Печат

Нивото на чужденците в Локо Сф падна до нула

вкл. .

Има нещо сбъркано в Надежда, отборът няма гръбнак, върху който да се надгражда

Стефан Грозданов
треньор по футбол

Не мога да кажа защо в последно време играта на Локомотив Сф не върви. Отстрани се вижда, че на терена нещата са много зле. Не знам какво се случва в отбора, но явно на тези футболисти (б.р. - визира чужденците) нивото им падна на нула. Честно казано, не виждам какво могат да подобрят в игрови аспект. Не вярвам само подготовката да е виновна. Всички са наясно, че само с мачове играчите трябваше да влязат в едно що-годе прилично състояние. До сега трябваше да има подобрение и във футболистите, които бяха привлечени в течение на сезона. Определено нещата не вървят добре. Това обаче не трябва да бъде главната причина за слабата игра на отбора. Минаха 3 месеца, вярно е, че има междинни кръгове и цикълът е сгъстен, но тези футболисти отдавна трябваше да са в оптимална форма. Но в края на краищата за тези футболисти се е знаело, че не са провели подготовка още преди да бъдат привлечени. Мога да кажа само, че на някои от чужденците спортно-техническите им качества са много спорни http://www.7sport.net/7sport/pics/700613b.jpg
Особено фрапантно е да взимаш чужденци за крайни бранители. Няма ли момчета – българи, които могат да играят на тези постове? Да вземеш нападател е едно, човек, който прави играта - също, но да вземеш десен и ляв бек... не знам. Има нещо сбъркано в отбора и работите определено не вървят добре.
Не мога да кажа дали няколкото слаби отбора в дъното са причина Локомотив Сф все още да е над чертата. Вече могат да се изключат два от тях, но според мен ще се води една безмислостна борба между 2-3 отбора за последното четвърто място. Преди няколко седмици в Надежда говореха дори за място в първата седмица, а сега се борят за мястото си в елита. Аз никога не съм бил оптимист, че Локомотив Сф може да се пребори за място в топ 7. Може би тези високи цели са им изиграли някаква лоша шега. Такива висши цели, които не почиват на някакво качество, може би играят обратна роля. Дайте сега да отидем на седмо място, а не си знаем състоянието на отбора.
Не знам кой довежда тези футболисти в Локомотив Сф. Безспорно е, че някои от тях са със спорни качества
Не всички, но болшинството. Когато изведнъж се променя обликът на отбора, за мен тези сривове са допустими. Проблемът е, че в Локомотив Сф няма гръбнак, на който да се надстройва. В един отбора трябва да има една бройка футболисти, които да носят тежестта на мачовете, и към тях да се прикрепят други. А не изведнъж да се докарат 7-8 души, които не знаят за какво става въпрос. Вероятно в съблекалнята има разделение между българите и чужденците, но не мога да бъда сигурен. Играта на отбора, която гледам в последно време обаче, въобще не ми харесва.

Източник: http://www.7sport.net

Печат

27 000 евро на месец - най-високата заплата на футболист в България

вкл. .

евро

Кризата оглозга и заплатите в “А” група. Само “Лудогорец” се къпе в пачки. Дори ЦСКА и “Левски” свиха бюджета за възнаграждения, а в най-скромните клубове от елита нерядко парите не стигат дори и само за прехрана на семейството.

В Разград са темерути по отношение на заплати, затова информацията е тип “говори се”. Та говори се, че в Разград работи най-скъпоплатеният в “А” група – румънецът Козмин Моци прибира 27 хиляди евро на месец. Има друг с 25 хил.. Няколко с 20 хил. И няколко с 15 хил., колкото е таванът във втория по заплати у нас “Левски”.

Най-едрите пари при шампиона обират чужденците, българите по принцип са на кота до 15 000 евро.

“Лудогорец” печели с нокаут финансовата битка. И въпреки това двете титли се крепяха само на 1 гол в последния кръг. Основно затова уволниха Ивайло Петев.

Калибърът на заплатите си има значение, но често определящ е броят на играчите. “Лудогорец” е съставен от 24-ма с професионални договори. Докато “Левски” до привличането на Мирослав Иванов, Алекс Перес, Димитър Макриев, Горан Блажевич и Ларсен Туре през септември имаше едва 15.

В Разград
бюджетът

за възнаграждения изглежда между 300 и 400 хиляди евро на месец, което прави над 3,6 милиона на година. Е, това е 1/5 от новата заплата на Кристиано Роналдо, обаче той отдавна не излиза от Шампионската лига, а ние не влизаме.

