Да си спомним за железния Боко Димитров

Източник: http://vitoshanews.com/ вижте уникални снимки с Димитров, кликвайки тук.

В петък (30 март), от 11:00 часа, на Малашевските гробища ще бъде отслужена панихида в памет на големия български футболист Борислав Димитров – Боко.

Това съобщиха пред “Витоша Нюз” близки на бившия железен защитник на Локомотив (София) и националния отбор. Главен организатор на помена е Георги Делов – съотборник в Родопа (Смолян) и дългогодишен приятел на Димитров.

Боко си отиде от този свят на 28 март 2013 г. Навършиха се пет годиниот смъртта му. Легендарният футболист е роден на 11.11. 1951 година. За Локомотив записа 228 мача, в които реализира 9 гола. Играе и в Родопа (Смолян). Той е шампион на България с тима през 1978 година и бронзов медалист през 1979 година. Четвъртфиналист за Купата на УЕФА с “червено-черните”.

С екипа на националния отбор на България е записал 30 мача, а в младежката ни формация има 11 участия. Завършва състезателната си кариера в гръцкия Ираклис (Солун).

Нека, за по-младите читатели, припомним кой всъщност беше Боко Димитров:

Легендата на “Локомотив” (Сф) живееше със 180 лева пенсия

Две катастрофи разбиха живота на Боко Димитров

Славният футболист изкара последните години от живота си като инвалид и в тишина заради 100 процента глухота

“Наско, починал е Боко Димитров!” “Ужас, той беше най-мъжкото момче в най-мъжкарския отбор на “Локомотив” (Сф)”. Така протече разговорът ни в четвъртък (28 март 2013 г.) с брилянтния журналист и запален локомотивец Атанас Станкушев. Току-що бяхме разбрали, че от този свят, на 61 години, си е отишъл Борислав Димитров. Починал в съня си, дъщеря му го намерила на сутринта. Всички го знаеха просто като Боко. За пъргавината, интуицията за точно пласиране, за мощта и силата, която излъчваше, можеха да му завидят мнозина. Беше освен несменяем титуляр в тима от “Надежда в продължение на 7 години, беше твърда величина и в националните отбори (30 мача в “А” отбора и 11 в младежкия). Сочат го като един от най-коректните защитници, често печели и приза за индивидуално спортсменство на БФС, картоните му се броят на пръстите на едната ръка.

Първи стъпки
Бъдещият стълб в националния отбор започва кариерата си в школата на любимия “Локомотив”. По онова време тренират на игрището в Захарна фабрика. Първият му треньор е Данко Роев. В тима са още две емблематични фигури Йордан Стойков – Бумбо и Трайко Соколов. Не стават шампиони при юношите, губят на полуфинала от пловдивското “Локо”. Идва времето за казармата. Понеже няма “връзки”, Борислав е изстрелян като кашик в Сливенската бригада. След като 6 месеца набива крак и ходи по учения, софиянчето е спасено за футбола. Треньорът на “Родопа” (Смолян) Петър Алексиев урежда да го откомандироват.

“Не съжалявам за това, тъй като там натрупах опит. Там се събрахме все юноши на силни клубове – Варадинов, Соколов, Рангелов, Гологанов, Тасев, Цецо Атанасов, Георги Делов”, признава Димитров. През лятото на 1971 г. играят контрола с “Ботев” (Пд). Харесват го. “Канарчетата” дават мило и драга да привлекат младока. Обещават му апартамент, военен чин, абе все едно пред него отварят “Пещерата на Али Баба”.

Димитров обаче отказва. Причината: поел е ангажимент към “Родопа” и иска да им помогне в битката за спасение от изпадане. Къде на днешно време такава клубна вярност и човешка лоялност? Именно в Смолян Борислав намира любовта на живота си. Влюбва се в красивата Лили, която работи в хотел “Соколица” за цял живот. Чарът на родопчанката е неотразим и сърцето на футболиста е поразено. Женят се, раждат им се и две деца. Първа е Вера през 1974 г., а три години по-късно на бял свят се появява и Боко.

“Голям спор водихме за името на сина ни. Боби не даваше и дума да се издума да не е неговото. Разбрахме се, ако е мъжко, да се казва Боко. Това е името, с което мъжът ми стана известен и много държеше на него”, разказва съпругата Лили Димитрова.

Каката Вера е служителка в банкова институция, има син (Йордан), а Боко-младши направи и футболна кариера. След юношите на “Локомотив”, поигра в военния тим на ПЖИ, в Нови Искър, “Марица” (Пд) и “Шумен”. Притежава добра техника и само малшансът му попречи да се наложи в големия футбол. После емигрира в Испания, където създава строителна фирма, жени се за екзотичната красавица Мариел от Доминиканската република. От нея има дъщеричка на име Джулия.

