата кариера. Спомняте ли си първата титла с отбора на 63-о училеще в Требич?
-Е, разбира се. Станахме шампиони за пионери. Изключително много съм задължен на бате Жоро Петков – първия ми треньор. С цялостното влияние, което оказа в моето развитие. Макар че по онова време не се задържах дълго на едно място.
Баща ми Методи
-Е, никога не е приятно, когато става по този начин. Аз два пъти съм уволняван в кариерата си. Първият път го направи Николай Гигов, и то въпреки, че бях му донесъл Купа на България и сребърни медали от първенството. Тогава две седмици преди старта на шампионата Гигов ме махна от поста. Вторият път беше от националния тим. Заболя ме, да си призная честно. Не го направиха по цивилизован начин. Ще ви кажа нещо, което за първи изнасям пред медиите. Няколко месеца преди да ни уволнят поднових договора си с БФС. Имаше един момент, в който можеше да отида и да го разтрогна. Получих едно изключително изкушаващо предложение от Африка. Не уведомих даже Любо за това. Останах лоялен към националния отбор. Точна затова казвам, че от БФС не постъпиха коректно. Липсваше човешко отношение в начина, по който ни смениха. Пратиха някакъв човек с едни листа да ги подписваме...
-Искам да ви върна към самото начало на вашата кариера. Спомняте ли си първата титла с отбора на 63-о училеще в Требич?
-Е, разбира се. Станахме шампиони за пионери. Изключително много съм задължен на бате Жоро Петков – първия ми треньор. С цялостното влияние, което оказа в моето развитие. Макар че по онова време не се задържах дълго на едно място.
Баща ми Методи
беше офицер от
Строителни войски
По разпределение го изпратиха в Благоевград. За съжаление той се разболя тежко и трябваше да се приберем в София. Иначе той е бивш футболист. Стигнал е до дублиращия отбор на “Славия” навремето. Бате Жоро беше първият човек, който ме забеляза. Това стана със съдействието на небезизвестния Борислав Хаджиев – Шмайзера, който беше войник при баща ми. Петков ми даде тласъка, необходимите насоки. След престоя във “Вихър” (Требич) започнах да тренирам организирано в “Локомотив” (Сф).
-Винаги ли сте играли като халф?
-Като дете – да. По-късно откриха в мен универсални качества и ме преквалифицираха като ляво крило. Като ученик в техникума изненадващо за мен пристигна повиквателна за мъжкия тим. Не си спомням срещу кой отбор дебютирах в “А” група, но беше през сезон 1973/1974.
-През същата 1974 г. сте основна фигура в епохалния триумф на юношеските национали, които стават европейски шампиони в Швеция под ръководството на Цветан Илчев и Григор Петков...
-Да, това е един от първите върхове в моята кариера. На финала бихме Югославия с 1:0 след гол на Красимир Маналов – Малкия орел. Самите резултати – 2:1, 3:2, 1:0, показват, че силите са били изравнени. Може би сме показали необходимата класа, за да триумфираме. Независимо, че имахме много талантливо поколени, а повечето от нас направиха и прилични кариери в професионалния футбол. Заслугата на нашите треньори е огромна. За съжаление това така си и остана като последен голям успех на наши подрастващи футболисти. Това е скъп спомен за мен.
-Как стигнахте до титлата през 1978 г.? “Локо” наруши хегемонията на грандовете “Левски” и ЦСКА...
-Бяхме изключително балансиран отбор за онова време. Имахме изградена стратегия, която ни помагаше. Всички се влагахме еднакво на терена, трудно позволявахме на противника да ни тормози. Абе, с една дума – стабилна защита, добър вратар в лицето на Румен Горанов, гъвкава средна линия и добра контраатака. С наличието на един гений като Начко Михайлов тези контри ставаха убийствени. Да не забравяме и ролята на старши треньора. Васил Методиев е голям, ама много голям! Неговата заслуга е, че направи колектив. Нашата скамейка беше много къса. Разчиташе се едва на 19 футболисти. Игаехме обаче не повече от 13-14. Това, че е успял да ни съхрани през цялото време, говори за неговите способности.
-Кой е най-кошмарният период в кариерата ви?
-Те са няколко. Първият е, когато ми счупиха крака на мач в Дупница. Любен Колев го направи. Куриозното беше, че той беше много добър мой приятел. Играехме много често заедно в младежкия национален отбор. След това той игра и в „Левски” малко. Честно казано, не му се сърдя за това нещо, въпреки че влизането му беше по-твърдо от нормалното. Любен беше по-сърцат футболист, обичаше сериозните единоборства. Като се вземе предвид нивото на тогавашната ни медицина, аз се възстанових доста бързо. Изкарах 45 дни в гипс и на 90-ия ден влязох в игра. Вторият период е раздялата с „Локомотив” (София), а след това и наказанието, което ми наложиха, след като подписах с ЦСКА.