Към 300 000 евро на месец раздаваше и „Левски” за заплати преди година. Но през 2013-а посвиха парите. Както казва Тодор Батков: “Не печатам пари, не продавам наркотици, не въртя контрабанда. Да, криза има, и тя е световна”.

През лятото на 2012-а “синият” председател Иво Тонев обяви - без имена - 2 заплати по 15 500 евро в клуба, 3 по 12 500 и 4 по 10 хил., другите вземаха по-малко. Шефът хитро подреди в текста да бъде обявено, че тези възнаграждения се “получават” от играчите. Следователно декларираха чисти заплати. И явно клубът има още разходи отгоре, щом това са суми нето.

По принцип при преговори футболистите обсъждат чисти пари и на годишен сбор. Понякога клубовете разхвърлят суми и на т.нар. траншове. Това са 5-цифрени преводи, които се получават веднъж или дваж годишно извън схемата със заплати.

“В България парите се пресмятат нето”, похвали се във Франция “синият” новак Туре. Да, плоският 10-процентов данък помага на босовете да издържат клубовете по-лесно, отколкото в Кипър или Белгия. Брутна заплата от 20 000 евро в Испания оставя на играча 9600 евро, а у нас - 19 хил. евро минус осигуровки. Обобщено - футболистите от даден отбор прибират примерно 200 000 евро месечно, но на клуба това струва 230 хиляди, да речем.

А “Левски” за половин година разкара най-едрите заплати. През януари освободиха Марсиньо, а наскоро - Жоао Силва. Двамата бяха рекордьорите с по 15,5 хиляди евро. Натириха Кристовао Рамос, продадоха Базил де Карвальо - и двамата с по 12 500 евро. Махнаха и новака Рамон Лопес, също добре платен. Тримата прогонени не бяха най-слабите или най-безперспективните. Просто разликата между заплати и принос ги правеше отчайващите персони.

Сега над 10 000 евро получават Гари Родригес, Кевин Бру и Туре, а вероятно и Цветан Генков. Има българи като Станислав Ангелов и Владимир Гаджев, които са на кота около 10 000 евро. Обаче месечното перо “Заплати” вече е около 200 000 евро. Освен махането на “богаташите”, много помогна и намаляването на кадрите. В отбора има 20 души с по-сериозни договори. При 24 в “Лудогорец”...

В родната история ЦСКА първи обяви заплатите. Таванът е 15 000 лв., толкова вземат петима. После дойдоха 5 нови, и то неслучайни като Брайън Хауърд и Мамаду Сидибе. Бюджетът за възнаграждения вече е около 120 000 евро на месец. Това обаче означава двойно свиване.

“Левски”
стигна дотам

че през юли бе обявен таван за нови от 100 000 евро чисто на година. И то при политика за привличане само на свободни агенти, без трансферни суми. Наско Сираков и сие предизвикаха главобол на Батков да обясняват на почивки, че с трици маймуни не се ловят - трябва класа. След месец мислене адвокатът прие да бъдат взети двама за 150-200 хиляди евро годишно като заплати. Но междувременно подбраните си бяха намерили отбори. И привлякоха “на пожар” Блажевич и Туре.

“Сините” дават нелоши пари, но цепят еврото, напатили се от серия грешки с едри заплати за дребни играчи.

Така я карат грандовете. Обявените преди година 9 най-големи “сини” заплати бяха за общо 108,5 хиляди евро. Днес целият отбор на ЦСКА взема толкова. Двата колоса просто заемат второто ниво.

Към равнището на “Левски” и ЦСКА е и “Ботев” (Пд). Там с привличането през януари на Станимир Стоилов сложиха таван от 100 хил. евро годишно за нов. Всъщност в клуба има и 2 по-едри възнаграждения, но по стари контракти от 2012-а. За 8000 евро на месец читав готов играч няма да дойде. И Мъри ще трябва пак като в “Левски” преди години с относително неголеми заплати да пише приказки...

КТБ може да върти милиарди, обаче за футбол се дава умерено. Голямото богатство на “Ботев” е в сигурността. Знае се, че футболистите няма да тренират с извадени джобове.

Пловдивският разум в харченето понякога носи и минуси. През декември 2012-а мислиха, кроиха и накрая подписаха нов договор с 19-годишния тогава Тодор Неделев. Вдигнаха му парите от 3000 на 4000 лева месечно.Този талант обаче е вкарал или подал за близо 2/3 от головете на тима през годината. Ами ще бяга Тошко в Залцбург. На “Ред Бул арена” 2000 евро месечно получават само чистачките.
Вероятно и

“Литекс” е на
второто ниво

като таван на заплати за чужденците. Но по-скоро Барак Обама ще каже ядрения код на Щатите, отколкото някой от Ловеч да издаде заплатите...

