Има двама велики баскетболисти - Майкъл Джордан и баба ми!

Как се възражда баскетбола в Локомотив София? Преди 3 г. току-що събраните момичета губят със 70 т. в първия си мач. През 2018-а са с бронзови медали и една-единствена загуба с 2 т.

“Познавам двама много добри баскетболисти - Майкъл Джордан и баба ми!”

Малкият Деян, който живее с родителите си в Германия, се е прибрал в България, закичил е двата олимпийски медала на баба си, крачи гордо пред блока в София и разказва с плам за двамата велики баскетболисти...

Баба му е легендарната баскетболистка на Локомотив (София) и националния отбор на България Диана Дилова-Брайнова, носителка на бронзов медал от олимпийските игри в Монреал (1976 г.) и сребърен медал от Москва (1980 г.). А тя пази в колекцията си още три много ценни отличия - сребърен и бронзов медал от европейски първенства и сребърен от единствения световен баскетболен фестивал в Перу през 1973 г.

Олимпийските медали на Диана Дилова-Брайнова - бронзов от Монреал (1976 г.) и сребърен от Москва (1980 г.).

Медалите и децата ѝ са нейните най-големи ценности. Не само собствените ѝ деца, не само внуците ѝ - 8-годишният Деян, 7-годишният Алекс и все още нямащият годинка Мартин, но и всички деца, с които е тръгнала да възражда женския баскетбол в любимия си Локо (София)...

Легендата на женския ни баскетбол започва да тренира в „Надежда“ от 1967 г., сравнително късно, когато е в 9-и клас. Играе в “червено-черния” клуб до 1985 г. Няколко години по-късно за женското направление в Локо се оказва, че вече няма надежда. Женският клуб е закрит. И така вече близо 30 г. А през 2019 г. железничарският спортен клуб ще отбележи 90 г. от учредяването си. А в залата в “Надежда” са расли истински надежди и легенди. “Като започнем от Калинка Симанова, минем през Добринка Джамбазова, Ермила Попова, Маргарита Щъркелова от по-ново време”, връща се назад във времето Дилова.

Когато прекратява кариерата си, 33-годишната тогава Диана директно става учителка по физическо възпитание. След още 25 г. стаж се пенсионира и като учителка. Раждат се първите ѝ внуци, помага на двете си снахи - съвсем нормални житейски истории...

Докато през 2014 г. не получава обаждане от председателя на СК “Локомотив” (Сф) Даме Стойков. “Женското направление в баскетбола не върви, искаш ли да се върнеш?” Първата ми реакция беше: “Не!” А той: “Помисли все пак.” Мислих цяло лято. Накрая казах “да”. През октомври2014 г.започнахме да събираме момичета, през декември ни регистрираха във федерацията. Върнах се с идеята да намерим треньори, да съберем деца, да възродим женското направление. Тръгнахме не от нулата, а от минус десет. Започнахме с 28 деца, в края на годината останаха половината. Играхме само на два турнира до 10 г.”, разказа Диана Дилова.

От 2015 г. в клуба идва младата треньорка Лилия Георгиева. Родена през 1994-а, завършила треньорски профил в НСА, влизаща директно от ролята на баскетболистка в тази на педагог. Работи в три училища - 74-о, 15-о и училището в Гниляне, до което пътува с автобус. В онзи момент в Локо (Сф) предварително са започнали подготовка с момчетата  едва четири момичета и то в различни възрасти.

С упоритост се събира отбор, след това и отбори в различните набори. В момента в „Надежда“ има над 40 момичета до 12, 14 и 16 г. и още 20 до - 10 г.

През 2015 г., току-що събрани в отбор до 12 г., момичетата на Локо (Сф) имат тежко начало. “Първия мач паднахме от Септември със 70 точки”, разказва Лилия.

“Лили беше намусена. Казах ѝ “спокойно”, но вътре ми вреше и кипеше. Оказа се, че и при нея е било така. Казали сме си: “Бийте ни сега, вие ще видите догодина.”

През сезон 2017/2018 момичетата на Локомотив (Сф) до 12 г. печелят бронзови медали от републиканското първенство.

Диана Дилова-Брайнова (вляво) и Лилия Георгиева (вдясно) заедно с момичетата на Локо (Сф), които спечелиха бронзови медали от първенството на България при 12-годишните.

“За цялата година загубихме само от “Рилски спортист” с 2 т. в полуфинала. Като през целия сезон нямахме загуба, водехме и записвахме победи с до 40 т. Единствената ни загуба е тази”, разказва Лили. Допреди 3 г. момичетата на Локо не могат и да мечтаят за победа, а вече са пораснали до манталитет на победителки, завършват трети, а само един от 13-те отбора ги е надиграл веднъж - шампионът Рилски спортист. А в “Надежда” вярват, че дори тази загуба отново може да бъде използвана за урок от момичетата.

В момента те играят с по-големи от тях - до 14 г. И със сигурност ще им се случва да губят. “Но вече знаят важното - да играят като отбор. Държат се достойно, борят се”, споделя Лили.

Една от големите победи на завърналата се у дома в ролята на президент на клуба Диана Дилова е сформирането на екипа от треньори - Лилия Георгиева, Силвия Колева, Николай Иванов, Васил Туев, Христо Гяуров, останал от стария клуб, Кирил Касабов, Алекс Борисов, Васил Стоянов и Денислав Иванов.

Докато се чуди как да ремонтира залата, Дилова организира ученически игри, зонални първенства. “Просто искам да се говори и да се знае, че в залата в “Надежда” се играе женски баскетбол”, казва тя.

Кога Локомотив (Сф) ще има женски отбор? “Когато тези момичета стигнат до възраст за жени. Може би след 4-5 години. За съжаление, първо обаче трябва да споменем думата “пари”, казва именитата ни баскетболистка.

Трябва годишен бюджет между 50 и 100 хил. лева. Като 10 състезатели получават минимална заплата, а останалите разходи са необходими за подготовка, организация на домакински мачове...

И все пак мисията за възраждане в “Надежда” е похвална. Най-малко заради историята на “Локо” (Сф). “Когато ни разединиха със Славия, през 1971 г. бяхме пет локомотивки. И петте - национални състезателки - Маца Щъркелова, Стойка Иванова, Красимира Богданова, Мария Стоянова и аз. През 1972 г., когато станахме сребърни медалистки на европейското във Варна, в националния отбор от 12 състезателки бяхме и петте локомотивки”, връща се към славните времена Дилова.

А на момичетата, които вече играят в девическите отбори, ръководени от президента Дилова-Брайнова и екипа ѝ, остава да се запознаят с историята, да бъдат упорити и да преследват общата цел и мечта за възраждане на женския баскетбол в “Надежда”.