Боко от “Локо”
Борислав Димитров има 228 мача за столичните “железничари”, а в тях – 9 гола. В родния си клуб се връща през пролетта на 1973 г. Дебютира в края на сезон 1972/1973 при старши треньор Васил Методиев и помощник – Иван Коцев – Братчика. Отначало го пускат като ляв бек, после като халф, докато му намират точното място – метач. В първия си сезон за родния тим записва 8 мача за първенство и 3 в турнира за Балканската купа. Този престижен навремето трофей е спечелен от “червено-черните”, които разгромяват в Истанбул “Бешикташ” с 6:1 (!), а в София правят 0:0. Срещу гръцкия “Арис” са записани две победи с по 1:0. Още на следващата година успехът за Балканската купа е дублиран. Този път жертва става румънския АСА (Търгу Мареш) – 1:1 и 2:0 след два гола на Начко Михайлов.

През следващия сезон  1974/1975 “Локомотив” завършва на 7-о място, а Димитров взима участие във всичките 30 мача от първенството, в които забива и два гола. Тимът стига и до финал за Купата на Съветската армия, загубен драматично от “Славия” с 2:3. Всички си спомнят как 9 минути преди края, “белите” остават с човек по-малко, но успяват да обърнат мача с 3:2 и да грабнат трофея. През лятото на 1975 г. с капитанската лента на ръкава Боко Димитров извежда младежкия национален тим до Балканската купа. Първо помитаме Турция с 3:0 (Б. Димитров, Й.Йорданов и А.Рангелов), после Румъния с 4:2 (Й.Йорданов-3, Ч.Цветков). На финала идва ред на Югославия – 2:2 (8:7 след дузпи), след голове на Пиката Йорданов и Чаво Цветков. Селекционер на отбора е Стоян Петров.

Изключително успешен е и сезонът 1976/1977. “Локомотив” стига отново финала за Купата. Следва ново разочарование – 1:2 от “Левски”, но за този сблъсък и досега се носят слухове, че е бил предварително уреден. Въпреки зарочарованието от загубата все пак за футболистите на “Локомотив” остава награда – участие в турнира за КНК.

Жребият ги изправя срещу силен съперник – “Андерлехт”. Белгийското страшилище мачка нашите с 6:1 насред София. Да, резултатът е разгромен, но изобщо не отговаря на показаното. Домакините пропускат две дузпи тогава, уцелват два пъти гредата…Просто на белгийците всичко им върви – от 6 атаки ни вкарват 6 гола. Реално резултатът трябва да бъде 6:6. Обаче всички участници в големия отбор на “Локомотив” от 1978 г. твърдят, че именно от това поражение започва техният поход към шампионската титла. Този тим е обигран, от 5 години играе задено. Познават и пломбите по зъбите си. “Червено-черните” са по-добри от “Левски” и ЦСКА, не ги е страх от никого. Те са особено силни срещу челниците – не допускат нито една загуба срещу отборите от Топ 5, като взимат срещу тях 12 от 16 възможни точки – 4 победи, всичките с по един гол разлика, и 4 ремита.

Вярно е, че излиза един лаф “Отзад катеначо, а отпред бате Начо”, но истината е малко по-различна. “Локомотив” има непробиваема защита, отличен вратар в лицето на Румен Горанов и лидер като Начко. Вкарат ли гол, знаят как да задържат преднината. Васил Методиев – Шпайдела, пък е идеалният треньор за “Локомотив” и ги извежда до златото. Действат като добре смазана машина. Ремито с “Левски” в последния кръг само узаконява титлата – последната за най-стария железничарски клуб в Европа! В този шампионски сезон Боко Димитров е твърд титуляр – взима участие в 29 мача и е част от непробиваемата защита пред Горанов, допуснала невероятните 16 гола за цял сезон! През следващото първенство “Локото” се окичва с бронзови медали, а за последвалия поход в турнира за Купата на УЕФА могат да се напишат стотици страници.

“Боко беше човекът-стълб пред мен. Боец от най-висока класа. Изключителен приятел, винаги можеше да разчиташ на него на терена. С него дойдохме по едно и също време в “Локомотив”. Изиграхме много мачове и в националния отбор. Беше много здрав физически, с невероятен отскок, твърд и в същото време коректен, разказва големият вратар Румен Горанов. – Никога няма да забравя как игра в Будапеща срещу “Ференцварош”. Бяхме спечелили в София с 3:0! На реванша бяхме малко като опълченци, ама издържахме. Боко се раздаде без остатък. Доигра мача със скъсана фланелка. Срещу “Динамо” пък му сцепиха веждата. Не му пукаше от ритниците и обидите. Игра като мъж и като голям българин.” За драмите с “Динамо” (Киев) и “Монако” се знае всичко.