На третата кота влизат повечето останали клубове от елита. Има по-заможни като държавния отбор “Берое”, който може да си позволи конкуренция от двама за всеки пост и шестима нелоши чужденци. По-надолу са “Славия”, “Черно море”, “Локо” (Сф). Там в последните две години няма заплати над 4-5 хиляди евро. А повечето титуляри вземат по 4-5 хиляди лева.

При “моряците” един легионер получава 4500 евро, друг – 3500, останалите са с месечни суми до 3000. При “белите” пък след юбилея свиха с четвърт възнагражденията. “Черноморец” закъса ужасно с парите и клони четвъртото ниво на дънните риби. Там са “Любимец”, “Пирин” (ГД) и “Нефтохимик”.

Преди година Антони Здравков, тогава треньор на изпадналия по-късно “Ботев” (Вр), обобщи класически ситуацията. Врачанският тим надигра “Левски” насред “Герена”, но падна с 0:2, а спецът изрече: “Месечният ни бюджет за заплати е 22-23 хиляди лева, което е по-малко от парите на Жоао Силва от “Левски”. Да, с десетина хиляди лева по-малко беше. Месечно.

Само че в днешното

трио от
най-бедни

сборът от месечни заплати не достига и 20 хиляди лева, гласи неофициална информация. Което означава възнаграждения от 500 до 1500 лв. Това не е професионален футбол. За такива заплати се играе основно с цел да те забележат по-големи клубове и най-после да не пестиш от бензин. Но когато си на 28-29 години, имаш безработна жена и две деца, влизаш в тегобите на редовия българин. И ставаш податлив на тарикатите, които съветват: “Така и така ще паднете, дай да заложим на загуба с над 4 - 5 гола.”

Имаше един исторически мач миналия сезон, но няма как да се докаже - затова без имена. Единият отбор много лесно пусна 4 гола. Повелите с 4:0 усетиха, че съперникът е заложил за едро поражение. И побесняха от яд, че от другия тим не са им казали, та да изкарат някой лев и те. И някъде след час игра напук спряха да вкарват. Футболисти на противника им се молеха на терена: “Хайде бе, само още един гол...” Обаче обидените се оказаха с магарешки инат, безмилостни - като минеха центъра и де факто завиваха обратно. И автогол нямаше как да се вкара. Крайният резултат няма да пишем, за да не се познаят някои. Или да не ги познаете. Обаче футболът гъмжи от подобни истории. И действащи лица обикновено са предимно играчи с ниски заплати, но и някои българи с едри.

Не мислете за всички футболисти като за хора с лимузини - повечето не са. Показват го и заплатите им. А свиването е повсеместно без Разград. И както е тръгнало, догодина ще има още намаляване. Така свестен чужденец няма да дойде и постепенно по неволя ще достигнем една мечта. Тя е - да разчитаме на собствени кадри, да отглеждаме свои чеда, да играем с българи. Но футболът по-чист няма да стане. Нито по-успешен или привлекателен. За съжаление.

източник: труд.бг

Печат

Цецо Генков: Мачът срещу Локомотив ще е по-специален

вкл. .

Нападателят на Цветан Генков заяви, че мачът срещу бившия му отбор Локомотив (София) ще бъде по-специален за него. Той се утвърди именно в "Надежда", където през сезон 2006/07 вкара 27 попадения и голмайсторския приз в "А" група.
"Най-силните ми години минаха в Локомотив и ще има по-особени чувства за мен. Дано сега предстоят още по-добри. Радвам се, че съм минал през този клуб и никога няма да забравя какво преживях и изпитах там", заяви Генков пред TV7.
Нападателят отрече да е в лоши отношения с президента на "червено-черните" Николай Гигов.



"В добри отношения сме. Не съм се карал с никого не искам да се карам. Водя две дела срещу Локомотив, но не искам да коментирам повече тази тема", добави Генков.
Накрая той говори и за контузията си. Генков получи разтежение и беше заменен принудително в мача с Черноморец (3:1) от 9-ия кръг. Оттогава той се възстановява и днес, 30 септември, се готвеше на облекчен режим.
"Минаха 8-9 дена и вече се чувствам добре. Възстановявам се бавно, но мисля, че ще съм на линия за Локомотив", каза още Генков.

източник: новспорт.ком

Печат

Стойчо Стоев: Никъде не съм бил назначаван с лоби, стигнах до успеха стъпка по стъпка

вкл. .