-Не се разделяте по най-приятния начин с „Локомотив”...
-Да, така е. Ще ви кажа истината. Аз съм доста честолюбив, даже в някои моменти и прекалено. Тогава ръководството на клуба не прецени добре ситуацията и взе неадекватно решение. С това окончателно се убедих, че е дошъл моментът да избягам от „Локомотив”.
В продължение на
-Винаги ли сте играли като халф?
-Като дете – да. По-късно откриха в мен универсални качества и ме преквалифицираха като ляво крило. Като ученик в техникума изненадващо за мен пристигна повиквателна за мъжкия тим. Не си спомням срещу кой отбор дебютирах в “А” група, но беше през сезон 1973/1974.
-През същата 1974 г. сте основна фигура в епохалния триумф на юношеските национали, които стават европейски шампиони в Швеция под ръководството на Цветан Илчев и Григор Петков...
-Да, това е един от първите върхове в моята кариера. На финала бихме Югославия с 1:0 след гол на Красимир Маналов – Малкия орел. Самите резултати – 2:1, 3:2, 1:0, показват, че силите са били изравнени. Може би сме показали необходимата класа, за да триумфираме. Независимо, че имахме много талантливо поколени, а повечето от нас направиха и прилични кариери в професионалния футбол. Заслугата на нашите треньори е огромна. За съжаление това така си и остана като последен голям успех на наши подрастващи футболисти. Това е скъп спомен за мен.
-Как стигнахте до титлата през 1978 г.? “Локо” наруши хегемонията на грандовете “Левски” и ЦСКА...
-Бяхме изключително балансиран отбор за онова време. Имахме изградена стратегия, която ни помагаше. Всички се влагахме еднакво на терена, трудно позволявахме на противника да ни тормози. Абе, с една дума – стабилна защита, добър вратар в лицето на Румен Горанов, гъвкава средна линия и добра контраатака. С наличието на един гений като Начко Михайлов тези контри ставаха убийствени. Да не забравяме и ролята на старши треньора. Васил Методиев е голям, ама много голям! Неговата заслуга е, че направи колектив. Нашата скамейка беше много къса. Разчиташе се едва на 19 футболисти. Игаехме обаче не повече от 13-14. Това, че е успял да ни съхрани през цялото време, говори за неговите способности.
-Кой е най-кошмарният период в кариерата ви?
-Те са няколко. Първият е, когато ми счупиха крака на мач в Дупница. Любен Колев го направи. Куриозното беше, че той беше много добър мой приятел. Играехме много често заедно в младежкия национален отбор. След това той игра и в „Левски” малко. Честно казано, не му се сърдя за това нещо, въпреки че влизането му беше по-твърдо от нормалното. Любен беше по-сърцат футболист, обичаше сериозните единоборства. Като се вземе предвид нивото на тогавашната ни медицина, аз се възстанових доста бързо. Изкарах 45 дни в гипс и на 90-ия ден влязох в игра. Вторият период е раздялата с „Локомотив” (София), а след това и наказанието, което ми наложиха, след като подписах с ЦСКА.
-Не се разделяте по най-приятния начин с „Локомотив”...
-Да, така е. Ще ви кажа истината. Аз съм доста честолюбив, даже в някои моменти и прекалено. Тогава ръководството на клуба не прецени добре ситуацията и взе неадекватно решение. С това окончателно се убедих, че е дошъл моментът да избягам от „Локомотив”.
В продължение на
близо две години бях
заблуждаван и лъган,
те се отнесоха несериозно. Става въпрос за лични проблеми. Много лесно можеха да се вземат в ръце и да решат проблема ми с техникума, където учех. Заради „Локомотив” и заради футбола там учих само половин година. Училището винаги ми е пречело на футбола. Трябваше да се плати една сума, за която техникумът ме осъди. Моите началници не си изпълниха обещанието. След това си счупих крака. Някакво недоглеждане, забавяне на подновяването на застраховката, ми изигра лоша шега. Не получих и тази застраховка, въпреки че си бях дал здравето за родния клуб. Поставих им ултиматум, те не го изпълниха. Прецениха, че като скромен младеж аз ще се уплаша. Това наказание от тяхна страна беше, че ме лишиха от премия за третото място. Не ме пуснаха срещу „Академик” (Сф) през главата на старши треньора Васко Методиев. Да, колегите спечелиха медалите, но огорчението остана в мен. Реших, че за мен няма място повече в „Надежда” и подписах с ЦСКА.