Особено тежък е реваншът срещу украинците, водени от Валерий Лобановски. “Динамо” повежда с 2:0. В 32-ата минута контузват Наско Желев и Шпайдела пуска юношата бледен Нако Дойчев. Унгарският съдия Палотай реже нашите през целия мач. Още до почивката гони Бумбо Стойков, който се сбива с Хапсалис, а после показва червен картон и на Боко Димитров за бавене на времето. През второто полувреме се случва и най-неприятният инцидент. Техният вратар Роменски се врязва с бутоните в слабините на Иван Дангов.

Калците му се напълват с кръв, тестисите му са разкъсани. Гледката е страшна. На катетър го качват после в самолета. Но след гола на младока Дойчев “Локомотив” елиминира сензационно страшния съперник. Никой не знае докъде може да стигне тимът на Шпайдела в турнира на УЕФА, но спирачка пред амбициите слага един югославски съдия на име Рауш. Без стълбовете в отбрана Боко и Бумбо Стойков и с гадно реферско рамо “Щутгарт” на четвъртфинала елиминира “Локото”. Сезонът 1980/1981 се оказва последен за Борислав Димитров в “Надежда”.

Първи в чужбина
Дебютира в националния отбор в мач срещу Румъния (0:0) в София като ляв бек. Отдясно на защитата излиза капитанът Иван Зафиров-Копата.

По ирония на съдбата последният мач на Боко с националната фланелка отново е срещу Румъния (1:2) в Русе на 14 април 1982 г. Играе цял мач в двойка в центъра на защитата с Веселин Балевски. Голмайстори: 1:0 Ст. Лъхчиев (35), 1:1 Р. Къматару (44), 1:2 Л. Бьольони (80).

Димитров има един гол за “лъвовете” – срещу Малта (5:0) в европейска квалификация. Той открива резултата във 2-ата минута, останалите попадения са дело на Г.Денев (22), П.Панов (25), Хр.Бонев (68-д.), К.Миланов (71). В националния отбор Боко прави паметни мачове. Уважаван е от всички. Прочутият саможивец и особняк Христо Бонев, който иначе винаги спи в единична стая и не ще и да чуе да я дели с някой казва на селекционера Христо Младенов: “Искам само с Боко да спя”.

Боко е първият футболист от “Локомотив”, излязъл в чужбина.  През зимата на 1980 г. Апостол Чачевски става треньор на гръцкия “Ираклис” и взима със себе си централния защитник. Там се засича с бившия цесекар Ангел Рангелов.

“С Бочко ни свързва дългогодишно приятелство. Първо се засякохме в “Родопа” през 1971 г. като войници. Манол Манолов- Симулията,  ме изпрати от ЦСКА да помогна. Бяхме силен тим и на път да влезем в “А” група. Тогава ни предаде треньорът Николай Драголов. Продаде мача ни с “Димитър Канев” (Хасково). Смени изненадващо целия състав. От титулярите пусна само мен, а на вратата сложи резервата Никола Костов. Паднахме с 1:3 и се разминахме с промоцията.

С него станахме балкански шампиони през 1975 г. Навсякъде бяхме с него. Подписах декември 1981 в Солун, той дойде с Апостол Чачевски. Изкара 2,5 години в Солун. Чачевски мен ме върна да играя като дефанзивен халф, а Боко играеше либеро. Президентът на клуба беше шокиран. Попита Чачевски как може да плаща 80 000 долара на “Сливен” за мен, и да покрива осветлението на “Народна армия”, а да ме пускат на толкова непривичен пост. Почнаха да въртят византийски номера на Боко”, разказва Ангел Рангелов.

Борислав Димитров буквално е носен на ръце от феновете на “Ираклис”, обожаван е от тях. Отначало е твърд титуляр, прави големи мачове. По едно време обаче влошава отношенията си с треньора. Чачевски забива Боко на скамейката. Тимът елиминира АЕК и стига полуфинал за Купата на Гърция. Там бие в първата среща гранда “Панатинайкос” с 2:1, на реванша обаче е страшно. При резултат 1:1 в Атина Чачевски пуска Боко.