Треньорът на Лудогорец Стойчо Стоев даде интервю пред "Тема Спорт" преди завръщането си в "Надежда". Той започна футболната си кариера именно в школата на Локо София, а по-късно за­писа над 200 мача във всички турнири за столичните же­лезничари, като бе един от любимците на червено-черната публика през 80-те години.
 
Г-н Стоев, имате ли ня­какви притеснения преди предстоящия с Локомо­тив?
- Не. Имам голяма група от футболисти, които мога да използвам. Виждате, че да­вам шанс на всички момчета. Ротацията дава възможност за по-голяма свежест, както и да мога да видя останали­те играчи до каква степен са готови, защото ни предсто­ят страшно много мачове. Въобще не съм притеснен за мача с Локо София. Двата състава, които използвам, ми дават много пободи за оп­тимизъм.

Май за първи път ще се изправите срещу Локомо­тив София на стадиона в "Надежда". Ще има ли някак­ва носталгия по старите времена, когато носехте с гордост червено-черната фланелка?
- Наистина за първи път ще гостувам в "Надежда". Иначе имам 4 мача с Миньор срещу Локо София, но нито един от тях не е бил на този стадион, на който направих първите си стъпки във фут­бола и изкарах почти цялата си състезателна кариера. По принцип е нормално да има някаква носталгия. Все пак детството, юношеството, после и пo-зрялата ми въз­раст са преминали на този стадион. Животът на семей­ството ми е свързан с Локо­мотив. Едното ми дете продължава да тренира в клуба. Нормално е да има по-специално усещане, все пак там съм израснал. Но сега мо­ите интереси са свързани с Лудогорец. Времената в Локо София за съжаление отмина­ха доста отдавна. Въпреки че това винаги ще остане в паметта ми. Изживях много хубави моменти.

Как очаквате да ви пос­рещне червено-черната пуб­лика?
- Надявам се да е позитив­но отношението към мен. С тях сме изживели доста хуба­ви моменти. За съжаление публиката не е толкова мно­гобройна както едно време. Тогава бяха съвсем други не­щата и идваха доста хора на стадиона. Може би фут­болът е бил по-различен, а и
отборът бе изграден само от юноши на клуба.

Вие имате паметни миго­ве като футболист, сега можете ли да кажете, че имате такива и като треньор?
- Имаше доста мачове, ко­ито помня, но в течение на времето ги позабравям (смее се). В Европа имаше срещи, в които се представяхме на много високо ниво, както и срещу софийските грандове. Не са един и два момента. На първо четене се сещам за един с . На полувремето ни водеха с 2:1 за тях, но после обърнахме до 4:2. Иначе имаше и други сил­ни моменти - с Динамо Тбили­си, както и мачът с ПСЖ тук. Паметни спомени, които не могат да се забравят. В треньорската ми кариера такива незабравими мигове също има. Победите над и с Миньор, как­то и сега успехите с Лудого­рец в Европа. Нормално е та­кива неща да се помнят. Вяр­вам, че най-добрите ми миго­ве като треньор предсто­ят. За тези два месеца в Лу­догорец ми се случиха много хубави неща. Това е перфект­но организиран клуб, който функционира по европейски образец.

Много хора изглежда ви подценяват като трень­ор...
- Напълно е възможно. В България се котират малко по-различен тип треньори. Някои са се изградили във времето и резонно са сред известните. Но аз това, кое­то съм постигнал, съм го нап­равил с много труд. Минал съм през всички стълбици и не съм прескачал етапи. Бях треньор на деца, юноши, Б група, за да стигна до А гру­па. Изстрадах успеха си. Никъде не съм бил хвърлян в първия отбор и не съм бил назначаван чрез приятели и познати. Нямам си лоби, което да ме е бутало напред в трудни за мен ситуации.

Мнозина бяха склонни да обезценят победата на Лу­догорец в Айндховен, но са­мо 3 дни след този ПСВ разгроми Аякс с 4:0 с 8 от футболистите, които ­ха и срещу вас? Този резултат, като че ли придаде още по-голяма стойност на успеха в Холандия?
- В България винаги се нами­рат хора, които да обезценят успеха. Така сме устроени, негативизмът надделява. Даже при една винаги започ­ваме да търсим доводи, че ед­ва ли не е подарена. Хубавото е, че Лудогорец победи с , а не случайно, не с глуха защи­та, ритане на топката напо­соки или нещо такова. Това, което направихме в Айндхо­вен, беше въпрос на майстор­ство. Още преди мача знаех, че са тежък отбор, защото изгледах много техни дискове. Да не говорим, че бюджетът им е с около 60 млн. евро по-го­лям от нашия. Видя се какво направиха срещу Аякс същите тези футболисти.