-Освен от ЦСКА, имахте ли оферта от „Левски”?
-Не, никога не съм имал контакт със „сините”. Всички знаят моето негативно отношение към „Левски”. То датира още от финала за Купата на Съветската армия през 1977 г., когато ни излъгаха по най-гаден начин. Тогава бях много огорчен, както и останалите ми съотборници. Никога нямаше да отида на „Герена”. Бях се зарекъл.
- Подписвате с ЦСКА, но без разрешението на Локомотив (София). В резултат на това БФС ви наказва тежко, вадейки ви от футбола за определен период. Как ви се отрази санкцията?
-Е, това са ми най-тежките мигове в живота. Година и четири месеца...Бях национал, но... Доста се отчаях. Не виждахме с моето семейство някаква надежда, че нещата могат да се оправят. Минавало ми е през акъла да се откажа от футбола, но не бях подготвен да правя нищо друго, освен да играя футбол. За мой късмет нито за момент не бях забравен от ЦСКА. Заедно със Стойчо Младенов си изтърпяхме санкцията. Нямахме право да играем дори в контроли. Само тренирахме. Бях вече офицер от Българската армия, получавах си заплатата, въпреки че не играех. Вниманието на треньори и шефове на ЦСКА ми помогнаха кошмарът да премине по-леко.
-Дебютът за ЦСКА спомняте ли си го?
- Срещу полския „Шомберки” (Битом). На 22 октомври 1980 г. Бихме с 4:0. Аз влязох на почивката на мястото на Марио Вълков. Отбелязах последното попадение в 75-ата минута. Това беше моета завръщане във футбола. В следващия мач, този път за първенство, с мой гол победихме „Пирин” в Благоевград. Оттогава ми тръгна и не излязох от титулярния състав. Първият ми сезон на „Армията” беше успеше – в 21 мача вкарах 9 гола. Между другото, въпреки че никога не съм играл централен нападател, във всеки отбор съм бил сред водещите голмайстори.
-Имахте интересен начин на биене на дузпи – без засилка...
-Освен от ЦСКА, имахте ли оферта от „Левски”?
-Не, никога не съм имал контакт със „сините”. Всички знаят моето негативно отношение към „Левски”. То датира още от финала за Купата на Съветската армия през 1977 г., когато ни излъгаха по най-гаден начин. Тогава бях много огорчен, както и останалите ми съотборници. Никога нямаше да отида на „Герена”. Бях се зарекъл.
- Подписвате с ЦСКА, но без разрешението на Локомотив (София). В резултат на това БФС ви наказва тежко, вадейки ви от футбола за определен период. Как ви се отрази санкцията?
-Е, това са ми най-тежките мигове в живота. Година и четири месеца...Бях национал, но... Доста се отчаях. Не виждахме с моето семейство някаква надежда, че нещата могат да се оправят. Минавало ми е през акъла да се откажа от футбола, но не бях подготвен да правя нищо друго, освен да играя футбол. За мой късмет нито за момент не бях забравен от ЦСКА. Заедно със Стойчо Младенов си изтърпяхме санкцията. Нямахме право да играем дори в контроли. Само тренирахме. Бях вече офицер от Българската армия, получавах си заплатата, въпреки че не играех. Вниманието на треньори и шефове на ЦСКА ми помогнаха кошмарът да премине по-леко.
-Дебютът за ЦСКА спомняте ли си го?
- Срещу полския „Шомберки” (Битом). На 22 октомври 1980 г. Бихме с 4:0. Аз влязох на почивката на мястото на Марио Вълков. Отбелязах последното попадение в 75-ата минута. Това беше моета завръщане във футбола. В следващия мач, този път за първенство, с мой гол победихме „Пирин” в Благоевград. Оттогава ми тръгна и не излязох от титулярния състав. Първият ми сезон на „Армията” беше успеше – в 21 мача вкарах 9 гола. Между другото, въпреки че никога не съм играл централен нападател, във всеки отбор съм бил сред водещите голмайстори.
-Имахте интересен начин на биене на дузпи – без засилка...
-Не съм го копирал от никого. Просто на тренировки, без да искам, случайно, усвоих този маниер. Придвижването ми към топката беше максимално бавно. Изчаквах реакцията на вратаря и тогава стрелях.
-Имате ли пропусната важна дузпа?
-Имам, да. С националния отбор играехме в Германия на тежък и заледен терен. Тогава се провалих от „бялата точка”. Общо да съм изпуснал 3 или 4 дузпи. Имам реализирани над 30 сигурно. Бях щатен изпълнител в ЦСКА. Имало е случаи, когато от 20 поредни дузпи съм ги вкарвал всичките.
-Кой е най-скъпият ви спомен от евромачовете?