След едно центриране в пеналта българинът са забива автогол – 2:1, и мачът отива в продължения. В тях домакините вкарват още едно попадение и елиминират “Ираклис”. Така солунчани изпускат 10 000 долара премия. След провала треньорите хвърлят вината върху Боко. Как го е понесъл…само той си знае. Получава и тежка контузия. Факт е, че след края на сезона той прекратява кариерата си едва на 32 години и се прибира в България.

Адът
Животът след футбола е тежък. Адаптацията – трудна. Димитров първо става барман в заведението “Искра”, после бачка и на “Чадърите” – емблематични заведения за онова време. Отдалечава се от футбола, но си играе със смъртта. През септември 1985 г. претърпява тежка катастрофа. На бул. “Сливница” разбива ладата си. Отървава се само с прорезни рани и леки счупвания.

Кошмарът обаче последва през март 1989 г. Посред нощ кара бързо по улиците на София, спуска се по надлез “Надежда” и се забива в спрял насред платното камион ЗИЛ. Ударът е жесток, налага се пожарникарите да режат с флекс останките от  фиата. Боко е на прага на смъртта в продължение на няколко дни. Лекарите даже го отписват. Казват на близките му:”Няма никаква надежда. Даваме му не повече от 76 часа. Гответе се за най-лошото.” Железният защитник обаче излиза от комата. Най-страшното отминава. Последствията: инвалидност и 100 процента глухота. Остатъкът от живота му преминава в тишина. Оглушителна тишина и страдание.

През 1991 г. приятелите на легендата и Валентин Михов организират благотворителен мач, средствата от когото отиват за операции. Във въпросния мач в “Надежда” 14-годишният син на футболиста се появява на терена и бележи дузпа на Джони Велинов. Събраната сума от 74 000 лева бързо свършва, а до края на живота си Боко Димитров изкарва с по 180 лева инвалидна пенсия на месец. Е, приятелите му не го забравят, помагат му от време на време. Томас Лафчис, Бойчо Величков, Иван Василев, Ангел Колев, Георги Делов, Георги Стефанов, Николай Асенов, Румен Горанов, Вальо Михов, Георги Бонев, Боре Манолков – това са хората, които не изоставят болния.

В началото на 90-те години на миналия век Боко за кратко е и треньор в “Септември” (Сф) при своите приятели Цецо Атанасов – Ченката, и Христо Амбукели. “Последните му години бяха жив кошмар. Не можеше да понесе, че той- здравият като канара мъж, се е превърнали в развалина. Тежеше му, че не можеше да чува, трудно говореше, обясни приятелят му Георги Делов. – Напоследък все ми разправяше:

“Имам все едно самолетче в главата. Само ми бръмчи, не ми дава мира.”

“Сякаш баща ми имаше предчувствие какво ще се случи. Видяхме се ден, преди да почине. Каза ми: “Прати целувки на всички, не ме забравяйте”. На сутринта сестра ми го е намерила изстинал. А на масата го чакаше димящо кафе и топла баничка.

Баща ми живя тежко, измъчи се особено в последните 3 години. Беше трудноподвижен, излизаше само долу пред блока. Измъчи се след втората катастрофа”, каза Боко-младши.

Прощално
На погребението му в неделя на обед, освен най-близките, дойдоха 30-ина души. Между тях – легендата Спиро Дебърски, както и почти целият славен тим на “Локото” от 70-те години – Бойчо Величков, Иван Василев, Ангел Колев, Георги Стефанов, Николай Асенов, Румен Горанов, Георги Бонев, Боре Манолков и др.

“Потресен съм. Отиде си един прекрасен човек и невероятен футболист. Боко беше истински стълб в отбраната на Локомотив. Никога няма да забравя как ни прие по-младите футболисти навремето. Отнасяше се бащински с нас. Димитров беше изключителна фигура за Локомотив. Може да го сравня с това, което беше Франко Барези за “Милан”. Мир на праха му!”, коментира пред Иван Василев.

“Още не мога да повярвам, че Боко го няма вече. Бяхме много близки приятели. Съседи бяхме дълги години. Боко беше изключителен футболист. Един от най-добрите в историята. За “Локомотив” е дал здравето си”, заяви опечаленият Бойчо Величков.

От тогава актуалното спортно-техническо ръководство на любимия клуб дойдоха Чавдар Цветков и Антон Велков, както и десетина от най-запалените фенове. Нито един от БФС, нито един от така наречените отговорни фактори…

Когато ковчегът с тялото на Боко се спускаше от четирима мургави гробари в черната, разкляна земя, някак символично студеният пролетен вятър подгони тръните в пустото поле край Малашевци. Отнякъде се чу вой на куче. Зловещо. Тъжно. Отиваше си един от най-добрите български футболисти…

Милен ДИМИТРОВ