Наясно ли сте вече кога ще можете да използвате Йордан Минев и Георги Тер­зиев?
- Най-вероятно Йордан Ми­нев ще започне пълноценни тренировки или в края на та­зи, или в началото на другата седмица. Възстановяването и на двамата върви много доб­ре. За Жоро Терзиев мисля, че може да бъде готов до края на октомври.

Имате златен шанс да дръпнете сериозно на върха в класирането, ако ­те срещу Локо София и след това срещу Ботев. Считате ли, че тези два мача могат до голяма степен да предопределят изхода от борбата за титлата?
- Не мисля, че титлата ще се реши сега. Твърде рано е. В България обичаме да прибъ­рзваме с крайните оценки, прогнози и заключения. Една загуба е в състояние да ни разклати, а една да ни хвърли в излишна еуфория. Опитвам се да стоя далеч от подобни разсъждения.

Договорите на двама ос­новни футболисти на Лудо­горец изтичат през лятото. Ще настоявате ли за удължа­ването на контрактите на Иван Стоянов и Марселиньо?
- Предполагам, че в края на другия месец ще седнем и ще говорим със собственика. Сега програмата ни е много сгъс­тена и не остава много време за това. Нека не прибързваме. Доволен съм от всички момче­та. Не мога да се оплача от никого.

Кога в Лудогорец ще ви­дим повече млади български футболисти?
- Това е въпрос на време. Школата на Лудогорец все пак е на едва две години. Реално е след няколко сезона да има мом­чета от академията, когато тя започне да функционира по-пълноценно. До някаква степен ние правим подмладяване с привличането на Мисиджан и Терзиев. Натам са ни насочени вижданията. Мен не ме е страх да работя с млади футболис­ти. Затова следим момчета­та, които сме дали под наем в Академик и Хасково.

Кои са силните страни на Локомотив София и как смя­тате да се справите с тях?
- В последния играха много по-добре от Черно мо­ре. Вкараха два гола и нацеди­ха две греди. Локомотив съб­раха доста добри футболис­ти. Ясно е, че не им приляга това място и постепенно ще се отлепят. Познавам някои от момчетата - Писаров, Том, Бибишков. Бяха при мен в Миньор и мисля, че са едни много качествени футболис­ти. Ясно е, че Локомотив ще бъде пределно мотивиран срещу нас. Ще се опитат да ни спрат и с терена. Състоя­нието на игрището не е по нашия вкус и може да попречи на бързината и точността в разиграванията ни. Ние обаче трябва да се научим да пече­лим при всякакви условия.

След поредицата ви от се­риозни победи начело на Лу­догорец получихте ли позд­равления от някои фактори в бившите ви клубове и изобщо поддържате ли връз­ка с тях?
- Получих поздрави от г-н Никифор Вангелов. Той след всеки ми се обажда. Дори и след победата над ПСВ Айндховен ми прати съобщение. Не крия, че голяма заслуга за израстването ми се дължи и на него. По простата причи­на, че ми даде шанс в Миньор Перник, където направихме добри неща. От Локо София също ми се обадиха, но няма да споменавам имена. Всички се радваха за постигнатото.

Докъде ще стигне Лудого­рец?

- В Лудогорец са създадени всички предпоставки за раз­витие и е нормално целите да са максимално високи. Иска ми се да избягваме резките колебания в представянето ни, както се получи във Вар­на. Знам, че е невъзможно един отбор постоянно да иг­рае на високо ниво, но целта ни е именно такава. Да ­ем , който се харесва на хората и пълни стадиони­те.

Източник: novsport.com

Печат

Спиро Дебърски: По мое време футболът ни беше сред водещите в Европа!

вкл. .

Две легенди на железничарите - Начко Михайлов (вляво) и Спиро Дебърски
 
Спиро Дебърски е един от патриарсите на българския футбол. Играе 21 сезона, последователно в „Пирин” (Благоевград) (1949 – 1953), „Розова долина” (Казанлък) (1953 – 1957), „Локомотив” (София) (1957 – 1969) и ЖСК „Славия” (1969 – 1970). Има 276 мача и 82 гола в „А” група. Шампион на България през 1964-та.

Национален състезател от 1957 до 1965 г. Ляво крило, много бърз и пробивен, с чудесен дрибъл и силен удар. Като треньор работи 25 години в Кипър, създател на кипърската футболна школа. В края на тази година ще закръгли 55 плюс 25 години.