-Като важност ще дам предпочитания за полуфинала за КЕШ с „Байерн” на 7 април 1982 г., когато бихме с 4:3, а аз вкарах дузпа. Ако бяхме с по-голяма рутина и самочувствие,
можехме да станем
европейски шампиони
Не по-малко трудности и като важност преживяхме срещу „Реал Сосиедад” в Сан Себастиан – 0:0. Това се случи на 30 септември 1981 г. В първата среща спечелихме с 1:0, а Цецо Йончев вкара победния гол и се контузи тежко. Не по-малко скъпи са ми и сблъсъците с „Монако”.
-Как ще коментирате работата на Аспарух Никодимов и Димитър Пенев тогава? Какви са техните заслуги за чутовните успехи?
-Най-дълго съм работил с бат Паро. Успехите и визитката му говорят сами по себе си. Имаше добро настроение в отбора. Все пак и двамата с Пенчо (Димитър Пенев – б.р.) доскоро самите те бяха футболисти. Лесно намираха общ език с нас. Много съм им благодарен. На много неща ме научиха. Завинаги за мен те ще си останат просто бат Паро и бат Пенчо. Най-много ми помогнаха по време на онова жестоко наказание. Ако не бяха те, никой може би нямаше сега да си спомня, че съм играл някога футбол. Каквото и да направят, няма да си променя мнението за тях.
-Имате ли пропусната важна дузпа?
-Имам, да. С националния отбор играехме в Германия на тежък и заледен терен. Тогава се провалих от „бялата точка”. Общо да съм изпуснал 3 или 4 дузпи. Имам реализирани над 30 сигурно. Бях щатен изпълнител в ЦСКА. Имало е случаи, когато от 20 поредни дузпи съм ги вкарвал всичките.
-Кой е най-скъпият ви спомен от евромачовете?
-Като важност ще дам предпочитания за полуфинала за КЕШ с „Байерн” на 7 април 1982 г., когато бихме с 4:3, а аз вкарах дузпа. Ако бяхме с по-голяма рутина и самочувствие,
можехме да станем
европейски шампиони
Не по-малко трудности и като важност преживяхме срещу „Реал Сосиедад” в Сан Себастиан – 0:0. Това се случи на 30 септември 1981 г. В първата среща спечелихме с 1:0, а Цецо Йончев вкара победния гол и се контузи тежко. Не по-малко скъпи са ми и сблъсъците с „Монако”.
-Как ще коментирате работата на Аспарух Никодимов и Димитър Пенев тогава? Какви са техните заслуги за чутовните успехи?
-Най-дълго съм работил с бат Паро. Успехите и визитката му говорят сами по себе си. Имаше добро настроение в отбора. Все пак и двамата с Пенчо (Димитър Пенев – б.р.) доскоро самите те бяха футболисти. Лесно намираха общ език с нас. Много съм им благодарен. На много неща ме научиха. Завинаги за мен те ще си останат просто бат Паро и бат Пенчо. Най-много ми помогнаха по време на онова жестоко наказание. Ако не бяха те, никой може би нямаше сега да си спомня, че съм играл някога футбол. Каквото и да направят, няма да си променя мнението за тях.
.......
-Начело на „Локомотив” имахте успехи. Изведохте родния си тим до последния трофей засега в историята – Купата на България през 1995 г. На финала бихте „Ботев” (Пд) с 4:2. И до днес обаче се помни срамното 0:8 от „Левски” на 20.11.1994 г. Защо се стигна до погрома?
-Не мога да си го обясня. „Левски” бяха много силни тогава. В този период смазаха ЦСКА със 7:1, „Ботев” (Пд) с 6:1. На практика бяха непобедими на вътрешния фронт. Колкото до победния финал за Купата...Ако кажа, че не съм очаквал победата, значи да излъжа. Твърдо вярвах в собствените си качества, както и в тези на футболистите. Изградихме добър отбор, пълен с известни и доказани имена. Неслучайно докрая на сезона бяхме основен конкурент за титлата на „Левски”. Накрая не издържахме по ред причини.
-Не мога да си го обясня. „Левски” бяха много силни тогава. В този период смазаха ЦСКА със 7:1, „Ботев” (Пд) с 6:1. На практика бяха непобедими на вътрешния фронт. Колкото до победния финал за Купата...Ако кажа, че не съм очаквал победата, значи да излъжа. Твърдо вярвах в собствените си качества, както и в тези на футболистите. Изградихме добър отбор, пълен с известни и доказани имена. Неслучайно докрая на сезона бяхме основен конкурент за титлата на „Левски”. Накрая не издържахме по ред причини.
Милен Димитров
източник: http://www.blitz.bg/