- Г-н Дебърски, може ли да се твърди, че по ваше време българският футбол бе сред водещите в Европа?
- Категорично! Българският футбол бе сред водещите на Стария континент доста дълго време. Успехите и стойността му бяха безспорни. Като се започне от бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, четвъртфинала на следващата Олимпиада в Рим (1960) и се стигне до участието на четири поредни световни финали през 1962-ра, 1966-а, 1970-а и 1974-та.

Сега поддържането на подобно ниво е немислимо

- И на какво се дължеше всичко това?
- Причините бяха много, ще изброя само някои от тях. Легендарният вратар на СССР Лев Яшин обичаше да казва: „Есть денги, есть футбол, неть денги, неть футбол!”. По мое време нашата държава отделяше достатъчно пари за футбол – за неговата организация и подкрепа. Ние самите не получавахме много. Напротив!

Премията за победа в столичния „Локомотив” беше 40 лева, на заплата се водех в едно депо – 70 лева

Като махнеш данъците, оставаше само за храна и ние си бяхме чисти аматьори, играехме само за слава. Ентусиазмът ни обаче беше голям, а и почитателите ни бяха много. Преди мач ни раздаваха по стотина билета за близки и приятели, които никога не стигаха. Вярвайте ми, „Локомотив” играеше мачовете си пред 10 – 15 хиляди зрители. Сега националният не може да събере толкова!

- Може ли да се каже, че по ваше време просто футболистите са били по-качествени?
- Ето още една причина за тогавашното ниво на българския футбол. От един „Локомотив” излизаха по 7 – 8 национали, да не говорим за другите софийски, пловдивски и варненски клубове. Конкуренцията беше огромна, има футболисти, които по десетина години играеха във водещи отбори и не можеха да стигнат до националния. А сега какво е?

В шампиона на България има 14 чужденци, в другите тимове са по 7 – 8 минимум. За каква конкуренция между български футболисти може да става дума?

- Вие, г-н Дебърски, как можахте да изплувате и да се задържите толкова дълго на най-високо ниво?
- С много упоритост, труд и малко късмет. Тренирах здраво, гледах да залягам повече от другите. След тренировка винаги оставах и се упражнявах с юношите и дори с децата. Никога не съм пил или пушил, лягах си точно в 22,00 часа. Нямаше такива работи – барове, дискотеки. То и с парите, които получавахме, това не беше възможно. Изобщо, който искаше да напредне, работеше здраво. Помня, когато при нас в „Локомотив” дойдоха две момчета – Димитър и Младен Пеневи (става дума за треньор номер 1 на 20 век и неговия брат – бел. ред.), те също оставаха след тренировка и после чакаха дядо им да мине да ги вземе с каруцата за Мировяне. Наистина здраво се тренираше, но трябваше да си имаш и малко късмет. Аз например

за 21 години в професионалния футбол не съм контузван сериозно, с изключение на един път, когато ми счупиха крака

То пък се оказа точно преди Световното в Англия, та не можах да запиша участие на световни финали. Иначе бях много як, краката ми бяха страшно силни и нямах проблеми да се преборя с всеки защитник. А сега какво е: остане нападателят сам срещу защитника и веднага търси някой да му помогне! А аз си имах здрава закваска – в рода ми са все дълголетници ...

- Твърди се, че сте един от строителите на кипърския футбол. Какво вярно има в това?
- От българите аз бях първият, който се захвана с кипърците. После дойдоха другите – Йончо Арсов, Крум Милев и т.н.

Когато пристигнах в Кипър, нямаше терени – не трева, а камениста земя. Преди тренировка карах играчите да съберат по-големите камъни и да ги изнесат от игрището

После докараха земя от Африка и държавата се захвана здраво да помага. Сега кипърците имат една от най-добрите бази в света и нивото на футбола им е съответно. Ние останахме далеч назад и Кипър е толкова пред нас, колкото ние бяхме пред тях навремето. Твърдя го, защото работих 25 години на острова и познавам футбола им от самото начало. Някога ние българите имахме много сериозно реноме и бяхме предпочитани като футболни специалисти пред мнозина други.

- Г-н Дебърски, продължавате ли да се държите близко до футбола?
- Не ще и дума! Не пропускам мач на „Локомотив”, когато играят в София. По телевизията също гледам редовно, нали това е любимата игра на нашия живот. Зрението ми постепенно отслабва, но с футбола не мисля да късам!


Красимир ПЕТКОВ
 
Източник: http://www.blitz.bg
Печат

Локо (Сф) надви Звездите на България в мача в памет на Начко

вкл. .

Pamet Nachko3
Ветераните на Локомотив (София) победиха Звездите на България с 4:2 след изпълнение на дузпи и 2:2 в редовното време във възпоменателната среща в памет на легендата Атанас Михайлов-Начко. Около 300 зрители се събраха на стадион Локомотив днес. Михайлов щеше да навърши 64 години днес. Участник на Световното първенство през 1974-а година и на Олимпийските игри през 1968-а година, абсолютен рекордьор по голове в националните отбори, Михайлов си отиде от този свят на на 1-и октомври 2006-а година. Доста от футболните величия на България от близкото и по-далечно минало взеха участия в шестото издание на станалата традиционна среща. Преди мача специални плакети за заслуги към българския футбол получиха легендите Димитър Якимов и Димитър Ларгов, а след неговия край такъв беше връчен и на Иван Деянов, друга легенда на Локомотив (София). Селекционерът на националния отбор на България Любослав Пенев не взе участие в мача, въпреки че беше поканен и обявен в списъка при Звездите на България. Срещата беше прекъсната в 10-ата минута с аплаузи и след това минута мълчание в памет на Атанас Михайлов по номера, с който е известен на терена. Селекционер на ветераните на Локомотив (София) беше Владимир Лалов с помощник-треньор Михаил Михайлов, един от синовете на Начко. Александър Манолов пък беше селекционер на Звездите на България. Бойчо Величков откри резултата в мача в полза на ветераните на Локомотив, след като сам спечели дузпа, фаулиран от Милен Радуканов. Сашо Начев изравни за Звездите след пас на Емил Спасов, а синът на Начко - Виктор Михайлов, който пое лентата на Локомотив от Ангел Колев се разписа за 2:1. През второто полувреме два пъти Звездите улучиха гредите, докато Виктор Михайлов сам срещу вратаря Бучински опита да го прехвърли, но не му се получи. Физическите сили обаче напуснаха ветераните на червено-черните и в средата на втората част Емил Спасов изравни за 2:2. При дузпите за Локомотив точни бяха Нако Дойчев, Иван Пасков, Кристиян Добрев и Кирил Метков. Ударът на Ивайло Аспарухов обаче беше спасен от вратаря на Звездите Емил Бучински. Владимир Манолков пък отрази удара на Методи Деянов от звездите, а Владимир Манчев прати топката в аут. Точни за сборната селекция бяха Сашо Начев и Емил Спасов, който вкараха и в редовното време. Съдията Павел Янински пък показа стриктно следене на правилата и вдигна жълти картони при всяко нарушение или симулация.

Съставите

Локомотив (София)-ветерани: Борис Манолков, Антон Велков, Кирил Метков, Бойчо Величков, Димитър Васев, Ангел Колев, Кристиян Добрев, Христо Коилов, Георги Бонев, Никола Димитров, Нако Дойчев (Владимир Манолков, Валентин Николов, Виктор Михайлов, Иван Пасков, Михаил Михайлов, Ивайло Аспарухов)

Звезди на България-ветерани: Стефан Стайков, Милен Радуканов, Сашо Начев, Владимир Манчев, Стефан Павлов, Ради Здравков, Емил Спасов, Гошо Гинчев, Александър Томаш, Методи Деянов (Емил Бучински, Красимир Горанов, Божидар Искренов, Ангел Станков)

Текст: sportal.bg

Печат

ТЪЖБА ПО ЛОКОМОТИВ

вкл. .

 Кокала превръща Надежда в център за рециклиране на синьо-червени отпадъци

 
 
Уви, познахме! Което не беше и трудно.
 
На Локомотив Сф му се случи най-лошото – остана в “А” група.
 
С решение на Изпълкома, с любезното съдействие на колегите на Николай Гигов – Гриша Ганчев (Литекс) и Марин Митев (Черно море), червено-черните оцеляха. Защо ли? Може би за да има къде да работи Кокала. И къде да играят такива като най-грубия човек на планетата Гаджев, като фолк абонаментния Родригес, като Тодор Христов и още една дузина подобни синьо-червени футболни отпадъци, дошли за рециклиране в Надежда!

Какъв е смисълът от този Локомотив?

И за какво му е на Гигов? Напълни го с комисионери.

Някога такива бяха около него, в ложите. Сега са на терена. И на пейката. За тях Локомотив София не е нищо повече от Миньор Перник, Ботев Враца, Видима-Раковски, Ком Берковица. Те са в Надежда да си взимат заплатите, да връщат от тях на когото трябва и им дреме на жилетката какво ще стане с клуба. Та 70 процента от тези, дето си домъкнаха задниците в Локомотив, въобще не се притесниха, че може да изпаднат. Не дадоха никакъв признак на живот, щом над главата им надвисна най-големият срам в историята на жп клуба. Няма и да дадат, защото ако не са в Локомотив, ще са в Любимец или някъде другаде, където ще си взимат своите 4-5 хиляди лева. За тези момченца винаги ще има утре. Защото и утре, и вдругиден някой ще трябва да изпадне. А за да изпаднеш, щеш не щеш, трябва да картотекираш някого.

За Локомотив обаче “Утре” няма. Последната надежда за такова “Утре” умря. Школата, която вкара в джоба на Николай Гигов 10 милиона от трансферите на Георги Пеев и Емил Гъргоров, бе довършена тези дни. Юношите старша възраст отпаднаха от елитната група! И гадното е не това, а въодушевлението, с което бе посрещнат този факт от конкуренцията. Оказа се, че в Локомотив са играли само дръвчета, обичащи да оперират чужди крайници, а червено-черните са домакинствали на терени, достойни за полигон на кюрдската сепаратистка армия.
 
Това ли е Локомотив, г-н Гигов?
 
Утре на кой да се радват феновете, като дойдат на мач? На треньора Емил Велев, който ги псува повече от публиката на ЦСКА ли? Или на цяла армия наемници? А може би на онова нещичко с име на уиски – Джиби!?

За какво да идват Железните бригади, които, както е тръгнало, ще се стопят до Железния бригадир?

Някога хората ходеха в Надежда, за да видят някой. Няма значение дали бяха левскари, цесекари или слависти. Откъм Илиянци все се носеше славата на някой нов талант. И на цяла София й бе интересно да го види. А самите локомотивци идваха на стадиона, знаейки имената на поне 4 момчета от... юношеския отбор. А някои дори знаеха момчетата, дето гонеха топката. И на полувремето ги пускаха да играят на първия терен. “Ей това е синът на Начко”, по-късно “Ей това, малкото, Георги Борисов е голям талант”, после дойде ред и на “Според Начко онзи дребосък, дето му викат Бадема, е голям играч”. Хората знаеха какво е Локомотив и знаеха наизуст имената на бъдещето на Локомотив. Сега такова бъдеще няма. След като измародерства настоящето, Николай Гигов уби бъдещето на Локомотив. Сигурно като юноша на Славия Николайчо е ял страшно много бой от червено-черните, та сега така си отмъщава на тях. Вече като президент, като собственик.

И сега новият директор Кристиян Добрев обяснява, че щели да възраждат школата. Ако успеят, ще получат Нобелова награда с Николай Гигов. Защото ще са първите в света, съживили мъртвец. Как ще я съживят, нали трябва деца да намерят отнякъде?! А днес последното, което иска едно дете, е да ходи да тренира в Локомотив.

Червено-черните са се докарали дотам, че за родителите от Надежда е по-престижно да си пратят хлапетата на “Царско село”, отколкото да ги запишат в школата, дала на България Стойчо Стоев, Бойчо Величков, Кирил Метков, Павел Дочев и още десетки като тях. Какво ще му обещаят на момчето, което дойде? Да играе някога в първия състав ли?! Че то дотогава Кокала ще е изгонил от него всички локомотивци. Не че вече не е успял. Защото за Велев е далеч по-добре в през първия тим за 4 месеца да мине свръхнаднорменият Дани Кики, който от една година се е събличал само пред жена си, отколкото някое момче от школата. И ще продължи да го прави, щом никой не му търси сметка. Ще продължи и адвокатът на Гигов да е... селекционер. Този човек има по-малко спечелени дела, отколкото докарани футболисти в Надежда! Знае ли той кой е играл някога на стадиона, където днес е домъкнал Гаджевци, Колевци, Цанковци и прочие футболна класа?

Въобще в Надежда работата си върши единствено... Антонио Клайн. А, да, и Кольо Янкулов. Прекалено малко, за да върви отборът напред. Защото клуб, в който на мястото си са само домакинът и администраторът, едва ли е за хвалба. Той е за жалба. Някога, ама много някога, когато Георги Берков идваше на стадиона просто така, за да позяпа обичаше да си говори и със запалянковците. Особено тези по-възрастните като него. Връщаха се назад във времето, разправяха си разни неща. И в очите им имаше блясък. А този блясък най-добре обясни самият Берков: “С вас набори сме си добре, щом още очите ни се палят, като чуем за Локомотив”. Е, тези, дето днес са в Надежда, са зле. Защото блясъкът в очите им се появява само в касата. Само че това са хора като днешния Локомотив – без надежда. Какво пък, този сезон може и да изпаднат. И току-виж оставили клуба на тези, които знаят какво е.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